Р Е Ш Е Н И Е  №186

гр.Русе, 26.03.2018г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

        Русенският Районен съд ,четвърти наказателен състав в публично заседание на  двадесет и седми февруари  две хиляди и осемнадесета година в състав :

 

                                        Районен съдия: Венцислав Василев

                                        Съдебни заседатели :

 

 

при секретаря Юлия Острева………………………………………………................

и в присъствието на  прокурора……………………………………………………………

        Като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело №  2551/2017г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

        Производството е  по чл.59 и сл. от ЗАНН.

        Постъпила е жалба от И.С.И. против Наказателно постановление №  17-0457-000383/21.11.2017г. на Началника на  РУ Ветово при ОД на МВР - Русе. Същият моли съда да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно.

        Жалбоподателят, редовно призован не се явява,  вместо него се явява процесуален представител, който поддържа  жалбата.

        Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Русенската  Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

        Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

        Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС категории „А“, “В”,”С”,”ДЕ”,“Д“, “ТКТ“,“АМ“ и „BE”. На  11.11.2017г. управлявал  товарен автомобил “Щаер 19 С 24”  с ДК№ ....в община Ветово по път Първи клас №  I -2 . На 35 км. бил спрян за проверка  от В.Ц.,***, който констатирал, че на предното обзорно стъкло няма залепен винетен стикер за платена такса по чл.10 ал.2 от Закона за пътищата. Също така жалбоподателят в хода на проверката не представил и контролен талон. Бил съставен АУАН срещу жалбоподателя за констатираните нарушения, въз основа  на него началникът на РУП - Ветово гр.Русе издал обжалваното наказателно постановление, с което му били наложени наказания „глоба“ в размер на 3 000 лв. за нарушение по чл.179 ал.3 т.1 от ЗДвП и „глоба” в размер на 10 лв. за нарушение по чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП.

        Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото  доказателства.

Жалбата е процесуално допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на това, но разгледана по същество е неоснователна.

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и правилно е приложен материалния закон.

Нарушението по чл.179 ал.3 т.1 от ЗДвП съдът намира, че  е  доказано и правилно установено. Дори самият жалбоподател не оспорва, че е управлявал товарния автомобил без да е заплатил винетна такса по чл.10 ал.2 от Закона за пътищата, тъй като същият  при съставяне на АУАН не е имал никакви възражения. В съдебно заседание процесуалният му представител също не оспорва фактическата обстановка, като не държи и на разпита на актосъставителя. Защитата прави множество възражения за нарушения на материалния и процесуалния закон, но не и такива за това, че превозното средство е било със залепен винетен стикер съобразно задължението на всеки водач по чл.139 ал.5 от ЗДвП. Не се оспорва също и че пътят, по който жалбоподателят е управлявал превозното средство попада в позитивния списък на републикански пътища, за които се плаща винетна такса, приет  с  Решение № 945 на МС от 1.12.2004 г.

 При издаване на обжалваното наказателно постановление административнонаказващият орган правилно е съобразил събраните доказателства и приложил въз основа на тях материалния закон.

 

Относно възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя:

        И АУАН, и  НП отговарят на всички законови изисквания. Тези два процесуални документа са съобразени с изискванията на чл.42, съотв.57 от ЗАНН. И в двата акта изрично е посочен съществения съставомерен признак от обективната страна – че управлението е по републиканската пътна мрежа (дори е посочен и пътят с всички индивидуализиращи го признаци). Особено съществено се акцентира върху обстоятелството, че в НП е посочено, че жалбоподателят управлява „лек автомобил „Щаер“, а всъщност е наказан за управление на някое от превозните средства по чл.179 ал.3 т.1 от ЗДвП. Очевидно в случая се касае за несъществена техническа грешка, която по никакъв начин не може да доведе до самостоятелна отмяна на обжалваното НП, защото по делото няма спор, че жалбоподателят е управлявал именно товарен, а не лек автомобил. Същественото е, че самият той не прави възражение в тази насока, в АУАН изрично е посочено – „т.а.“,което не може да означава друго освен товарен автомобил и в НП също изрично е посочено, че е управлявал „ППС, предназначено за превоз на товари…“ – пункт 1 от обст.част. в Този смисъл посочената техническа неточност не може да се разглежда дори на плоскостта на несъществено процесуално нарушение.

        В НП  изрично е посочено какво точно е превозното средство, което е управлявал жалбоподателя – ППС, предназначено за превоз на товари - състав от ПП с две и повече оси с технически допустима маса 12 или повече тона. В този смисъл по-детайла и подробна индивидуализация на превозното средство не е необходима; още повече са посочени и марката и модела му – „Щаер 19 С 24“. Самият жалбоподател също е напълно наясно с марката, модела, вида и предназначението на управляваното от него превозно средство и в този смисъл по никакъв начин не му е нарушено правото на защита. Това в случая е и обективно невъзможно, тъй като той е санкциониран по чл.179 ал.3 т.1 от ЗДвП, която норма единствено санкционира само и единствено управление на различни видове товарни автомобили, вкл. и чрез препращане към чл.10а ал.6 от Закона за пътищата. Съгласно & 1 т.12 от ЗДвП "Автомобил" е недвуколесно безрелсово моторно превозно средство, което се използва за превозване на пътници и товари или за теглене на други пътни превозни средства. В зависимост от предназначението си автомобилите биват:

        а) леки - за превозване на пътници, в които броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 8;

        б) товарни - за превозване на товари и/или за теглене на ремарке;

        в) автобуси - за превозване на пътници с повече от 8 места за сядане без мястото на водача;

        г) специални - с постоянно монтирана апаратура, съоръжения или машини, които не позволяват използването им за други цели.

        Управляваният от жалбоподателя автомобил е товарен, а не някой от другите видове, тъй като изцяло съответства на посочената по-горе дефиниция. По тези съображения съдът намира, че няма никакво допуснато нарушение на разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. В случай, че  законът диференцираше подвидове на товарните автомобили с оглед задължението за поставяне на валиден винетен стикер  това щеше да бъде указано изрично. Следва да се отбележи, че с оглед спазване изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН не е необходимо в НП да се прави описание на превозното средство в степен пълно копиране  на техническата спецификация, съобразно данните на производителя му.

От обективна страна жалбоподателят е осъществил състава на чл.179 ал.3 т.1  от ЗДвП. Обективно същият на 11.11.2017г. по път Първи клас №  I -2, 35 км е  управлявал  товарен автомобил „Щаер 19 С24“  без да е заплатил винетна такса по чл.10 ал.2 от Закона за пътищата. В случая е напълно ирелевантно, че камионът е собственост на юридическо лице, а не негов собствен.

 От субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл. Жалбоподателят, като правоспособен водач е знаел за съществуващата  забрана за управление на МПС по републиканските пътища без да е заплатил винетна такса .Въпреки това е привел в движение товарния автомобил. Съзнавал е,че с  деянието нарушава установения ред на държавно управление.

        Жалбоподателят от обективна страна е извършил и нарушението по чл.183 ал.1 т.1 пр.2 вр.чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, тъй като по същото време и място не е носил контролния талон от свидетелството за управление на МПС.

        С оглед изложеното съдът намира, че административните нарушения са правилно установени и при налагане на административните наказания не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

        По отношение на размерите на наложените  наказания съдът счита, че същите са правилно индивидуализирани, тъй като същите  са от категорията на абсолютно определените санкции и размерите им не зависят нито от волята на АНО, нито от тази на съда.

 

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното постановление следва да бъде  потвърдено, като обосновано и законосъобразно.

 

 

 

С оглед изложеното и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН ,съдът :

 

Р   Е   Ш   И  :

 

        ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №17-0457-000383/21.11.2017г. на Началника на  РУ Ветово при ОД на МВР - Русе, с което на И.С.И. с ЕГН: ********** са наложени наказания за нарушение на чл.179 ал.3 т.1 от ЗДвП  “глоба” в размер на  3 000 лв. и по чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП „глоба“ в размер на 10 лв.

 

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

       

        Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

 

 

                                                                Районен съдия :