Р Е Ш Е Н И Е  804

гр.Русе, 27.12.2018г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

        Русенският Районен съд ,четвърти наказателен състав в публично заседание на  единадесети декември  две хиляди и  осемнадесета година в състав :

 

                                        Районен съдия: Венцислав Василев

                                        Съдебни заседатели :

 

 

при секретаря Юлия Острева…………………………………………….............................

и в присъствието на  прокурора…………………………………………………………………………………………………………..

        като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело №  1995/2018г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

        Производството е    по чл.59 и сл. от ЗАНН.

        Постъпила е жалба от Х.И.И. против наказателно постановление №  18-1085-002511/14.09.2018г. на Началника сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР – Русе с което са му наложени наказания за нарушения по чл.183 ал.3 т.5 пр.1 и по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП. Същият моли съда  да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно и необосновано.

        Жалбоподателят, редовно призован не се явява. Постъпило е писмено становище от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли съда да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно и необосновано.

        Ответникът по жалбата,редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Русенската  Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

        Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

        Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, категории „А“, “В”, „С“, „СЕ“, ”АМ”, „ВЕ“. На 31.08.2018 год. В гр.Русе около 17,15 ч. управлявал товарен автомобил „Скания“ с ДК№ ЕВ 9786 ВВ в района на ГКПП “Дунав мост“. В този район имало полицейски служители в района на кръговото кръстовище, които да не допускат навлизането на превозни средства откъм трасе „изход“, защото по този начин пререждали опашката от множество превозни средства. Доколкото жалбоподателят се опитал да премине именно оттам и с тази цел, св.В.Ш. в опита си да осуети намерението му подал сигнал със стоп-палка до него, който не се подчинил на това и продължил движението си към „ГКПП“. Св.Ш. започнал да бяга успоредно с него, като му през цялото време му правел знаци и му викал да спре, но безрезултатно. По този начин жалбоподателят бил догонен едва на мястото на което спрял и то причина,че пред него вече имало други превозни средства и нямало как да продължи движението си. Тъй като бил спрял в зоната на пътен знак В27 св.Ш. му съставил АУАН за това , а също и,  че не се подчинил на подадения му сигнал за спиране, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление с което му били наложени две наказания за нарушения по чл.183 ал.3 т.5 пр.1 от ЗДвП и по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП.

       

        Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото  доказателства .

Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на това, но разгледана по същество е частично основателна.

От показанията на св.Ш., очевидец на нарушението се установява, че жалбоподателят е спрял в зоната на пътен знак В 27 , който забранява спирането и престоя и каквато фактическа обстановка е възприета в обстоятелствената част на обжалваното НП. От показанията на св.Ш., а и от материалите по преписката не се установява улицата по която е навлязъл жалбоподателят да е била обозначена с пътни знаци  В 1 или В 2. В този смисъл съдът намира, че е допуснато противоречие между обстоятелствената и диспозитивната част на обжалваното НП, което води до нарушение на материалния закон, защото на жалбоподателя е наложено административно за нарушение по ЗДвП, което той не е извършил. Това е така, защото му е наложено наказание по чл.183 ал.3 т.5 пр.1 от ЗДвП, която норма санкционира навлизане след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство (пр.1) , или се движи в забранената посока на еднопосочен път (пр.2). Доколкото както бе посочено от събраните по делото доказателства се установява, че по пътя по който жалбоподателят е навлязъл няма пътни знаци В1 или В2, а е имало пътен знак В 27 е следвало да му бъде наложено наказание по чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП, която норма именно санкционира подобно поведение. Предвид посочената материална незаконосъобразност на обжалваното НП в тази му част следва д се отмени.

        По отношение на второто нарушение - съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава на чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП за което са му наложени и кумулативните наказания глоба и ЛПУМПС. От разпита на актосъставителя се установява, че той е изпълнил нормативните си задължения по  чл.170 ал.3 от ЗДвП , тъй като е подал своевременно ясен за възприемане сигнал  със стоп – палка. Отделно от това той и колегата му са били с униформено облекло на служители на МВР, като разпореждането е подадено през светлата част на денонощието. Отделно от всичко това  св.Ш. и колегата му са бягали успоредно с камиона, правейки знаци с ръце и викайки на жалбоподателя да спре, което също не го е мотивирало да стори това.   Всички тези обстоятелства в своята съвкупност водят до извода, че жалбоподателят е бил с ясното съзнание, че разпореждането идва от контролен орган, но въпреки това не е изпълнил разпореждането му да спре с което е нарушил разпоредбата на чл.6 т.2 от ЗДвП.

        Единствените възражения, които се навеждат в жалбата имат процесуален характер, но същите са неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение. Действително в обжалваното НП е пропусната думата „лицата“, като субектите, посочени в чл.6 т.2 от ЗДвП, притежаващи правомощието да регулират или контролират движението по пътищата. Очевидно се касае за технически пропуск , който по никакъв начин не нарушава правото на защита на жалбоподателя, защото нарушението е описано с всички негови признаци, като са посочени, както нарушените законови разпоредби , а така също и конкретната нарушена санкционна разпоредба с всички нейни признаци от обективна и субективна страна. Не е допуснато и нарушение с оглед на това, че не е посочена конкретната длъжност и функция на св.Ш.. На първо място спазването на подобно изискване би надхвърлило в значителна степен изискванията за законосъобразност на НП , посочени в чл.57 от ЗАНН. ОТ събраните по делото доказателства  се установява, същият е на длъжност младши автоконтрольор при сектор „ПП“ при ОД на МВР – Русе и като такъв разполага с правомощията по чл.165 ал.2 т.1 от ЗДвП. В този смисъл и доколкото в жалбата не се оспорва изобщо главният факт на доказване – спрял ли е жалбоподателят или не на подадения му сигнал за спиране съдът намира ,  нарушението е правилно установено и доказано, като не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

        От субективна страна жалбоподателят е знаел, че му се подава сигнал от контролен орган по ЗДвП да спре, но вместо да стори това при условията на чл.103 от с.з. той  е продължил движението си с което не е изпълнил разпореждането.   

          Наказанието е неправилно индивидуализирано и несъобразено с критериите по чл.27 ал.2 от ЗАНН, защото видно от справката за извършени административни нарушения по ЗДвП на жалбоподателя същият е системен нарушител на този закон, тъй като е наказван 23 пъти за различни нарушения на този закон с влезли в сила НП и ЕФ. В този смисъл АНО е следвало да му наложи наказание към максималния, а не към минималния размер и на двете кумулативни наказания, но доколкото липсва протест на прокурора за утежняване на положението му за съда това е процесуално недопустимо.

        При това положение съдът намира, че наказателното постановление е обосновано и законосъобразно по пункт 2 и като такова следва да бъде потвърдено и съответно необосновано  незаконосъобразно по пункт 1 и като такова следва да бъде отменено.

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН ,съдът :

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

        ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-1085-002511/14.09.2018г., издадено от Началника на сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Русе в частта в  която на Х.И.И. с ЕГН   ********** му е наложено административно наказания „глоба” в размер на 30 лв. за нарушение по чл.183 ал.3 т.5 пр.1 от ЗДвП .

       

        ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-1085-002511/14.09.2018г., издадено от Началника на сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Русе в частта в  която на Х.И.И. с ЕГН   **********му е наложено административно наказания „глоба” в размер на 50 лв. и „ЛПУМПС“ за срок от един месец на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП.

       

        Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Русенския Адмнистративен  съд.

 

 

                                                                Районен съдия :