Р Е Ш Е Н И Е  № 737

гр.Русе, 03.12.2018г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

        Русенският Районен съд ,четвърти наказателен състав в публично заседание на  двадесет и пети октомври  две хиляди и  осемнадесета година в състав :

 

                                        Районен съдия: Венцислав Василев

                                        Съдебни заседатели :

 

 

при секретаря Юлия Острева……………………………………………......................

и в присъствието на  прокурора………………………………………………………………………………………………

        като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело №  1007/2018г. по описа на съда ,за да се произнесе съобрази следното :

        Производството е    по чл.59 и сл. от ЗАНН.

        Постъпила е жалба от Е.Ц.В. против наказателно постановление №  17-1085-002204/09.10.2017г. на Началника сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР – Русе, с което са му наложени наказания за нарушения по чл.183 ал.2 т.1 и по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП. Същият моли съда  да отмени наказателното постановление,като незаконосъобразно и необосновано.

        Жалбоподателят,редовно призован се явява с процесуален представител, който поддържа жалбата и моли съда да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно и необосновано.

        Ответникът по жалбата,редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Русенската  Районна прокуратура редовно призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

        Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

        Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, категории “В”, „С“, „ТКТ“ и ”АМ”. На 19.09.2017год., около обяд паркирал своя автомобил „Крайслер Вояджер“ с ДК№ …… по ул.“Борисова „ в гр.Русе, на по-малко от 5 метра от кръстовището с ул.“Мария Луиза“ и в зоната на действие на пътен знак В 27 като предната и задна десни гуми били върху тротоара. В този момент в близост били служители на ОП“Комунални дейности“ с репатриращ автомобил (т.нар. “паяк“), като с тях бил полицейският служител А.П.. Предвид начина и мястото на паркиране решили автомобила да бъде репатриран, но в този момент се появил жалбоподателя, на когото било обяснено ,че следва да заплати глоба в размер на 20 лв., без да бъде репатриран. Тъй като той отказал да заплати глобата св.П. му поискал да представи документ за самоличност и СУМПС, като той представил само първия, отказал да заплати глобата и потеглил с автомобила си, въпреки обратните разпореждания на св.П..  Св.П. предвид поведението на жалбоподателя се свързал с екип на сектор „пътна полиция“, като пристигналият на място св.К. не заварил жалбоподателя на мястото на нарушението. Малко след това жалбоподателят дошъл пеш дотам, отказвайки отново да представи каквито и да е документи ,като водач, с обяснението , че вече не е водач. Св.К. му съставил АУАН за двете горепосочени нарушения, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление.

       

        Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото  доказателства .

Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на това, но разгледана по същество е неоснователна.

От показанията на св.П., очевидец на нарушението се установява, че жалбоподателят е спрял в зоната на пътен знак В 27 с което е нарушил и двете алинеи на чл.93 от ЗДвП. Това се установява и от показанията на св.Н.К., водач на репатриращия автомобил. Съдът не кредитира показанията на св.Теодор Димитров, на когото жалбоподателят е работодател и чиито показания са изцяло в противоречие с всички други събрани по делото доказателства.

С това си поведение жалбоподателят е осъществил състава на чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП, като нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл.

        По отношение на второто нарушение - съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава на чл.175 ал.1 т.3 от ЗДвП , а не чл.175 ал.1 т.4 от с.з. за което са му наложени и кумулативните наказания глоба и ЛПУМПС.  Следва да се посочи, че двете норми се съотнасят като специална (чл.175 ал.1 т.3 от ЗДвП) към обща (чл.175 ал.1 т.4 от с.з.), защото непредставянето на СУМПС, като един от документите по чл.100 от ЗДвП, които всеки водач  е длъжен да носи е частна хипотеза на неизпълнение на разпорежданията на органите за контрол. В случая обаче съдът намира, че не съществува никаква пречка нарушението да бъде преквалифицирано от такова по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП в нарушение по т.3 от същата алинея. Това е така, защото се касае за напълно идентична фактическа обстановка,възприета от съда и  описана текстово в обстоятелствената част на НП – „..като при поискване на СУМПС отказва да го представи и напуска мястото на проверката“, нещо което е посочено напълно идентично и в АУАН.   По този начин съдът не нарушава забраната да предяви на наказаното лице нови фактически положения, надхвърлящи предмета на административното обвинение по които жалбоподателят не се е бранил до момента и в този смисъл правото на защита по никакъв начин не се нарушава. В случая не е налице разминаване между цифрово и текстово описание на нарушението, което действително би довело до отмяна на обжалваното НП, защото в обстоятелствената част на същото е посочено и изпълнителното деяние по чл.175 ал.1 т. 4 от ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на разпорежданията на органите за контрол. При това положение съдът намира ,че е налице хипотезата на чл.84 от ЗАНН вр.чл.337 ал.1 т.2 от НПК и съдът следва да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, като преквалифицира нарушението по посочения начин и при запазване на същите по вид и размер санкции. За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че без съответен протест на прокурора (както в случая) единствената забрана е за влошаване на положение на жалбоподателя по арг.чл.337 ал.2 т.1 от НПК.  Наказанието е правилно индивидуализирано и съобразено с критериите по чл.27 ал.2 от ЗАНН, защото видно от справката за извършени административни нарушения по ЗДвП на жалбоподателя същият е системен нарушител на този закон, тъй като е наказван 17 пъти за различни нарушения с НП и ЕФ.

        Няма допуснати съществени нарушения в процедурата по образуване на административнонаказателното производство при съставяне на АУАН. Жалбоподателят е отказал да подпише АУАН, което е удостоверено с подписа на свидетеля П., с което не е нарушен чл.42 ал.2 от ЗАНН ; тази разпоредба не съдържа изискване този свидетел да е различен (трето лице) от свидетелите по чл.40 ал.1 от с.з., защото в противен случай това изрично щеше да бъде посочено в закона. В ЗАНН не е предвидена изрична хипотеза при отказ на нарушителя да получи препис от АУАН какви задължения възникват за актосъстивителя с оглед ненарушаване на правото на защита на обвинения в административно нарушение предвид обвинителна функция на същия. При това положение е достатъчно актосъставителя изрично ( устно) да покани нарушителя да получи препис от АУАН – в случай, че отказът да се получи препис следваше изрично да се удостовери с подписа на един свидетел, това щеше да бъде изрично посочено в закона, както е сторено това по отношение на отказа да се подпише АУАН. От показанията на св.К. се установява, че жалбоподателят не само е отказал да подпише  АУАН, но и да получи препис от него, включително и да разговаря изобщо с него. По същите причини за актосъставителя няма задължение да изпраща АУАН по пощата с обратна разписка , подобно на електронния фиш или да му връчи по някакъв принудителен по отношение на неговата воля начин. По същият начин би стоял и въпросът при отказът на подсъдимия да получи препис от обвинителният акт - обобщено казано нарушителят (подсъдимият) не може да черпи права от собствено неправомерно поведение и изхода на производството да се обуславя само и единствено от неговата воля с претенция за изначално нарушено право на защита.

 

При това положение съдът намира, че наказателното постановление е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, като се преквалифицира единствено в частта за правната квалификация по второто нарушение.

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН ,съдът :

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

       

        ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 17-1085-002204/09.10.2017г., издадено от Началника на сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Русе, с което на Е.Ц.В. с ЕГН **********  му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лв. за нарушение по чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП .

        ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 17-1085-002204/09.10.2017г., издадено от Началника на сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Русе, с което на Е.Ц.В. с ЕГН **********  му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 120 лв. и „ЛПУМПС“ за срок от три месеца на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП , като преквалифицира нарушението по чл.175 ал.1 т.3 пр.1 от ЗДвП.

 

        Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Русенския Адмнистративен  съд.

 

 

                                                                Районен съдия :