РЕШЕНИЕ

 

 

гр. Русе, 22.02.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Русе, в закрито заседание на 13 февруари, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЙЪЛДЪЗ АГУШ

ЧЛЕНОВЕ:

ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

 

ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия             АГУШ   КАН дело 26 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изречение 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Постъпила е касационна жалба от ТД на НАП – Варна, депозирана чрез процесуален представител – юрисконсулт Румяна Миланова, против Решение № 750 от 03.12.2018 г., постановено по АНД № 1531/2018 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 347860 от 16.07.2018 г. на Директора на Офис за обслужване – Русе в ТД на НАП – Варна, с което на В.М.П. *** за нарушение на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морски лица и на основание чл. 31 от ЗАНН е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева.

Развиват се съо­бражения за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят претендира отмяна на решението, след което да бъде постановено ново, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление.

         Ответната в производството страна не изразява становище по основателността на жалбата.

         Съгласно депозираното по делото по реда на чл. 217, ал. 4 от АПК писмено заключение на прокурор в Окръжна прокуратура – Русе, вх. № 622 от 12.02.2019 г. по описа на съда, жалбата е неоснователна.

След като обсъди наведените касационни оплаквания, становищата на страните, съб­ра­ните по делото доказателства и след извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът приема за установено следното:

 

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да постанови оспорения в настоящото производство съдебен акт, РС – Русе е приел, че безспорно В. П., в качеството си на самоосигуряващо се лице, е нарушил задължението си по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морски лица, като е следвало в срок до 08.06.2017 г. да подаде декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице във връзка със започване на дейността си, но това нарушение се санкционирало от санкцията на разпоредбата на чл. 355, ал. 1 от КСО. Съответно въззивният съд е извел правни изводи за материална незаконосъобразност на оспореното пред него НП, по-конкретно неправилно приложена санкционна норма за констатираното нарушение. По тези съображения съдът е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно. 

Решението на РС - Русе е правилно.

Напълно обосновани и в съответствие със закона са правните изводи на първата съдебна инстанция за материална незаконосъобразност на обжалваното пред нея наказателно постановление. Санкционирайки лицето на основание общата административнонаказателна разпоредба на чл. 31 от ЗАНН, АНО е приложил неправилно материалния закон. Вмененото на В. Пеков нарушение се изразява в неподаването на декларация в нормативноустановения срок по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морски лица от самоосигуряващо се лице. Описаното деяние се санкционира на основание чл. 355, ал. 1 от КСО, в която изрично предвижда санкционирането на самоосигуряващо се лице, което не подаде или не подаде в срок декларация, като редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица, на лицата, работещи без трудово или служебно правоотношение, на лицата по ал. 7 и 9 и на лицата, изпратени на работа в чужбина от български работодател или с посредничество на българска организация, се урежда от Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт (чл. 4, ал. 11 от КСО). Последната разпоредба (чл. 4, ал. 11 от КСО) не дерогира разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от КСО, в която е предвидено и задължението за подаване на декларация и от самоосигуряващите се лица. Наличието на специален състав на нарушението изключва приложението на общата административнонаказателна разпоредба на чл. 31 от ЗАНН. Размерът на предвидените санкции в двете разпоредби са различни и макар че в конкретния казус наложеното административно наказание е в рамките и на санкциите на двете разпоредби е невъзможно да се определи действителната воля на наказващия орган за нарушена разпоредба и индивидуализация на наказанието. Като е констатирал този порок на НП, излагайки съображения в тази насока, РС - Русе е постановил правилно решение. То следва да бъде оставено в сила.

 

 

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 750 от 03.12.2018 г., постановено по АНД № 1531/2018 г. по описа на Районен съд - Русе. 

Решението е окончателно.

 

 

                                                 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          

 

                                                                        

                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                            

                                                                                              2.