Р Е Ш Е Н И Е  767

гр.Русе, 11.12.2018г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

        Русенският Районен съд ,четвърти наказателен състав в публично заседание на  петнадесети ноември  две хиляди и осемнадесета година в състав :

 

                                        Районен съдия: Венцислав Василев

                                        Съдебни заседатели :

 

 

при секретаря Юлия Острева………………………………………………................

и в присъствието на  прокурора……………………………………………………………

        Като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело №  1633/2018г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

        Производството е    по чл.59 и сл. от ЗАНН.

        Постъпила е жалба от Г.Д.М. - П. против наказателно постановление №  18-1085-002245/30.08.2018г. на Началника на  сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Русе. Същата моли съда да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно.

        Жалбоподателката, редовно призована не се явява, вместо нея се явява процесуален представител, който поддържа  жалбата .

        Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Русенската  Районна прокуратура редовно призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

        Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

        Жалбоподателката е правоспособен водач на МПС категории  “В” и “АМ“. На  11.08.2018г. управлявала  л.а. Ситроен“ с ДК№ ....в община Русе  по път втори клас № 21 – Русе - Силистра . На  километър 04 + 200  била спряна за проверка  от св.И. И., служител при  сектор „пътна полиция“ при ОД на МВР - Русе, който констатирал,че на предното обзорно стъкло няма залепен винетен стикер за платена такса по чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата. Бил съставен АУАН срещу жалбоподателката за констатираното нарушение, а въз основа  на него началникът на АНО издал обжалваното наказателно постановление с което и било наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за нарушение по чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП.

       

        Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото  доказателства .

 

Жалбата е процесуално допустима,защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на това, но разгледана по същество е неоснователна.

 

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и правилно е приложен материалния закон.

Нарушението по чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП съдът намира,че  е  доказано и правилно установено. Дори самата жалбоподателка не оспорва, че е управлявала автомобила без да е заплатена винетна такса по чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата, тъй като при съставяне на АУАН не е имала никакви възражения. Това се установява и от разпита на актосъставителя в съдебно заседание.

Защитата прави множество възражения за нарушения на материалния и процесуалния закон, но не и такива за това, че превозното средство е било със залепен винетен стикер съобразно задължението на всеки водач по чл.139 ал.5 от ЗДвП. Не се оспорва също и ,че пътят по който жалбоподателката е управлявал превозното средство попада в позитивния списък на републикански пътища за които се плаща винетна такса, приет  с  Решение № 945 на МС от 1.12.2004 г., обнародвано в ДВ бр.109 от с.г.

 Съгласно чл.139 ал.5 от ЗДвП движението на определените в Закона за пътищата превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата. По силата на тази разпоредба се дължи заплащане на съответна такса според  вида на превозното средство за преминаване по републиканските пътища. От своя страна разпоредба на чл.3 ал.2 от Закона за пътищата включва пътищата от втори клас ,какъвто е пътят Русе – Силистра в републиканската пътна мрежа.

Относно възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя:

        И АУАН ,и НП отговарят на всички законови изисквания.Тези два процесуални документа са съобразени с изискванията на чл.42 ,съотв.57 от ЗАНН. И в двата акта изрично е посочен съществения съставомерен признак от обективната страна – че управлението е по републиканската пътна мрежа (дори е посочен и пътят с всички индивидуализиращи го признаци). В обжалваното НП изрично е посочено кои законови разпоредби са нарушени – чл.139 ал.5 от ЗДвП и чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата. Именно неизпълнението на  тези задължения – първата норма, която препраща към втората превръща деянието на жалбоподателката в нарушение по чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП. Това е така, защото именно санкционната норма е тази,която превръща нарушението на друга разпоредба в наказуемо деяние. Нарушителят безусловно следва да бъде информиран не само кой законов текст е нарушил, но и състава на кое административно нарушение е осъществил.Състава на санкционната норма определя кръга на релевантните факти, които следва да бъдат установени и правилното им посочване, както в случая по никакъв начин не нарушава правото на защита на жалбоподателката. На практика с възраженията срещу наказателното постановление се претендира за такива завишени изисквания към него, които не са предвидени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

        Тълкувателно Решение № 2 / 2002г. на ВКС по никакъв начин не е относимо по въпросите по ЗАНН, а касае единствено Наказателно - процесуалния кодекс и в този смисъл съдът намира ,че не следва да то обсъжда изобщо. Посочените в жалбата решения на отделни административни съдилища също не следва да се обсъждат изобщо, доколкото задължителна съдебна практика може да се въвежда единствено с тълкувателни решения и постановления на Върховния Касационен и Върховния Административен съд – арг.чл.130 ал.2 вр.чл.124 от Закона за съдебната власт.

        Изрично в наказателното постановление е посочено, че нарушението е извършено в община Русе, по пътя Русе- Силистра, път втори клас № 21 км. 04 + 200, което очевидно е извън територията на населеното място гр.Русе и което е сигнализирано с пътен знак Д 12. Този път попада в списък с пътища, за ползването на които задължително се заплаща винетна такса, съобразно  Решение № 945 на МС от 1.12.2004 г., ІІІ, т.21. Изцяло неоснователно също така е и възражението ,че в наказателното постановление е следвало    да се посочи, че този път не е в рамките на населеното място и не е обходен или околовръстен, защото такова изискване в закона няма. Още повече, че от разпита на актосъставителя се установява, че нарушението е извършено на около три километра след пътен знак Д 25 – „За ползване на пътя се изисква платена винетна такса“, което въвежда задължение за водачите ,ползващи такива пътища да са заплатили съответната винетна такса – чл.121а от Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци.

        В НП  изрично е посочено какво точно е превозното средство, което е управлявала жалбоподателката – лек автомобил. В този смисъл по-детайла и подробна индивидуализация на превозното средство не е необходима,  още повече са посочени и марката и модела му. Съгласно  § 1 т.12 от ЗДвП "автомобил" е недвуколесно безрелсово моторно превозно средство, което се използва за превозване на пътници и товари или за теглене на други пътни превозни средства. В зависимост от предназначението си автомобилите биват:

        а) леки - за превозване на пътници, в които броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 8.

        Доколкото не се представят доказателства, че управляваното от жалбоподателката превозно средство е напр.  някое по § 1 т.12 б.“б“ или „в“ от ЗДвП по никакъв начин не и е нарушено правото на защита,  тъй като той е санкционирана по чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП.        Следва да се отбележи, че с оглед спазване изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН не е необходимо в НП да се прави описание на превозното средство, което да копира техническото досие на производителя му.

Действително разпоредбата на чл.42 т.7 от ЗАНН регламентира посочване на адрес и ЕГН на свидетелите по АУАН и липсата на тези реквизити съставлява някаква форма на нарушение на посочената правна норма. Съдът обаче намира, че в това нарушение не е и не може да бъде съществено, тъй като с него не се накърнява правото на защита на наказаното лице по абсолютно никакъв начин, нито се препятства съдебния контрол върху законосъобразността на НП. Изискването за вписване на адрес и ЕГН на свидетелите в АУАН има за цел осигуряване тяхното присъствие при евентуално призоваване с оглед оспорване и необходимост от установяване на фактите, за които са вписани. Адресът и ЕГН на свидетеля, сами по себе си нямат никакво отношение към обстоятелствата, при които е констатирано нарушението и е съставен акта, те не са съществен елемент от съдържанието му, и тяхната липса, макар и да съставлява чисто формално нарушение, не е порок от категорията на съществените, налагащи отмяна на НП.

От обективна страна жалбоподателката е осъществила състава на чл.179 ал.3 т.4  от ЗДвП. Обективно същата на 11.08.2018г. по път Втори клас №  21,  Русе – Силистра, км 04 + 200 е  управлявала лек автомобил  без да е заплатила винетна такса по чл.10 ал.2 от Закона за пътищата. В случая е напълно ирелевантно, че автомобилът е собственост на друго физическо лице, а не неин собствен, защото нарушението не изисква субект със специално качество - собственик.

 От субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл. Жалбоподателката,като правоспособен водач е знаела за съществуващата  забрана за управление на МПС по републиканските пътища без да е заплатена винетна такса. Въпреки това е привела в движение лекия автомобил. Съзнавала е, че с  деянието нарушава установения ред на държавно управление.

        С оглед изложеното съдът намира ,че административното нарушение е правилно установено и при налагане на административното наказание не е допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

        По отношение на размера на наложеното  наказание съдът счита, че същото е правилно индивидуализирано, тъй като е от категорията на абсолютно определените санкции и размерът му не зависи нито от волята на АНО, нито от тази на съда.

 

По изложените съображения съдът намира ,че обжалваното постановление следва да бъде  потвърдено, като обосновано и законосъобразно.

 

С оглед изложеното и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН ,съдът :

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

       

 

        ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-1085-002245/30.08.2018г. на Началника на  сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Русе, с което на Г.Д.М. – П. ЕГН ********** е наложено наказание за нарушение на чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП  “глоба” в размер на   300 лв.

 

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

       

        Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

 

 

                                                                Районен съдия :