РЕШЕНИЕ

гр. Русе,19.12.2018 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

         Русенският районен съд , осмиІ наказателен състав в публично заседание  на 17.12.2018г. в състав:

 

                                                   Председател: Елица Д.

 

при секретаря Мирослава Пенева  разгледа НАХД № 2087 /2018 год., за което  съобрази, че производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от „***“ ЕООД против наказателно постановление № 2018 - 0048365 от 28.09.2018г. ,издадено от  Директор на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД "Контрол на пазара" към Комисията за защита на потребителите, упълномощен със заповед № 290/22.04.2015г. на Председателя на КЗП , с което за нарушение на чл.127 ал.2 от ЗЗП на основание чл.222 ЗЗП на търговеца  е наложена имуществена санкция в размер  на 500 лева. И се иска от  съда да отмени  наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно, като се приеме ,че е налице маловажен случай

            Ответникът по жалбата изпраща представител, който поддържа НП и изразява  становище относно неоснователността на жалбата .

            Русенска районна прокуратура- редовно уведомена, не изпраща представител и не взема становище.

            Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка: При направената проверка на 13.07.2018 г. в козметичен салон в гр. Русе, на пл. „Възрожденски“ № 4 е установено, че

„***“ ЕООД извършва козметични услуги- маникюр и педикюр в обекта на отделно работно място. В същият обект се извършвали и фризьорски услуги от друг търговец.Бил поставен  с обявена продажна цена в лева за казметичните услуги.При проверката в обекта, от която е съставен КП № К- 2645942/13.07.2018 г.Посочено е,че е изискан регистър на предявените рекламации, който не бил представен. На проверката е присъствал управител на дружеството, който е заявил, че няма и не поддържа регистър на предявените рекламации, но ще закупи такъв и ще предостави. При проверката по документи, от която е съставен ППД № К- 0105959/16.07.2018 г. е представен нов регистър на рекламациите. На същата дата  (16.07.2018 г.) е съставен АУАН

Въз основа на акта е издадено обжалваното НП

            Изложеното се установява с констативните протоколи, АУАН, НП,пълномощно,заповеди,удостоверение,книга за финансови отчети показанията на свид.Д. -актосъставител 

            С оглед установеното, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е допустима. Разгледана по същество тя се явява основателна.

            Безспорно е ,че жалбоподателят е започнал дейността си през м.април 2018г, видно от свидетелството за регистрация на ФУ. Търговската дейност е свързана с предоставяне на услуги- маникюр и педикюр.Безспорно е ,че три месеца след началото на дейността в обекта на контрол не е бил въведен регистър за рекламациите. Видът на предлаганите услуги не предполага предявяване на рекламация до изискуемия 14 дн.срок / чл.126 ЗЗП/ нито наличието на гаранция по смисъла на закона и отстраняването на някакво несъответствие предполага бързо действие по поправката на положения манкюр/ педикюр/, за да се постигне целения естетически ефект. Формалното констатиране само и единствено на липсата на регистър за рекламациите, при положение ,че такъв е предоставен на 16.08.2018г ,с оглед на предписанията, сочи че нарушението е веднага отстранено и липсват настъпили вредни последици. В тази връзка липсата на мотиви на АНО относно приложението на чл.28 ЗАНН/ макар че тази норма е посочена в НП/ е незаконосъобразно. Преценката за маловажност на случая  съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/2007 г., ОСНК, и цитираната в него практика на ЕСПЧ се прави от съда и той не е обвързан от решението на административния орган ,тъй като е длъжен да изследва и решава всички въпроси ,както по фактите ,така и по правото, от които зависи изхода на делото. Правораздавателната дейност има своето присъщо социално призвание да разрешава правни спорове с правни решения, която дейност не е типична за административните органи, поради осъществявания съдебен контрол върху актовете на администрацията  

            Обвинението за административно нарушение представлява "наказателно обвинение" по смисъла на чл. 6, § 1 КЗПЧОС, следва от практиката на Европейския съд/ Lauko v. Slovakia, Ozturk v. Germany; Gradinger v. Austria вкл. и от съобразителната част на решение № 1 от 1.03.2012 г. на КС по к. д. № 10/2011 г., обн. ДВ бр. 20/09.03.2012 г., където изрично е посочено, че според Конституционния съд разпоредбите във връзка с административното наказване представляват именно "наказателно обвинение". В контекста на това разбиране следва да се отнесат и разпоредбата на чл.11 ЗАНН,препращащи към НК относно въпросите за вината,обстоятелствата изключващи отговорността и т.н. Макар ,че ЗАНН / чл.28,чл.29 ,чл.39/ използва понятията „маловажност” и „явно маловажни случаи” без да ги дефинира, съдържанието им следва да се попълни с легалните понятия от НК 

            В обстоятелствената част на решението на КС е посочено изрично ,че по общо правило разпоредбите относно административните нарушения и наказания имат своя генезис в наказателното законодателство. Принципите на административното наказване по общо правило следват принципите на наказателната политика. Колкото до особеностите на правната уредба на административното наказване, тя обикновено се извежда чрез съпоставка със съответните правила в наказателното и наказателнопроцесуалното право. Административното наказване, разбира се, има своята специфика, но тя не е от такъв характер, че да разкъса органическата връзка с материалното и процесуалното наказателно право, което именно дава основание по смисъла на Конвенцията да се счете, че административното нарушение представлява наказателно обвинение. Известно е от теорията и практиката в областта на наказателното обвинение ,че приложимостта на чл.9 ал.2 НК / изключване на наказуемостта, престъпния характер на дадено деяние поради неговата малозначителност или явна незначителност на обществената опасност като обективни белези/ може да се отнесе към всички обявени за наказуеми противоправни деяния и която преценка отново се прави от съда ,когато се  решават всички въпроси ,както по фактите ,така и по правото

Съдът счита ,че наказващият орган не е направил законосъобразна преценка за маловажността на случая по смисъла на чл.93 т.9 НК, и на малозначителността на вредните последици по смисъла на чл.9 ал.2 НК, към които норми субсидиарно препраща и чл.11 от ЗАНН.

 Съдът намира ,че нарушението ,макар и формално осъществено ,поради своята малозначителност не покрива белезите на чл.6 ЗАНН 

Маловажен случай е този ,при който извършеното нарушение с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на другите смекчаващи отговорността обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

В случая нарушението е малозначително защото липсват вредните последици  нарушението е отстранено веднага, а и са налице и други смекчаващи отговорността обстоятелства.

Казуса касае обвинение за липса на регистър за рекламациите, но АНО не държи сметка за вида на услугите и начина на отстраняване на някакво несъответствие, както за липсата на други нарушения на ЗЗП и данъчните закони

В случая и при известните и на проверяващите обстоятелства наказващият орган е можело на основание чл.28 ЗАНН да предупреди жалбоподателя, с което и целите на чл.12 ЗАНН биха се постигнали.Нещо повече ,търговецът е изпълнил веднага предписаното му действие- да предостави регистър за рекламациите Изключително завишения размер на наложената санкция надхвърля изискването за съразмерност на санкцията спрямо нарушението и се явава явно репресивен        

             Изложеното сочи ,че обжалваното НП като незаконосъобразно и необосновано и следва да бъде отменено.

            Мотивиран така и на основание чл.63 от ЗАНН съдът

 

РЕШИ:

 

            ОТМЕНЯ наказателно постановление № 2018 - 0048365 от 28.09.2018г. ,издадено от  Директор на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД "Контрол на пазара" към Комисията за защита на потребителите, упълномощен със заповед № 290/22.04.2015г. на Председателя на КЗП , с което за нарушение на чл.127 ал.2 от ЗЗП на основание чл.222 ЗЗП на търговеца „***“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер  на 500 лева

            Решението подлежи на обжалване пред Адм.съд-Русе в 14-дневен срок от съобщаването.

 

                                                                     Районен съдия :