Р Е Ш Е Н И Е

 

 

град Русе, 20.12.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, девети наказателен състав, в публично заседание, проведено на трети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ

 

при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …..………………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов АНД 1922 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

Образувано е по жалба на В.Г.В., депозирана против наказателно постановление № 18-1085-002148 от 27.08.2018г., издадено от Началник Сектор „ПП“ при ОДМВР - Русе, с което на жалбоподателя, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 750 лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

С жалбата се ангажират твърдения, че глобата е прекомерно висока, както и че жалбоподателят не управлявал моторното превозно средство с посочена в наказателното постановление превишена скорост.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа подадената жалба, като развива съображения, че винаги минава по този път и знае за камерата. Твърди, че не е доказано, че това е скоростта на управлявания от него автомобил. Моли за по-ниски наказания.

Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща представител и не заема становище по депозираната жалба

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

 

По допустимостта на жалбата

 

Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, адресат на издаденото наказателно постановление, депозирана е в преклузивния срок за обжалване и касае подлежащо на съдебен контрол наказателно постановление, поради и което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

 

Съдът‚ след като извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

На 12.12.2017г., в 15,38 часа, в град Русе, бул. „България“ – до бензиностанция Лукойл, посока ГКПП Дунав мост, на GPS координати EL25.58.5577, NL43.50.4776, с автоматизирано техническо средство – дигитална стационарна радарна установка SITRAFFIC ERS 400, с фиксиращо устройство за скорост, дата и час, и изображение с клип № 201712120231 е било заснето МПС – лек автомобил „Ауди“, с рег. № Р 32 69 ВР, собственост на В.Г.В., ЕГН:**********, което моторно превозно средство при разрешена стойност на скоростта 50 км/ч, за движение в населено място е било установено да се движи със скорост 113 км/ч, от която скорост е била приспадната максимално допустимата грешка от 3 км/ч., като е прието, че посоченото моторно превозно средство се е движило с превишение от 59 км/ч.

Въз основа на установеното с техническото средство е бил призован жалбоподателят, в качеството му на собственик на моторното превозно средство, който в декларация по чл. 188 ЗДвП е посочил, че на 12.12.2017г., около 15,30 часа сам е управлявал моторното превозно средство.

При така установените факти е бил съставен АУАН № 18-1085-002148 (бл. № 566667) от 18.08.2016г. срещу жалбоподателя, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

АУАН бил подписан от същия без възражения. Такива не са били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление № 18-1085-002148/27.08.2018г. от Началник Сектор „ПП“ при ОДМВР - Русе, при същата фактическа обстановка и правна квалификация на деянието, както изложените в АУАН и на жалбоподателя, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 750 лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за извършеното от него нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Така изложената фактическа обстановка, съдът намира за безспорно установена и доказана от събраните в хода на производството доказателства и доказателствени средства - АУАН № 18-1085-002148/27.08.2018г. (бланков № 566667), Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбите на чл. 188 ЗДвП, Докладна записка относно констатирано нарушение, изображение от клип № 201712120231 от дата 12.12.2017г., 15:38:17 часа, Копие на Протокол от проверка № 235-ИСИ/05.12.2017г. на стационарна видео – радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения SITRAFFIC ERS 400, копие на Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823, Справка за нарушител.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат излагане на подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, досежно това кои доказателствени средства съдът кредитира и кои отхвърля, доколкото всички доказателства и доказателствени средства се намират в корелативно единство и не съдържат, каквито и да било противоречия.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на нарушението, за което е ангажирана отговорността на нарушителя. Нарушението, описано в акта и в издаденото въз основа на него НП, съдържа всички обективни признаци на конкретния състав на нарушението, за което е ангажирана отговорността на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на дееца.

Съдът намира за неоснователни изложените в жалбата и поддържани в хода по същество доводи за недоказаност на нарушението.

Въз основа на оценката на събраните в хода на производството доказателства, съдът намира, че следва да бъде направен единственият възможен извод от правна страна, а именно, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му във вина административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна, тъй като на 12.12.2018г., в 15,38 часа, в град Русе, бул. „България“ – до бензиностанция Лукойл, посока ГКПП Дунав мост, GPS координати EL25.58.5577, NL43.50.4776 е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Ауди“, с рег. № Р 32 69 ВР, негова собственост, като при разрешена стойност на скоростта 50 км/ч, за движение в населено място същият се е движил със скорост 113 км/ч, от която скорост е била приспадната максимално допустимата грешка от 3 км/ч. и е санкциониран за превишение от 59 км/ч.

От приобщените по делото веществени доказателствени средства, съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП, безспорно се установяват времето и точното място, на което е извършено нарушението, измерената скорост на движение на моторното превозно средство и констатираното превишение, а така също и посоката на движение на моторното превозно средство. Приспаднат е процента на грешка, в полза на нарушителя. От декларацията по чл. 188 ЗДвП се установява, че именно жалбоподателят е управлявал моторното превозно средство на посочените дата и час.

Самата дигитална стационарна радарна установка SITRAFFIC ERS 400 е техническо средство от одобрен тип, преминала последваща проверка, видно от представения Протокол от проверка № 235 – ИСИ/05.12.2017г.

Отделно от това по делото не са ангажирани никакви доказателства, които да опровергаят доказателствената сила, придадена от законодателя на АУАН, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП.

От субективна страна нарушението е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл, като в съзнанието на дееца са намерили отражение представи, досежно всички обективни признаци от състава на нарушението, за което е ангажирана неговата отговорност, а имено, че управлява МПС в населено място, че липсва знак, който да установява различна от нормативно определената скорост за движение в населено място, както и че се е движил с установената скорост от 113 км/ч., като във волево отношение деецът пряко е целял настъпването на общественоопасните последици от своето деяние.

Правилно, установените факти са субсумирани като нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, касаещо превишение на разрешената скорост над 50км/ч в населено място - град Русе, а именно 59 км/ч. Правилно е издирена и приложена санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, която предвижда размер на наказанието „Глоба“, а именно 700 лева и 50 лева увеличение за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч., като в случая превишението, за което е санкциониран жалбоподателят е именно 59 км/ч., поради и което правилно е индивидуализиран размера на административното наказание „Глоба“, като е определен в размер на 750 лева., както и на същия е наложено и кумулативно предвиденото в санкционната норма наказание – Лишаване от право да управлява МПС, което е в абсолютна стойност, а именно 3 месеца.

Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Не се установиха едно изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извода, че извършеното от жалбоподателя нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив, доколкото се касае се за превишение с над 50 км/ч. на разрешената скорост за движение в населено място и с оглед зачестилите случаи на пътнотранспортни произшествия, в резултат на движение с превишена скорост, самото деяние разкрива завишена степен на укоримост. Отделно от това видно от справката за нарушител, жалбоподателят многократно е санкциониран за различни извършени от него нарушения на правилата за движението по пътищата, което сочи и на завишена степен на обществена опасност на дееца, което също изключва приложението на чл. 28 ЗАНН.

Без опора в закона е искането на жалбоподателя да бъде намален размера на наложените му административни наказания, тъй като същите са предвидени в абсолютни стойности в санкционната разпоредба, а съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 5, вр. ал. 1 ЗАНН не се допуска определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на наказанията глоба и временно лишаване от права.

 

Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-1085-002148 от 27.08.2018г., издадено от Началник Сектор „ПП“ при ОДМВР - Русе, с което на В.Г.В., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП са наложени административни наказания „ГЛОБА“ в размер на 750 (седемстотин и петдесет) лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за срок от 3 (три) месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: