МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НЧХД N1607/2018година по

описа на РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав

 

          Частният тъжител Г. П. Б., ЕГН:**********,***, обвинила

подс. Ц.А.Н., ЕГН:**********, в това че

          на 23.03.2018г., около 10,00ч., в с.Ц., общ.И., общ.Русе, казала нещо унизително за честта и достойнството й, в качеството й на длъжностно лице, по повод изпълнение на службата й – кметски наместник в с.Церовец,   в нейно присъствие, а именно: „ Че си проста - проста си!; Какво ще запомниш с простата си глава?!?; Все си мислех, че си проста, ама ти си била много проста!; Разкарай се, разкарай ми се от очите!; Клюкарка - само ходиш и клюкариш!; Бедна му майка на това село, ако чака ти да го оправиш!", като обидата е нанесена публично- престъпление по чл. 148, ал.1., т.1, т.3, вр.с чл.146, ал.1 от НК,

като претендира направените разноски по делото.

         

          Тъжителят поддържа обвинението. Повереникът й моли, подсъдимата да бъде призната за виновна в извършването на престъплението и да й бъдат възстановени направените разноски.

          Подсъдимата дава обяснения, отрича изложеното в тъжбата. Отрича да е отправяла обиди към тъжителят. Повереникът й моли за оправдателна присъда.

          Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.

Подс.Ц.А.Н. е родена на ***г***, български гражданин, със средно оброзование, омъжена, неосъждана, ЕГН:**********.

Към м.март 2018 г. подс. Н. заемала поста на председател на Клуба на пенсионера в с. Ц., обл. Русе, , а негов уредник св.Д.В.Д.. Клубът се помещавал в сградата на Кметство с. Ц..

На 02.10.2017 г., по силата на трудов договор, сключен с Община Иваново, тъжителката Б. била назначена на длъжност кметски наместник на с. Ц..

Отношенията между тъж.Б. и подс.Н. били влошени, по различни причини.  

На 23.03.2018г., петък, преди обяд, около 10,00 часа, тъж.Г.Б., се намирала в помещението на Пенсионерския клуб. В клуба имало и други лица, тъй като само в този ден идвала поща и хората идвали за нея. Сред тях били  св.Х. П. Д., св.И. Т. Н.. Присъствала и уредникът на Пенсионерския клуб – св.Д.В.Д., която се занимавала с приготвянето на кафе, чай и др.

В един момент в клуба се появила и подс. Ц.А.Н., която държала в ръце папка с документи, във връзка с напускането на ръководството на Клуба на пенсионера и предаването на такива, свързани с отчетността му. Тя се насочила към св. Д.В.Д. и поискала от нея да подпише документите. Тогава се намесила тъж.Б., която възпряла свидетелката от подписване, с мотива че документи не се подписват преди да се прочетат. Отказът на св.Д. ядосал подс.Н., която се обърнала към тъж.Б. с думите: „Че си проста – проста си. Какво ще запомниш с простата си глава?! Все си мислех, че си проста, ама ти си била много проста!”. Обидите били чути от всички присъстващи в стаята, включително от свидетелките Цв. Н. и Хр. Д., която от неудобство излязла от стаята. На обидите тъж.Б. не отвърнала. Почувствала се дълбоко унизена, злепоставена и посрамена, както лично, така и в качеството си на изпълняваната от нея длъжност - Кметски наместник. Честта и достойнството й били дълбоко засегнати от обидните думи на подсъдимата, казани в присъствието на жители на селото.

В резултат тъж.Б. депозирала процесната тъжба срещу подс.Н., с която я обвинила за предтъпление по чл.148 ал.1, т.1, т.3, вр.чл.146 ал.1 от НК.

                     

          Изложената фактическа обстановка, съдът намира за установена, според всички събрани по делото доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите, обясненията на подсъдимата и приетите писмени доказателства.    По делото се събраха две групи доказателства, изграждащи съответно и две версии, взаимно изключващи се. Едната версия, изградена от показанията на  свидетеля Н. Н. и обясненията на подсъдимата, се опитва да наведе съда на извода, че инцидент с предаването на документи е имало, но това било на друга дата – 21.03.2018год., при който инцидент обаче, подс.Н. не е обиждала тъж.Б.. Двамата твърдят, че в резултатат намесата на последната, подс.Н. се обърнала към нея с думите: „Тя / разб.св.Д.Д./ не е толкова проста, че да не знае какво подписва”. В подкрепа на изложената версия представят и писмени доказателства: 1.Копие от Протокол/последен/ от дата 21.03.2018год., отразяващ декларацията на Уравителния съвет и Ревизионната комисия да напуснат пенсионерския клуб /л.22/  и 2.Предавателен протокол /л.23/ от 03.2018год, отразяващ предадени документи от подс.Н. на св.Д. Д. и отказа на последната да ги приеме.  Съдът не дава вяра на обясненията на подс.Н., счита същите за упражнено право на защита и показанията на св.Н. Н., в близки при приятелски отношения с нея и като такъв заинтересован от изхода на делото, както и защото, преди всичко, те се опровергават от останалите събрани гласни доказателства, които изграждат втората версия. Уличаващи и потвърждаващи изложеното в тъжбата са доказателствата, съдържащи се в показанията на свидетелите И. Н., Х. Д. и Д.Д.. И трите са очевидци на инцидента и трите изнасят идентични факти за него. Заявяват, че подс.Н. обидила тъж.Б., като я нарекла „проста.., проста ще си останеш..., не съм мислила, че толкоз проста ще бъдеш..” Единствените разлики в показанията им са досежно словореда в изречените от подсъдимата обидни думи, които обаче както заявява св.Д.Д.: „Всичко, което казваше се въртеше около думата „проста””. Съдът отбелязва, че разликата в словореда в показанията на посочените свидетели на изречените от подс.Н. обидни слова, не може да ги дисквалифицира като надежно доказателствено средство. Периодът от време и обема на обидните изречения са в основата на тази неточност, но в никакъв случай не може да се отрази на техния обиден и уронващ достойнството характер, да се счете, че имат и друг адресат – св.Д. Д., а не тъж.Б., каквато е версията на подсъдимата. Важни в това отношение са показанията на св.Д. Д., която е категорична, че тези думи не били предназначени за нея, а за тъж.Б., която я предупредила да не подписва документите на доверие, обстоятелство което ядосало подсъдимата. Св.Д. стига и по-далеч в показанията си, като заявява, че последната „започна да вдига ръце срещу нея и имах чувството , че ще я удари, така както си вдига ръката”.

          Безспорно се доказа и датата на извършеното престъпление – 23 март 2018год. И трите свидетелки свързват тази дата с деня петък, на който ден се пада тя, с запомнящо се за хората от с.Ц. събитие – пощата в селото идвала веднъж в селото и то само в петък, поради което голяма част от тях отивали в пенсионерския клуб да я чакат. Така свързана, за съда няма съмнение, че инцидента станал именно на 23 март /петък/ 2018год. За да обори последната дата подсъдимата представя: Копие от „Протокол/последен/” от дата 21.03.2018год., отразяващ декларацията на Уравителния съвет и Ревизионната комисия да напуснат пенсионерския клуб /л.22/  и „Предавателен протокол” /л.23/ от 03.2018год, отразяващ предадени документи от подс.Н. на св.Д. Д. и отказът на последната да ги приеме. Посочените писмени доказателства съдът коментира по следния начин: Вярно е, че т.нар. „Протокол/последен/” е с дата 21.03.2018год., но последната отразява единствено датата, на която подписалите протокола декларирали, че напускат пенсионерския клуб. Вторият писмен документ, който е отделен от предходния -  „Предавателен протокол”, удостоверява събитието по предаването и приемането на документацията на клуба и е с дата мес. Март 2018год. Върху него няма отразена дата на предаването и това е логично, тъй като кога е щяло да се осъществи това действие за подс.Цв. Н., председател на клуба, към момента на изготвянето на протокола от 21.03.18год., не било известно. Ето защо последната не отразила във втория писмен документ дата, а само месеца – март 2018год. Ето защи подс.Н. не може да твърди, че инцидента станал на 21.03.2018год. и да доказва това си твърдение с предавателния протокол от мес. Март 2018год. В допълнение към това съдът стъпва и върху представената Заповед 45/13.03.18год. на Кмета на Община Иваново, удостоверяваща, че тъж.Б. била в платен отпуск от 19.03.18г до 22.03.18год., през който отпуск била на екскурзия, организирана от ПК”Надежда” към Кметство Щръклево, факт който се доказва с представеното от последния удостоверение, т.е. няма как на твърдяната от подсъдимата дата 231.03.2018год. да е била в Кметството на с.Ц.. Тези два писмени документа, разгледани в съвкупност с показанията на свидетелите И.Н., Х. Д. и Д.Д. по категоричен начин сочат, че престъплението, извършено от подс.Н. било на 23.03.2018год.

          Не се събраха доказателства подс.Н. да е отправила към тъжителката думите: „Разкарай се, разкарай се от очите ми; Клюкарка, само ходиш и клюкариш; Бедна му майка на това село, ако чака ти да го оправиш”. Никой от разпитаните свидетели не твърдят, че подсъдимата е казала това. Всички са обединени около различни словосъчетания, център на които е думата „проста”. Отделно от това думите: „Разкарай се, разкарай се от очите ми; Бедна му майка на това село, ако чака ти да го оправиш” нямат характер на обида, тъй като чрез тях не се дава негативна личностна оценка за тъжителката чрез епитети, квалификации, сравнения, псувни и др. По изложените съображения подс.Н. следва да бъде призната за НЕВИННА в това, на 23.03.2018год. в с.Ц., обл.Русе, да е казала нещо унизително за честта и достойнството на Г. П. Б., ЕГН:**********, в качеството й на длъжностно лице, по повод изпълнение на службата й – кметски наместник в с.Ц.,   в нейно присъствие, а именно „Разкарай се, разкарай се от очите ми; Клюкарка, само ходиш и клюкариш; Бедна му майка на това село, ако чака ти да го оправиш”, като обидата да е нанесена публично и на основание 304 от НПК, да бъде оправдана за тази  част от обвинението по чл.148 ал.1, т.1, т.3, вр.чл.146 ал.1 от НК, повдигнато от тъжителя Б..

          Анализът на събраните гласни и писмени доказателства в тяхната съвкупност, дава основание на съда да направи следния правен извод:

От обективна страна подс. Ц.А.Н. осъществила признаците на състава на престъплението по чл.148 ал.1, т.1, т.3, вр.чл.146 ал.1 от НК: тъй като на 23.03.2018год. в с.Ц., обл.Русе, казала нещо унизително за честта и достойнството на Г. П. Б., ЕГН:**********, в качеството й на длъжностно лице, по повод изпълнение на службата й – кметски наместник в с.Ц.,   в нейно присъствие, а именно „Че си проста – проста си. Какво ще запомниш с простата си глава?! Все си мислех, че си проста, ама ти си била много проста!”, като обидата е нанесена публично.

Налице е изпълнителното деяние от състава на престъплението: същото е осъществено от подсъдимата чрез действие: изрекла посочените думи, които са от естество, засягащи достойнството и унизяващи тъжителката, изразяващи отрицателната оценка за личността й. Тези слова са изречени в присъствието на пострадалата: същата бил в непосредствена близост с подсъдимата и имала възможност да възприеме, чуе обидните думи, с което престъплението е довършено. Без значение за съставомерността на деянието е дали обидните думи отговарят на действителността, важното в случая е те да засягат личното чувство за достойнство, положителната самооценката на всеки човек, която има за себе си. Налице е квалифициращото обстоятелство по т.1 на чл.148 от НК – обидата е нанесена на публично място, тъй като се събраха доказателства за това, че обидните думи са възприети от повече лица: свидетелите И. Н., Х. Д. и Д.Д. и др., които присъствали в клуба, чакайки идването на пощата и подс.Н. съзнавала, че обидата се възприема от множество лица. Налице е и квалифициращо обстоятелство по смисъла на  чл. 148, ал. 1, т. 3, вр. чл. 146, ал. 1 НК, доколкото се установи (от разпитаните по делото свидетели, както и от представения Трудов договор в заверен препис), че към момента на нанасяне на обидата, тъжителката била Кметски наместник на с.Ц., общ.Иваново, което я определя като длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.1, б. "б" НК, доколкото по делото се установи, че нанесената й обида е била отправена по отношение на нея именно във връзка с нейните служебни правомощия.

От субективна страна подсъдимата действала с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва НК, като същата съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и искала настъпването им. Подсъдимата съзнавала, че отправянето на посочените горе обидните реплики по отношение на тъжителката неминуемо ще доведат до накърняване на нейните чест и достойнство, и то в по-вискока степен от обичайните случаи на обида, тъй като в случая те засягат качествата й на длъжностно лице, назначено на ръководна работа и способността й да се справя с нея, което внася допълнителна укоримост на постъпката. Подсъдимата съзнавала, че отправената обида ще бъде възприета от повече от един човек, съзнавал е и функцията, осъществявана от страна на тъжителката, което обосновава и извода, че субективните й представи са обхващали наличието на посочените по-горе два квалифициращи признака. Въпреки че била наясно с горепосочените обстоятелства, подсъдимата отправила инкриминираните реплики с ясното съзнание, че същите са обидни и че ще бъдат възприети от тъжителката, тъй като последната се намирала непосредствено до нея, въпреки това ги  изрекла, искайки и пряко целейки именно това – нанасянето на обида на тъжителката.

          Предвид гореизложеното, съдът признава подс. Ц.А.Н. за ВИНОВНА по обвинението по чл.148 ал.1, т.1, т.3, вр.чл.146 ал.1 от НК и като констатира наличието на материалните предпоставки на чл.78а НК и императивната разпоредба за приложението му, я ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, като й налага административно наказание ГЛОБА в размер над минимума в предвидената в правната норма санкция от ХИЛЯДА И ПЕТСТОТИН ЛЕВА. При определяне на същото, съдът е съобразил разпоредбата на чл.27 ЗАНН, като е отчел следните смекчаващи отговорността обстоятелства: чистото съдебно минало и липсата на данни за други противообществени прояви; отегчаващи: сравнително по-високата степен на обществена опасност на конкретното деяние, определяща се от качеството на субекта, адресат на обидата – пострадалата е длъжностно лице- Кметски наместник. Съдът отбелязва, че доброто име в обществото е факт, който не подлежи на доказване, освен това същото не е съставомерен признак от престъплението „обида”. Това е така, тъй като престъплението обида охранява обществени отношения, които осигуряват неприкосновеност на личното чувство за достойнство, а не на общественото отношение към него. Съдът определя глобата при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, налагащи наказание над минимума, предвидено в чл.78а НК.

С така определено наказание ще се постигнат целите на чл.12 ЗАНН - подсъдимата ще преосмисли постъпката си и ще я мотивира, за в бъдеще да избира установени от правовия ред и морал методи за комуникация и лични отношения.

Подсъдимата дължи направените разноски от тъжителя съгласно разпоредбата на чл.190 ал.1, вр.чл.189 ал.3 от НПК 300лв. адвокатски хонорар и 12лв. д.т. за завеждане на тъжбата.

          Причини за извършване на престъплението - слаби морално-волеви задръжки и неуважение към моралните блага на другите.

 

          В този смисъл съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:.........................