Р Е Ш Е Н И Е  766

гр.Русе, 11.12.2018г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

        Русенският Районен съд, четвърти наказателен състав в публично заседание на четвърти декември  две хиляди и осемнадесета година в състав :

 

                                        Председател: Венцислав Василев

                                        Съдебни заседатели :

 

 

при участието на секретаря Юлия Острева …………………………………...

и в присъствието на  прокурора…………………………………………………..

        Като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело № 1908/2018г. по описа на съда ,за да се произнесе съобрази следното :

        Производството е    по чл.59 и сл. от ЗАНН.

        Постъпила е жалба от С.М.Ю. против електронен фиш серия „К“ № 1903667/17.10.2017г., издаден от ОД на МВР-Русе с който и е наложено наказание „глоба“ в размер на 400 лв.

        Същата моли съда да го отмени, като незаконосъобразен.

        Жалбоподателката , редовно призована не се явява и не взема становище по жалбата ; вместо нея се явява процесуален представител, който поддържа жалбата.

        Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Русенската  Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

        Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

         Жалбоподателката е законен представител на „Башак“ ЕООД. Това юридическо лице притежавало л.а. Фолксваген пасат“ с ДК№ ...... На 17.10.2018г. този автомобил  се движел в гр.Русе по бул.“България“ в посока гр.Бяла. В   района на бул.“България“ № 115  автомобилът  бил заснет от мобилно автоматизирано техническо средство, измерващо скоростта  със скорост от 86 км/ч при максимално разрешени в този пътен участък 50 км/ч., като такъв в населено място. Жалбоподателката в качеството си на законен представител на юридическото лице - собственик на автомобила не попълнила декларация по чл.188 ал.2 от ЗДвП. По тази причина с обжалвания електронен фиш и било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв. за нарушение по чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП, като бил приспаднат толерансът от 3 км/ч., доколкото скоростта е била под 100 км/ч.

       

        Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото  доказателства.

 

Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП и от лице, което има право на това.

 

Разгледана по същество е неоснователна. Съдът намира ,че правилно е приложен материалният закон и в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

       

        Нарушението съдът намира,че е безспорно установено и доказано по несъмнен начин. Съдът намира, че жалбоподателката, не оспорва нито пряко, нито косвено факта на извършеното нарушение. В този смисъл нарушението се потвърждава по категоричен и несъмнен начин от приложените към преписката доказателства – протокол за използване на стационарно АТСС, снимков материал, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол от проверката на мобилна система за видеоконтрол, клип, липса на декларация по чл.188 ал.2 от ЗДвП от законния представител на юридическото лице.

        Единственото  възражение, което излага жалбоподателката  с жалбата си  и което се поддържа в съдебно заседание от защитата се изразява  в това, че   е изтекла давността за административнонаказателно преследване, тъй като от момента на извършване на нарушението (17.10.2017г.) до момента на връчване на електронния фиш (19.10.2018г.) е изтекла повече от една година. Възразява се, че по този начин е изтекъл преклузивният срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН.  

       

        Това възражение е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение по следните причини : 

 

        Възражението не държи сметка за характера на сроковете по чл.34 от ЗАНН, за разликата между изпълнителската и преследвателската давност, съответно началото и края  на всяка от тях , а също и за особената природа на електронен фиш и съотношението му с общия ред по ЗАНН за установяване и наказване на административните нарушения.

       

        На първо място следва да се отбележи , че сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни , а не преклузивни, както изрично е посочено в Тълкувателно постановление № 1/2015г. на ВКС и ВАС и доколкото са такива, намира приложение чл.11 от ЗАНН с препращането към Наказателния кодекс по въпросите касаещи обстоятелствата, изключващи отговорността. Сред тези обстоятелства безспорно е и давността за преследване – начало, край, спиране, прекъсване, абсолютна давност, доколкото в ЗАНН изрично е предвидена само и единствено изпълнителската давност в чл.82 от него. В този смисъл разпоредбата на чл.82 от Наказателния кодекс не намира приложение.  

 

На следващо място следва да се посочи, досежно формата на електронния фиш, че тук следва да се държи сметка за легалната дефиниция на това понятие, съгласно § 6 т.63 от ЗДвП - електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. В установените от закона реквизити на електроннния фиш, с оглед легалното му определение, неслучайно не съществува изискване да се сочи датата му на издаване и той да бъде подписан. Тези специфики следват пряко от естеството на фиша като електронно изявление, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Тъкмо поради това фишът не представлява "документ" в обичайния смисъл на понятието, защото се генерира от електронна система въз основа на въведените данни за нарушението и собствеността/ ползването на автомобила. При тези факти съдът приема, че в случая е бил изцяло спазен реда за установяване, фиксиране, заснемане и въвеждане на данните за нарушението в административно-информационна система на ОДМВР-гр. Русе, последвалата им обработка и окомплектоване с данни за собственика на автомобила, и най-сетне издаването на обжалвания електронен фиш.

 

Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.11 от ЗДвП, влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Самият електронен фиш е приравнен от законодателя на наказателно постановление, тъй като с него освен, че се установява нарушението, се налага и конкретно наказание за това нарушение. Тоест тук процедурата е различна от тази по ЗАНН, като няма отделен АУАН и НП, а двата акта са инкорпорирани в електронния фиш. Това приравняване обаче е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила НП и електронните фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и изискването за задължителни реквизити по чл. 57 от ЗАНН, както и пренасяне, респ. прилагане на сроковете по чл.34 ал.1 от ЗАНН.

       

        В ЗАНН няма регламент за преследвателската давност както бе посочено, вкл. и за абсолютната такава за разлика от изпълнителската, която е регламентирана в чл.82 от него, което разбира се не означава, че електронен фиш може да се издава неограничено във времето. В случая доколкото е налице законодателна празнота по отношение на този въпрос същата се преодолява, като  следва да намери приложение чл.81 от вр.чл.80 ал.1 т.5 от Наказателния кодекс вр. с чл.11 вр. чл.84 от ЗАНН. При това положение и доколкото нарушението е извършено на 17.10.2017г. съдът намира, че давността за административнонаказателно преследване не е изтекла, т.е. същата би изтекла, ако обжалваният електронен фиш е връчен повече от три години след тази дата (17.10.2020г., арг.чл.81 ал.1 т.5 от НК, който визира „всички останали случаи“) и няма доказателства, че е спирана или прекъсвана (когато давността вече ще бъде 4 г. и 6 м., т.е. абсолютната давност). 

       

        При това положение съдът намира,че издаденият електронен фиш е   законосъобразен и следва да бъде потвърден.

       

        С оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът:

 

                                                    

                                          Р Е Ш И :

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия „К“ № 1903667/17.10.2017г., издадено от ОД на МВР-Русе, с който на С.М.Ю. с ЕГН ********** и е наложено наказание „глоба“ в размер на  400 лв. (четиристотин лева) за нарушение по чл. чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП.

       

        Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

       

        Решението  подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенски административен съд.

       

                                                                        Районен съдия :