М О Т И В И

КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД N 2154/2017год. по описа на РРС-първи наказателен състав

 

 

Русенска районна прокуратура е обвинила:

Подс. Д.К.Д. *** в това, че:

 

В периода от м.ноември, 2006 г. до м.август, 2017 г., включително, в гр. Русе, след като бил осъден да издържа свой низходящ – детето си М.Д.Д., род. на *** г., съгласно Решение № 121/22.11.2006 г. по гр.д. № 5036/2006 г. на Районен съд Русе, влязло в сила на 22.11.2006 г., съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на 130 /сто и тридесет/ месечни вноски по 100.00 лв., на обща стойност 13000.00 лв. - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

Прокурорът поддържа обвинението. Моли Съда да признае подсъдимия за виновен, като при наличие предпоставките на чл.183, ал.3 от НК, не му наложи наказание.

Подсъдимият, редовно призован, не се явява. Вместо него се явява упълномощен защитник, който моли Съда да приложи разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК.

 

От събраните по делото доказателства, Съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Д.К.Д. е роден на *** ***, български гражданин, със средно образование, разведен, неосъждан, работи, ЕГН: **********.

 

На 07.11.2001 г. подс. Д.Д. и свид. Г.В. сключили граждански брак. От брака им се родило едно дете – М.Д.Д., род. на *** г.

С Решение № 121/22.11.2006 г. по гр.д. № 5036/2006г. на Районен съд Русе, влязло в сила на 22.11.2006 г., брака между подсъдимия и Г.В. бил прекратен с развод по взаимно съгласие. С това решение Съдът предоставил упражняването на родителските права върху детето М. на майката – свид. Г.В. , като за бащата били определени правила за лични контакти с детето. Подсъдимият бил осъден да плаща ежемесечна издръжка по 100.00 лв. за детето си, чрез майка му.

Въпреки, че постановеното решение било известно на подсъдимия, поради финансови затруднения същият не плащал издръжката на детето си.

Поради това, въз основа на издаден й от РРС изпълнителен лист и по молба на свид. В., през 2012 г. било образувано изпълнително дело срещу подс. Д.Д. за заплащането на месечна издръжка. По това изпълнително дело постъпили суми от удръжки върху трудовото възнаграждение на подсъдимия и от внесени лично от него парични суми. По този начин, към края на 2015 г. платената парична сума за издръжка на детето М. възлязла на 4903 лв.

Независимо от воденото изпълнително дело срещу него, подс. Д. отново продължил да бездейства, като не плащал издръжката за следващите месеци. Поради това, по жалба на Г.В. било образувано настоящото наказателно производство. В хода на предварителната полицейска проверка извършена от свид. М.А. - полицейски инспектор във Второ РУ при ОД на МВР Русе, независимо, че му било разяснено задължението и бил предупреден писмено, подсъдимият не започнал да плаща. По този начин до привличането в качеството на обвиняем на Д.Д. били натрупани неиздължени вноски за издръжка на детето му М. в размер на 13 000.00 лв.

Така периода от м.ноември, 2006 г. до м.август, 2017 г., Д. не изпълнил своето задължение за плащане на издръжка в размер на 130 месечни вноски по 100.00 лв., на обща стойност 13000.00 лв.

След образуване на настоящото наказателно производство, подсъдимият на четири пъти внесъл по сметка на свид.В. сумата от общо 8100лв., представляващи издръжка за детето му за инкриминирания, минал период.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Г.В. и М.А. , дадени в хода на съдебното следствие. Тази фактическа обстановка се подкрепя и от събраните и проверени по делото писмени доказателства и доказателствени средства – Решение № 121/22.11.2006г. по гр.д. № 5036/2006г. на Районен съд Русе, удостоверение за раждане на детето М.Д. , Експертно решение, изпълнителен лист, справки и удостоверения от частни съдебни изпълнители, справка от ТД НАП за сключени трудови договори, протокол за полицейско предупреждение, препис-извлечение от акт за смърт, удостоверение за наследници, справка за съдимост, декларация, биографична справка.

 

Всички доказателства разгледани поотделно и в тяхната съвкупност налагат следните правни изводи:

Подсъдимият Д.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, тъй като периода от м.ноември, 2006г. до м.август, 2017г., включително, в гр.Русе, след като бил осъден да издържа свой низходящ – детето си М.Д.Д., род. на *** г., съгласно Решение № 121/22.11.2006 г. по гр.д. № 5036/2006 г. на Районен съд Русе, влязло в сила на 22.11.2006 г., съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на 130 /сто и тридесет/ месечни вноски по 100.00лв., на обща стойност 13000.00 лв.

От обективна страна са налице елементите от състава на престъплението - подсъдимият имал малолетно дете, с влязло в сила решение на граждански съд бил осъден да му плаща издръжка и съзнателно не изпълнил задължението си да издържа свой низходящ –  дъщеря си М.Д. , в размер на повече от две месечни вноски, а именно сто и тридесет месечни вноски.

Несъмнено, естеството на задължението за издръжка цели задоволяване на ежедневни нужди на детето и затова е периодично, ежемесечно дължимо и носимо. Детето е недееспособно, а грижите за неговото отглеждане и възпитание са възложени от съда на неговата майка, на която са предоставени родителските права. След като поведението на подсъдимия в крайна сметка не осигурява редовното предоставяне на средствата, от които детето му се нуждае за задоволяване на ежедневните си потребности от храна, облекло, топлина, лекарства, развлечения, игра и други, то не би могло установените, при в хода на изпълнително производство инцидентни, забавени и частични плащания, да бъде оценено като надлежно изпълнение на неговото задължение за издръжка, защото не постига този резултат - да гарантира неговото участие в издръжката на детето.

От субективна страна е налице пряк умисъл. Подс. Д. съзнавал общественоопасния характер на извършеното и неговите общественоопасни последици, при което целял настъпването на противоправния резултат. Несъмнено съзнавал, че има малолетно дете, за чието нормално развитие и отглеждане бил осъден, с известен му съдебен акт, да плаща ежемесечна издръжка. Независимо от това, съзнателно, при отсъствието на обективни пречки за това, взел решение да не изплаща тези издръжки.

При тези обстоятелства, Съдът счита, че подсъдимият Д.Д. следва да бъде признат за виновен в извършването на престъплението по чл.183, ал.1 от НК.

От друга страна, преди постановяване на присъдата, подс.Д. изцяло изплатил /чрез удържаните и внесени от него в хода на изпълнителното производство суми и чрез приведените по банкова път суми, след образуване на настоящото дело/ дължимата на детето си М. издръжка в размер на 13 000 лв., а в хода на съдебното следствие се установи, че в резултат от деянието не са настъпили други вредни последици за пострадалата М.Д. .

От изложеното е видно, че са налице предпоставките на чл.183, ал.3, вр. ал.1 от НК, и тъй като подс. Д.Д. се ползва за първи път от тази привилегия, на същият не следва да се налага наказание.

Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.

 

                               Районен съдия: