МОТИВИ ПО ПРИСЪДА ПО  НОХД №  1779/2018г., по описа на Русенския Районен съд,  четвърти наказателен състав

 

        Русенската Районна прокуратура е обвинила подсъдимия П.А.К. в това, че на  30.09.2018г. в гр.Русе, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил ,,Опел Астра с рег. № ...., след употреба на наркотични вещества ­– опиати и метамфетамин, установено по надлежния ред - по реда на Наредба №1/19.07.2017г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози - престъпление по чл.343б ал.3 от НК.

 

                Русенската Районна прокуратура е обвинила подсъдимиия П.А.К. и в това, че на 30.09.2018г. в гр. Русе, без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества- хероин с нетно тегло-0,1927 грама с активен наркотично действащ компонент- диацетилморфин /ДАМ/ 18 тегловни процента на стойност 12,53лв. - престъпление по чл.354а ал.3 т.1 пр.1 от НК.

             Прокурорът поддържа обвинението по отношение на подсъдимия.

Производството е по реда на гл.27 от НПК, във варианта по чл.371 т.1 от НПК    подсъдимия и неговият защитник дават съгласие да не се разпитват всички свидетели по делото.

Съдът ,след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимия П.А.К. е роден на ***г***, български гражданин, със средно образование, неженен, не работи, неосъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият К. никога не е придобивал правоспособност за управление на МПС.

       

     На 30.09.2018г. около 04.30ч. подсъдимият К. привел в движение л.а.“Опел Астра“ с ДК№ …. и започнал да го управлява в гр.Русе по бул.“Цар Освободител“. Преди  да започне управлението на автомобила, подсъдмият бил употребил наркотично вещество – метамфетамин.  Подсъдмият имал в себе си и 2бр. топчета с наркотично вещество – хероин във формата на бучка, увити в сребрист станиол. С него в автомобила пътувал св.М.П.И.. При управление на автомобила бил забелязан от полицейските служители  от Първо РУ-гр.Русе, ОД“МВР“-Русе-св.Д.Б.А. и Д.К.П., които му подали сигнал със стоп- палка. Подсъдмият не спрял на подадения сигнал, ускорил и продължил по ул.“Бозвели“. Полицейските служители го последвали със служебния автомобил. Подсъдмият сам спрял на ул.“Муткурова“ пред дом №78. При извършената проверка полицейските служители установили самоличността на подсъдимия и че той именно е водач на автомобила. Подсъдмият заявил пред св.П.,че няма издавано СУМПС. Св.П. поискал съдействие от Сектор „ПП“ при ОД МВР-Русе. На место пристигнали полицейските служители свидетеля М.В.А. и Т.К. При проверката подсъдмият бил превъзбуден и се държал неадекватно. По тази причина свидетелят А. го изпробвал първо за алкохол с техническо средство, при което уредът не отчел данни за наличие на алкохол в издишания от подсъдимия въздух. След това полицейските служители отвели подсъдимия в Първо РУ гр.Русе и го тествали за употреба на наркотични вещества с техническо средство Drug Test 5000 ARJF– 0042, при което бил отчетен положителен резултат – проба № 69 за употреба от подсъдимия на - опиати (ОРІ) и метамфетамин (МЕТ). Така органите на реда  установили, че подсъдмият управлява процесния лек автомобил след употреба на наркотични вещества. За констатираното нарушение на подсъдимия бил съставен АУАН. В 05,19 ч. на подсъдимия бил връчен талон за медицинско изследване - №0033558/30.09.2018г. на кръвта му, в който той саморъчно записал, че приема показанията му.

     Св.Д.Б.А. извършил обиск на  подсъдимия в Първо РУ гр.Русе. Подсъдмият предал доброволно намиращите се в него две топчета увити в сребрист станиол, съдържащи кафяво на цвят кристално вещество във формата на бучка. На въпроса на св.А., от какво са топчетата, подсъдмият отговорил,че веществото е хероин. По време на разследването св.А. предал вещите тези две топчета с приемо-предавателен протокол, които му били предадени доброволно от подсъдимия.

     В 04,55 ч. по отношение на подс.К. била издадена заповед за задържане на лице на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР и същият бил задържан в Първо РУП гр.Русе.

     Със заповед за конвоиране на лице, издадена в 08,20ч. подсъдимият бил конвоиран до МБАЛ АД гр.Русе за даване на кръвна проба за изследване на наркотични вещества, където в 08,50 ч. той отказал. Поради това такава не му била взета и заявил, че е употребил хероин в количество от 0,2 гр., вкл. от кога употребява това вещество (от около 3 г.) и каква е обичайната му доза („на два – три дни веднъж по 0,2 гр.), което било описано надлежно в част ІІ от протокола на л.14 от том ІІ от дос.пр-во от лекаря, който го е анкетирал. Също така била направена разпечатка на информацията от пробата на подсъдимия с констатациите в нея. По случая започнало и предварително разследване.

     При разследването била изискана и приложена по делото справка от Сектор”ПП” при ОД МВР-Русе, от която е видно, че подсъдмият не е правоспособен водач на МПС и не притежава СУМПС.

     Видно от заключението на изготвената химическа експертиза доброволно предаденото от подсъдимия  наркотично  вещество представлява хероин.Нетното му тегло е 0,1927 грама с активен наркотичен компонент – диацетилморфин /ДАМ/ 18 тегловни процента. Стойността на същото възлиза на12.53лв.

     Разпитан в качеството на обвиняем, подс.К. се признал за виновен и дал обяснения по същество.

     По отношение на престъплението по чл.354а ал.3 пр. 1 от НК било образувано досъдебно производство № 2386/2018г. по описа на ОД на МВР гр.Русе на основание чл.356 ал.3 от НПК с първо действие по разследването – разпит на свидетел.

     По отношение на престъплението по чл.354а ал.3 пр. 1 от НК било образувано досъдебно производство № 2397/2018г. по описана ОД на МВР гр.Русе на основание чл.356 ал.3 от НПК, също с първо действие по разследването – разпит на свидетел.

     С постановление на РРП от 08.10.2018г. двете производства били обединени на основание чл.217 от НПК поради връзка между тях.

     Така с деянието си от обективна и субективна страна подс.К. *** е осъществил състава на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, тъй като на 30.09.2018г. в гр.Русе, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил ,,Опел Астрас рег. № ...., след употреба на наркотични вещества ­– метамфетамин, установено по надлежния ред - по реда на Наредба №1/19.07.2017г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.

     Изпълнителното деяние на престъплението е извършено от подсъдимия с действие. Той употребил наркотични вещества, след което боравил с уредите на процесния лек автомобил, привел го в движение и го управлявал в гр.Русе.

     От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл като форма на вината по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Както към момента на деянието, така и към настоящия момент подсъдмият е пълнолетно и психически здраво лице. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици. Подсъдмият съзнавал, че е употребил наркотични вещества и въпреки това съзнателно привел в движение процесния лек автомобил и го управлявал в гр.Русе, създавайки по този начин опасност за живота и здравето на другите участници в движението по пътищата.

     Подс.К. с деянието си от обективна и субективна страна е осъществил и състава на престъплението по чл.354а,ал.3,т.1,пр.1 от НК тъй като на 30.09.2018г. в гр. Русе, без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества- хероин с нетно тегло-0,1927 грама с активен наркотично действащ компонент- диацетилморфин /ДАМ/ 18 тегловни процента на стойност 12,53лв.

     На 30.09.2018г. подсъдмият е придобил и държал високорисковото наркотично вещество - хероин,като по този начин е упражнявал фактическа власт над него. Подсъдмият е упражнявал такава власт необезпокоявано до намесата на органите на реда. Предвид изложеното подсъдмият е осъществил изпълнителното деяние на престъпление по чл.354а,ал.3,т.1,пр.1от НК.

         Безспорно подсъдмият не е имал надлежно разрешение за придобиването и държането на същото вещество. Предметът на престъплението е категорично установен, чрез цитираната химическа експертиза,от която е видно, че това представлява хероин с общо тегло в грама, със съдържание  на активен наркотично действащ компонент –диацетилморфин и стойност, посочени по-горе.

     Хероинът е вещество, изрично посочено в списък към Единната конвенция на упойващите вещества от 1961г.,по която България е страна. Хероинът е наркотично вещество без легална употреба, пазари  производство, и по силата на нормативните актове е под контрол. Той е високорисково наркотично вещество, тъй като се съдържа в списък № І към приложение № І към чл.3 т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.

     Видно от събраните по делото доказателства подсъдмият е извършил деянието с пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на престъпното деяние, а именно че е запретено и наказуемо от закона, предвиждал настъпването на общественоопасните последици при държането- упражняването на фактическа власт върху високорисково наркотично вещество-хероин,без надлежно разрешение за това  и е искал настъпването на тези последици.       

     Въпреки сравнително малкото количество и ниската стойност на наркотичното вещество, случаят се явява с по-висока степен на обществена опасност и не е маловажен по см. на чл.354а ал.5 от НК, защото са извършени две престъпления в условията на реална съвкупност и множество административни нарушения по ЗДвП и то при изначална неправоспособност на дееца. При това положение очевидно не се покриват критериите по чл.93 т.9 от НК.

     Изложената фактическа обстановка се подкрепя от събрания и проверен по делото доказателствен материал: доказателства от гласни доказателствени средства –вещественото доказателство – проба №69 от 30.09.2018г., доказателства от гласни доказателствени средства – обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Д.Б.А.,Д.К.П.,М.П.И. и М.В.А., доказателства от писмени доказателствени средства – копие от АУАН, талон за медицинско изследване, протокол за медицинско изследване, разпечатка от проба,  техническа документация справка от Сектор „ПП” при ОД МВР-Русе за правоспособност на водач на МПС, извършени административни нарушения и наложени административни наказания,химическа експертиза, справка за съдимост, автобиография, декларация за семейно и материално положение, и имотно състояние, протоколите за следствените действия.

 

    Защитата на подсъдимия прави множество възражения – наркотичното вещество не е иззето по предвидения в закона начин, недопустимо е подсъдимият да е задържан по едно досъдебно производство по ЗМВР, като същевременно срещу него е образувано и друго досъдебно производство, опорочен е редът за установяване на наркотични вещества, установен в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози ( за краткост Наредбата), тъй като е отведен около три часа след резултатите от теста в болнично заведение и не му е връчено копие от талона за изследване, също така не са били налице предпоставките за образуване на бързо производство, тъй като предвид „тежките“ обвинения срещу подсъдимия не са налице предпоставките по чл.356 ал.2 от НПК и съответно разследването по делото е следвало да протече по общия ред. Възразява се също така, че не съществува наркотично вещество или негов аналог, което се нарича опиат и в тази връзка се иска оправдаването на подсъдимия по отношение на това вещество.

        Всички възражения без последното са неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение по следните съображения :

                   Наркотичното вещество е иззето предвидения от закона начин и по тази причина същото не може да се игнорира от доказателствата по делото. Това е така, защото протоколите за доброволно предаване са вид писмени доказателствени средства и за тях са приложими общите правила, посочени в чл. 127 - чл. 131 от НПК, доколкото няма нарочен регламент. Следва обаче да се прави разлика между протоколите за доброволно предаване като писмени доказателствени средства за извършеното действие по разследването и приобщените чрез тях към доказателствената съвкупност веществени доказателства. Веществените доказателства са автономен носител на информация, която стига до участниците в процеса чрез тяхното прилагане към делото във всички случаи, когато това е възможно. Протоколите за доброволно предаване (за разлика от другите писмени доказателствени средства) и веществените доказателствени средства не възпроизвеждат доказателства, а само им дават процесуална легитимация, като установяват връзката на материалния факт (вещественото доказателство) с обстоятелствата по делото. Веществените доказателства могат да бъдат приобщени както чрез писмени доказателствени средства като протоколи за оглед, за претърсване или изземване, така и чрез веществени доказателствени средства като фотоснимки, диапозитиви, планове, схеми и др. Възможни са и хипотези, когато те се представят от свидетели или обвиняем и тогава се  дължи постановяване на съответен акт, в който да отрази извършеното процесуално действие на предоставяне. Очевидно е, че събирането на веществени доказателства може да се осъществи чрез различни доказателствени способи. Доброволното предаване практически е насочено към попълване на доказателствената съвкупност, поради което не може да отрече неговата принадлежност към действията по разследването, когато е осъществено в рамките на наказателното производство. В случая досъдебното производство е започнало с първо действие по разследването разпит на св.Д.А., именно на когото е предадено наркотичното вещество и което впоследствие той е предал на водещия разследването.

          Няма нарушение на реда за установяване на употребата на наркотични вещества, регламентиран в Наредбата, включително и по причина, че не на подс.К. не е връчено копие от талон за изследване № 0033558. Наредбата е влязла в сила на 29.09.2017г., като съобразно чл.6 ал.3 от нея  в случаите по ал. 1 лицето собственоръчно вписва в талона за изследване дали приема показанията на техническото средство, или теста. Установяване с доказателствен анализатор, медицинско и химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване не се извършва, когато лицето приема показанията на техническото средство, а на лицето не се връчва екземпляр от талона за изследване. При това положение и при такава нормативна уредба към момента на извършване на проверката подс.К. изобщо не е следвало да бъде отвеждан до болничното заведение за даване кръв за изследване , тъй като е бил съгласен с показанията на полевия тест, съответно е без значение в случая, че отвеждането действително е станало около три часа след положителната реакция на полевия тест и в този смисъл няма нарушение по чл.6 ал.6 т.2 от Наредбата. 

 С Наредба за изменение и допълнение на Наредбата, обн. ДВ бр.81/ 2018г., влязла в сила на 06.10.2018г. на основание чл.5 ал.5 изр.2 от Конституцията, доколкото в нея не е посочен друг срок за влизането и в сила чл.6 ал.3 от Наредбата е отменен, но същественото е, че към момента на проверката (30.09.2018г.) редът изцяло е спазен, вкл. и с това, че на подс.К. не е издаден екземпляр от талон за  изследване № 33558. Подобно изменение не е може да се обсъжда в аспекта на чл.2 ал.2 от НК, защото към момента на извършване на престъплението по чл.343б ал.3 от НК именно такъв е бил редът за  установяване на употребата на наркотични вещества в случай на приемане на резултатите от теста и контролните органи по чл.2 ал.1 от Наредбата изцяло са съобразили поведението си с нея.

Възражението, че производството не е следвало да бъде образувано като бързо също е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Разпоредбата на чл.356 ал.1 от НПК посочва в кои случаи може да се образува бързо производство, като тази разпоредба създава само възможност , защото при наличие на правна и фактическа сложност прокурорът може да постанови разследването да се извърши по общия ред, т.е. наличието на някоя от четирите хипотези не предпоставя безусловно образуването на такова производство. От своя страна разпоредбата на чл.356 ал.2 от НПК също предвижда възможност за образуване на бързо производство, но вече при различна хипотеза и с оглед обективен критерий – наказанието за престъплението да е до три години лишаване от свобода или друго по-леко наказание. В този смисъл разпоредбата също дава възможност и следва да се тълкува в смисъл, че тази възможност възниква , когато не са налице хипотезите по чл.356 ал.1 т.1 – т.4 от НПК, т.е. извън тези случаи, а са налице общите условия по чл.207 ал.1 от НПК за образуване на досъдебно производство - достатъчно данни и законен повод по см. на чл.208 т.1, т.2 и т.4 от НПК (доколкото чл.356 ал.1 т.3 и чл.208 т.3 от НПК се припокриват). Всяко от двете първоначално образувани досъдебни производства е образувано при хипотезата на чл.356 ал.1 т.1 от НПК, тъй като подс.К. е заловен при извършване на всяко от двете престъпления, т.е. в случая е без значение, че за престъплението по чл.354а ал.3 т.1 пр.1 от НК наказанието се наказва с лишаване от свобода за срок от една до шест години и глоба, което е извън хипотезата на чл.356 ал.2 от НПК. Няма процесуална пречка двете производства да бъдат обединени при условията на чл.217 от НПК , както това е сторил прокурорът с постановлението си от 08.10.2018г. , не само защото е налице връзка между двете дела, но и защото разпоредбата на чл.361 от НПК за неуредените в гл. 24 от с.к. препраща към общите правила. Производството по делото е приключило съответно в сроковете по чл.356 ал.5 пр.1 и чл.357 ал.1 т.5 от НПК и в този смисъл  съдът не констатира действия по разследването извън тези срокове, т.е. не е налице хипотезата на чл.234 ал.7 от НПК.    

Възражението на защитата, че не съществува наркотично вещество или негов аналог с наименование опиат е основателно и като такова следва да бъде уважено, но по съображения  единствено, че прокурорът процесуално е бездействал, неупражнявайки правомощието си по чл.287 ал.1 от НПК, изисквайки промяна на обвинението, която да конкретизира точният вид  на това наркотично вещество. Основателността на възражението произтича от това, че Единната конвенция по упойващите вещества от 1961 г. , ЗКНВП  (§ 10 от ДР) и Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, във всички случаи изискват вещество да е включено в съответния позитивен списък, т.е. е недопустимо в обвинението да се използват наименования на наркотични вещества, които нямат законов произход, а са  производни (напр. извлечени от тях) от други наркотични вещества или имат синонимно значение. По тези причини съдът намира, че подс.К. следва на основание чл.304 пр.1 от НК да бъде признат за невинен и съответно оправдан по обвинението по чл.354а ал.3 т.1 пр.1 от НК в тази му част.  

Въз основа на изложеното по отношение на подс.К. следва да му бъдат наложени наказания за престъпленията в които е обвинен.

При индивидализация на наказанието за престъплението по чл.354а ал.3 т.1 пр.1 от НК съдът отчита като отегчаващи вината обстоятелства предходните осъждания на дееца, за които макар да е реабилитиран са израз на лоши характеристични данни. Същият освен това престъпление е извършил и в условията на реална съвкупност и престъпление по чл.343б ал.3 от НК и вкл. не се е подчинил на разпорежданията на полицейските служители да спре на указаното му място, което е наложило да бъде преследван по улиците на гр.Русе. Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се преценят признанието му пред полицейските служители за всяко от двете извършени престъпления и това, че  доброволно е предал намиращите се в него наркотични вещества. По тези причини и няма основания за налагане на наказание при условията на чл.55 от НК, тъй като тази разпоредба изисква пълна липса на всякакви отегчаващи отговорността обстоятелства. Въз основа на тези съображения съдът определи по отношение на подс.К. наказания лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца и глоба в размер на 2 000 лв., които са ориентирани към минимумите по чл.354а ал.3 т.1 от НК.   

При индивидуализация на наказанието за престъплението по чл.343б ал.3 от НК съдът отчита като отегчаващи отговорността обстоятелства липсата на правоспособност, неизпълнение на разпореждането на полицейските служители да спре на указаното му място, което е наложило да го преследват по улиците на гр.Русе и извършването на множество други административни нарушения по ЗДвП при условията на идеална съвкупност за което срещу него са съставени общо шест АУАН. Друго самостоятелно отгегчаващо отговорността обстоятелство за това престъпление е наличието на друг пътник в автомобила. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчита признанието, че управлява автомобила след употребата на наркотични вещества непосредствено след спирането му за проверка, т.е.  признал е извършването на престъплението в първия възможен момент. Въз основа на тези обстоятелства съдът намира, че за това престъпление на подс.К. наказанието лишаване от свобода следва да бъде ориентирано около средния размер на предвиденото в закона, а наказанието глоба към минималния размер от 500 лв. предвид имущественото му състояние.

На основание чл.23 ал.1 от НК така определените наказания следва да се групират, като бъде определено едно общо наказание, по – тежките измежду двете, а именно лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца и глоба в размер на 2 000 лв. Изпълнението на така определеното наказание лишаване от свобода следва да бъде отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от три години и шест месеца.

Тези наказания са насочени към постигане на визираните в чл.36 от НК  цели и по преценка на съда в максимална степен би оказало превъзпитателно въздействие на подсъдимия.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

Подсъдимият следва да заплати направените разноски.

 

                                               

 

                                                                Районен съдия: