Р Е Ш Е Н И Е  805

гр.Русе, 19.12.2018г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          Русенският  Районен съд, четвърти наказателен състав в публично заседание на петнадесети ноември  две хиляди и осемнадесета  година в състав :

 

                                                Районен съдия: Венцислав Василев

                                      Съдебни заседатели :

 

 

при секретаря Юлия Острева….………………………………………………………………

и в присъствието на  прокурора……………………………………………………………,

          като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело № 1576/2018г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура”, представлявано от А.Б.З.до Русенския  Районен съд  против наказателно постановление № 18 - 001195 от 07.08.2018г. на Директора на „Инспекция по труда” гр.Русе с която моли съда същото да бъде отменено, като незаконосъобразно.

          Жалбоподателят, редовно призован не се явява; вместо него се явява  процесуален представител, който поддържа жалбата.

          Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.

Русенската  Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

          Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

          На 14.07.2018г., по повод възникнала трудова злополука със загинал работник на дружеството – Д.М.Е., свидетелят М.Н. и неговият колега Г.Г. – инспектори в Дирекция “ИТ” гр.Русе, извършили проверка за спазване на трудовото законодателство по работни места в ДП“Пристанищна инфраструктура” Русе. Впоследствие, въз основа на изисканите и предоставени от ръководството на предприятието документи, на 18.07.2018г. инспекторите от Дирекция “ИТ” гр.Русе извършили и проверка по документи. В хода на тази проверка, при запознаване с отчетните и работните графици в предприятието, а именно „Таблица за месец юни, 2018г.“, „Таблица за м.юли, 2018г.“ и отчетна таблица „Часове – работници сумирано работно време м.юли, 2018г.“ се установило, че работникът И.Д.К.  е полагал труд от 29.06.2018г. до 14.07.2018г., включително (общо 16 дни)  без да ползва седмична почивка. 

За извършената проверка свид.Н.  и колегата му Г. съставили Протокол изх.№ ПР 1824499/23.07.2018г., в който отразили констатираните по време на проверката нарушения на трудовото законодателство и дали задължителни предписания на работодателя за отстраняване на тези нарушения.

С оглед установеното, свидетеля Н. преценил, че ДП“Пристанищна инфраструктура” Русе е допуснало нарушение на чл.153, ал.2 от КТ по отношение на И.К. на длъжност „пристанищен работник“, за което съставил против предприятието АУАН.

Въз основа на този акт, Директорът на “ИТ”-Русе издал обжалваното наказателното постановление, с което за нарушението и на осн. чл.414, ал.1 от КТ наложил на ДП“Пристанищна инфраструктура” Русе наказание “имуществена санкция” в размер на 2000 лв.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и от лице, което има право на жалба в този смисъл е  допустима, но разгледана по същество е  неоснователна.

Съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което в крайна сметка той сторил, в развилото се съдебно производство.

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не е допуснато и твърдяното нарушение на  разпоредбата на чл.40 от ЗАНН,  с което да е нарушено правото на  защита на  жалбоподателя.  Съобразно ал.1 на цитираната правна норма, актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. От доказателствата събрани по делото се установява, че вписаният като свидетел в АУАН Г.Г. бил именно свидетел при установяване на нарушението, доколкото същият, като инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ лично участвал в извършената на 18.07.2018г. документална проверка, при която било установено процесното нарушение. Съобразно константната практика на съдилищата в тази насока, няма процесуална пречка в акта да бъде вписано като свидетел лице, което е от структурата на административнонаказващия орган, стига да са налице останалите предпоставки за това, а именно, същият да е присъствал при извършване или установяване на нарушението.  

Отделно от това следва да се посочи, че в конкретния случай АУАН е могъл да бъде съставен и без свидетели при хипотезата на чл.40 от ЗАНН, доколкото същият се основава на официални документи – отчетните и работните графици на наказаното предприятие, както и констативния протокол от извършената проверка.

От събраните по делото доказателствата се установи по несъмнен начин, че състава на нарушението по чл.153, ал.2 от КТ е осъществен от обективна страна от ДП“Пристанищна инфраструктура” Русе.

Съобразно тази правна норма, при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка следва да е не по-малко от 36 часа. Установява се от доказателствата по делото, че в ДП“Пристанищна инфраструктура” Русе и по - конкретно в „Пристанищен терминал“ Русе-Запад, където работел св.И.К., било въведено сумирано изчисляване на работното време.

Съгласно нормата на чл.142, ал.2 от КТ работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца, а ал.4 предвижда максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време.

Нормата на чл.9а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските изисква едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ, работодателят да утвърди поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване. От приложените по делото отчетни форми е видно по какъв начин е отчетено работното време в предприятието. От същите се установява, че св.И.К. е работил непрекъснато от 29.06.2018 г. до 14.07.2018 г., включително без почивен ден. Безспорно, седмичната почивка обхваща времето от края на последния работен ден на предходната работна седмица до началото на първия работен ден на следващата работна седмица, като тази почивка не се включва в работното време. Седмичните почивки и работните дни се определят в графиците за работа при сумирано изчисляване на работното време, както и в правилник за вътрешния ред в предприятието. В зависимост от начина на изчисляване на работното време седмичните почивки биват: седмична почивка при подневно изчисляване на работно време и седмична почивка при сумирано изчисляване на работно време. Работната седмица съобразно КТ е 5-дневна, като минималната задължителна непрекъсната седмична почивка при сумирано изчисляване на работно време е по-кратка от тази при подневното отчитане на работното време, но не по-малка от 36 часа. На практика в този размер се включва освен седмичната и минималната междудневна почивка (24ч.+12ч.). По изключение се допуска седмичната почивка да бъде под 36 часа, но не по-малко от 24 часа. Законодателят допуска тази най-къса минимална седмична почивка само в случаите, когато действителната и техническата организация на работа налага това, но при спазване на броя работни дни.

Съдът счита, че правилно наказващия орган е извършил преценката, че И.К. е работил 16 последователни дни, като по този начин не му била осигурена седмична почивка не по-малко от 36 часа. В случая важно за съставомерността на нарушението е обстоятелството, че не е спазена седмичната почивка, която обхваща времето от края на последния работен ден на предходната седмица до началото на първия работен ден на следващата седмица, като тази почивка не се включва в работното време. Законът определя календарните дни, през които следва да се ползва седмичната почивка и те трябва да са последователни. Допустимо е разместване на почивните дни и тяхното намаляване, но в изрично предвидени от КТ случаи. Случаите на намалена продължителност на седмичната почивка до 24 часа са: при сумирано изчисляване на работното време при производства с непрекъсваем процес и при промяна на смените. По делото не бе доказана или претендирана нито една от тези хипотези, поради което работодателят е следвало да осигури 36-часова седмична почивка. От приложените по делото графици (таблици на л.20,л.21 и л.22 от делото), става ясно, че св.И.К. е работил от 29.06.2018 г. до 14.07.2018 г., 16 дни последователно, което съставлява нарушение на  чл.153, ал. 2 от КТ. Нарушението следва да се счита осъществено именно на 05.07.2018 г., като от приключването на работната смяна на 04.07.2018 г. следва да му била осигурена най-малко от 36 часа почивка до първия работен ден от новата работна седмица. Предвид горното, именно на 05.07.2018г. К. е следвало да бъде в седмична почивка, която не му е била осигурена от работодателя, поради което от обективна страна е налице вмененото на жалбоподателя нарушение, чиято дата е правилно определена от наказващият орган. Както бе посочено и по-горе бе посочено, съгласно КТ в РБългария е установена 5-дневна работна седмица и изключението е именно при сумираното изчисляване на работното време, при което е допустимо да се работи на 6-ия ден от работната седмица, но така, че сумирайки часовете след края на работното време на 6-я ден плюс тези на 7-я ден от работната седмица, да се осигури на работника най-малко 36 часова седмична почивка.

Ирелевантно в случая е обстоятелството дали работника, полагащ труд в нарушение на правилата на чл.153, ал.2 от КТ е бил съгласен с това или дори лично е изявил желание да работи без почивка, воден от стремеж за достигане по-високо трудово възнаграждение. Задължението на работодателя е да организира производствения процес и ангажирането на работниците по начин, че да бъдат съблюдавани нормативно въведените правила за продължителността на работното време и почивките. Несъмнено, целта на тези правни норми е да се гарантира пълноценната работоспособност на работниците, както и необходимата концентрация и внимание при изпълнение на трудовите им задължения.

Тези изводи не се опровергават и от разпитите в съдебно заседание на  работника И.К. и св.Н.Н., ръководител на „Пристанищен терминал“. Св.И.К. твърди , че няма конкретен спомен в общи линии за процесния период дали е ползвал междуседмична почивка, но предполага, че трябва да е ползвал такава. Съдът не кредитира тези показания, както поради липсата им на конкретика, а така също и по причина, че той е в отношения на субординация с наказаното дружество, защото същото му е работодател. От своя страна св.Н.Н. на практика не отрича възможността работникът да не е ползвал междуседмична почивка в процесния период, като отдава това на най-различни фактори – специфика на работа, климатични условия, неявяване по график на очакваните кораби, доброволно полагане на труд от страна на работниците предвид високите надници и др.под., общото между които е, че са аргументи извън правото и в този смисъл не могат да повлияят на съставомерността на деянието.

Изложеното дотук дава основание на съда да приеме, че са налице всички елементи от обективна страна на състава на нарушението по чл.153, ал.2 от КТ, поради което правилно и с оглед компетенциите на АНО е ангажирана административнонаказателната отговорност на ДП“Пристанищна инфраструктура” Русе за това нарушение.

Съдът намира, че административнонаказващия орган правилно определил вида и размера на наказанието, като го съобразил с нарушителя, със смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, довели до извършване на нарушението.

Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките за прилагане на чл. 415в от КТ. За да е приложима тази разпоредба се изисква нарушението да е отстранимо и да е обективно отстранено незабавно след установяването му. Съдът намира, че нарушението по чл.153, ал.2 от КТ не е от категорията нарушения, които могат да бъдат отстранени. Дори да бъде преустановено за в бъдеще, непредоставянето на гарантираната седмична почивка на работниците, това няма да заличи със задна дата реализираните случаи на такова непредоставяне. От друга страна увеличаване на максимална продължителност на работното време и то за дълги периоди от време винаги води до неблагоприятни последици за съответното лице, свързани с намалена работоспособност, което на самостоятелно основание изключва приложимостта на чл.415в, ал.1 от КТ. Нещо повече, доказателствата по делото, в това число показанията на свидетеля Н. – ръководител на „Пристанищен терминал“ Русе-Запад и отчетните форми за работните смени на работниците, става ясно, че процесното нарушение не е изолиран и еднократен акт, а продължавана във времето и по отношение и на други работници практика. Освен това, в хода на проверката били констатирани и други нарушения на трудовото законодателство от страна на ДП“Пристанищна инфраструктура” Русе, намерили отражение в протокола на проверяващите от Д „Инспекция по труда“ Русе. Тези обстоятелства сочат не само на отсъствието на смекчаващи отговорността обстоятелства, а на наличието на отегчаващи такива, което дава основание да се прецени, че степента на засягане на реда на държавното управление на процесното нарушение е значително по-висока в сравнение с обикновените случаи на нарушения на трудовото законодателство.

 Извършвайки тази преценка, настоящият състав намира, че конкретното деяние не разкрива белезите на маловажност, предвид обсъдените по-горе обективни негови признаци.

 

    По изложените съображения съдът намира ,че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено,като обосновано и законосъобразно.

    Мотивиран така  и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН ,съдът :

 

 

Р   Е   Ш   И    :

 

          ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №  18-001195 от 07.08.2018г., издадено от Директора на „Инспекция по труда” – Русе с което на Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура“ гр.София , представлявано от А.Б.З.с ЕГН ********** е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 000 лв. (две хиляди) за нарушение по чл.414 ал.1 от Кодекса на труда.

          Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и Директора на „ИТ”-Русе.

          Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

 

 

                                                                             Районен съдия :