Мотиви към присъда №148/13.12.2018год., постановена по НЧХД 1193/18г. по описа на Районен съд – гр.Русе, ХІ-ти наказателен състав

 

          Р. *** е обвинил Й.Я.И. *** това, че на 10.04.2018г. в гр. Русе, причинил на Р. *** лека телесна повреда – временно разстройство на здравето – престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

Съвместно с наказателното производство е приет за разглеждане и предявеният от тъжителя граждански иск против подс. Й.Я.И., с който тъжителя претендира обезщетяване на неимуществени вреди, причинени от деянието в размер на 2000,00 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на деликта – 10.04.2018год., до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски от тъжителя.

Тъжителят и граждански ищец, както и упълномощения повереник поддържат обвинението и предявеният граждански иск.

Подсъдимият дава обяснения.       

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната цялост, счете за установено следното:    

 Тъжителят Р.Н. от мес. март 2018г. живеел на семейни начала със св.Т.Т.Б.. С тях живеели и децата на Т.Б. - Д. Й.И., род. На ***г. и В.Й.И., род. на ***г., като техен баща е подс.Й.Я.И..

На 10.04.2018г. подс.Й.И. взел без да предупреди св.Б. по-малкото им дете Д. И. от детска градина, находяща се в кв.“Чародейкя – юг“, след което се уговорили да се срещнат в района на заведение до 119 бл. в същия квартал за да и предаде детето. На мястото на уговорената среща от една страна отишли св.Т.Т.Б., по-големия й син – св.В.И. и тъж.Р.Н., а от друга страна на срещата дошъл и подс.Й.И. с детето Д. И.. На място възникнал спор за това, дали дедето Д. И. може да преспи при баща му – подс.Й.И., самото дете се разстроило и почнало да плаче. Св.Б. издърпала с ръце детето от подс.И., а тъж.Н. се навел да вземе раницата на непълнолетното дете. Подс.И. се подразнил от присъствието на тъж.Н. и без да бъде предизвикан от него го нападнал, като започнал да му нанася удари с ръце в областта на главата, а тъж.Н. се мъчил да се предпази с ръце от ударите на подсъдимия, без да се опитва да нанася от своя страна удари на подсъдимия. В следствие на побоя, от главата на тъжителя започнало кръвотечение, което накарало подсъдимия да преустанови нападението, след което си тръгнал пеша в неизвестна посока. Междувременно св.В. И. се обадил на тел.112 и на място пристигнали екип на ЦСПМ-Русе, които прегледали на място тъж.Р.Х., но не го транспортирали до УМБАЛ-Русе. На място пристигнал и полицейски екип на ОДМВР – Русе, които извършили проверка на инцидента, а в последствие лицата съпричастни към инцидента били призовани във Второ РУ на ОДМВР-Русе да дават писмени и гласни обяснения във връзка с образуваната пр.преписка №2142/2018г., по описа на РРП, която завършила с постановление за отказ на прокурора да образува ДП.  

          Изложената фактическа обстановка се установява  от показанията на св.св.Т.Б., В.И., М.П. и Р.Ц., от част от обясненията на подс.Й.И., от заключенията на съдебномедицинските експертизи приети по делото, пр.преписка №2142/2018г., по описа на РРП, 2 бр. СМО, справка за съдимост, удостоверения за раждане на деца, справки от търговски регистър, от служба по вписванията от ЦСПМ-Русе.

Съгласно чл.102 от НПК в наказателното производство подлежи на доказване извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него. Съдът счита, че от събраните по делото и обсъдени по - горе доказателства, безспорно се установи факта на извършено престъпление, в което е обвинен подс. Й.И.. Съдът е достигнал до единствено възможният извод за основният факт по делото - относно авторството на престъплението и виновността на подс.Й.И., както и за характерът на вредите, причинени на пострадалия от престъплението.

          Установената фактическа обстановка и изложеното дават основание на съда да приеме, че със своите действия подсъдимият Й.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, тъй като на 10.04.2018г. в гр. Русе, причинил на Р. *** лека телесна повреда – временно разстройство на здравето.

          Наличието на медикобиологичните признаци, обосноваващи наличието на лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, нанесена на тъж.Р.Н. от подс.Й.И., се установява по делото посредством назначената и приета съдебномедицинска експертиза, в съобразителната част и изводите на която е посочено, че на тъжителя са нанесени подробно описаните увреждания : разкъсно-контузна рана в дясната теменна област ; кръвонасядания на челото ; кръвонасядану и охлузване на горната устна ; повърхностни наранявания по лигавицата на горна и долна устна. Съгласно заключението на експертизата, което съдът приема за обосновано и съобразено с цялостния доказателствен материал, това увреждане е причинило на тъжителя разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Изпълнителното деяние било довършено, тъй като с факта на нанасянето на увреждането, било увредено здравето на пострадалия. Изменението в здравословното състояние на тъж.Р.Н. – неприятно физическо усещатне /болка/ и продължителния процес на болката /разстройство на на здравето/, били в причинна връзка с деянието на подс. Й.И., като в заключението на експертизата се съдържа извод относно възможността такива увреждания да настъпят именно по начина и със средството – твърде тъпи и тъпоръбести предмети, какъвто съответства на нанесените удари с ръка /свита в юмрук и евентуално държейки тъпоръбест предмет – напр. ключове/, описани от тъж.Р.Н. в тъжбата.

От субективна страна подс.Й.И. е действал при пряк умисъл - съзнавал е противообществения характер на извършеното и неговите общественоопасни последици, целяла настъпването именно на това, което е било обективирано в поведението й - нанасяне на удари с ръка /юмрюк/ по главата на постадалия, за да му причини увреждане. Умисълът на подс.Й.И. е бил пряк, тъй като интелектуалният момент у него е включвал определени представи относно особеностите както на въздействието върху пострадалата, така и на вредоносния резултат и е искала настъпването му.

          Причини за извършване на престъплението – незачитане на телесната неприкосновенност на другите.

          Отговорността на подсъдимата за извършеното престъпление по чл.130,ал.1 от НК, следва да се ангажира с приложението на чл.78а, ал.1 от НК. Видно от справка за съдимост, подс.Й.И. не е осъждан към 10.04.2018год., и е пълнолетен. За престъпление по чл.130,ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до две години или „пробация“. Подсъмият не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел IV на глава осма от НК /видно от същата справка/, и от престъплението не са причинени имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване, като са налице кумулативно и другите визирани в чл.78а от НК предпоставки. При наличието на тези предпоставки, следва подс.Й.И. да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание по реда на чл.78а,ал.1 от НК. При определяне размера на наказанието, съдът преценява като смекчаващо вината обстоятелство – чистото съдебно минало и добри характеристични данни. Отегчаващи вината обстоятелства – извършване на престъплението пред малолетно и настойчивост пр осъществяването му. Вземайки предвид горепосочените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и наличието на данни за имотно състояние на родсъдимия, съдът е наложил на подс.Й.И. наказание глоба малко над минималнопредвидения размер - от 1500 лева, което наказание счита за достатъчно и съответно за постигане на превъзпитателния и предупредителен ефект спрямо него.

          По гражданския иск:

          Гражданският иск е доказан по своето основание. Подс.Й.И. с деянието си е причинил непозволено увреждане на тъжителя Р.Н., като умишлено му е нанесъл лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на временно разстройство на здравето извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК. Тъжителят е претърпяла неимуществени вреди от физическата болка, както и страдание - временно разстройство на здравето, които са в причинно-следствена връзка с поведението на подсъдимия. Съдът при преценка на дължимото обезщетение за нанесените неимуществени вреди отчита характера на нанесената телесна повреда - телесна повреда със сравнително висока степен на засягяне здравето на пострадалия– телесни увреждания, които отшумяват за период от 1-2 седмици според СМЕ /липсват данни в противна насока/. С оглед изискването на чл.52 от ЗЗД, съдът счита, че сумата от 1700 лева предвид характера на медикобиологичния признак, е законосъобразно предявена и в подходящ размер да възмезди претърпяните от тъжителката болка и страдание. С оглед изложеното предявеният граждански иск е основателен и доказан по размер - за сумата от 1700 лева, като за сумата до пълния предявен размер – от 2000лв., съдт го е отхвърлил като неоснователен и недоказан. Съгласно претенцията на частния тъжител, следва да се присъдят в негова полза и разноски по делото - в размер на 1002,00лева, както и 326,00 лева - държавна такса и възнаграждение за вещо лице, които да са в полза на Русенски Районен съд.

 

Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си. 

 

                                 

                Районен съдия :