Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 763

 

 

гр.Русе, 11.12.2018 год.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

          Русенският Районен съд, четвърти наказателен състав в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                   Председател: Венцислав Василев

 

при секретаря Юлия Острева……..…………………………………………………………..

и в присъствието на прокурора: …………………………………………………………….

          като разгледа докладваното от съдията НАХ Дело № 1557 / 2018 год. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д.Х.Е.  до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 18-1085-002175 / 05.10.2017г. на Началника на група към Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр.Русе  с което за нарушения на чл.40 ал.1 от ЗДвП на осн. чл.183 ал.2 т.11  от същия закон му било наложено наказание “глоба” в размер на 20 лв. Отделно от това на жалбоподателя е наложено  наказание по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП  за нарушения на чл.123 ал.1 т.1  от ЗДвП „глоба“ в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца.

Моли съда да отмени наказателното постановление, като необосновано и незаконосъобразно.

Жалбоподателят,редовно призован  се явява и с процесуален представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

 

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

 

На  23.07.2017г. около 01,00 ч. жалбоподателят управлявал л.а.“Мерцедес“ с ДК№ ….. на паркинга на дискотека „Шоорум“ в гр.Русе . С него била съпругата му св.Мерлин Е. и неговият приятел св.Виктор Йорданов. Жалбоподателят се опитвал да паркира на заден ход, като за целта св.Йорданов му сигнализирал извън автомобила. В този момент маневра на заден ход със своя автомобил се опитвал да извърши и  Ш.У.. Жалбоподателят спрял ,за да  изчака другият водач да си довърши маневрата, като в един момент последвал съвсем лек сблъсък между двата автомобила. Двамата  излезли от автомобилите си, огледали вредите, които установили, че се съвсем незначителни –  одраскване по двата автомобила. Жалбоподателят си оставил автомобила на паркинга и влязъл в дискотеката. Другият водач (У.) , който бил със спътник на име Дениз О. се обадил в полицията и съобщил за инцидента . На място бил изпратен екип  на сектор „Пътна полиция“, които огледали автомобилите, но не потърсили жалбоподателя предвид късния час. Впоследствие жалбоподателят бил установен и му бил съставен АУАН за всяко от двете нарушения, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление с което му наложил горепосочените наказания.

 

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства.

 

Жалбата е процесуално допустима, защото е подадена от лице,което има право на жалба и в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

 Разгледана по същество е основателна.

При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление  не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но  неправилно е приложен  материалния закон за всяко от административните нарушения.

Първото нарушение по чл.40 ал.1  от ЗДвП съдът намира ,че не е доказано по несъмнен начин. По делото са разпитани , като свидетели очевидците на нарушението – св.Е. и св.Й., чиито показания съдът няма причини да не кредитира, включително през призмата, че първата му е съпруга, а вторият - приятел.От техните показания става ясно, че жалбоподателят е започнал движение на заден ход , в един момент е видял, че и другият автомобил също се движи на заден ход и е спрял да го изчака, за да му заеме мястото и именно тогава е бил ударен. Разпитаните полицейски служители – св.А.Н. и св.И.И. не са очевидци, на нарушението и от факта ,че следите по двете МПС са съвпадали, не може да се направи извод,  че именно жалбоподателят, а не другият водач е ударил другия ,съответно нарушил разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗДвП. Въпреки положените множество усилия Ш.У. и Д. О. не бяха открити, за да бъдат разпитани, вкл. от справката за задгранични пътувания на У. се установява, че същият към момента не е в страната.

В този смисъл съдът намира ,че това нарушение не е доказано, защото няма никакви доказателства ,че именно при движението на заден ход на жалбоподателя е последвал удар между двете превозни средства и това основателно съмнение следва да се интерпретира в негова полза. При това положение наказателното постановление в тази му част следва да се отмени, като незаконосъобразно и необосновано, защото е недоказано.

По отношение на второто нарушение съдът намира ,че няма извършено нарушение, защото жалбоподателят не е напуснал местопроизшествието, а напротив е излязъл от автомобила си, след като го е спрял, огледал е следите от удара по своя и другия автомобил и провел разговор с другия участник в ПТП, т.е. той е установил какви са последиците от него. Това се установя от показанията на св.А.Н., които в случая имат характер на производни доказателства, защото тази информация е почерпена от другия участник в ПТП, който както бе споменато не може да бъде призован, за да бъде разпитан. Доколкото  обаждането до полицията е станало именно от него, съдът приема ,че очевидно е имало несъгласия по обстоятелствата свързани с ПТП и именно това го е мотивирало да се обади. В този смисъл дори и да се приеме, че има нарушение на задължения на жалбоподателя , то е по чл.123 ал.3 т.3 б.“в“ , а не по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП. По този начин АНО е наложил наказание на жалбоподателя за нарушение , което той не е извършил, защото, той е изпълнил задължението си по разпоредбата за която е наказан и която предхожда е на първо място в хронологичен ред по чл.123 от ЗДвП, защото без изпълнение на това задължение няма как да се пристъпи към изпълнение на следващите. При това положение съдът намира ,че наказателното постановление следва да бъде отменено и в тази му част , тъй като е допуснато нарушение на материалния закон.    

Отделно от това съдът намира ,че в случая е налице маловажен случая на административно нарушение по см. на чл.28 от ЗАНН. Това основно произтича от обстоятелството, че причинените вреди по другия автомобил са с изключително нисък интензитет . В тази връзка св.А.Н. заявява „Доколкото си спомням щетите бяха едва забележими“. Отделно от това както бе посочено жалбоподателят не е напуснал мястото на произшествието и всъщност е изпълнил нормативното си задължение по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП.

 

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,съдът

 

                                                РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-1085-002175 / 05.10.2017г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Русе с което на Д. Х.Е.  с ЕГН **********  са му наложени административни наказания  „глоба „ в размер на 20 лв. за нарушение по чл.183 ал.2 т.11  от ЗДвП (пункт 1)  и „глоба „ в размер на 100 лв. и “лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4 месеца за нарушение по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП (пункт 2).

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

                                                                   

Районен съдия: