МОТИВИ към присъда по НОХД 2091/2018г

 

Районна Прокуратура-Русе е обвинила И.С.Д.  в това ,че началото на м.март 2018г. в с. Голямо Враново, обл.Русенска, отнел чужди движими вещи - 1бр. пластмасов бидон с вместимост 120л., 1бр. кръгла метална тава, 1бр. алуминиев казан- тип „Гюм“, 1бр. ръчен кантар тип „Паланца“ и 15 бр. бутилки със слънчогледово олио с вместимост по 1 литър всяка, всичко на обща стойност 136 лева, от владението на Д.Т.Й., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои- престъпление по чл. 194 ал.1 от НК

Съдебното следствие е проведено в условията на чл.370 вр.чл.371 т.2 НПК ,като подсъдимият изцяло признава фактите в обстоятелствената част на ОА и се съгласява да не се събират нови доказателства.Направеното самопризнание се подкрепя от свидетелските показания на Д.Й., Т. Й., Н. Н., А. Е., Е. Г. и Н. Х., както и от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- Протокол за оглед на местопроизшествие и фото- албум към него, Протоколи за доброволно предаване, договор за покупко- продажба и декларация от 07.03.2018г., справка съдимост, автобиография, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.

Прокурорът поддържа обвинението. Пледира за наказание в условията на чл.55 ал.1 т.2 б. б НК

Защитата пледира за наказание в условията на чл.55 ал.1 т.2 б.б НК

Съдът на база признанието и подкрепящите го доказателства приема за беспорно установено следното: Подс. И.С.Д. е роден на ***г*** Абланово, обл. Русенска, с основно образование, неженен, не работи, осъждан :  С Присъда по НОХД № 1217/2016г. на РС- Русе, за деяние по чл. 194 ал.1 от НК, на Д. било наложено наказание 4 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение- на основание чл. 66 ал.1 от НК било отложено с изпитателен срок от 3 години. Присъдата влязла в сила на 22.07.2016г.

Свид. Д.Й. притежавала недвижим имот в с. Голямо Враново, обл.Русенска, представляващ дворно място с разположени в него едноетажна къща, масивна стопанска постройка на един етаж и навес, като от началото на 2017г. имота останал необитаем.

Подс. Д. ***. Една вечер в началото на м.март 2018г., след като употребил значително количество алкохол, той решил да извърши кражба от  имота на св. Й., а чрез продажба на отнетите вещи да се сдобие с необходимите му парични средства. До набелязания имот на свид.Й. той достигнал като преминал през двор от задната улица, където нямало поставена ограда. След като влязъл в имота, премахнал закрепващите гвоздеи на един от прозорците на избеното помещение и така проникнал влязъл вътре. От там подс.Д. взел 1бр. пластмасов бидон с вместимост 120л. и 1бр. кръгла метална тава, която семейството използвало за варене на буркани със зимнина. След като изнесъл тези вещи навън, подсъдимият демонтирал стъклото и от прозореца на стопанската постройка и влязъл в помещението. От там той взел 1бр. алуминиев казан с капак- тип „Гюм“ /за мляко/, ведно с поставените в него общо 15 бр. бутилки със слънчогледово олио с вместимост от по 1 литър всяка, както и 1бр. ръчен кантар тип „Паланца“. Всички вещи отнесъл и прибрал в дома си.

На 07.03.2018г. подс.Д. поставил в малко чувалче гюма за мляко, както и други вещи- медни и бронзови отпадъци, които предоставил на свид. Е., за да ги предаде на пункта за метални отпадъци в селото. На последната  обяснил, че търси нейното съдействие, тъй като не разполагал с документ за самоличност, но не споделил за действителния произход на част от вещите. Свид. Е. се съгласила да изпълни молбата му и отнесла предоставените й вещи до пункта за изкупуване на метали на търг.дружество „Шулц- 79“ ООД- гр. Русе, където била обслужена от свид. Г.- служител в обекта. Последният претеглил предоставените му вещи, съставил съответните документи и предоставил на свид. Е. сума в размер на 41.49 лева. Съобразно предварителната уговорка между подсъдимия и свид. Е., с получените от последната парични средства били закупени цигари и бира, които лицата изконсумирали заедно. Наред с това, Д. предоставил безвъзмездно на свид. Е. и 3 бр. бутилки от по 1 литър слънчогледово олио, но отново не споделил за действителния произход на вещите.

Известно време след това, свид. Н. дочул да се говори из селото за предоставеното олио на свид. Е.. Този факт породил съмнения у свид. Н., тъй като знаел, че Д. не разполага с парични средства за закупуване на такива вещи, които в последствие да подарява. Тогава свид. Н. насочил вниманието си към имота на свид. Й., който се намирал непосредствено срещу неговия имот, и констатирал наличието на липсващи стъкла на два от прозорците. Той веднага споделил за това с близки на свид. Й., след което тя и съпругът й посетили имота и констатирали липсата на горепосочените вещи.

В хода на проверката деянието на Д. било разкрито, при което той доброволно предал намиращия се в дома му кантар /ръчна везна/- тип „паланца“ и направил признания пред полицейските служители. 

Според заключението на изготвената по делото съдебно- икономическа експертиза, стойността на отнетите вещи възлиза на обща сума от 136 лева. До приключване на разследването, на собственика е възстановен единствено ръчния кантар, чиято стойност възлиза на 30 лева.

Установената фактическа обстановка налага и следните правни изводи: И.С.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 194 ал.1 от НК, тъй като в началото на м.март 2018г. в с. Голямо Враново, обл.Русенска, отнел чужди движими вещи - 1бр. пластмасов бидон с вместимост 120л., 1бр. кръгла метална тава, 1бр. алуминиев казан- тип „Гюм“, 1бр. ръчен кантар тип „Паланца“ и 15 бр. бутилки със слънчогледово олио с вместимост по 1 литър всяка, всичко на обща стойност 136 лева, от владението на Д.Т.Й., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

Подсъдимият добре съзнавал, че отнетите вещи не му принадлежат, а напротив- че чрез деянието си ще засегне имуществената сфера на собственика им- свид. Й., но въпреки това, без знанието и съгласието й, и воден от желанието си да се сдобие с парични средства, макар и по престъпен начин, той установил своя трайна фактическа власт върху отнетите вещи, с които се разпоредил в своя полза

При индивидуализация на наказанието с оглед на нормата на чл.373 ал.3 НПК съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства оказаното още в хода на проверката съдействие от страна на подсъдимия за разкриване на обективната истина с оглед на признанието му и възстановяване на част от отнетото. Отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство ниската стойност на отнетото/ 4 пъти под минималната работна заплата/, затрудненото социално и материално положение и полагането на труд като сезонен работник, изразеното съжаление.Отегчаващо  обстоятелство се явава предходното му осъждане, което според обвинението не разкрива признаците на повторност поради липса на немаловажност на случая. Съдът отчита наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства ,при което нормата на чл.58 а НК се явава по-неблагоприятна от наличните основания за приложение на чл.55 ал.1 т.2 б.б НК . Съдът счита ,че предвиденото най-леко в нормата на чл.194 ал.1 НК наказание ще се окаже несъразмерно тежко за дееца и деянието и наказанието поради липса на долна граница следва да се замени с наказанието „пробация”. Съдът счита ,че целите на наказание ще се постигнат при следните пробационни мерки по чл.42а ал.1 т.1, т.2 и т.6 НК : Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ДВЕ ГОДИНИ при периодичност ДВА ПЪТИ седмично; Задължителни срещи с пробационен служител за срок от ДВЕ ГОДИНИ; и Безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от ДВЕ ГОДИНИ по 200 часа годишно. Така определеното наказание ще въздейства предупредително и възспиращо , а с оглед неговата продължителност и за превъзпитанието на дееца

Подсъдимият дължи направените разноски

Мотивиран така съдът постанови присъдата си

 

                                                   Районен съдия: