РЕШЕНИЕ

 

гр. Русе, 21.05.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Русе, в публично съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЙЪЛДЪЗ АГУШ

 

ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

 

при секретаря                 НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА          и с участието на прокурора               ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ                 като разгледа докладваното от съдия          ВЪРБАНОВА                   КАН дело 107 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 208 и сл. от АПК.

Постъпила е касационна жалба от «***» ЕООД със седалище гр. Мартен, обл. Русе против Решение № 113/23.02.2018 г. по АНД № 114/2018 г. по описа на РРС, с което е потвърдено НП № 38-0000548/21.11.2017 г. на главен инспектор при на Областен отдел „Автомобилна администрация” – Русе (ОО «АА» – Русе) за наложено на дружеството – касатор административно наказание «имуществена санкция» в размер на 5 000 лв. на основание чл. 104, ал. 7, предл. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) за извършено административно нарушение на чл. 91в, ал. 1 от същия закон.

Навеждат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалния закон. Касаторът претендира отмяна на решението на РРС и вместо него да се постанови друго, с което наказателното постановление да бъде отменено, включително и с аргументи за маловажност на наруиението.

Касационният ответник не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и счита решението на РРС за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

За да потвърди оспореното пред него наказателно постановление въззивният съд е изложил подробни мотиви. На първо място районният съд посочва, че са констатирани допуснати в хода на административно – наказателното производство съществени процесуални нарушения и съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП съответстват на всички изисквания на закона от формална гледна точка. На следващо място съдът е посочил, че съобразно събраните в хода на производството доказателства, включително и разпита на актосъставителя, безспорно се доказва извършването на административното нарушение от страна на наказаното дружество. Съдът е обсъдил направената от наказващия орган квалификация и направената от последния индивидуализация на наложеното наказание като е приел, че те съответстват на относимите за случая правни норми. Съдът е аргументирал подробно и тезата си за липса на признаци на маловажност на извършеното нарушение, което да обосновава прилагането на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло изводите на Русенския районен съд за законосъобразност на издаденото наказателно постановление и намира наведените касационни възражения за неоснователни.

На първо място, не се подкрепят от доказателствата по делото твърденията на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административно – наказателното производство, изразяващо се в липса на посочване на дата на извършване на административното нарушение. От съдържанието на АУАН и на НП е видно, че дружеството е санкционирано за това, че не представя на проверяващите тахографските листи за притежаваните от него товарни автомобили за периода 01.11.2016 г. – 30.09.2017 г. Непредставянето като бездействие, за разлика от други случаи на бездействие, не е продължително състояние, а еднократен акт, който се извършва към момента на проверката от контролните органи на ОО „АА“ – Русе. Към този момент е поискано представянето на процесните тахографски листи, респективно към същия момент при непредставянето им е налице бездействие от страна на нарушителя. Именно така е и индивидуализирано нарушението като извършено на 01.11.2017 г. при извършване на комплексна проверка. Обстоятелството, че датата на извършване на проверката и датата на извършване на нарушението съвпадат, всъщност обосновава нарушението от фактическа страна, а не го опорочава. Нарушението фактически е установено в момента на извършването му. Ирелевантни за спора са въпросите кога и как е била назначена проверката, тъй като при всяко поискване от контролните органи (дори и инцидентно) превозвачът е длъжен да представи тахографските листи на използваните за дейността си ППС.

Неправилно е и направеното от касационния жалбоподател тълкуване на сочената като нарушена правна норма на чл. 91в, ал. 1 от ЗАвтП. Разпоредбата гласи: „Превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните органи:

1. тахографските листове от аналогови тахографи;

2. информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача;

3. пътните листове.“

Както сам посочва и касатора, цитираната разпоредба предвижда кумулативно две задължения за превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози – да съхраняват изброените документи най-малко една година и да ги предоставят за проверка от контролните органи. Кумулативността обаче се отнася до съществуването на тези задължения, т.е. не е налице възможност за замяната на едното задължение от другото, какъвто би бил случая, ако в разпоредбата беше използван съюзът „или“. Тази кумулативност обаче не се отнася за изпълнението, респективно при неизпълнението на тези задължения и тяхното санкциониране. Това е така, защото нормата, определяща неизпълнението на задълженията по чл. 91в, ал. 1 от ЗАвтП като административно нарушение е чл. 104, ал. 7 от същия закон, според която на превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не съхраняват тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказват да ги предоставят за проверка от контролните органи, се налага имуществена санкция 5000 лв. Тук вече законодателят е разграничил в две отделни хипотези неизпълнението на всяко едно от задълженията по чл. 91в, ал. 1 от ЗАвтП, като е посочил, че както за несъхранение на тахографски листи, разпечатки или извлечени данни от дигитален тахограф или карта на вода, така и за непредставянето им се налага посоченото в нормата наказание, като именно съюзът „или“ сочи, че не се изисква неизпълнението да е едновременно и на двете задължения.

Действително изпълнението на задължението за съхранение на тахографските листи и др. е предпоставка за представянето им пред контролните органи, т.е. за изпълнение и на второто задължение и обратното, при несъхраняване на процесните документи не е налице обективно възможност за представянето им при проверка. В конкретния случай обаче не са налице данни за несъхраняване на тахографските листи за четирите товарни автомобила, а и такова обвинение не е повдигано. Направено е единствено възражение от управителя на дружеството, че тахографските листи са били откраднати от друг автомобил, но нито в хода на административно-наказателното производство, нито в хода на въззивното производство пред районния съд не са представени никакви доказателства в тази посока, поради което правилно въззивната инстанция е приела това възражение единствено като защитна теза на наказаното лице, за каквато я счита и настоящия съд.

Касационната инстанция намира за напълно обоснован извода на районния съд за установеност и доказаност на административното нарушение. Видно от доказателствата по делото административно – наказващият орган се е позовал на получена от Митница Русе информация за движението на превозните средства, но не само на нея, а така също и на извършените от самите контролни органи на ОО „АА“ – Русе в собствените им информационни масиви. Действително в отговора на Митница Русе се посочва, че един от автомобилите не е преминавал границата, но това не означава, че не се е движил (например само на територията на България). А такова движение се установява от посочените данни на километропоказателя приложения по въззивното дело протокол от контролна проверка от. 21.07.2017 г. (л. 8) и протокол от извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС от 05.10.2017 г. (л. 13-15), според които към първата дата показанията са 826 348 км., а към втората – 833 649 км. или са изминати 7 301 км., т.е. налице е движение на ППС, за което не са представени тахографски листи.

Не е налице и неправилна квалификация на административното нарушение с посочване на нормата на чл. 104, ал. 7, предл. 1 от ЗАвтП, както се твърди в касационната жалба. Нормата изрежда алтернативно както двете изпълнителни деяния – несъхранение и непредставяне, така и документите, чието несъхранение или непредставяне влече административно – наказателна отговорност по този текст. В случая с обозначението „предл. 1“ е конкретизиран вида документ, който не е представен на проверяващите, а именно – тахографски листи, като първо предложение при изброяването на документите, подлежащи на представяне, а не касае изпълнителното деяние „несъхранение“, за каквото както беше посочено по-горе въобще не е повдигано обвинение и това е ясно видно от обстоятелствената част на НП.

На последно място настоящият съд намира за напълно обосновани изводите на въззивната инстанция, че в случая не са налице предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Мотивите на районния съд в тази посока са подробни и не се налага тяхното преповтаряне от касационната инстанция.

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе

 

                        Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 113/23.02.2018 г. по АНД № 114/2018 г. по описа на РРС, с което е потвърдено НП № 38-0000548/21.11.2017 г. на главен инспектор при на Областен отдел „Автомобилна администрация” – Русе за наложено на «***» ЕООД със седалище гр. Мартен, обл. Русе административно наказание «имуществена санкция» в размер на 5 000 лв. на основание чл. 104, ал. 7, предл. 1 от Закона за автомобилните превози за извършено административно нарушение на чл. 91в, ал. 1 от същия закон.

 

Решението не подлежи на обжалване.

                                 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:    

                                                                          

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                  2.