Р Е Ш Е Н И Е

град Русе, 13.12.2018 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О ДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми наказателен състав, в публично заседание на 10.12.2018 година, в състав:

 

                                                                        Районен съдия: Елица Димитрова

 

при секретаря Мирослава Пенева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2024 по описа за 2018 год. на Русенски Районен съд, за да се произнесе съобрази:

Постъпила е жалба от „***” ООД против Наказателно постановление № 363933-F406476/12.10.2018г на Директор Дирекция Контрол в ТД на НАП-Варна , с което на основание чл.81 ЗДДФЛ е наложена имуществена санкция от 500лв. Сочат се съображения за неправилно приложение на материалния закон

Наказващият орган чрез процесуалния си представител  поддържа Наказателното постановление.

Русенска районна прокуратура не взема становище и не изпраща представител.

Съдът,   след   преценка   на   събраните   доказателства   .приема   за   установено   от фактическа страна следното:

Жалбоподателят „***" ООД е подал СД по ЗДДС на 13.08.2018 с деклариран ДДС за възстановяване в размер на 3845,55лв за данъчен период 01.07.-31.07.2018г на основание чл.92 ал.3 т.1 ЗДДС. По този повод на основание чл.129 ДОПК е извършена проверка  по прихващане или възстановяване на дружество. Изводите от проверката са ,че дружеството отговаря на изискванията за възстановяване на ДДС в размер на 3854,55лв в 30 дн.срок от подаване на справката-декларация, т.е. до 13.09.2018г . независимо от извършване на прихващане или възстановяването,задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизии

Установено е ,че жалбоподателят е осигурител, като са подавани декларации обр.1 и 6 за периода до м.07.2018г. По време на проверката е установено ,че за търговеца няма образувани производства по принудително събиране. При извършената проверка се установили изискуеми публични вземания , събирани от НАП ,които по реда на чл.92 ЗДДС подлежат на прихващане с посочения в СД ДДС за възстановяване

Така се установило ,че   „***" ООД  с декларация обр.6 е декларирало данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за м.юли 2018г. по чл.42 от ЗДДФЛ  с вх.№ 18000183118951/17.08.2018г. в размер на 714.54 лв., чийто размер не бил внесен в законоустановения срок по чл.65, ал.11 от ЗДДФЛ – до 27.08.2018г. Така при така установеното, намерило отражение в Акта за прихващане или възстановяване    П-030018181543б7-004-001/10.09.2018г. е прихванат данъка по чл.42 от ЗДДФЛ за м.юли 2018г., включително и следващите го осигурителни вноски.

Актът за прихващане е връчен на 11.09.2018г на електронен адрес и не е обжалван.

Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е образувано на база съставен на 12.09.2018г АУАН за това ,че по повод на извършена в ТД на НАП гр.Варна, ИРМ гр.Русе, ул."Майор Атанас Узунов" №19 проверка по прихващане или възстановяване на дружество „***" ООД с ЕИК по Булстат ****, приключила с Акт за прихващане или възстановяване №П-03001818154367-004-001/10.09,2018г. се установило, че дружеството , в качеството си на платец на дохода не е внесло по сметка на ТД на НАП гр. Варна, офис гр.Русе данъка по чл.42 от ЗДДФЛ - Данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за м.юли 2018г. деклариран с декларация обр.6 с вх.№18000183118951/17.08.2018г. в размер на 714.54 лв. в законоустановения срок по чл.65, ал.11 от ЗДДФЛ. Данъка по чл. 42 от ЗДДФЛ за м.07.2018г. е следвало да се внесе в срок до 27.08.2018г. Същият е прихванат от ДДС за възстановяване с Акт за прихващане или възстановяване N П-030018181543б7-004-001/10.09.2018г.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП, в което е посочено че нарушението е повторно

Едва в хода на съдебното следствие са представени 2 бр. НП и двете от дата 23.04.2018г , връчени на 21.05.2018г ,с които на основание чл.81 ЗДДФЛ са наложени имуществени санкции от по 300лв 

Горното е установено от писмените доказателства приложени към преписката – АУАН, НП, Акт за прихващане или възстановяване П-030018181543б7-004-001/10.09.2018г, справка и показания на актосъставителя.

След анализ на събраните доказателства.съдът прави следния извод:

Жалбата е допустима. Подадена е в законоустановения срок от легитимирано лице, така както е предвидено в ЗАНН, разгледана по същество е основателна, тъй като в образуваното административнонаказателно производство са допуснати съществени процесуални нарушения и наказващият орган е приложил неправилно материалния закон.

Жалбоподателят видно от обстоятелствената част на НП и с оглед представените писмени доказателства – издадени предходни НП,връчени на 21.05.2018г. за наложени административни наказания на основание чл.81 ЗДДФЛ, е осъществил твърдяното нарушение в повторност. Въпреки така отразеното, АНО е наложил санкция на основание чл.81 ЗДДФЛ /общо посочена/ в размер на 500 лева, докато нормата на чл.81 ал.2 ЗДДФЛ изрично предвижда санкция в по-висок размер за повторно нарушение. Така отразената воля на наказващият орган е неясна – дали налага наказание за повторно нарушение или завишава размера на имуществената санкция по чл.81 ал.1 от закона поради отчетени отегчаващи отговорността обстоятелства.

Безспорно е, че дължимия данък по чл.42 ЗДДФЛ за м.юли 2018г. е прихванат, считано от 10.09.2018г. с акта за прихващане или възстановяване, с което това данъчно задължение е погасено.

С декларация обр. 6 от 17.08.2018г. обаче  е деклариран  дължимия данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за м.юли 2018г. по чл.42 от ЗДДФЛ. Същият действително следва да се внесе до 27.08.2018г. от жалбоподателят като платец на данъка в държавния бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на платеца на дохода/ чл.65 и чл.66 ЗДДФЛ/.

Преди това обаче на 13.08.2018г. жалбоподателят е подал СД по ЗДДС за възстановяване на деклариран ДДС в значително по-голям размер за данъчен период м.юли – т.е. същият период, за който по-късно е възникнало задължението за внасяне на данъка по чл.42 ЗДДФЛ. Видно от констатациите на влезлия в сила Акт за възстановяване и прихващане, жалбоподателят е бил уведомен на 23.08.2018г. за започналата проверка по ДОПК. Именно в хода на тази проверка служебно по реда на чл.37 ДОПК за извършени справки в базата данни на НАП за наличие или липса на задължения, за подадени декларации обр.1 и обр.6, за актуалното състояние на всички действащи трудови договори с оглед на установяване на задължения за данъци и ЗОО.

Т.е. в срока до внасянето на дължимия данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за м.юли 2018г., дори преди неговото деклариране с декларация обр.6 , считано от 13.08.2018г. /с подаването на СД по ЗДДС на основание чл.92 ал.3 т.1 от закона/, жалбоподателят е страна в административното производство по ДОПК в извършената проверка по реда на чл.129 от ДОПК вр.  чл.92 ал.11 ЗДДС.

С подаването на СД по ЗДДС /от 13.08.2018г./ по реда на чл.92 ал.3 т.1 ЗДДС жалбоподателят е искал възстановяването на ДДС /като данъчен кредит/ в размер на 3845,50 лв. С подаването на декларация обр.6 по ЗДДФЛ същият, считано от  17.08.2018г. е заявил размер на дължим данък от 714,54 лв. за същият данъчен период, вкл. и дължимите осигурителни вноски.

Същият като участник в предходно производство е наясно с процедурата по възстановяване и прихващане:

А именно, че данъкът за възстановяване се прихваща, приспада или възстановява, като при наличие на други изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите, възникнали до края на календарния месец на подаване на справка-декларацията, органът по приходите прихваща тези задължения с посочения в справка-декларацията данък за възстановяване /чл.92 ал.5 вр.ал.3 вр. ал.1 т.1 ЗДДС и чл.68 от ППЗДДС/.

Нормата императивно сочи, че органът по приходите служебно ще прихване всички изискуеми и неизплатени публични задължения, които са възникнали в случая до края на м.август 2018г. в 30 дневен срок от подаване на СД по ЗДДС за възстановяване и прихващане на ДДС /т.е. до 13.09.2018г./

Така следвайки служебните си задължения актосъставителя още преди изготвянето на акта за прихващане и/или възстановяване е установила наличието на условията за прихващане от дължимия ДДС за възстановяване, за данъчния период м.юли 2018г. с изискуемото и невнесено в ТД на НАП друго публично задължение – данъчно и за осигуровки за същия период /до края на м.август 2018г./ и го е прихванала преди съставянето на АУАН. С прихващането по чл.129 вр. чл.128 ДОПК е реализирана и процедурата по чл.92 ал.5 вр. ал.3 ЗДДС и дължимото данъчно задължение е погасено, вкл. и за задължителни осигурителни вноски.

Съдът счита, че вмененото във вина нарушение за неспазване срока по чл.65 ал.11 ЗДДФЛ за внасяне на дължимия данък по чл.42 ЗДДФЛ не е осъществено от субективна страна. Нарушението /макар и формално/ изисква от обективна страна наличието на данъчно задължение, изискуемо, дължимо за внасяне до определен срок и пропускането на срока, а от субективна страна наличието на знание за същите обстоятелства и съзнателно неизпълнение на задължението за внасяне на данъка и целени последици от неизпълнение на задължението. В случая този елемент не е налице. Жалбоподателят като платец на данъка /преди неговото възникване, изискуемост и задължение за внасяне/ е инициирал лично производство по възстановяване и/или прихващане на друго данъчно задължение и то за същия данъчен период. Съзнавал е /бил е уведомен/, че е страна в административно производство по ДОПК и, че е обект на проверка по ЗДДС и ДОПК с оглед отправено искане. След подаването на декларацията обр.6 , с дата следваща искането за възстановяване е бил наясно, че ще бъде упражнено служебно правото на прихващане на насрещно дължими претенции от публично правен характер до размера на по-малкото и то за същия период, за който е възникнало задължението по ЗДДФЛ, с което и то ще бъде погасено по силата на закона. Всички тези обстоятелства изключват дори и най-леката форма на непредпазливост, въпреки, че нарушението по чл.81 вр. чл.65 ал.11 ЗДДФЛ се осъществява при умисъл.  

Поради изложеното съдът намира издаденото НП за незаконосъобразно и необосновано.         

Мотивиран така и на основание на чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът,

 

                             Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ НП-№ 63933-F406476/12.10.2018г на Директор Дирекция Контрол в ТД на НАП-Варна, с което на основание чл.81 ЗДДФЛ на „***” ООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването на страните по реда на АПК пред Административен съд – Русе.

 

                                         Районен съдия: