Р Е Ш Е Н И Е

 

 

град Русе, 19.12.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, девети наказателен състав, в публично заседание, проведено на двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ

 

при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …...………………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело 1996 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

Образувано е по жалба на Е.Т.Б., депозирана против електронен фиш серия К № 2028907, с който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400 лева, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

С жалбата се релевират твърдения, че обжалваният електронен фиш е необоснован, неправилен и незаконосъобразен, и издаден в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, тъй като административнонаказващият орган не е обсъдил и съобразил всички релевантни за издаването му факти, а именно, че жалбоподателят е лице с трайни увреждания, както и че участъкът от пътя, на който е поставено техническото средство за измерване на скоростта е без необходимата документация и липсва акт 16 и който път не отговаря на техническите норми за експлоатация. Моли се да бъде отменена изцяло наложената на жалбоподателя глоба.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител и не заема становище по депозираната жалба

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

По допустимостта на жалбата

Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, адресат на издаденият електронен фиш, депозирана е в преклузивния срок за обжалване и касае подлежащ на съдебен контрол електронен фиш, поради и което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

 

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, и извърши служебна проверка на обжалвания електронен фиш, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

На 18.04.2018г., в 17,58 часа, в град Русе, бул. „България“ 252, посока ГКПП Дунав Мост, на GPS EL 25.96667 NL 43.83333, с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 655, било заснето с МПС Алфа Ромео, с рег. № Р 67 51 АН, собственост на Е.Т.Б., което моторно превозно средство при разрешена стойност на скоростта 50 км/ч, за движение в населено място е било установено да се движи със скорост 92 км/ч, от която скорост е била приспадната максимално допустимата грешка от 3 км/ч., като е прието, че посоченото моторно превозно средство се е движило с превишение от 39 км/ч.

За така установеното нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП е издаден електронен фиш Серия К № 2028907, с който на жалбоподателя, в качеството му на собственик на моторното превозно средство е наложена „Глоба“ в размер на 400 лева.

Приетата за установена фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена от събраните в хода на производството писмени доказателства и писмените и веществени доказателствени средства.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат излагане на подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, досежно това кои доказателствени средства съдът кредитира и кои отхвърля.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи

 

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Електронният фиш е издаден по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи, съгласно изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. Същият съдържа изискуемите, съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

От приобщените по делото веществени доказателствени средства, съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП, а именно: разпечатка от паметта на техническото средство (лист 5 от делото), както и от съставения Протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (лист 11), безспорно се установява точните дата, час и място, на което е извършено нарушението, измерената скорост на движение на моторното превозно средство и констатираното превишение, а така също и посоката на движение на МПС.

Самата мобилна система за видеоконтрол е техническо средство от одобрен тип, видно от приложеното Удостоверение № 10.02.4835/24.02.2010г. (лист 10), което е преминало последваща проверка, видно от приложения по делото протокол № 2-37-18г./16.04.2018г. (лист 9) За мястото, където е установено нарушението не е въведена различно ограничение на скоростта, който извод следва от Протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Отчетена е и максимално допустимата грешка на уреда на измерване и същата е приспадната.

Съдът намира за неоснователи и без опора в закона възраженията на жалбоподателя, че електронният фиш е незаконосъобразен, тъй като административнонаказващият орган не е съобразил, че жалбоподателят е лице с трайни увреждания и намалена работоспособност.

В конкретния случай превишението на скоростта е 39 км/ч., поради и което правилно административнонаказващият орган е издирил санкционната разпоредба, като е наложил на нарушителя санкцията по чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, отнасяща се за превишение от 31-40 км/ч., и е наложил наказание „Глоба“ в размер на 400 лева, която е в абсолютен размер. Отделно от това чл. 27, ал. 5 ЗАНН не допуска определяне на наказание глоба под предвидения най-нисък размер.

Неотносими към предмета на делото са развитите в жалбата доводи, касаещи дали пътният участък е имал задължителен акт 16 и дали отговоря на техническите норми за експлоатация.

С оглед всичко изложено, съдът намира, че издаденият електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, а депозираната срещу същия жалба, следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 2028907, с който на Е.Т.Б., ЕГН: **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 400 (четиристотин) лева, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: