Р Е Ш Е Н И Е 

гр.Русе, 03.12.2018г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на двадесет и пети октомври, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

         

                                                                    Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа докладваното от съдията АНДело № 1572/2018г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от адв.Е.Т. ***, в качеството му на упълномощен процесуален представител на ДП“Пристанищна инфраструктура” Русе до Русенския Районен съд, против наказателно постановление № 18-001192/07.08.2018г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Русе, с което на Дружеството на осн. чл.414, ал.1 от КТ е наложена “Имуществена санкция” в размер на 2000.00лв. за извършено нарушение по чл.153, ал.2 от КТ. Жалбоподателя моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно.

          Ответникът по жалбата изпраща процесуален представител, който поддържа наказателното постановление.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

За наказаното дружество, редовно призовани, се явява упълномощен процесуален представител. Излага твърдения за наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, алтернативно твърди, че са налице предпоставки, деянието да бъде квалифицирано като маловажно нарушение.

          Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

          На 14.07.2018г., по повод възникнала трудова злополука със загинал работник – Д.М.Е., свид.М.Н. и Г.Г.– инспектори в Дирекция “ИТ” гр.Русе, извършили проверка за спазване на трудовото законодателство по работни места в ДП“Пристанищна инфраструктура” Русе. Впоследствие, въз основа на изисканите и предоставени от ръководството на предприятието документи, на 18.07.2018г. инспекторите от Дирекция “ИТ” гр.Русе извършили и проверка по документи. В хода на тази проверка, при запознаване с отчетните и работните графици в предприятието, а именно „Таблица за месец юни, 2018г.“, „Таблица за м.юли, 2018г.“ и отчетна таблица „Часове – работници сумирано работно време м.юли, 2018г.“ се установило, че загиналият Д.М.Е. е полагал труд от 01.07.2018г. до 14.07.2018г., вкл., без да ползва седмична почивка. 

За извършената проверка свид.Н. и колегата му Георгиев съставили Протокол изх.№ ПР 1824499/23.07.2018г., в който отразили констатираните по време на проверката нарушения на трудовото законодателство и дали задължителни предписания на работодателя за отстраняване на тези нарушения.

С оглед установеното, свид.Н. преценил, че ДП“Пристанищна инфраструктура” Русе е допуснало нарушение на чл.153, ал.2 от КТ, за което съставил против предприятието акт.

Въз основа на този акт, Директорът на “ИТ”-Русе издал обжалваното наказателното постановление, с което за нарушението и на осн. чл.414, ал.1 от КТ наложил на ДП“Пристанищна инфраструктура” Русе “Имуществена санкция” в размер на 2000.00лв.

 

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Съдът констатира, че при съставяне на актът за установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което в крайна сметка той сторил, в развилото се съдебно производство.

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не е допуснато и твърдяното нарушение на  разпоредбата на чл.40 от ЗАНН,  с което да е нарушено правото на  защита на  жалбоподателя.  Съобразно ал.1 на цитираната правна норма, актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. От доказателствата събрани по делото се установява, че вписаният като свидетел Г.Г.бил именно свидетел при установяване на нарушението, доколкото същият, като инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ лично участвал в извършената на 18.07.2018г. документална проверка, при която било установено процесното нарушение. Съобразно константната практика на съдилищата в тази насока, няма процесуална пречка в акта да бъде вписано като свидетел лице, което е от структурата на административнонаказващия орган, стига да са налице останалите предпоставки за това, а именно, същият да е присъствал при извършване или установяване на нарушението.   

Отделно от това следва да се посочи, че в конкретния случай АУАН е могъл да бъде съставен и без свидетели, доколкото същият се основава на официални документи – отчетните и работните графици на наказаното предприятие, както и констативния протокол от извършената проверка.

От събраните по делото доказателствата се установи по несъмнен начин, че състава на нарушението по чл.153, ал.2 от КТ е осъществен от обективна страна от ДП“Пристанищна инфраструктура” Русе.

Съобразно тази правна норма, при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка следва да е не по-малко от 36 часа. Установява се от доказателствата по делото, че в ДП“Пристанищна инфраструктура” Русе и по конкретно в „Пристанищен терминал“ Русе-Запад, където работел загиналият работник Д.М.Е., било въведено сумирано изчисляване на работното време.

Съгласно нормата на чл.142, ал.2 от КТ работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца, а ал.4 предвижда максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време.

Нормата на чл.9а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските изисква едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ, работодателят да утвърди поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване. От приложените по делото отчетни форми е видно по какъв начин е отчетено работното време в предприятието. От същите се установява, че Д.М.Е. е работил непрекъснато от 01.07.2018 г. до 14.08.2018 г. вкл. без почивен ден. Безспорно, седмичната почивка обхваща времето от края на последния работен ден на предходната работна седмица до началото на първия работен ден на следващата работна седмица, като тази почивка не се включва в работното време. Седмичните почивки и работните дни се определят в графиците за работа при сумирано изчисляване на работното време, както и в правилник за вътрешния ред в предприятието. В зависимост от начина на изчисляване на работното време седмичните почивки биват: седмична почивка при подневно изчисляване на работно време и седмична почивка при сумирано изчисляване на работно време. Работната седмица съобразно КТ е 5-дневна, като минималната задължителна непрекъсната седмична почивка при сумирано изчисляване на работно време е по-кратка от тази при подневното отчитане на работното време, но не по-малка от 36 часа. На практика в този размер се включва освен седмичната и минималната междудневна почивка /24ч.+12ч./. По изключение се допуска седмичната почивка да бъде под 36 часа, но не по-малко от 24 часа. Законодателят допуска тази най-къса минимална седмична почивка само в случаите, когато действителната и техническата организация на работа налага това, но при спазване на броя работни дни.

Съдът счита, че правилно наказващия орган е извършил преценката, че Д.М.Е. е работил 14 последователни дни, като по този начин не му била осигурена седмична почивка не по-малко от 36 часа. В случая важно за съставомерността на нарушението е обстоятелството, че не е спазена седмичната почивка, която обхваща времето от края на последния работен ден на предходната седмица до началото на първия работен ден на следващата седмица, като тази почивка не се включва в работното време. Законът определя календарните дни, през които следва да се ползва седмичната почивка и те трябва да са последователни. Допустимо е разместване на почивните дни и тяхното намаляване, но в изрично предвидени от КТ случаи. Случаите на намалена продължителност на седмичната почивка до 24 часа са: при сумирано изчисляване на работното време при производства с непрекъсваем процес и при промяна на смените. По делото не бе доказана или претендирана нито една от тези три хипотези, поради което работодателят е следвало да осигури 36-часова седмична почивка. От приложените по делото графици /таблици на л.24 и 25 от делото/, става ясно, че Д.М.Е. е работил от 01.07.2018 г. до 14.07.2018 г., 14 дни последователно, което съставлява нарушение на  чл.153, ал. 2 от КТ. Нарушението следва да се счита осъществено именно на 07.07.2018 г., като от приключването на работната смяна на 06.07.2018 г. следва да му била осигурена най-малко от 36 часа почивка до първия работен ден от новата работна седмица. Предвид горното, именно на 06.07.2018г. Енчев е следвало да бъде в седмична почивка, която не му е била осигурена от работодателя, поради което от обективна страна е налице вмененото на жалбоподателя нарушение, чиято дата е правилно определена от наказващият орган. Както бе посочено и по-горе бе посочено, съгласно КТ в РБългария е установена 5-дневна работна седмица и изключението е именно при сумираното изчисляване на работното време, при което е допустимо да се работи на 6-ия ден от работната седмица, но така, че сумирайки часовете след края на работното време на 6-я ден плюс тези на 7-я ден от работната седмица, да се осигури на работника най-малко 36 часова седмична почивка.

Ирелевантно в случая е обстоятелството дали работника, полагащ труд в нарушение на правилата на чл.153, ал.2 от КТ е бил съгласен с това или дори лично е изявил желание да работи без почивка, воден от стремеж за достигане по-високо трудово възнаграждение. Задължението на работодателя е да организира производствения процес и ангажирането на работниците по начин, че да бъдат съблюдавани нормативно въведените правила за продължителността на работното време и почивките. Несъмнено, целта на тези правни норми е да се гарантира пълноценната работоспособност на работниците, както и необходимата концентрация и внимание при изпълнение на трудовите им задължения.

Изложеното дотук дава основание на Съда да приеме, че са налице всички елементи от обективна страна на състава на нарушението по чл.153, ал.2 от КТ, поради което правилно и с оглед компетенциите на АНО е ангажирана административнонаказателната отговорност на ДП“Пристанищна инфраструктура” Русе за това нарушение.

По мнение на Съда, административнонаказващия орган правилно определил вида и размера на наказанието, като го съобразил с нарушителя, със смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, довели до извършване на нарушението.

Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките за прилагане на чл. 415в от КТ. За да е приложима тази разпоредба се изисква нарушението да е отстранимо и да е обективно отстранено незабавно след установяването му. По мнение на Съда, нарушението по чл.153, ал.2 от КТ не е от категорията нарушения, които могат да бъдат отстранени. Дори да бъде преустановено за в бъдеще, непредоставянето на гарантираната седмична почивка на работниците, това няма да заличи вече реализираните случаи на такова непредоставяне. От друга страна увеличаване на максимална продължителност на работното време винаги води до неблагоприятни последици за съответното лице, свързани с намалена работоспособност, което на самостоятелно основание изключва приложимостта на чл.415в, ал.1 от КТ. Нещо повече, доказателствата по делото, в това число показанията на свид.Н.Н. – ръководител на „Пристанищен терминал“ Русе-Запад и отчетните форми за работните смени на работниците, става ясно, че процесното нарушение не е изолиран и еднократен акт, а продължавана във времето и по отношение и на други работници практика. Освен това, в хода на проверката били констатирани и други нарушения на трудовото законодателство от страна на ДП“Пристанищна инфраструктура” Русе, намерили отражение в протокола на проверяващите от Д „Инспекция по труда“ Русе. Тези обстоятелства сочат не само на отсъствието на смекчаващи отговорността обстоятелства, а на наличието на отегчаващи такива, което дава основание да се прецени, че степента на обществена опасност на процесното нарушение е значително по-висока в сравнение с обикновените случаи на нарушения на трудовото законодателство.

 Извършвайки тази преценка, настоящият състав намира, че конкретното деяние не разкрива белезите на маловажност, предвид обсъдените по-горе обективни негови признаци.

Поради това и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-001192/07.08.2018г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Русе, с което на Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” Русе, ЕИК-130316140, на осн. чл.414, ал.1 от КТ е наложена “Имуществена санкция” в размер на 2000.00лв. за извършено нарушение по чл.153, ал.2 от КТ.  

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

 

                                                Районен съдия: