Р Е Ш Е Н И Е

 

 

град Русе, 20.12.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено на двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ

 

при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …...………………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело 1998 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

Образувано е по жалба на М.Б.А., депозирана против електронен фиш серия К № 0966060, издаден от ОДМВР - Русе, с който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

С жалбата се релевират твърдения, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен. Във връзка с тези твърдения се релевират доводи, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, а не редът предвиден в ЗАНН, чрез съставянето на АУАН и издаването на НП. На следващо място се излагат доводи, че разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП изисква като специален критерий, отсъствието на контролен орган при установяване и заснемане на нарушението. На последно място се ангажират твърдения, че не е доказано съответствието на мястото на нарушението, както и че в ЕФ не е отразено точното местоположение на използваната система за видеоконтрол.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща представител и не заема становище по депозираната жалба

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

 

Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, адресат на издаденият електронен фиш, депозирана е в преклузивния срок за обжалване и касае подлежащ на съдебен контрол електронен фиш, поради и което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

 

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи и извърши служебна проверка на обжалваният електронен фиш, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

На 04.07.2015г., в 13,59 часа, в град Русе, бул. „Христо Ботев“ до хотел Шанс, посока изход град Русе, на GPS EL 25.58.0317 NL 43.50.0620, сигнализиран с пътен знак Е 24, с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 501, било заснето с МПС – лек автомобил Фолксваген Поло СДИ, с рег. № РР 69 63 ВА, собственост на М.Б.А., което моторно превозно средство при разрешена стойност на скоростта 50 км/ч, за движение в населено място е било установено да се движи със скорост 84 км/ч, от която скорост е била приспадната максимално допустимата грешка от 3 км/ч., като е прието, че посоченото моторно превозно средство се е движило с превишение от 31 км/ч.

Приетата за установена фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена от събраните в хода на производството писмени доказателства и писмените и веществени доказателствени средства.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат излагане на подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, досежно това кои доказателствени средства съдът кредитира и кои отхвърля.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Електронният фиш е издаден по образеца, утвърден от министъра на вътрешните работи, съгласно изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. Същият съдържа изискуемите, съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

От приобщените по делото веществени доказателствени средства, съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП, а именно: снимки от клип № 2267 от 04.07.2015г., както и от съставеният Протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, безспорно се установява времето и точното място, на което било позиционирано средството за измерване и където е установено нарушението, сигнализирането на мястото с пътен знак Е 24, въведеното ограничение на скоростта, измерената скорост на движение на моторното превозно средство и констатираното превишение, а така също и посоката на движение на МПС.

Съдът намира за неоснователи и без опора в закона възраженията на жалбоподателя, че в случая неправилно е бил издаден електронен фиш, доколкото самото нарушение не е установено със стационарна камера.

По делото не се спори, а и от приобщените писмени доказателства и доказателствени средства, безспорно се установява, че нарушението е установено с автоматизирано техническо средство, което в процесния случай е мобилна радарна система за видеоконтрол, поставена в автомобил на контролните органи на МВР, която е работела при стационарно положение на автомобила, което се установява от приложения по делото Протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (лист 14 от делото). С измененията на ЗДвП ДВ, бр.19/13.03.2015г. е дадена легална дефиниция на понятието „автоматизирани технически средства и системи” както и отделните видове такива – стационарни и мобилни (§ 6, т.65 от ДР на ЗДвП). От своя страна мобилните АТТС могат да бъдат разположени, както временно на самия участък от пътя, така и в превозно средство. Изменена и нормата на чл. 189, ал.4 ЗДвП като е предвидено, че електронен фиш се издава при нарушение, установено и заснето с АТТС, независимо от кой вид е АТСС. Израза „в отсъствието на контролен орган и на нарушител” в чл. 189, ал. 4 ЗДвП не се отнася за използваното АТТС, поради което не се изключва използването на мобилни АТТС. Този текст касае издаването на електронния фиш, което се извършва в отсъствие на контролен орган и на нарушител. Волята на законодателя, която се вижда и от мотивите на към законопроекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата е при издаване на електронен фиш да се включат всички видове АТТС - стационарни или мобилни, доколкото и двата вида са „автоматизирани”, т.е. работят самостоятелно, без намеса на контролен орган. Използването на заснемащи технически средства е позволено по силата на чл. 165, ал. 3 ЗДвП. Редът и условията за използване на стационарни и мобилни автоматизирани технически средства се съдържат в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. (Обн. ДВ бр. бр. 36 от 19.05.2015г.), където детайлно са разписани редът и условията за използване на стационарните и мобилните автоматизирани системи и правилата за използване на мобилни технически средства, както и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват, които напълно кореспондират с изложеното в цитираното от жалбоподателя Тълкувателно решение № 1/26.02.2014г. на ОС на ВАС. Към датата на извършване на нарушението – 04.07.2015г., такива деяния могат да се установяват и санкционират с издаване на електронен фиш не само чрез използване на стационарни АТСС, но и чрез мобилни АТТС, и в присъствието на контролен орган, при указаните от наредбата условия. В конкретния случай този ред е спазен. Към преписката и издадения електронен фиш са приложени всички необходими и съпътстващи документи, регламентирани в посочената Наредба. Спазени са изискванията на чл. 7, ал. 1 и ал. 2, и чл. 8 от същата, действали към датата на нарушението, като контролираният пътен участък е бил сигнализиран с пътен знак Е 24-преносим, преди мястото на контрол с АТТС, видно от протокола и приложената по делото снимка. Нарушението е заснето от мобилно АТТС, което е засичало скоростта на приближаващите автомобили, но не по време на движение, а когато АТТС е било в покой (позиционирано) и не е било необходимо протичане на административно-наказателното производство по общия ред. Освен това е приложен клип за заснемането на автомобила на мястото на нарушението, с посочени точна дата и час на нарушението, посока на движение, засечена скорост, кореспондиращи си с отразените в електронния фиш обстоятелства. Видно е от приложените доказателства по делото, в конкретния случай е измерена скорост на движение от 84 км/ч, като в издадения фиш е отчетен толеранс от минус 3 км/ч и е посочена скорост 81 км/ч, съобразно която скорост е наложено административното наказание. Самата мобилна система за видеоконтрол е техническо средство от одобрен тип, видно от приложеното Удостоверение № 10.02.4835/24.02.2010г. (лист 11 от делото), което е преминало последваща проверка, видно от приложения по делото протокол № 6-36-15/18.03.2015г. (лист 15). За мястото, където е установено нарушението не е въведена различно ограничение на скоростта, който извод следва от мястото на установяване на самото нарушение.

Мястото е било сигнализирано с пътен знак, наличието на който е удостоверено освен в Протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, но и с приложена снимка.

Представени са доказателства във връзка с конкретното място, където е бил позиционирано средството за измерване (лист 13).

По изложените мотиви съдът намира за неоснователни релевираните в жалбата доводи, касаещи неправилно приложение на реда по чл. 189, ал. 4 ЗДвП във връзка с установеното нарушение и развитите съображения, касаещи невъзможността да бъдат установени нарушения с мобилна система за видеоконтрол, както и доводите, касаещи мястото, където е било позиционирано средството за измерване.

В същият смисъл са и Решение на Административен съд – Русе от 08.11.2018г., постановено по КНАД № 238 по описа на съда за 2018г., Решение на Административен съд – Русе от 10.08.2018г., постановено по КНАД № 192 по описа на съда за 2018г, Решение на Административен съд – Русе от 10.04.2018г., постановено по КНАД № 80 по описа на съда за 2018г., Решение на Административен съд – Русе от 02.03.2018г., постановено по КНАД № 15 по описа на съда за 2018г, Решение от 20.07.2017г. на Административен съд – Русе, постановено по КАНД № 133/2017г., Решение от 15.02.2017г. на Административен съд – Русе, постановено по КАНД № 4/2017г. и Решение от 09.01.2017г., постановено по КАНД № 369/16г. по описа на съда.

За така установеното административно нарушение, правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП, касаещо превишение на разрешената скорост от 50км/ч в населено място - град Русе, с 31 км/ч., поради което правилно бил санкциониран с административното наказание „Глоба“, предвидено в разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, действала към датата на деянието, а именно 200 лв., тъй като тази редакция се явява по-благоприятен закон, по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, предвид изменението на цитираната разпоредба обн. в ДВ бр. 101 от 2016г., в сила от 21.01.2017г., с което размерът на наказанието глоба е увеличен на 400 лева.

С оглед всичко изложено, съдът намира, че издаденият електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 0966060, издаден от ОДМВР - Русе, с който на М.Б.А., ЕГН:**********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 200 (двеста) лева, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе, в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: