Р Е Ш Е Н И Е  №760

гр.Русе, 11.12.2018г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

        Русенският  Районен съд, четвърти наказателен състав в публично заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав :

 

                                        Районен съдия: Венцислав Василев

                                Съдебни заседатели :

 

 

при секретаря Юлия Острева………………..……………………………………………...

и в присъствието на  прокурора…………………………….……………………………….

        Като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело №  1735/2018г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

        Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

        Постъпила е жалба от Р.П.Г. ***  против наказателно постановление № 18-1085-002491/12.09.2018г. на Началника сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Русе.

        Жалбоподателката моли съда да отмени наказателното постановление с което са и  наложени  наказания “глоба” в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец, като незаконосъобразно и необосновано.

        Ответникът по жалбата, редовно призован не се явява и не взема становище по нея.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбоподателката, редовно призован  се явява и лично и с  процесуалния си представител, като  поддържат жалбата.

       

        Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

       

        На 24.05.2018г., около 23,10 часа полицейски служители на  ГОДГ от ГПУ гр.Русе били в района на КПП „Приста“ . В този момент в града  влизал л.а.“Мерцедес“ с ДК№  ……, като те се опитали да спрат със стоп  - палка, но водачът не се подчинил на това разпореждане и се отдалечил. Била извършена проверка в резултат на която се установил собственикът на същия – св.Б.Б. С декларация по чл.188 ал.1 от ЗДвП той посочил, че към момента на проверката автомобилът е управляван от жалбоподателката с която живее на семейни начала. В хода на делото се установява, че те имат дете, като към опита на полицията да бъдат спрени  и тримата са били в автомобила. В нарочна декларация жалбоподателката също посочила изрично, че на процесната дата именно тя е управлявала автомобила. Бил съставен АУАН против жалбоподателката , а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление за нарушение по чл.103 вр.чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП.

 

       

        Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните в хода на производството доказателства.

       

        Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН от лице,което има право на жалба и в този смисъл е допустима.

       

        Разгледана по същество е неоснователна.

 

        В административнонаказателнотопроизводство не са  допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е  приложен  материалният закон.

        По делото както в жалбата, така и в съдебно заседание не се оспорва, че към момента на подаване на сигнала със стоп-палката именно жалбоподателката е управлявала автомобила.

        Единствено се спори, че сигналът за спиране не е подаден съобразно изискванията на закона и в частност, мотивацията за отказ от подчинение се изразява в това,  че по този начин жалбоподателката не е била сигурна дали я спират полицаи или неясно какви субекти, най-вече с оглед безопасността на малолетното и дете, което е било в колата.

         Тези възражения са неоснователни и като такива следва да се отставят без уважение. От показанията на служителят на гранична полиция, който се е опитал да спре жалбоподателката – св.Х.Т. се установява, че същият е бил облечен с униформено облекло на служител на МВР и светлоотразителни жилетки. По същият начин е бил облечен и неговия колега от смяната Ивайло Събков. Също така е осветил с фенерче и стоп-палката с която подал сигналът за спиране, като с фенерчето е посочил и точното място където да стане това. Отделно от това в близост до мястото на проверката е бил и разположен служебен автомобил с опознавателни знаци на МВР в осветената зона на КПП - то, който е бил с включени светлини и който нарочно е спрян така ,че да се  вижда от пътуващите превозни средства от значително разстояние. 

        При това положение съдът намира ,че няма никакво нарушение на разпоредбата на чл.170 ал.3 от ЗДвП , тъй като полицейският служител е изпълнил своите задължения по силата на тази разпоредба , тъй като е подал своевременно ясен за възприемане сигнал  със стоп – палка, като включително е осветял същата с фенер. Отделно от това той и колегата му са били с униформено облекло на служител на МВР и са били облечени и със светлоотразителни жилетки, като проверката е започнала на осветен участък от пътя в близост и до служебен автомобил, който е бил с включени светлини. Всички тези обстоятелства в своята съвкупност е следвало да доведат жалбоподателката до несъмнения извод, че проверката се извършва от служители на МВР , а не от неидентифицирани субекти, представящи се за полицаи. При това положение за нея е възникнало задължението по чл.103 от ЗДвП да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

        Съдът не кредитира показанията на св.Борислав Борисов, че изобщо не е разбрал,  че полицейски служители са се опитали да ги спрат. На първо място той живее на семейни начала с жалбоподателката, имат дете и в този смисъл е напълно пристрастен и заинтересован от изхода на делото. Съдът не кредитира неговите показания, по същите съображения по които отхвърля и възраженията в жалбата, че обективно не е било възможно полицейските служители да не бъдат възприети и то, именно  като такива.

        Възражението за приложението на чл.28 от ЗАНН би било основателно в случай, че дори и да не е спряла за извършване на проверка, жалбоподателката бе сигнализирала в полицията (напр. чрез незабавно явяване в поделение на МВР с признание за нарушението, веднага след него)  или по ЕЕН 112 за това с изчакване на последващи указания. В случая съдът счита, че именно това е бил единствено възможният начин за съчетание на съображенията за сигурност (мотивите за нарушението) ,особено спрямо малолетното и дете, което е било в колата и невъзпрепятстване, извършването  на проверка по ЗДвП от органите на полицията. Доколкото не е реализирала подобно поведение съдът намира, че няма основание за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като предвид виновно поведение не е допуснато извършването на проверка.

        Наказанието е правилно индивидуализирано и съобразено с критериите по чл.27 ал.2 от ЗАНН, като всяко от двете кумулативни наказания е в минималния размер. От справката за наложени административни наказания по ЗДвП на жалбоподателката  се установява, че същата е наказвана само веднъж за извършено административно нарушение по ЗДвП за период от 13 г. откогато е правоспособна. От това се налага изводът, че същата е изключително дисциплиниран водач с нагласи за спазване на  задълженията си като водач на МПС.

 

        По изложените съображения съдът намира ,че обжалваното постановление следва да бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно.

 

С оглед изложеното и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН ,съдът :

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

        ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 17-1085-002491/12.09.2018г. на Началника на сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Русе с което на Р.П.Г. с ЕГН ******** са и  наложени административни наказание “глоба” в размер на 50 лв. и  „лишаване от право да управлява МПС„ за срок от един месец  за нарушение по чл.175 ал.1 т.4 вр.чл.103 от ЗДвП.

 

        Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и Началника сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Русе.

 

        Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Окръжен съд.

 

 

                                                                Районен съдия :