Р Е Ш Е Н И Е  

град Р у с е, 12.12.2018 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

                   Русенският районен съд, втори наказателен състав, в публично

                   заседание на 01.11.2018 год, в състав:

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА НЕЙЧЕВА

                   при секретаря ВИОЛЕТА ЦВЕТКОВА,

                   разгледа докладваното от съдията АНД N1756

                   по описа за 2018 год. на Русенски районен съд

                   и за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Ф.И.Х., ЕГН: **********,***, срещу наказателно постановление № 38-0000788/2018 г., издадено от Началник ОО”Автомобилна администрация”– Русе, с което за нарушение на чл.19, ал.1 т.7 от Наредба 11/31.10.2002год. на МТС, на основание чл.93 ал.1, т.1 от ЗАвП му е наложено административно наказание – глоба, в размер на 2000лв.

Процесуалният му защитник моли за отмяна на наказателното постановление като неправилно, алтернативно – за приложението на чл.28 от ЗАНН.

РРП не взема становище по жалбата.

  Съдът като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по делото доказателства и становищата на страните приема, за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

На 17.08.2018 год., в гр. Русе, в районна на ГКПП „Дунав мост”  жалбоподателят  бил спрян от органите на ОО „Автомобилна администрация” – Русе за проверка. Същият управлявал МПС - т.а. марка “МАН”, с ДК № MOIL3021 и полуремарке, като извършвал международен превоз на товари от РГермания-РТурция. Св.Ш. изискал редица документи за проверка, част от които наказаният представил. Представил и удостоверение за психологическа годност, но с изтекъл срок – същото било валидно до 12.04.2018год. За констатираното св. Ш. съставил АУАН, с който обвинил жалбоподателя за нарушение на на чл.19 ал.1, т.7 от НАРЕДБА № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, който последният подписал без възражение. Впоследствие било издадено и обжалваното НП, с което наказващият орган наложил горепосоченото наказание.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от АУАН, наказателното постановление, показанията на св.Ш. и приложените копия от документи.

С оглед установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е допустима и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА:

Актът и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, при съставянето на акта и при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, в тях пълно и точно е описано нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е извършено и законовата разпоредба, която е нарушена.

Разпоредбата на чл. 19, ал.1, т.7 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, императивно задължава при извършване на международен превоз на товари в превозното средство да се намира удостоверението за психологическа годност на водача. От показанията на св. Ш., а и от изложеното в самата жалба се установява, че към момента на извършване на проверката на 17.08.2018 г., жалб. Х. имал качеството "водач" на товарния автомобил марка“МАН”, с ДК№ MOIL3021 и полуремарке, като извършвал международен превоз на товари от РГермания-РТурция, и че в превозното средство се е намирало удостоверението за психологическа годност на водача, но същото било с изтекъл срок. Съдът отбелязва, че водачът има задължение да носи със себе си удостоверение за психологическа годност при управление на автомобила, което е документ относим към личното му психическо състояние пригодност, така както изрично разпорежда чл. 19, ал. 1, т. 7 от цитираната Наредба № 11. Изпълнението на задължението обективно е обусловено от наличността на този документ и от упражняваната от водача върху него фактическа власт. Смисловото съдържание на нормата според настоящия състав налага категорично, че неносенето на удостоверение за психологическа годност от водач на моторно превозно средство, извършващ обществен превоз, е административно нарушение по така подбраната правна квалификация само при наличие на издадено такова удостоверение на водача в срока му на действие. В конкретния случай категорично е установено, а това е и отразено като фактология в съставените акт и наказателно постановление, че такъв документ бил издаден на името на жалб. Х. и носен от него при проверката на 17.08.2018 г., но  същият бил с изтекъл срок на валидност – до 12.04.2018 г. Така очертаното изпълнително деяние сроред съда се субсумира под санкционната разпоредба на чл. 178в, ал.5 от ЗДвП, норма която въвежда санкция за водач на моторно превозно средство, който извършва таксиметров превоз, обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без валиден документ за психологическа годност. В подкрепа на предходното е и обстоятелството, че разпоредбата на чл. 178в, ал.5 от ЗДвП се явява съответна на правилото за поведение, разписано в текста на чл. 58, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. Налице е неправилна квалификация на нарушението, което вместо по  чл. 178В, ал.5 ЗДвП е квалифицирано като такова по чл. 93, ал.1, т.1 ЗАП, като двете норми се намират в съотношение на обща /чл. 93, ал.1, т.1 ЗАП/ към специална / чл. 178В, ал.5 ЗДвП/, а специалната норма изключва приложението на общата.

Т.е., касае се за различно нарушение, при това установено със специални по отношение на посочените от наказващия орган норми, което изключва тяхното приложение.

          Изложеното сочи, че е налице неправилно приложение на материалния закон, което определя наказателното постановление за незаконосъобразно и е основание за неговата отмяна.

Мотивиран от горното и на основание чл 63 и сл. от ЗАНН съдът

 

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 38-0000788/2018 г., издадено от Началник ОО”Автомобилна администрация”– Русе, с което за нарушение на чл.19, ал.1 т.7 от Наредба 11/31.10.2002 год. на МТС, на основание чл. 93 ал.1, т.1 от ЗАвП, на Ф.И.Х., ЕГН: **********,***, е наложено административно наказание – глоба, в размер на 2000 лв.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14 – дневен срок от съобщаването му до страните.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………………