Р Е Ш Е Н И Е  764

гр.Русе, 11.12.2018г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

        Русенският  Районен съд ,четвърти наказателен състав в публично заседание на четвърти декември  две хиляди и осемнадесета година в

състав :

 

                                        Районен съдия: Венцислав Василев

                                Съдебни заседатели :

 

 

при секретаря Юлия Острева….……………………………………………………………………...

и в присъствието на  прокурора.………………………………………………………………………

        като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело №  1905/2018г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

        Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

        Постъпила е жалба от Г.Т.А. до  Русенския  Районен съд  против наказателно постановление № 38-0000192/27.02.2018г. на Главен инспектор при ОО”Автомобилна администрация” гр.Русе, в която се иска съдът да го отмени само по пункт 2 , като незаконосъобразно.

        Жалбоподателят редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата. Вместо него се явява процесуален представител, редовно упълномощен отпреди, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован не  изпраща представител.

Русенската  Районна прокуратура редовно призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

         

        Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

 

Жалбоподателят работел ,като шофьор на товарен автомобил към „Шахин“ ЕООД гр.Дулово. Това дружество ползвало под наем товарен автомобил „Даф“ , кат. N 3 с ДК№ ….., който бил собственост на друго дружество. Управлявайки този камион, при извършване на превоз на товари за собствена сметка на 03.02.2018г. в гр.Русе в района на КПП“Приста“ при влизане в гр.Русе той бил спрян за проверка от св.Ю.С.,***. В хода на проверката било установено, че жалбоподателят не представя следните изискуеми по реда на Наредба Н-8  от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка (за краткост Наредбата) - заверено копие на трудовия договор с който е назначен  или извлечение от него и заповед на  управляващия юридическото лице за чиято сметка се извършва превоза. Отделно от това било констатирано, че при извършване на превоза за собствена сметка  камионът не е обозначен с табела с надпис „за собствена сметка“. За констатираните нарушения св.С съставил АУАН против жалбоподателя, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление с което му наложил три отделни наказания както следва :

- относно непредставяне на  заверено копие от трудовия договор или извлечение от него – „глоба“ в размер на 500 лв. за нарушение по чл.18 т.1 от Наредбата вр.чл.93 ал.2 от ЗАПр, пункт 1 ;

 - относно непредставяне на заповед на управляващия юридическото лице за чиято сметка се извършва превозът – „глоба“ в размер на 2 000 лв. за нарушение по чл.18 т.4 от Наредбата вр.чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр, пункт 2 и

- за необозначаване на управляваното МПС с табела с надпис „превоз за собствена сметка“  - „глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение по чл.19 ал.1 от Наредбата вр.чл.105 ал.1 от ЗАПр, пункт 3. 

 

Съдът, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

     

        Жалбата е процесуално допустима, защото е подадена от лице, което има право на жалба и е  в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

    

       Разгледана по същество е основателна и наказателното постановление в обжалваната му част следва да бъде отменено, защото е допуснато съществено нарушение на материалния закон, докато по пункт 1 и пункт 3 следва да бъде потвърдено. Доколкото с жалбата се обжалва наказателното постановление само по пункт втори от него следва да се посочи, че на основание чл.314 от НПК, приложим в настоящото производство на основание чл.84 от ЗАНН въззивният съд извършва цялостна проверка на невлязлото в сила наказателно постановление, като единственото ограничение в тази насока е забраната за reformatio in pejus. От правомощието на възивния съд служебно да провери изцяло наказателното постановление произтича изводът, че исканията и съображенията  по жалбата не го обвързват и не могат да определят пределите на въззивната проверка. В този смисъл не съществува забрана да се измени или отмени наказателното постановление в необжалваната част, каквито основания обаче в случая не съществуват.

 Допуснатото нарушение на процесуалния закон още в АУАН е преекспонирано и в наказателното постановление. Това е така, защото и в двата акта по отношение на пункт 2 е посочено дословно : „….. следните нарушения :

1……………………………………………………………………………………………………………….

2. Заповед на управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършва превоза.

3………………………….

По този начин не става ясно какво изпълнително деяние е осъществило наказаното лице – дали няма такава издавана изобщо или има , но не я носи и съответно не може да я представи към момента на проверката. Въпросът е много съществен, защото в първия случая той осъществява състава на административното нарушение по 93 ал.1 т.1 от ЗАПр, а във втория  по чл. 93 ал.2 от с.з. Още повече, че доколкото АНО е приел с цифровото изписване на нарушението , че се касае за извършено нарушение по чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр, то този му извод е в противоречие със сочената като нарушена разпоредба на чл.18 т.4 от Наредба, съобразно която при извършване на превози на товари за собствена сметка водачът представя при поискване от контролните органи следните документи: ….т.4  процесната заповед с посочените в разпоредбата съдържание и реквизити. В този смисъл съдът намира ,че е налице противоречие както в АУАН ,а също и в наказателното постановление, не само защо не е посочена изобщо формата на изпълнителното деяние. В съдебно заседание актосъставителят заявава, че водачът към момента на проверката не е представил процесната заповед, а не, че обективно такава не е съществувала (не е била редовно издадена), което също води на извода, че е следвало да се наложи наказание по чл.93 ал.2 от ЗАПр, а не по ал.1 т.1 от тази разпоредба. Доколкото може само да се предполага каква е волята на АНО относно коя от двете форми на изпълнителното деяние е имал предвид, това ,че нарушението е описано дословно по начина по който това е сторено в АУАН и изявлението на актосъставителя по скоро се налага извода, че се има предвид изпълнителното деяние по чл.93 ал.2 от ЗАПр, което означава, че му е наложено наказание за нарушение, което не е извършил. По този начин обаче е нарушено правото на защита на жалбоподателя с оглед възможността му да разбере кое точно изпълнително деяние е извършил, а оттам съответно и кой е приложимият административнонаказателен закон.

  

Предвид изложеното в тази част наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да се отмени. 

 

Нарушенията по пункт 1 и пункт 3 съдът намира, че са правилно установени и доказани. По отношение на тях при извършената служебна проверка съдът не констатира както съществени нарушения на процесуалните правила; отделно от това и правилно е приложен материалният закон. По тези причини съдът намира, че в тези си части наказателното постановление е законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.                   

   Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът

 

 

                                       Р  Е  Ш  И : 

 

 ОТМЕНЯ  наказателно постановление №38-0000192/27.02.2018г., издадено от Главен инспектор при  ОО”АА”- гр.Русе, с което на Г.Т.А. с ЕГН ********** за  нарушение по чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр вр.чл.18 т.4 от Наредбата му е наложено наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди)лв.

 

 ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №38-0000192/27.02.2018г., издадено от Главен инспектор при  ОО”АА”- гр.Русе, с което на Г.Т.А. с ЕГН ********** за нарушение по чл.93 ал.2 от ЗАПр вр. чл.18 т.1 от Наредбата му е наложено наказание „глоба“ в размер на 500 лв.

 

 ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №38-0000192/27.02.2018г., издадено от Главен инспектор при  ОО”АА”- гр.Русе, с което на Г.Т.А. с ЕГН ********** за нарушение по чл.105 ал.1 от ЗАПр вр. чл.19 ал.1 от Наредбата му е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лв.

 

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

 

Решението подлежи на обжалване пред РАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                              

                                                       Районен съдия  :