Ð Å Ø Å Í È Å  

ãðàä Ð ó ñ å, 11. 12. 2018 ãîä.

 

  È Ì Å Ò Î  Í À  Í À Ð Î Ä À

 

                   Ðóñåíñêèÿò ðàéîíåí ñúä, âòîðè íàêàçàòåëåí ñúñòàâ, â ïóáëè÷íî

                   çàñåäàíèå íà 01.11.2018 ãîä, â ñúñòàâ:

                                                 ÐАЙОНЕН СЪДИЯ: ÑÂÅÒËÀÍÀ ÍÅÉ×ÅÂÀ

                   ïðè ñåêðåòàðÿ ВИОЛЕТА ЦВЕТКОВА,

                   ðàçãëåäà äîêëàäâàíîòî îò ñúäèÿòà АНД N1763

                   ïî îïèñà çà 2018 ãîä. íà Ðóñåíñêè ðàéîíåí ñúä

                   è çà äà ñå ïðîèçíåñå ñúîáðàçè:

 

Ïðîèçâîäñòâîòî å ïî ÷ë.59 è ñë. îò ÇÀÍÍ.

          Постъпила е жалба от Г.Т.А., ЕГН:**********,***, срещу наказателно постановление № 38-0000190/2018г., издадено от Главен инспектор в ОО „АА” – Русе, с което за две нарушения: на чл.12б, ал.10 от ЗАП и на чл.139 ал.1, т.2 пр.2,ЗДвП, вр.6,ал.1, т.2, бук.А от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, на основание чл.93 ал.1,т.1 от ЗАвП и чл.177 ал.3, пр.2 от ЗДвП, са му  наложени две административни наказания – глоба, всяко в размер на 2000лв. Моли за отмяна на наказателното постановление като неправилно.

          Наказващият орган не изпраща представител.

          РРП не взема становище по жалбата.

  Съдът като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по делото доказателства и становищата на страните приема, за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.      

  На 03.02.2018год., в гр. Русе на главен път Е-85, в района на КПП ”х.Приста”,  жалбоподателят  бил спрян от органите на АА– Русе за проверка. Същият управлявал МПС  - т.а., катег.N3, марка “ДАФ” с ДК№ ..., с полуремарке, кат.О4, собственост на „Таръма”ЕООД, като извършвал превоз за собствена сметка на широколистна дървесина, с маршрут Дулово – Свищов – Дулово. Св.П. поискал нужните документи, въз основа на които констатирал две нарушения: 1.Жалбоподателят извършвал превоз на товар за собствена сметка на територията на РБългария със състав от от ППС с допустима максимална маса над 12 тона без лиценз за извършване на обществен превоз на товари; 2. Извършвал превоз на товари с МПС, като с размерите му надвишавали нормите установени от министъра на регионалното развитие, без да представи документ за заплатена такса за превишаване на максималната допустима маса, нарушение което установил от представената кантарна бележка. За извършената проверка бил съставен АУАН, обвиняващ го за нарушение на чл.12б, ал.10 от ЗАП и на чл.139 ал.1, т.2 пр.2,ЗДвП, вр.6,ал.1, т.2, бук.А от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, като в последствие е издадено и атакуваното НП с горепосоченото наказание.

От изложената фактическа обстановка и приложените по делото писмени доказателства и събраните гласни,  съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА.

По пункт 1 от наказателното постановление:

Съгласно  чл. 12б, ал. 10 от ЗАвП превоз на товари за собствена сметка между два пункта на територията на Република България не може да се извършва с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с допустима максимална маса над 12 тона, освен ако лицето, за чиято сметка се извършва превозът, притежава лиценз за извършване на обществен превоз на товари. Чл. 93, ал. 1 от ЗАвП, обективира като състав на административно нарушение случаите, в които водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

Разгледани в съвкупност двете разпоредби сочат, че  за да е съставомерно деянието, превозът на товари за собствена сметка следва да се извършва с МПС или състав от такива, с допустима маса над 12 тона, като наред с това лицето, за чиято сметка се извършва общественият превоз, да не притежава лиценз за обществен превоз на товари. Т.е. за съставомерността на деянието следва да са налични две предпоставки – 1. извършване на обществен превоз на товари с МПС или състав от такива с максимална допустима маса над 12 тона; 2. лицето за чиято сметка се извършва превоза да не притежава лиценз за обществен превоз на товари. При наличието на двете предпоставки по арг. от чл. 93, ал. 1 от ЗАвП водачът извършващ превоза би осъществил състав на административното нарушение по чл. 93, ал. 1, вр.  чл. 12б, ал. 10 от ЗАвП.

Съдът не споделя възражението на адв.Стоев, че адресат на задължението по  чл. 12б, ал. 10 от ЗАвП е единствено лицето, за чиято сметка се извършва обществения превоз на товари, в конкретния случай „Таръма”ЕООД. Подобно ограничение на кръга на задължените лица в законовата норма липсва. С разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗАвП, законодателят е определил изрично  водача на МПС, с което се извършва превозът, за административно-наказателно отговорно лице, когато превозът за собствена сметка се извършва без редовно издадени лиценз, когато такъв се изисква по силата на правна норма - в случая тази на  чл. 12б, ал. 10 от ЗАвП. Следователно именно водачът на МПС е субект на административното нарушение по чл. 93, ал. 1 вр.  чл. 12б, ал. 10 от ЗАвП,

Безспорно се установи, че по време на извършвания превоз, водачът А. не е представил лиценз за обществен превоз на товари на територията на Република България, поради което му бил съставен акт, обвиняващ го в нарушение на чл. 12б, ал. 10 от ЗАвП. Безспорно е установено по делото, че срещу акта постъпило възражение, към което било приложено заверено копие от лиценз на превозвача - „Таръма”ЕООД и др. доказателства, които били съобразени от АНО в процедурата по чл.52 ал.4 от ЗАНН. След направената справка в отдел „Лицензи” към ИААА, копие от която е приложено по делото, било установено, че управляваното МПС с рег.№ ... не било вписано в списъка към лиценз на Общонстта нито в „Таръма”ЕООД, нито в „Шахин” ЕООД, което сочи че жпод.А. правилно е санкциониран за извършено нарушение   по чл. 93, ал. 1 вр.  чл. 12б, ал. 10 от ЗАвП.

Съдът намира, че в конкретния случай не се касае за маловажен случай. Неспазването на законовите норми, свързани със ЗАП, независимо от липсата на реално настъпили щети не може да бъде възприето като маловажност на допуснатото нарушение. Извършеното нарушение по нищо не се отличава от други подобни нарушения. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на нормите, условията и реда на ЗАвП и свързаните с него Наредби.

При определяне на размера на наложената санкция, административно-наказващият орган се е съобразил с предвидения в чл.93 ал.1, т.1 от ЗАвП твърд размер на наказанието, което е правилно определено.

Поради изложеното съдът преценява, че наказателното постановление в тази му част се явява правилно и законосъобразно и подлежи на потвърждаване.

По пункт 2 от наказателното постановление:

Жалбоподателят е санкциониран за това, че управлявал процесното ППС, което било с маса надвишаваща нормите установени от министъра на регионалното развитие, като не представил документ за заплатена такса за превишаването, с което нарушил разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр.2 от ЗДвП.

Съгласно нормата на  чл. 139, ал. 1, т. 2 предл. 2 от ЗДвП движещите се по пътя ППС трябва да бъдат с размери, маса и натоварвания на ос, които не надвишават установените от Министъра на регионалното развитие норми, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Нормата на чл. 139 от ЗДвП е бланкетна и препраща към Наредба № 11/03.07.2001 г.

С оглед събраните по делото доказателствени материали, съдът намира, че по време на проверката контролните органи не са извършили претегляне на съчлененото ППС, същото било и празно. Изводът за нарушението направили от предоставената  кантарна бележка. Същата обаче не може да обоснове извод, че измерването на теглото на ППС към момента на натоварването му било извършено със средство за измерване, отговарящо на изискванията на Закона за измерванията, съобразно изискването на чл. 35, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.

Отделно от гореизложеното съдът преценява, че санкционната разпоредба, посочена от АНО – чл.177 ал.3 от ЗДвП предвижда две хипотези, изрично предвидени в точки 1 и 2 . АНО не квалифицирал юридическото изражение на обвинението в пълнота, като така съществено нарушил чл.57 т.6 от ЗАНН. С така описаното – чл.177 ал.3, пр.2 от ЗДвП не става ясно коя хипотеза имал предвид АНО. Ако се счете, че имал предвид т.2, то същата предвижда различно от описаното в обстоятелствената част нарушение. 

Мотивиран от горното и на основание чл 63 и сл. от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 38-0000190/2018 г., издадено от издадено от Главен инспектор в ОО „АА” – Русе, в ЧАСТТА му с която за нарушение на на чл.12б, ал.10 от ЗАП, на основание чл.93 ал.1, т.1 от ЗАвП на Г.Т.А., ЕГН:**********,***, е  наложено административно наказание глоба в размер на 2000лв.

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 38-0000190/2018 г., издадено от издадено от Главен инспектор в ОО „АА” – Русе, в ЧАСТТА му с която за нарушение на чл.139 ал.1, т.2 пр.2,ЗДвП, вр.6,ал.1, т.2, бук.А от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, на основание чл.177 ал.3, пр.2 от ЗДвП, на Г.Т.А., ЕГН:**********,***, е  наложено административно наказание глоба в размер на 2000лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14 – дневен срок от съобщаването му до страните.

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………/п/……………………