МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД №1495/2018г., по описа на РРС, ХІ н.с

 

Русенска Районна прокуратура е обвинила М.И. ***, в това, че :

1. На 01.03.2017г. в гр. Русе, унищожила противозаконно чужда движима вещ – 1 брой мобилен телефон „Samsung Galaxy S7 Edge“, с ИМЕИ: 358809071735791, на стойност 1280,00 лева, собственост на В.С.П. *** - престъпление по чл.216, ал.1 от НК.

2. На 01.03.2017г. в гр. Русе, в съизвършителство с Е.И.М. ***, причинила по хулигански подбуди на В.С.П. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето, резултат от оток  и кръвонасядане на лигавицата на горната устна, охлузване на шията, кръвонасядане на лява предмишница - престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.2, вр. с чл.20, ал.2 от НК.

3. На 01.03.2017г. в гр.Русе, в съизвършителство с Е.И.М. ***, извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – на публично място в централната част на гр.Русе отправила обидни думи и закани на В.С.П. ***, нанесла й побой, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост - престъпление по чл.325, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК.

Русенска Районна прокуратура е обвинила Е.И.М. ***, в това, че :

1. На 01.03.2017г. в гр. Русе, в съизвършителство с М.И. ***, причинила по хулигански подбуди на В.С.П. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето, резултат от оток  и кръвонасядане на лигавицата на горната устна, охлузване на шията, кръвонасядане на лява предмишница - престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.2, вр. с чл.20, ал.2 от НК.

2.На 01.03.2017г. в гр.Русе, в съизвършителство с М.И. ***, извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – на публично място в централната част на гр.Русе отправила обидни думи и закани на В.С.П. ***, нанесла й побой, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост - престъпление по чл.325, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК.

Прокурорът поддържа обвинението.

Подсъдимите изцяло признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразяват съгласие заедно със защитниците им да не се събират доказателства за тези факти, по смисъла на чл.371, т.2 от НПК.

Съдът след като съобрази, че самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, същите са събрани при условията и по реда на НПК, приема за установени следните обстоятелства, изложени в обвинителния акт:

 

Подсъдимата М.И. З. /Д./ е родена на ***г***. Същата живее в гр.Русе на улица ***. Тя е със средно образование, неомъжена, работи като секретарка във „Веrак“ ЕООД и не е осъждано лице.

Подсъдимата Е.И.М. е родена на ***г***. Същата живее в гр.Русе на улица ***. Тя е с начално образование, омъжена, работи като управляваща и представляваща търговското дружество „Веrак“ ЕООД и не е осъждано лице.

Подсъдимата Е.М. е майка на мъжа, с кого подс. З. /Д./ живее съвместно, като към момента на разглеждане на делото в съдебна фаза имат сключен граждански брак. Двете обвиняеми знаели, че пострадалата В.П. имала приятелски взаимоотношения с мъжа на подс. З. /Д./ и я познавали визуално. На пострадалата също били известни двете обвиняеми лица и ги познавала визуално. На 01.03.2017г. в следобедните часове, пострадалата В.П. била седнала заедно с децата си в непосредствена близост до маса, намираща се отвън на сладкарница, в централната част на гр.Русе, известна като сладкарница „Златните рибки“. На тази маса се намирал мобилния телефон на св.П. - мобилен телефон „Samsung Galaxy S7 Edge“, с ИМЕИ: 358809071735791. По това време двете обвиняеми също били в централната част на града и приближили случайно процесната сладкарница. Тогава те видели там пострадалата и я разпознали. Двете обвиняеми бързо обмислили и взели решение да не зачетат обществените порядки, както личността на св.П. и да се саморазправят с нея. В изпълнение на взетото си решение, подсъдимите З. /Д./ и М. се установили в непосредствена близост до пострадалата, отправили й обидни думи и закани за саморазправа, след което веднага я нападнали и започнали да й нанасят удари с ръцете си в областта на главата и тялото. Подсъдимата З. /Д./ видяла процесния мобилен телефон на пострадалото лице, при което бързо обмислила и взела решение да го счупи. В изпълнение на това свое решение, подс. З. /Д./ взела процесния мобилен телефон от масата и го ударила силно в земята. При това действие телефонът се счупил, но въпреки това подсъдимата З. /Д./ го взела от земята, след което го ударила повторно, при което телефонът се разпилял. Очевидец на случилото се бил св.Б.Муртаза, който се намирал в близост до мястото на инцидента. Той се намесил и конфликта бил прекратен. Подсъдимите лица се отдалечили бързо от това място. Пострадалата споделила след това с майка си – св.Р.П. за стореното от двете обвиняеми лица, както посетила и болнично заведение за извършване на медицински прегледи. За случилото се били сигнализирани органите на МВР, в която връзка била извършена предварителна проверка от полицейския служител – св.Д.Тодоров. Същият съставил на двете обвиняеми лица протоколи за полицейско предупреждение. Пострадалата предоставила за нуждите на проверката съдебномедицинското си освидетелстване, копия от медицински документи и копие от договор за покупко-продажба на процесния мобилен телефон.

В хода на разследването била назначена и изготвена СЦИЕ, от чието заключение се изяснило, че стойността на процесния мобилен телефон възлиза на 1280,00 лева. По време на разследването щетите били възстановени на пострадалата В.П..

При разследването била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза. От заключението по същата се изяснило, че при инцидента на пострадалата е причинена лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето, резултат от оток и кръвонасядане на лигавицата на горната устна, охлузване на шията, кръвонасядане на лява предмишница.

Изложената фактическа обстановка се подкрепя от събрания по делото доказателствен материал: доказателства от гласни доказателствени средства– обясненията на подсъдимите от ДП, показанията на свидетелите В.С.П., Р. Р. П., Б. М. М., Г. С. Р., Г. Х. Е., Д. Б. Т., Х. Г. Х., Ц. И. Д. и Е. П. П., експертните заключения по назначените СМЕ и СЦИЕ, доказателства от писмени доказателствени средства – копия от медицинска документация, копие от съдебномедицинско освидетелстване, копие от договор за покупко-продажба на процесния мобилен телефон, разписка относно възстановяване на имуществени вреди, справки за съдимост, автобиографии, декларации за семейно и материално положение, и имотно състояние, протоколите за следствените действия, епикриза. 

Анализ на доказателствата и правни изводи

І.Съдът намира за безспорно и несъмнено доказано по делото, че с деянието си от облективна и субективна страна подсъдимата М.И. З. /Д./ е осъществила съставите на следните престъпления:

І.1.По чл.216, ал.1 от НК, тъй като на 01.03.2017г. в гр.Русе, унищожила противозаконно чужда движима вещ – 1 брой мобилен телефон „Samsung Galaxy S7 Edge“, с ИМЕИ: 358809071735791, на стойност 1280,00 лева, собственост на В.С.П. ***.

Изпълнителното деяние на престъплението е извършено от подсъдимата З. /Д./ с действие. Тя напълно съзнателно унищожила процесния мобилен телефон, като ударила същия в земята, при което той се разпилял, с което разрушила напълно субстанцията му до степен, изключваща възможността за ремонт, за да се ползва процесния мобилен телефон по предназначението му.

От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл като форма на вината, по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Както към момента на деянието, така и към настоящия момент подсъдимата е пълнолетно и психически здраво лице. Същата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала настъпването на тези последици. Подсъдимата З. /Д./ напълно съзнателно счупила процесния мобилен телефон, за да го унищожи, съзнавайки че същият е чужда вещ, което тя сторила и разрушила напълно субстанцията на тази вещ до степен, изключваща възможността за ремонт, за да се ползва същата по предназначението й.

І.2.По чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.2, вр. с чл.20, ал.2 от НК, тъй като на 01.03.2017г. в гр. Русе, в съизвършителство с Е.И.М. ***, причинила по хулигански подбуди на В.С.П. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето, резултат от оток  и кръвонасядане на лигавицата на горната устна, охлузване на шията, кръвонасядане на лява предмишница.

Изпълнителното деяние на престъплението е извършено от подсъдимата З. /Д./ с действие. Тя действала в съизвършителство с подсъдимата Е.М. по смисъла на чл.20, ал.2 от НК, като нападнала пострадалото лице и му нанесла удари с ръцете си в областта на главата и тялото, в резултат на което му причинила лека телесна повреда.

Изпълнителното деяние на престъплението се квалифицира като „Лека телесна повреда” по смисъла на чл.130, ал.2 от НК, тъй като подсъдимата З. /Д./ причинила на пострадалата телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето, резултат от оток  и кръвонасядане на лигавицата на горната устна, охлузване на шията, кръвонасядане на лява предмишница.

Изпълнителното деяние на престъплението се квалифицира по чл.131, ал.1, т.12, от НК – за причиняване на лека телесна повреда по „хулигански подбуди”, тъй като подсъдимата действала безпричинно и с действията си е засегнала в груба форма обществените порядки, пренебрегвайки нормите на морала и човешката личност на пострадалото лице.

От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл като форма на вината по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Както към момента на деянието, така и към настоящия момент подсъдимата З. /Д./ е пълнолетно и психически здраво лице. Същата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала настъпването на тези последици. Подсъдимата напълно съзнателно нападнала пострадалата, за да се саморазправи с нея и да й причини телесна повреда, за което й нанесла удари с ръцете си в областта на главата и тялото, в резултат на което причинила на пострадалата оток  и кръвонасядане на лигавицата на горната устна, охлузване на шията, кръвонасядане на лява предмишница. С това си поведение подсъдимата З. /Д./ целяла да изрази и явното си неуважение и пренебрежение към обществените правила, нормите на морала и човешката личност, което тя постигнал.

І.3.По чл.325, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, тъй като на 01.03.2017г. в гр.Русе, в съизвършителство с Е.И.М. ***, извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – на публично място в централната част на гр.Русе отправила обидни думи и закани на В.С.П. ***, нанесла й побой, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост.

Изпълнителното деяние на престъплението е извършено от подсъдимата З. /Д./ с действие. Същата в съизвършителство с подсъдимата Е.М. по смисъла на чл.20, ал.2 от НК, отправила обидни думи и закани на пострадалото лице, както му нанесла побой. Всички тези нейни действия са непристойни по своето естество и нарушават в груба форма обществените порядки и общественото спокойствие. С действията си подсъдимата З. /Д./ е демонстрирала и явното си неуважение към другите членове на обществото.

Изпълнителното деяние се квалифицира по чл.325, ал.2 от НК– „отличаващо се с изключителен цинизъм”, тъй като с поведението си подсъдимата З. /Д./ е демонстрирала особена наглост и безсрамие, както в груба форма е засегнала нравствените принципи и чувства на гражданите.

Изпълнителното деяние се квалифицира по чл.325, ал.2 от НК – „отличаващо се с изключителна дързост”, тъй като действията на подсъдимата З. /Д./ в много груба форма са засегнали интересите на обществото ни и упорито не ги е прекратила. Чрез тях тя е изразила пренебрежителното си отношение към обществения ред, както е скандализирала обществото и е проявила своето грубо нахалство.

От субективна страна престъплението е извършено от обвиняемия с пряк умисъл като форма на вината по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Както към момента на деянието, така и към настоящия момент подсъдимата З. /Д./ е пълнолетно и психически здраво лице. Същата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала настъпването на тези последици. Подсъдимата поставила личните над обществените интереси  и напълно съзнателно си позволила да отправи обидни думи и закани на пострадалото лице, както да му нанесе побой. С поведението си подс. З. /Д./ напълно съзнателно нарушила обществените порядки, демонстрирайки особена наглост и безсрамие, както своето пренебрежително отношение към обществения ред, скандализирайки обществото и изразявайки грубото си нахалство.

ІІ.Съдът намира за безспорно и несъмнено доказано по делото, че с деянието си от обективна и субективна страна, подсъдимата Е.И.М. *** е осъществила съставите на следните престъпления:

ІІ.1. По чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.2, вр. с чл.20, ал.2 от НК, тъй като на 01.03.2017г. в гр. Русе, в съизвършителство с М.И. З. /Д./***, причинила по хулигански подбуди на В.С.П. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето, резултат от оток  и кръвонасядане на лигавицата на горната устна, охлузване на шията, кръвонасядане на лява предмишница.

Изпълнителното деяние на престъплението е извършено от подсъдимата Е.М. с действие. Тя действала в съизвършителство с подсъдимата М.И. З. /Д./ по смисъла на чл.20, ал.2 от НК, като нападнала пострадалото лице и му нанесла удари с ръцете си в областта на главата и тялото, в резултат на което му причинила лека телесна повреда.

Изпълнителното деяние на престъплението се квалифицира като „Лека телесна повреда” по смисъла на чл.130, ал.2 от НК, тъй като подсъдимата Е.М. причинила на пострадалата телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето, резултат от оток  и кръвонасядане на лигавицата на горната устна, охлузване на шията, кръвонасядане на лява предмишница.

Изпълнителното деяние на престъплението се квалифицира по чл.131, ал.1, т.12, от НК – за причиняване на лека телесна повреда по „хулигански подбуди”, тъй като подсъдимата действала безпричинно и с действията си е засегнала в груба форма обществените порядки, пренебрегвайки нормите на морала и човешката личност на пострадалото лице.

От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл като форма на вината по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Както към момента на деянието, така и към настоящия момент подсъдимата Е.М. е пълнолетно и психически здраво лице. Същата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала настъпването на тези последици. Подсъдимата напълно съзнателно нападнала пострадалата, за да се саморазправи с нея и да й причини телесна повреда, за което й нанесла удари с ръце в областта на главата и тялото, в резултат на което причинила на пострадалата оток  и кръвонасядане на лигавицата на горната устна, охлузване на шията, кръвонасядане на лява предмишница. С това си поведение подсъдимата Е.М. целяла да изрази и явното си неуважение и пренебрежение към обществените правила, нормите на морала и човешката личност, което тя постигнал.

ІІ.2.По чл.325, ал.2, вр. с ал.1 от НК, тъй като на 01.03.2017г. в гр.Русе, в съизвършителство с М.И. З. /Д./***, извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – на публично място в централната част на гр.Русе отправила обидни думи и закани на В.С.П. ***, нанесла й побой, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост.

Изпълнителното деяние на престъплението е извършено от подсъдимата Е.М. с действие. Същата в съизвършителство с подсъдимата М.З. /Д./ по смисъла на чл.20, ал.2 от НК, отправила обидни думи и закани на пострадалото лице, както му нанесла побой. Всички тези нейни действия са непристойни по своето естество и нарушават в груба форма обществените порядки и общественото спокойствие. С действията си подсъдимата Е.М. е демонстрирала и явното си неуважение към другите членове на обществото.

Изпълнителното деяние се квалифицира по чл.325, ал.2 от НК– „отличаващо се с изключителен цинизъм”, тъй като с поведението си подсъдимата Е.М. е демонстрирала особена наглост и безсрамие, както в груба форма е засегнала нравствените принципи и чувства на гражданите.

Изпълнителното деяние се квалифицира по чл.325, ал.2 от НК – „отличаващо се с изключителна дързост”, тъй като действията на подсъдимата Е.М. в много груба форма са засегнали интересите на обществото ни и упорито не ги е прекратила. Чрез тях тя е изразила пренебрежителното си отношение към обществения ред, както е скандализирала обществото и е проявила своето грубо нахалство.

От субективна страна престъплението е извършено от обвиняемия с пряк умисъл като форма на вината по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Както към момента на деянието, така и към настоящия момент подсъдимата Е.М. е пълнолетно и психически здраво лице. Същата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала настъпването на тези последици. Подсъдимата поставила личните над обществените интереси  и напълно съзнателно си позволила да отправи обидни думи и закани на пострадалото лице, както да му нанесе побой. С поведението си подс.Е.М. напълно съзнателно нарушила обществените порядки, демонстрирайки особена наглост и безсрамие, както своето пренебрежително отношение към обществения ред, скандализирайки обществото и изразявайки грубото си нахалство.

При индивидуализацията на наказанията които следва да се наложат на подс. М.И. З. /Д./, Съдът отчита смекчаващи отговорността обстоятелства – признанието на вината  и изразеното съжаление както от досъдебното производство, така и в съдебното производство, критичното отношение към извършените деяния и възстановяване на причинените имуществени вреди. Съдът не отчита отегчаващи вината обстоятелства извън квалификацията на престъпленията. Предвид гореизложеното, Съдът е определил наказания за трите престъпления без приложението на чл.55 и при условията на чл.54 от НК, а именно- малко над минималния размер за всяко от тях, както следва: за престъплението по чл.216, ал.1, вр. с чл.54 от НК - наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, за срок от ЕДНА ГОДИНА, което на основание чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1 от НК да се намали с една трета, поради което да й се наложи наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА ; за престъплението чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.2, вр. с чл.20, ал.2 от НК – наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, което на основание чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1 от НК да се намали с една трета, поради което да й се наложи наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА ; за престъплението по чл.325, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК - наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, за срок от ЕДНА ГОДИНА, което на основание чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1 от НК да се намали с една трета, поради което да й се наложи наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА. Следва да се групират наложените по-горе наказания на подс. М.И. З. /Д./, като наложи едно общо най-тежко наказание, а именно “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, на основание чл.23, ал.1 от НК. Предвид обстоятелството, че подсъдимата М.И. З. /Д./е с чисто съдебно и с оглед да се поправи и превъзпита, изпълнението на така определеното крайно наказание следва да се отложи за изпитателен срок от три години, на основание чл.66, ал.1 от НК.   

При индивидуализацията на наказанията които следва да се наложат на подс. Е.И.М., Съдът отчита смекчаващи отговорността обстоятелства– признанието на вината и изразеното съжаление както от досъдебното производство, така и в съдебното производство, критичното отношение към извършените деяния и здравословното състояние към момента на разглеждане на делото в съдебна фаза. Съдът не отчита отегчаващи вината обстоятелства извън квалификацията на престъпленията. Предвид гореизложеното, Съдът е определил наказания за двете престъпления без приложението на чл.55 и при условията на чл.54 от НК, а именно- малко над минималния размер за всяко от тях, както следва : - за престъплението чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.2, вр. с чл.20, ал.2 от НК – наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, което на основание чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1 от НК да се намали с една трета, поради което да й се наложи наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА ; за престъплението по чл.325, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК - наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, за срок от ЕДНА ГОДИНА, което на основание чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1 от НК да се намали с една трета, поради което да й се наложи наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА. Следва да се групират наложените по-горе наказания на подс. М.И. З. /Д./, като наложи едно общо най-тежко наказание, а именно “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, на основание чл.23, ал.1 от НК. Предвид обстоятелството, че подсъдимата Е.И.М. е с чисто съдебно /реабилитирана/ и с оглед да се поправи и превъзпита, изпълнението на така определеното крайно наказание следва да се отложи за изпитателен срок от три години, на основание чл.66, ал.1 от НК.   

Определените наказания и на двете подсъдими, Съдът намира за справедливи и съобразени както с личната, така и с генерална превенция по чл.36 и чл.35, ал.3 от НК.

Подсъдимата М.И. З. /Д./ следва да заплати в полза на ОДМВР – Русе направените разноски от досъдебното производство - в размер на 102,85 лв., на основание чл.189, ал.3, изр.2 от НПК, предвид изготвената СЦИЕ на предмета на престъплението по чл.216, ал.1 от НК /мобилен телефон/.

Подсъдимата Е.И.М. следва да заплати в полза на ОДМВР– Русе направените разноски от досъдебното производство - в размер на 60,50 лв., на основание чл.189, ал.3, изр.2 от НПК.

 

Така мотивиран, Съдът се произнесе с присъдата си.

 

 

                                                                

                                                  Районен съдия :