Р Е Ш Е Н И Е

                                                    

гр.Русе, 28.02.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ

        Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

     ИВАЙЛО ЙОСИФОВ

като разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д № 38 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, чрез процесуалния му представител, против решение № 778/11.12.2018 г., постановено по АНД № 1577/2018 г. по описа на Районен съд – Русе. С решението е отменено наказателно постановление № 18-001193/07.08.2018 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на ДП „Пристанищна инфраструктура“, представлявано от генералния директор А.Б.З., на основание чл.416, ал.5 вр.чл.414, ал.1 от КТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева. Касаторът развива оплаквания за неправилно приложение на материалния закон – чл.153, ал.2 и ал.3 от КТ и допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с оценката на събраните доказателства. Сочи, че надлежно доказателство за полагания труд при въведеното сумирано изчисляване на работното време са именно поименните графици за работа по чл.9а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, поради което неизискването на писмени обяснения от работника Я.Р.Р. не съставлява нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Иска се отмяната на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление. 

Ответникът по касационната жалба ДП „Пристанищна инфраструктура“ не е депозирал отговор по нея.

Представителят на прокуратурата е представил писмено заключение, в което изразява становище за основателност на жалбата.

Съдът, като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след касационна проверка по чл.218 от АПК, намира следното:

Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С решение № 778/11.12.2018 г., постановено по АНД № 1577/2018 г. по описа на Районен съд – Русе е отменено наказателно постановление № 18-001193/07.08.2018 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на ДП „Пристанищна инфраструктура“, представлявано от А.Б.З., на основание чл.416, ал.5 вр.чл.414, ал.1 от КТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.

За да отмени наказателното постановление въззивният съд е приел, че единствените доказателства, събрани относно изпълнителното деяние, изразяващо се в неосигуряване на работника Я.Р.Р. на непрекъсната седмична почивка от най-малко 36 часа в периода от 28.06.2018 г. до 14.07.2018 г. при установеното сумирано изчисляване на работното време, са представените поименни таблици за планиране на работните смени и обясненията, дадени от ръководителя на пристанищния терминал. Въззивният съд е посочил, че според показанията на св.П. графиците търпят промяна и не е кредитирал тези писмени доказателства, поради това, че в тях не били изчислени часовете, през които е работил Р.. При оценката на дадените от ръководителя на пристанищния терминал обяснения районният съд се е позовал на чл.116, ал.1 от НПК като е приел, че по същество се касае до самопризнания, които не са подкрепени от други доказателства по делото. Липсата на такива доказателства, и конкретно на изискани в хода на административнонаказателното производство обяснения от работника Я.Р., е вменено във вина на касатора, който бил нарушил задължението си по чл.52, ал.4 от ЗАНН да извърши разследване на спорните обстоятелства.  

Горните изводи на въззивната инстанция са неправилни и не могат да  бъдат споделени. Поименните графици за планиране на работните смени са надлежни писмени доказателства за положения труд при въведено сумирано изчисляване на работното време и това е посочено в чл.9а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. От показанията на св.П. действително се установява, че веднъж изготвени от работодателя, тези графици подлежат на промяна предвид измененията в обема на работата, които не винаги могат да бъдат предвидени. Същата обаче уточнява, че при извършената от касатора проверка тя представила както първоначалния, така и променения график, който съдържал действителните отработени от работниците часове, а не само планираните такива. Свидетелката изрично сочи, че заключението на проверяващите, че работникът Я.Р. е работил повече часове от първоначално предвиденото, е направен въз основа на променените графици. От тях става ясно, че за периода от 28.06.2018 г. до 14.07.2018 г. включително посоченият работник е работил всеки ден без прекъсване, с продължителност на работното време от 11 часа през повечето дни. В тази връзка обясненията на Николай Николов, дадени пред административнонаказващия орган, не са изолирани и следва да бъдат съобразявани, доколкото кореспондират на останалия доказателствен материал. Районният съд неправилно е приел, че нормата на чл.116, ал.1 от НПК следва да бъде приложена по отношение на обясненията, дадени от това лице. Следва да се има предвид, че при провеждано административнонаказателно производство срещу юридическо лице обяснения, като страна в процеса, може да дава не кой да е от служителите му, дори и те да имат определена ръководна функция, а само законният представител на юридическото лице или лице, изрично овластено от законния представител. Ответникът по касационната жалба е държавно предприятие по смисъла на чл.62, ал.3 от ТЗ и чл.115л, ал.1 от ЗМПВВППРБ. Съгласно изричната норма на чл.115р, ал.1, т.1 от ЗМПВВППРБ генералният директор на ДП „Пристанищна инфраструктура“ представлява предприятието пред държавните органи, съдилищата и пред трети лица в страната и в чужбина като това право може да бъде делегирано на други служители от ДП "Пристанищна инфраструктура" след одобряване от управителния съвет. В случая по делото липсват данни, че това право е било делегирано на Николов, за да се приеме, че той е дал обяснения в качеството на страна в административнонаказателното производство. Всъщност такива права са делегирани от генералния директор Ангел Забуртов единствено на М. Божидаров Г. (вж. представеното по преписката пълномощно), който също е дал обяснения по случая. В тях той е посочил, че предвид необходимостта от спешната обработка на заявените в началото на месец юли 2018 г. повече товари от капацитетните възможности на предприятието, били викани допълнително, при тяхно желание, хора от съществуващия списъчен състав. Тук следва да се отбележи, че желанието на работниците да полагат труд без да им бъде осигурена междуседмичната  почивка, предвидена в императивната норма на чл.153, ал.2 от КТ,  по никакъв начин не води до извод за липсата на осъществен състав на административно нарушение или за маловажност на същото. Предназначението на тази почивка е те да възстановят своята работоспособност като по този начин се създадат условия да изпълняват трудовите си функции с необходимата концентрация и внимание, който извод се потвърждава с особена сила предвид настъпилата на 14.07.2018 г. трудова злополука, причинила смърт на друг работник от същото предприятие. Като е достигнал до противоположни изводи районният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено като наказателното постановление бъде потвърдено.

Така мотивиран и на осн. чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът

Р   Е   Ш   И  :

ОТМЕНЯ решение № 778/11.12.2018 г., постановено по АНД № 1577 по описа за 2018 г. на Районен съд - Русе и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление № 18-001193 от 07.08.2018 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, с ЕИК 120316140, представлявано от генералния директор А.Б.З., за нарушение на чл.153, ал.2 от КТ, на основание чл.416, ал.5 вр.чл.414, ал.1 от КТ, е наложена административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.

Решението е окончателно.

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       

 

 ЧЛЕНОВЕ: