РЕШЕНИЕ №

                                        гр.Русе, 16.04.2018 г.

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският районен съд…..Х наказателен състав…….в публично заседание на девети март през двехиляди и  осемнадесета  година в състав:

                                                                   Председател: Ралица Русева

При  секретаря Олга Петрова и в присъствието на прокурора……., като разгледа докладваното от съдията  АНД № 2319 по описа за 2017 г., за да се произнесе, съобрази:

    Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

    Постъпила е жалба от Р.В.Б. ***, против Наказателно постановление № 17- 1085- 002285 от 13.10.2017 г. на Началник Сектор ПП ОДМВР Русе, с което за административни нарушения по чл.5 ал.3 т.1 от ЗдвП и чл.137 а ал.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП- глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 50 лв.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно.

    Ответникът по жалбата поддържа становище за неоснователност на същата.

    Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител, и не взема становище по жалбата.

    Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установени следните фактически обстоятелства:

    Жалбоподателят Б. е правоспособен водач на МПС и в това си качество е наказвана за нарушения по ЗДвП.

    На 05.10.2017 г., вечерта, полицейски патрул от Второ РУП ОДМВР Русе, в чиито състав бил св.П.А.,***.Служителите били установени в близост до бл.401, спирали превозни средства и проверявали водачите за редовност на документите.Около 21.30 часа, на посочените дата и място, св.А. забелязал приближаващ лек автомобил „Нисан Примера” с рег. № Р 7553 ВТ.Св.А. се усъмнил и спрял превозното средство за проверка.При спирането същият забелязал, че водач е жена и тя не използва обезопасителен колан.В хода на проверката се установило, че автомобила се управлява от жалб.Б..Поведението на последната усъмнило полицейския служител, че е употребила алкохол, поради което бил подаден сигнал до Сектор ПП ОДМВР Русе за съдействие за извършване на проверка и тестването на лицето.Така на място се явил втори полицейски патрул, този път от Сектор Пътна полиция, включващ и св.М.А..С техническо средство- „Алкотест 7510”, била извършена проба на жалб.Б. за употреба на алкохол, като била отчетена концентрация от 1.13 на хиляда.Срещу лицето бил съставен акт за нарушение във връзка с тази констатация, както и за управление на МПС без обезопасителен колан /чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП и чл.137 а ал.1 от ЗДвП/ АУАН бил предявен, подписан без възражения и лично връчен.Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление, като междувременно спрямо лицето била приложена и принудителна мярка- отнемане на СУМПС.В настоящото производство постановлението се атакува с доводи за недоказаност на вменените нарушения.Жалбоподателката твърди, че като водач използвала обезопасителен колан към момента, когато била спряна, но той бил поставен така, че не се виждал.Същата заявява, че спрямо нея не била спазена процедурата за установяване на употреба на алкохол, тъй като не й бил издаден талон за медицинско изследване.Жалб.Б. твърди също, че процедурата по съставяне на акта е нарушена, доколкото не й били разяснени правата като нарушител.Конкретни доказателства във връзка с тези аргументи не са представени във въззивното производство.

      Изложеното се установява от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- АУАН от 05.10.2017 г., талон за медицинско изследване, доклад за установен факт и предприето действие,  докладна записка, заповеди за прилагане на принудителна административна мярка от 06.10.2017 г., възражения по акта, справка във връзка с подадени възражения, справка за нарушител.Приетите за установени факти се потвърждават и от разпита на свидетелите П.А. и М.В..Съдът дава вяра изцяло на тези свидетелски показания по следните съображения: Посочените лица в качеството си на полицейски служители са очевидци на обстоятелствата, при които е извършена проверката спрямо жалбоподателката, т.е. те лично и непосредствено са възприели поведението на лицето и са констатирали действията, въз основа на които е прието, че са осъществени административните нарушения.В жалбата до съда жалб.Б. е изтъкнала пространни доводи за пристрастност и тенденциозност в поведението на полицията спрямо нея.Всички тези твърдения не се потвърждават от обективни факти, установени по делото и даващи основание да се заключи, че упоменатите свидетели тенденциозно изопачават обстоятелствата.

      Правни изводи:

      Жалбата е допустима, а по същество-   неоснователна.

      В производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават издадените актове.Възраженията на жалбоподателката в този аспект не са основателни.Видно от доказателствата по делото, Б. е положила подпис при предявяване на акта за нарушение, като изрично е вписала, че няма възражения по констатациите.От доказателствения материал се установява също, че спрямо нея е издаден талон за медицинско изследване, с което е изпълнена нормативната процедура във връзка с установяване на употребата на алкохол.Спрямо лицето е издадена и заповед за прилагане на принудителна административна мярка- отнемане на свидетелството за управление на МПС поради шофиране в пияно състояние, който акт също не е атакуван пред надлежния съд.С полагането на подпис под акта и заповедта лицето е удостоверило, че е запознато със съдържанието, включително и с възможността да възрази или обжалва по същество.Изложените възражения срещу АН са разгледани и е налице изготвена справка  в този смисъл, т.е. изпълнено е и изискването да се разследват спорни обстоятелства, доколкото може да се приеме, че такива са налице.

         По същество извършването на всяко от нарушенията е правилно установено и доказано.Съгласно разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, на водача  е забранено  да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда.Според нормата на чл.137 а от ЗдвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от съответните категории, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Възраженията на жалбоподателката за недоказаност на тези нарушения, не са основателни.Според показанията на св.А. същият като очевидец е възприел неправомерното поведение на Б. като водач, управлявал автомобила без да е поставил колан.Тук следва да се посочи, че очевидно нормата има предвид изполване на обезопасителен колан по предназначение, т.е. така, както е оборудвано превозното средство, а не по начин, който описва жалбоподателката- специфично разположен спрямо тялото или само като някакъв тип препаска.Що се отнася до първото посочено като осъществено нарушение- шофиране в пияно състояние с концентрация между 0.8 промила и 1.2 промила, то същото се доказва чрез и от показанията на техническото средство, с което лицето е тествано.От субективна страна  и двете нарушения са извършени виновно.Наложените административни наказания- глоба в размер на 50 лв.- на основание чл.183 ал.4т.7 пр.1 от ЗДвП, глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 12 месеца- на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП,  са съответни на извършените нарушения от гледна точка на относимата правна квалификация, и са определени във фиксираните от закона размери, без да има правна възможност за изменение на размера им.Изложеното налага извод за обоснованост и законосъобразност на обжалваното постановление, което следва да бъде потвърдено изцяло.

        С тези мотиви и на основание чл.63 от ЗАНН съдът

 

     

                                                       РЕШИ:

 

       ПОТВЪРЖДАВА НП № 17-1085- 002285 от 13.10.2017 г. на Началник сектор ПП ОДМВР Русе, с което на Р.В.Б. с ЕГН **********,***, за нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП и по чл.137 а ал.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП- ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева и ЛИШАВАНЕ от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, на основание чл.183 ал.4 т.7 п.1 от ЗДвП- ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева.

       РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на страните, пред Русенски административен съд.

 

                                                     Районен съдия: