Р Е Ш Е Н И Е

                                                     

гр.Русе, 05.03.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

Председател: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА

        Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

     ИВАЙЛО ЙОСИФОВ

при секретаря Бисерка Василева и с участието на прокурора Георги Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д № 44 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе против решение № 775/11.12.2018 г., постановено по АНД № 1903/2018 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е отменено наказателно постановление № 38-0000851/22.10.2018 г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе. С наказателното постановление, за нарушение на чл.36, § 1, т.“i” от Регламент № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета, на основание чл.93в, ал.17, т.1 от ЗАвтП, на ответника по касационната жалба – И.А. Ш. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева. В жалбата са изложени оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с начина на събиране и оценка на доказателствата и за неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Касаторът твърди, че в нарушение на процесуалните правила, при определяне на дължината на автобусната линия гр.Русе – с.Бисерци, въззивният съд се е позовал на извършена справка в интернет и конкретно в Google Карти, вместо да установи този факт по надлежния ред - чрез прилагане, като писмено доказателство, на маршрутното разписание за тази линия, което съдържа информация за това обстоятелство. Сочи, че е допуснато и нарушение на материалния закон – чл.34, § 3, т.3 от Регламент № 165/2014. Въззивният съд неправилно приел, че щом нормата не налага на водачите изискване да представят формуляри, свидетелстващи за действията им във времето, когато не са били в превозното средство (т.нар. удостоверение за дейности), то това означавало, че ответникът по жалбата бил освободен от задължението да доказва какви са тези други дейности, които е извършвал през релевантния период – от 06.09.2018 г. до 13.09.2018 г., още повече, че при проверката е представил доказателства – тахографски листи за периоди преди и след нейното извършване – за 05.09, 14.09 и 24.09.2018 г. Иска се отмяната на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба И.А. Ш., чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и моли то да бъде оставено в сила.

Представителят на прокуратурата – окръжният прокурор на ОП – Русе, счита жалбата основателна. Сочи, че решението е постановено въз основа на доказателство, което не е събрано по надлежния процесуален ред и следва да бъде изключено от доказателствената съвкупност. Поддържа, че приетото в касационното производство писмено доказателство – маршрутно разписание № 18101 на автобусна линия Русе – Бисерци, е надлежно доказателство за общата дължина на трасето, която е 62,7 км и обуславя задължителното използване на тахограф.

Съдът, като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след касационна проверка по чл.218 от АПК, намира следното:

Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С решение № 775/11.12.2018 г., постановено по АНД № 1903/2018 г. по описа на Районен съд – Русе е отменено наказателно постановление № 38-0000851/22.10.2018 г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе, с което, за нарушение на чл.36, § 1, т.“i” от Регламент № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета, на основание чл.93в, ал.17, т.1 от ЗАвтП, на ответника по касационната жалба – И.А. Ш. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева.

За да обоснове извод за незаконосъобразност на наказателното постановление и да го отмени районният съд е приел, че ответникът по касационната жалба не е бил длъжен да ползва тахограф, тъй като след справка в Google Карти било установено, че разстоянието между гр.Русе и с.Бистренци (обслужваната редовна пътническа линия) е с дължина от 42,5 км, поради което и по аргумент от чл.3, б.“а“ от Регламент № 561/2006 не попада в приложното поле на този акт на ЕС и в това на Регламент № 165/2014. Като допълнителен аргумент въззивният съд е посочил, че дори и Регламент № 561/2006 и Регламент № 165/2014  да намират приложение, то за посочения в наказателното постановление период – от 06.09.2018 г. до 13.09.2018 г. ответникът по касационната жалба не е бил длъжен и обективно не би могъл да представи тахографски листи от монтирания в превозното средство аналогов тахограф, тъй като в този период въобще не се е намирал на територията на Република България и не е бил водач на същото.

Настоящата касационна инстанция намира, че тези изводи следва да бъдат споделени само във втората им част. Използваният от въззивният съд подход да се установяват факти, които се субсумират под хипотезиса на санкционната норма, чрез използването на интернет ресурси като Google Карти и то без на страните да е предоставена възможност да ги коментират в съдебно заседание, действително представлява съществено процесуално нарушение. Според разпоредбата на чл.104 от НПК, приложима по силата на препращащата разпоредба на чл.84 от ЗАНН, доказателства в наказателното производство могат да бъдат само фактическите данни, които са свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда, предвиден в този кодекс. Очевидно е, че установяването на дължината на маршрута на превозната линия (въззивният съд е допуснал грешка и по отношение на населеното място, което съставлява крайна дестинация на маршрута като е посочил погрешно с.Бистренци, което се намира в общ.Бяла, обл.Русе, вместо коректното – с.Бисерци, което се намира в общ.Кубрат, обл.Разград) чрез справка в интернет не отговаря на това условие. Дължината на маршрутната линия следва да бъде установена чрез надлежни писмени доказателства, каквито са представени пред касационната инстанция. От приетото маршрутно разписание № 18101 на автобусна линия Русе – Бисерци се установява, че общата дължина на маршрута е 62,7 км. Съображение четвърто от преамбюла на Регламент № 165/2014  сочи изрично, че в превозните средства, за които се прилага Регламент № 561/2006, следва да бъдат монтирани тахографи. По – аргумент от чл.3, б.“а“ от Регламент № 561/2006, тахограф следва да бъде монтиран в превозните средства, използвани по редовни линии, когато маршрутът на въпросната линия надвишава 50 км, както е и в случая. Следователно към датата на извършената проверка – 24.09.2018 г. ответникът по касационната жалба И. Ш. е управлявал превозно средство, в което използването на монтирания аналогов тахограф е било задължително.

В същото време обаче нормата на чл.36, § 1, т.“i” от Регламент № 165/2014 е повече от ясна – при извършена проверка водачът трябва да е в състояние да представи на контролните органи тахографските листове за текущия ден и листовете, използвани от него през предходните 28 дни. Следователно водачът не е длъжен, тъй като той няма и обективна възможност да стори това, да представя тахографски листове за периоди от време, през които не е управлявал превозното средство. След изменението в чл.34, § 3, т.3 от Регламент № 165/2014, извършено с ОВ L 16, 23.01.2015 г., е отпаднало изискването към държавите–членки да налагат на водачите да представят формуляри, свидетелстващи за действията им във времето, когато не са били в превозното средство, което изискване е преповторено и в чл.10, ал.1 от Наредба  № H-3 от 7.04.2009 г. и което също следва да се счита отпаднало. Следователно принципният въпрос, който се поставя, е кой следва да докаже, че през релевантния 28-дневен период преди проверката водачът е извършвал именно управление на превозното средство, а не друга работа. Отговор на този въпрос е даден в т.7 от Постановление № 10 от 28.IX.1973 г., Пленум на ВС. В нея е записано, че отразените в акта за констатиране на административното нарушение фактически констатации не се считат за установени до доказване на противното и затова административнонаказателното обвинение следва да се установи с допустимите от закона доказателства. Този извод се налага предвид презумпцията за невиновност по чл.16 от НПК. Тук следва да се посочи, че в ЗАвтП липсва изрично уредена презумптивна доказателствена сила на акта за установеното административно нарушение, каквато има в други нормативни актове - например чл.189, ал.2 от ЗДвП и чл.416, ал.1, изр.2 от КТ. Следователно в доказателствена тежест на контролните органи, съгласно чл.103, ал.1 от НПК, е да установяват, че през съответния период водачът е управлявал автомобила, за да възникне за него задължение за представяне на тахографски листове. В случая пред районния съд ответникът по касационната жалба е представил писмено доказателство – заверен препис от паспорт с входни и изходни визи, поставени от турските гранични власти, от което става ясно, че през периода по наказателното постановление - от 06.09.2018 г. до 13.09.2018 г., последният се е намирал в Република Турция. Неоснователна се явява тезата на касатора, според която този факт бил ирелевантен по отношение на административнонаказателната отговорност на Ш.. В крайна сметка щом през посочения период последният се е намирал на територията на друга държава, то очевидно същият няма как да е управлявал автобуса по маршрут гр.Русе – с.Бисерци, поради което за него не е възниквало задължение да представя тахографски листове за времето на това управление. Като е достигнал до този краен извод, макар и при допуснато нарушение досежно събирането и оценката на доказателствата в процеса, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на осн. чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р   Е   Ш   И  :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 775/11.12.2018 г., постановено по АНД № 1903 по описа за 2018 г. на Районен съд - Русе.

Решението е окончателно.

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

ЧЛЕНОВЕ: