М О Т И В И

КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД N 1605/2018год. по описа на РРС-първи наказателен състав

 

 

Русенска районна прокуратура е обвинила:

Подс.П.Х.П. /Д./***, ЕГН-********** в това, че:

 

В периода от м.юли, 2013г. до м.юли, 2018г. включително, в гр.Русе, след като била осъдена да издържа свой низходящ – детето си Т.Р.С., род. на ***г., съзнателно не изпълнила това свое задължение в размер на повече от две вноски - 61 /шестдесет и една/ месечни вноски в размер на 80.00лв., или в общ размер на 4880.00лв.- престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

 

Прокурорът поддържа обвинението. Моли Съда да признае подсъдимата за виновна и й наложи предвиденото за това престъпление наказание.

Подсъдимата, редовно призована във ФР Германия, не се явява, поради което съдебното производство протекло и приключило в нейно отсъствие, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.3, т.4, б.“в“ от НПК.

 

От събраните по делото доказателства, Съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата П.Х.П. /Д./ е родена на ***г***, български гражданин, със средно образование, омъжена, неосъждана, работи, с ЕГН:**********.

На 25.11.2009г. подс.П.П. и свид.Р.С. сключили граждански брак и заживели заедно. От съвместното им съжителство се родило едно дете – Т.Р.С., род. на ***г.

С Решение № 1261/08.07.2013г. по гр.дело № 3411/2013г. на РРС, брака между П.П. и Р.С. бил прекратен с развод по взаимно съгласие. По делото П. и С. се явили лично и били представлявани от адвокат – свид.М.Д. ***. С това решение Съдът предоставил упражняването на родителските права върху детето на баща му – свид.Р.С., като за майката били определени правила за лични контакти с детето. Подсъдимата била осъдена да плаща ежемесечна издръжка от 80.00лв. за детето, чрез баща му. Решението, като необжалваемо, влязло в сила на 08.07.2013г., а няколко дни по-късно препис от него бил връчен лично на подс.П.П. от свид.М.Д.

Въпреки, че постановеното решение било известно на подсъдимата, същата не плащала дължимата издръжка за детето си Т.С.. Поради това, по жалба на свид.Р.С. било образувано настоящото наказателно производство. До привличането на П. в качеството на обвиняема по досъдебното производство през м.юли, 2018г. се натрупали неиздължени 61 /шестдесет и една/ месечни вноски, всяка в размер на 80.00лв., или в общ размер на 4880.00лв.

След привличането й в качеството на обвиняема, П.П., на два пъти – през м.октомври и м.ноември, 2018г. превела по банкова път на свид.Р.С. сумата от общо 550 евро за издръжка на детето Т.С..

Така в периода от м.юли, 2013г. до м.юли, 2018г. включително, подс.П.П. не изпълнила задължението си да плаща издръжка в размер на шестдесет и една месечни вноски по 80.00лв. за детето си Т.С., в общ размер на 4880.00лв.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Р.С. и М.Д. дадени в хода на съдебното следствие. Тази фактическа обстановка се подкрепя и от събраните и проверени по делото писмени доказателства и доказателствени средства – Решение № 1261/08.07.2013г. по гр.дело № 3411/2013г. на РРС, копия на документи за банков превод на немски език, договор за правна помощ и адвокатско пълномощно, удостоверение за раждане, акт за раждане, удостоверение за идентичност на имената, справка за съдимост, декларация, автобиография.

 

Всички доказателства разгледани поотделно и в тяхната съвкупност налагат следните правни изводи:

Подсъдимата П.П. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, тъй като през периода от м.юли, 2013г. до м.юли, 2018г. включително, в гр.Русе, след като била осъдена да издържа свой низходящ – детето си Т.Р.С., род. на ***г., съзнателно не изпълнила това свое задължение в размер на повече от две вноски - 61 /шестдесет и една/ месечни вноски в размер на 80.00лв., или в общ размер на 4880.00лв.

От обективна страна са налице елементите от състава на престъплението - подсъдимата имала малолетно дете, с влязло в сила решение на граждански съд била осъдена да му плаща издръжка и съзнателно не изпълнила задължението си да издържа свой низходящ – синът си Т.С., в размер на повече от две месечни вноски, а именно шестдесет и една месечни вноски.

Престъплението по чл.183 НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време. Началото на престъплението по  чл.183 от НК е след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски.

В конкретният случай, началото на този период е м.сепетмври, 2013г., след като подс.П. умишлено изпаднала в забава по отношение на двете месечни вноски - тези за юли и август 2013г., изразяваща се в неплащане на дължимата издръжка определена с Решение № 1261/08.07.2013г. по гр.дело № 3411/2013г. на РРС.

Несъмнено, естеството на задължението за издръжка цели задоволяване на ежедневни нужди на детето и затова е периодично, ежемесечно дължимо и носимо. Детето Т.С. е недееспособно, а грижите за неговото отглеждане и възпитание били възложени от съда на неговия баща – Р.С., на когото били предоставени родителските права. След като поведението на подсъдимата П. в крайна сметка не осигурява редовното предоставяне на средствата, от които детето й се нуждае за задоволяване на ежедневните си потребности от храна, облекло, топлина, лекарства, развлечения, игра и други, то не би могло установените, при това инцидентни и частични плащания, да бъдат оценени като надлежно изпълнение на нейното задължение за издръжка, защото не постигат този резултат - да гарантира участието на подсъдимата в издръжката на детето.

От субективна страна е налице пряк умисъл. Подс.П. съзнавала общественоопасния характер на извършеното и неговите общественоопасни последици, при което целяла настъпването на противоправния резултат. Несъмнено тя съзнавала, че има малолетно дете, за чието нормално развитие и отглеждане била осъдена, с известен й съдебен акт, да плаща ежемесечна издръжка. Независимо от това, съзнателно, при отсъствието на обективни пречки за това, взела решение да не изплаща тези издръжки.

При тези обстоятелства, Съдът счита, че подсъдимата П.П. следва да бъде призната за виновна в извършването на престъплението по чл.183, ал.1 от НК и й бъде наложено наказание.

При индивидуализацията на наказанието по отношение на подсъдимата П., Съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства признанието на вината, направено в хода на досъдебното производство, както и частичното плащане на издръжка. Като отегчаващи отговорността обстоятелства Съдът приема продължителният период от време на неизпълнение на задължението за плащане на издръжка, значителният размер на натрупаните неиздължени парични средствата по тази издръжка, както и цялостното неглижиране на родителските задължения от страна на подсъдимата. Предвид това и при установения превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, Съдът приема, че на осн. чл.57, ал.1 от НК на подсъдимата следва да бъде наложено по-тежкото алтернативно предвидено наказание - “Лишаване от свобода”, като счита, че целите на наказанието ще се постигнат, ако същото бъде за срок от  5 /пет/ месеца.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.66 от НК, и изтърпяването на така наложеното наказание “Лишаване от свобода” следва да се отложи за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Този срок би въздействал предупредително и възпиращо спрямо подсъдимата и би я мотивирал за в бъдеще да не допуска свое противоправно поведение.

Определеното наказание Съдът намира за справедливо и съобразено с личната и генерална превенция по чл.36 от НК.

Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.

 

                               Районен съдия: