По реда на възобновяването осъдени бивш полицейски началник

и негов подчинен са оправдани

 

С решение по КНОХД № 102/2016 г. Апелативен съд Велико Търново отменя по реда на възобновяването присъда на Русенския районен съд и решение на Русенския окръжен съд и оправдава И.Й.Г. и С.П.С.

Наказателното дело е образувано в Русенския районен съд по обвинителен акт на прокуратурата против И.Й.Г. (роден през 1965 г.) и против С.П.С. (роден през 1967 г.), обвинени в съставяне на официален удостоверителен документ с невярно съдържание.

По делото е било установено, че през 2013 г. подс.Г. изпълнявал длъжността Началник на Първо РУП при ОД МВР Русе, а подс.С. - старши полицай в група Охрана на обществения ред.  На 20.05.2013 г. подс.С. бил заедно със служители на ОП Комунални дейности при Община-Русе в репатриращ автомобил, когато забелязали лек автомобил, паркиран в нарушение на знак В-28 (Забранено е паркирането). Докато били поставяни  скоби на колелата на автомобила, дошла св. Г.Ю., влязла в автомобила, заявила на полицейския служител, че няма да заплати глоба, потеглила рязко и избягала от мястото. Самоличността на нарушителката била установена от полицията и същата била призована да се яви в районното управление. Свидетелката се явила на 22.05.2013 г., като преди това се свързала с адв.Д., който бил бивш началник на Първо РУП при ОДМВР - Русе. Адв.Д. се срещнал с подсъдимия Г. и поискал да не се съставя акт за извършените от клиентката му административни нарушения, а само фиш за неправилното паркиране. Подс.Г. склонил подчинения си-подс.С., да състави документ, в който да удостовери неверни обстоятелства, а именно да състави на св.Ю. фиш за глоба с дата 20.05.2013 г., което подс.С. сторил.

С присъда от 30.04.2015 г. районният съд признал двамата подсъдими за виновни в това, че в съучастие, подсъдимият Г. като подбудител, а подсъдимият С. като извършител, в качеството си на длъжностно лице старши полицай, в кръга на службата си, подбуден от И.Й.Г., на 22.05.2013 г. в гр. Русе, съставил официален документ - Глоба с фиш на Г.Ю., в частта, удостоверяваща датата на съставяне на документа, в който удостоверил неверни обстоятелства - че документът е съставен на 20.05.2013 г., с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства - че административното нарушение е санкционирано по реда на чл.186 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) при маловажен случай на нарушение, което е установено в момента на извършването му - на 20.05.2013 г. на мястото на нарушението. На основание  чл.311, ал.1 вр.чл.20, ал.3 вр.чл.36 и чл.54 от НК за подс.Г. и чл. 311, ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.36 и чл.54 от НК за подс.С., районният съд ги осъдил по на три месеца лишаване от свобода. На основание чл.66 ал.1 от НК отложил изпълнението на наказанието с изпитателен срок от три години по отношение на двамата подсъдими.

С решение от 09.09.2015г., постановено по ВНОХД № 347/2015 г. по описа на ОС-Русе, въззивният съд изменил постановената от районния съд присъда, като на основание чл.37 ал.1 т.6 от НК лишил подсъдимите от право всеки един от тях да заема държавна или обществена длъжност за срок от три години, а в останалата част съдебният акт бил потвърден.

По искане на осъдения И.Й.Г. за въобновяване на наказателното производство е образувано КНОХД № 102/2016 г. по описа на Апелативен съд Велико Търново. С решение от 09.06.2016 г. апелативният съд отменил постановените от Русенския районен и Русенския окръжен съд актове и оправдал И.Й.Г. по обвинението да е подбудил С.П.С. към лъжливо документиране. В мотивите си апелативният съд е посочил, че И.Й.Г. е бил лишен от процесуална възможност да докаже, че С.П.С. не е имал качеството на длъжностно лице, имащо право да осъществява административно-наказателна дейност по ЗДвП, а от там, че не би могъл да осъществи престъплението, за което той е обвинен да го е подбудил. Апелативният съд е счел, че деянието, описано в обвинителния акт, за всеки от двамата подсъдими не съставлява престъпление. По делото било доказано, че фишът съдържа неверни обстоятелства относно датата на съставянето му, която дата имала само технически характер за съдържанието на документа и не можела да предизвика правни последици. Фишът не бил съставен от дееца с цел използването му като доказателство за съществуването или не на невярно отразените в него факти, каквато специална цел е очертана в престъпния състав по чл.311 ал.1 от НК (Длъжностно лице, което в кръга на службата си състави официален документ, в който удостовери неверни обстоятелства или изявления, с цел да бъде използуван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства или изявления, се наказва с.).  В случая документът бил без правно значение за административно-наказателното положение на санкционираното лице (свидетелката Г.Ю.) като водач на МПС.

На основание чл.347 ал.2 от Наказателно-процесуалния кодекс  ВТАС отменил атакуваните съдебни актове и по отношение на осъдения С.П.С. и го оправдал, тъй като същият е бил осъден да е извършил престъплението при условията на съучастие като извършител, подбуден от И.Й.Г.

 

                                                                                                               11 август 2016 г.