Мотиви по НЧХД  1773/2018г. по описа на РС-Русе четвърти наказателен състав

 

          Частният тъжител М.Д.Г. е обвинила подсъдимия Д.П.Й. в това, че през периода  15-16.05.2018г. в гр.Русе в условията на продължавано престъпление, на два пъти,  казал нещо унизително за честта и достойнството на М.Д.Г.  в нейно присъствие, като деянието е извършено публично – престъпление по чл.148 ал.1 т.1 чл.146 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.

          По делото няма предявен граждански иск.

          Тъжителката и нейният повереник поддържат обвинението, като искат подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден за престъплението, в което е обвинен.        

          Подсъдимият Д.П.Й., редовно призован се явява в съдебно заседание с упълномощен защитник. Подсъдимият дава обяснения, в които изцяло отрича авторството на престъплението, в което е обвинен.

          Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

          Подсъдимият Д.П.Й.  е български гражданин, работи, неженен, висше образование, неосъждан, ЕГН **********.

           Тъжителката и подсъдимият имали интимна връзка, която продължила няколко години. В един момент се стигнало до решение да се прекрати тази връзка, което особено силно засегнало подсъдимия и наранило честолюбието му. Воден от тези свои чувства той започнал да осъществява перманентен тормоз по отношение на тъжителката. Този тормоз се изразявал в преследването й по улиците, подвикването по отношение на нея с обидни, вулгарни и цинични думи, сексуални заплахи, заплахи с физическа саморазправа. В едни момент агресивността на подсъдимия нараснала до такава степен, че той започнал да преследва и напада физически нейни роднини – брат й (св.А.А.), жена му, баща й. В резултат на всичко това отношенията помежду им се влошавали все повече и започнали да подават множество жалби  и сигнали един срещу друг за извършени престъпления  в полицията и прокуратурата, като в тази връзка били извършвани множество проверки. Подс.Й. възприел тактиката след извършена от него физическа агресия превантивно да подава жалби до полицията  с оглед презастраховане от евентуални такива срещу него. В тази връзка  били постановени няколко отказа да се образува досъдебно производство по жалби на подсъдимия.

          През месец май подс.Й. срещнал тъжителката Г. и баща й в района на паметника „Альоша“ в гр.Русе, като той й предложил да правят секс, тъй като тя  била „негова“, което тя категорично отказала. Подразнен от отказа й подс.Й. тръгнал след тях  и в един момент се опитал да повдигне тъжителката с ръце във въздуха, но като разбрал, че тя вече разговаря с полицията по телефона се отказал и си тръгнал.

          На 15.05.2018г. около 19,00 ч. подс.Й. отишъл пред входната врата на блока, в който живеела тъжителката и започнал да крещи „М.Г. е курва. Ти, си дърта курва. Курво, ще те убия“, като блъскал по оградата и по пейките на беседката на площадката.

          На другия ден – 16.05.2018г. - около 08,30 ч. подс.Й.  отново се явил пред входа на блока на жилището на тъжителката  и отново крещял „М.Г. е курва. М.Г. е дърта курва. Курво, ще те убия. Курво ще те разпоря от секс. Ще ти пръсна дъртия задник. Ще взема калашника. Ще те гръмна. Ще те взривя.“

          И в двата случая обидните думи били възприети както от тъжителката лично и непосредствено, така също и от нейни съседи и случайни минувачи по улицата. Уплашена от изблиците на агресия от страна на подсъдимия тъжителката се обадила с молба за помощ на ЕЕН 112, а по същите подбуди, вкл. и за детето си, се обадила и св. Илияна Стоянова.

          Тази фактическа обстановка съдът намира за установена според всички събрани по делото доказателства, съдържащи се в обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, както и от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства – постановления на Районна прокуратура - гр.Русе, техническа експертиза,  свидетелство за съдимост.

          Всички доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност налагат следните правни изводи:

          Подсъдимият Д.Й. е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.148 ал. 1 т.1 вр. чл.146 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, тъй като   през периода  15 - 16 май  2018г. в гр.Русе в условията на продължавано престъпление, на два пъти казал нещо унизително за честта и достойнството на М.Д.Г.,   като деянието е извършено публично.

          Доказателствата за това са безспорни и безпротиворечиви въпреки, че в своите обяснения подс.Й. изцяло отрича авторството на престъплението, което съдът намира за израз на защитна теза от негова страна. Отделно от това обясненията на подсъдимия се опровергават от всички други, събрани по делото доказателства.

          Възприятията на тъжителката предвид отправените към нея обидни думи и квалификации се потвърждават от показанията на свидетелите И.С.и П.В., които също пряко и непосредствено са ги чули. Тук следва да се посочи, че доколкото св.П.В.е по-скоро инцидентен свидетел на случилото се на 15.05.2018г. , то св.И.С.има трайно изградени впечатления и многократно е възприемала подобно поведение от страна на подсъдимия; многократно до такава степен, че самата тя изразява съмнение точно колко пъти, кога и в какво се е изразявало поведението му по отношение на тъжителката с оглед степента на агресивност и набора от обидни и заплашителни думи – „Думите и изразите, които той употребява абсолютно винаги са едни и същи“. В тази връзка св.И.С.заявява: „Това се случва много често, не мога да цитирам време и дати. Момчето (подсъдимият) го познавам, защото го чувам да вика постоянно.“ Именно само и единствено на това следва да се отдаде  разминаването с обаждането по ЕЕН 112 от св.И.С., което е станало на 17.05.2018г. в 08, 28 ч. и от което също следва извода, че това поведение на подсъдимия е продължило и след инкриминираните дати, но по този характер дела единствен частният тъжител има право да определя рамката на обвинението.

          Във връзка с поведението на подс.Й. на двете инкриминирани дати св.Стоянова заявява: „На 15.05.2018г. вечерта момчето (подсъдимият) крещеше пред нашата кооперация обидни и цинични думи, това беше около 19 ч. На 16.05.2018г. сутринта момчето крещеше по същия начин и понеже имам малко дете и живея сама ние се страхувахме да излезем.“, л.24 от пр. за с.з. от 08.11.2018г. Обидните думи и изрази или грозни думи, както  св.Стоянова ги характеризира и е възприела са „М., ти си курва,ти си дърта курва,искам да ти пръсна гъза“, пак там. От показанията на тази свидетелка също се установява, че тъжителката ги е възприела лично, пряко и непосредствено, т.е. те са били казани в нейно присъствие предвид ниското застрояване на блока и етажа на който живеят двете. От показанията на св.Стоянова се установява същото така, че при отправянето на  обидите и на двете дати тъжителката е простирала на терасата си и е чувала много добре казаното от подс.Й..

          От показанията на св.П.В.се установява, че тя е възприела същите обидни думи, като св.Стоянова, тъй като на 15.05.2018г. вечерта е била на гости в жилището на тъжителката и първоначално вниманието й е било предизвикано от крясъците, издавани от подсъдимия. От нейните показания, подобно на тези на св.Стоянова, също се установява, че тъжителката към момента на отправянето на обидните думи е била на терасата на жилището си и лично ги е възприела. Думите, които последната е възприела св.Великова пресъздава по следния начин: “М.Г. е курва, ти си дърта курва, курво ще те убия“, л.25 от пр. за с.з. от 08.11.2018г.

          Съдът изцяло кредитира показанията на двете свидетелки, защото същите са логични, последователни и еднопосочни, досежно възприетите от тях съществени факти. Така и двете възприемат не само обидните думи, казани от подсъдимия по отношение на тъжителката, но и цялостното му поведение,  което се е изразявало в  „зверски“ крясъци, ритане, блъскане и удряне по оградата на кооперацията и околната беседка.

          Съдът кредитира показанията на св.А.А., който е брат на тъжителката, въпреки  това, а също и въпреки, че той самият е в силно влошени отношения с подсъдимия предвид многократните конфликти между тях, изразяващи се и във физически сблъсъци. Този кредит на доверие произтича от това, че той самият и на двете инкриминирани дати е бил привлечен от крясъците и обидите на подсъдимия, тъй като живее в близост до сестра си, а в най-голяма степен и от това, че възприятията му относно поведението на последния са напълно идентични с тези на свидетелите Стоянова и Великова.

 

          Съдът намира, че показанията на св.Софронова нямат пряко отношение досежно главния факт на доказване по делото, защото тя не е била очевидец на всяко от двете деяния. От показанията на същата, която в качеството си  полицейски служител и доколкото е извършвала проверки по повод множеството взаимни жалби на страните по делото,  единствено се установява за изключително влошените отношения между тях, което се доказва и от другите събрани по делото доказателства.

           

          Съдът намира, че показанията на св.Т.М., баба на подсъдимия по никакъв начин също не допринасят за изясняване на обективната истина. От тях се установява единствено, че между подсъдимия и тъжителката е имало интимни отношения, което се установява и от множество други доказателства по делото и изобщо по този въпрос не се спори. Св.М. няма никакви възприятия по отношение на поведението на подсъдимия по време на всяка от двете инкриминирани дати.     

          Изпълнителното деяние на всяко от двете престъпления, извършени от подсъдимия Й. е казване на нещо унизително, което в случая е извършено в присъствието на тъжителката, т.е. последната го е възприела лично и непосредствено. Няма спор, че думата „курва“, самостоятелно и в съчетание с „дърта“ изразява негативна морална оценка на личността на тъжителката от страна на подсъдимия, защото по този начин той й приписва промискуитетно поведение, т.е. безразборни сексуални контакти с множество партньори. Именно чрез използването на тази унизителна от гледна точка на господстващия морал дума от страна на подсъдимия е засегната самооценката на тъжителката. Думите, от които тъжителката се е почувствала обидена, вкл. и всички сексуални  закани по нейн адрес действително са унизителни за честта и достойнството й по своя характер. При преценката за обидната форма на използваните думи съдът изхожда не от субективното възприятие на пострадалата, а от обективното разбиране за необходимото уважително отношение към останалите членове на обществото. По своето съдържание приписвайки  безразборни интимни отношения на частната тъжителка, подсъдимият е изразил едно отрицателно и негативно  мнение за достойнството й. За съставомерността на деянието е достатъчно унизителните думи да са извършени в присъствието на пострадалата, което е станало с многократното непосредствено възприемане на  тази дума от нейна страна. В случая всяко от двете изпълнителни деяния е довършено с възприемане на обидните думи от страна на частната тъжителка. В тази връзка е необходимо да се посочи, че всички обидни думи и изрази, които подсъдимият е използвал по отношение на подсъдимата не е необходимо, с оглед ненарушаване правото му на защита, да фигурират и в диспозитива на присъдата (а също и в бюлетина за съдимост)  – същите, в цялото им многообразие и специфика са посочени в тъжбата, препис от която е получил той, разпореждането с което се дава ход на тъжбата, а също и в настоящите мотиви.  

          Деянието извършено от подс.Й., за което му е повдигнато обвинение,  е извършено на различни дати – 15.05.2018г. и 16.05.2018г. в  гр.Русе,  при една и съща обстановка и при еднородност на вината. Ето защо второто деяние се явява от обективна и субективна страна продължение  на предшестващото го по смисъла на чл.26 ал. 1 от НК. Няма пречка институтът на продължаваното престъпление да се приложи по отношение на престъпление против личността на един и същ гражданин по аргумент от противното на чл.26 ал.6 пр.1 от НК.

          Налице е квалификацията по чл.148 ал.1 т.1 от НК, т.е. обидата да е нанесена публично, защото е възприета от множество лица, освен от тъжителката – св.Стоянова, детето й, св.Великова, брата на пострадалата и неограничен кръг от хора, които живеят в блока, а също и случайните минувачи в района на мястото на престъпленията, което във всички случаи е и публично място. С квалифициращия признак публична обида изрично се е занимал и ВС на РБ, като в Решение № 102 от 24.II.1976 г. по н. д. № 59/76 г., I н. отделение където изрично е възприето становището, че з 

 

 

 

 

 

 

 

а да се квалифицира обидата като публична, е достатъчно обидните думи или изрази да са казани пред повече от две-три лица и дори не е необходимо самото място да е публично по своя характер за разлика от настоящия случай.

 

 

 

 

         

От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл. Подсъдимия е съзнавал, че думите „курва“ и „дърта курва“ са унизителни за честта и достойнството на тъжителката. Също така е съзнавал, че викането и крещенето на тези думи, вкл. и сексуалните му закани по отношение на нея ще бъдат възприети както от нея, така и от неограничен кръг хора, което е било и неговата цел. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.

         

Въз основа на изложено съдът намира, че подсъдимият Й.  следва да бъде признат за виновен и да му бъде наложено административно наказание „глоба” по чл.12 от ЗАНН, защото са налице всички кумулативни предпоставки по чл.78а от НК - деецът е пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на гл.VІІІ разд.VІ от НК, за престъплението  по чл.148 ал.1 т.1  от НК  предвиденото наказание е “лишаване от свобода” до три години – глоба от 3 000 лв. до 10 000 лв. и обществено порицание и няма причинени имуществени вреди.

          При индивидуализация на наказанието съдът отчита, като единствено смекчаващо отговорността обстоятелство липсата на минали осъждания по отношение на подсъдимия. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчита непрестанния тормоз, на който тъжителката е подложена, който с течение на времето се е разпрострял и върху нейните близки, многократността на използваните думи и изрази, съчетани със сексуални закани и закани за физическа саморазправа. Друго отегчаващо отговорността обстоятелство е това, че тормозът, на който е подложена тъжителката се разпростира и върху св.С. и малолетното й дете до степен последната да я е страх да го пуска самостоятелно да излиза от тях и то да възприема непрекъснато обидни и нецензурни думи. Въз основа на изложеното съдът определи за подсъдимия Й. наказание между минималния и средния размер на предвиденото в чл. 78а ал.1 от НК, а именно „глоба” в размер на  3 000 лв.

          С налагането на това наказание в пълна степен по преценка на съда биха се изпълнили целите, предвидени в чл.36 от НК и най-вече личната превенция, като подс.Й. следва да преосмисли поведението си спрямо тъжителката и нейното семейство.

          Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

 

                                                                  

Районен съдия :