МОТИВИ  КЪМ  ПРИСЪДА

по НОХД № 2339 / 2017 год. на Районен съд-гр.Русе,

СЕДМИ наказ. състав

 

 

Русенската районна прокуратура е обвинила подсъдимата Л.П.Б., родена на *** ***, омъжена, средно образование, не работи, неосъждана, жив. в с. Узунджово, обл. Хасковска, в това, че през периода от 17.03.2015г., до 31.03.2015 г. в гр. Русе и с.Сандрово,обл.Русе, в условията на продължавано престъпление-на два пъти, с цел да набави за себе си имотна облага,възбудила и подържала заблуждение у Г.В.С. и В.Г.С. ***, че като брокер на недвижими имоти ще им продаде земеделска земя намираща се в землището на с.Николово,местност „Йонкова могила“, имот с № 127018 с площ 20.507 дка и земеделска земя намираща се в землището на с.Николово,местност „Йонкова могила“ имот с № 127020, с площ 6.850 дка. и земеделска земя в землището на гр.Мартен, местността „Сръбчето“,имот с № 050020 с площ 10.999 дка и земеделска земя намираща се в местността „Сръбчето“, имот с № 0021 с площ 11.003 дка. и с това причинила имотна вреда на Г.В.С. и В.Г.С. *** в размер на 5000 лева - престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Прокурорът поддържа обвинението, така както е внесено в съда.

Подсъдимата признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Заедно със защитника си пледира за справедливо наказание.

Районният съд, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:

Подс.Б. установила, че в сайта www.zem.bg се предлагат земеделски земи намиращи се в землището на с.Николово, обл.Русе в местността „Йонкова могила“ - имот № 127018 с площ 20.507 дка и имот № 127020 с площ 6.850 дка. Обявата публикувал свид. Ч.И.К., който посочил и телефон за контакти. В същият сайт видяла намера на телефона на свид. Г.В.С. ***, който бил регистриран в сайта като арендатор на земеделска земя. На 16.03.2015 г. подсъдимата му се обадила по телефона и го попитала дали закупува земеделска земя в землището на с.Николово. Св. Г.В.С. заявил, че баща му В.Г.С., който бил счетоводител на фирмата, се занимавал с покупката на земи. Предоставил й телефона на баща си. Б. се свързала с него и му обяснила, че представлява продавач на земеделските земи намиращи се в с. Николово, обл. Русе в местността „Йонкова могила“ с № 127018 с площ 20.507 дка и № 127020 с площ 6.850 дка. Предложила цена, която удовлетворила св. В.Г.С.. Той  заявил, че ще купят земеделските земи. Подсъдимата му казала, че трябва да й преведе сумата от 2 000 лева, като капаро. На 17.03.2016 г. св. В.С. привел с платежно нареждане сумата от 2000 лв на Б.. Парите били на земеделския производител Г.В.С.. От своя страна подсъдимата изпратила в офиса на свид. Г.С. запис на заповед № 1249 / 16.03.2016 г. По време на описаното предлагане, подсъдимата не знаела кой е собственика на земите и не била влизала в контакт с него или с негови представители.

След превода на парите, свидетеля В.С. и подс. Б., се уговорили, че на 23.03.2015 г. ще се сключат договора за продажбата на земите. На 21 или 22.03.2015 г. подсъдимата се обадила на свидетеля Г.В.С. и му заявила, че договора не може да се сключи на уговорената дата, тъй като единия от собствениците бил в чужбина. 

          В края на март 2015 г. подс.Б., видяла обявата на агенция за недвижими имоти „Дивона“ гр. Русе, публикувана от св.И.С.С., служител на фирмата, че се продават земеделски земи намиращи се в землището на гр.Мартен, обл. Русе, местността „Сръбчето“ с № 050021 с площ 11.003 дка и с № 050020 с площ 10.995 дка. Тя се свързала със св. И.С. и поискала скици за двата земеделски имота. От своя страна свид. С. й изпратил скиците на имейл agro95 @ abv.bg.

На 30.03.2015 г. подс.Б. се обадила на свидетеля Г.В.С., обяснила му, че продава и тези земи, и му изпратила по имейл двете скици. Предложената от нея цена го удовлетворила. Б. поискала сумата от 3000 лв. като капаро, за да гарантира сделката. На 31.03.2015 г., въпреки че подсъдимата не се е уговаряла за продажбата на тези земи с техния продавач или собственик, се срещнала в с.Сандрово с двамата свидетели - В.Г.С. и Г.В.С.. Там им предала запис на заповед № 1555 / 31.03.2015 г. и получила на ръка сумата от 3000 лв., които били на земеделския производител Г.В.С.. Обещала им, че двете сделки ще се изповядат след около седмица.

Тъй като сделките не се състояли и подсъдимата не отговаряла на телефона си, свидетеля Г.В.С. проверил в интернет и установил, че земите от двете сделки са продадени на други лица.

За извършената измама св.Г.С. подал сигнал до органите на МВР в Русе, във връзка с която била образувана проверка, а след това и настоящото досъдебно производство.

Тази фактическа обстановка съдът приема са установена, въз основа на обясненията на подсъдимата, показанията на свидетелите В.Г.С., Г.В.С., Г.Ц.К., П.И.Д., В.М.А., Н.В.О., И.С.С., Б.Д.Б., Ч.И.К., Г.Т.П., Т.К.Д., А.М.Н., заверени копия на описаните записи на заповед, заключението на съдебно-почерковата експертиза, справка за съдимост, автобиография, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.

От всички тях се установява извършеното деяние и участието на подсъдимата в него, характерът и размерът на вредите, причинени с деянието, както и всички други обстоятелства имащи значение за отговорността на подсъдимата. Съдът изцяло ги кредитира, тъй като всички те са последователни, логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и допринасят за правилното изясняване на всички обстоятелства свързани с предмета на доказване.

От справката за съдимост на подсъдимата се установява, че към момента на извършване на процесното престъпление, същата е неосъждана за престъпление.

При така изложеното се налагат следните правни изводи:

Подсъдимата е пълнолетна и вменяема, следователно е наказателноотговорно лице. Съгласно чл.31, ал.1 от НК може да бъде субект на престъплението, за което е обвинена.

С деянието си е осъществила състава на престъплението по чл.209, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК, тъй като през периода 17.03.2015 г. – 31.03.2015 г. в гр.Русе и с.Сандрово, обл.Русе, в условията на продължавано престъпление – на два пъти, с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала заблуждение у Г.В.С. и В.Г.С.,***, че като брокер на недвижими имоти ще продаде на Г.В.С. земеделска земя намираща се в землището на с.Николово, местност „Йонкова могила“, имот с № 127018 с площ 20,507 декара, земеделска земя от землището на с.Николово, местност „Йонкова могила“, имот № 127020, с площ 6,850 декара и земеделска земя от землището на гр.Мартен, обл.Русе, имот № 050020, с площ 10,999 декара и имот № 0021 с площ 11,003 декара, с което причинила на Г.В.С. имотна вреда в общ размер от 5 000 лв.

От субективна страна, е действала при пряк умисъл, тъй като е съзнавала всички обективни елементи от състава на престъплението, общественоопасния характер на деянието, предвиждала е общественоопасните последици и е искала тяхното настъпване.

Тъй като подсъдимата не е възбуждала и поддържала заблуждение у В.Г.С., че ще му продаде горепосочените земи и за него не е настъпила имотна вреда, следва на основание чл.304 от НПК да бъде оправдана по обвинението, в тази му част

При тези обстоятелства, съдът счита, че подсъдимата следва да бъде призната за виновна и да й се наложи наказание.

При индивидуализацията на наказанието, като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете липсата на осъждания за извършени престъпления, както и влошеното здравословно положение на подсъдимата, в каквато насока са изготвените по делото съдебномедицински експертизи и приложената медицинска документация. Като отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът приема, сравнително високият размер на вреди, причинени от престъплението.

Конкретното поведение, резултатите и последиците, наред с останалите индивидуализиращи обстоятелства не могат да мотивират извод за наличие на многобройни смекчаващи обстоятелства. Това е така, защото установените са от вида на обикновените, а няма и такова което по своя характер да е изключително. Няма предпоставки и за извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко за подсъдимата.

Въз основа на тези обстоятелства и на изложените по-горе съображения и на основание чл.209, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК, чл.58а, ал.1 вр. с чл.54 вр. с чл.36 от НК, съдът наложи на подс.Б. наказание лишаване от свобода за срок от три години, което намали с една трета, а именно на две години.

На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на това наказание, съдът отложи за изпитателен срок от три години, тъй като намери, че за поправянето на подсъдимата не е необходимо да го търпи ефективно.

Възпитателната работа с нея се възлага на районен инспектор от РУП на МВР по местоживеенето й.

При този изход на делото, Б. следва да заплати в полза на държавата по сметка на ОДМВР – Русе направените на досъдебното разноски в размер на 195,75 лв., а по сметка на Районен съд – Русе, сумата от 563,50 лева, представляваща разноски на съдебното производство.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

        

                                                      Районен съдия: