Р Е Ш Е Н И Е

гр. Русе, 21 май 2018 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Русенски административен съд, в публичното заседание на 16 май 2018 г. в състав:

 

Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ

        Членове: ЕЛГА ЦОНЕВА

     ИНА РАЙЧЕВА

 

при секретаря ………. Мария Станчева………и в присъствието на прокурора  ………   Радослав Градев като  разгледа    докладваното  от  ……… съдията  Василев  ………    к.н.а.х.д. №101…… по   описа   на съда за  2018   година,   за да    се    произнесе, взе предвид:

Производството е касационно по чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е след постъпила касационна жалба от „Лукспак” ЕООД, със седалище гр. Русе, против решение № 93 от 15.02.2018г., постановено по а.н.д № 2577/2017г. по описа на Русенския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление НП) № 18/001071 от 03.11.2017г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Русе. С НП на дружеството, на основание чл.414, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 500 лева.

В жалбата  се релевират като касационни основания нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуални правила. Касаторът не оспорва факта на извършено нарушение на трудовото законодателство, но счита, че дори и да се приеме за доказано неговото деяние, то  случая би могъл да се квалифицира като маловажен, предвид наличието на предпоставките на чл.415в, ал.1 от КТ и предлага приложението на тази разпоредба,  или на нормата на чл.28 от ЗАНН.

Иска се от Административен съд Русе да отмени атакуваното решение и съответно наказателното постановление, алтернативно - да приложи нормата на чл.415в, ал.1 от КТ или чл.28 от ЗАНН.

Ответникът по касационната жалба не се явява и не ангажира становище.

Представителят на прокуратурата счита решението на Русенския районен съд за правилно и законосъобразно и предлага да се остави в сила.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК, Административният съд намира следното:

Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Фактически и правни съображения:

При извършена на 28.09.2017г. проверка по документи за спазване на трудовото законодателство от „Лукспак” ЕООД, длъжностни лица към Д „Инспекция по труда“ гр. Русе установили, въз основа на представен трудов договор №260/01.09.2017г. със страна по него А. Станчев, че работодателят е сключил с лицето трудовия договор по реда на чл.68, ал.4 от КТ-като срочен, без да посочи и впише в него изключенията, поради което се сключва такъв вид, разписани в §1, т.8 от ДР на КТ.

Всичко това дало основание за гл. инспектор в Д „ИТ“ Русе да състави АУАН от 06.10.2017г., в който приел, че с поведението си дружеството, в качеството на работодател е нарушило разпоредбата на чл.68, ал.4 от КТ, в която норма законодателят е регламентирал, че „По изключение срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 за срок най-малко една година може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер“ . Съответно, изключенията са разписани в §1, т.8 от ДР на КТ-конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него.

При идентично описание на фактическата обстановка, независимо от депозираното срещу акта възражение, в което се говори за липса на виновно поведение на дружеството, административно-наказващият орган също приел, че е нарушена цитираната разпоредба и наложил на „Лукспак” ЕООД, на основание разпоредбата на чл.414, ал.1 от кодекса, имуществена санкция в размер на 1 500 лева.

Изложената по-горе фактическа обстановка е установена от въззивната инстанция, подкрепя се от събраните по делото писмени и гласни доказателства и е дала основание на Русенския районен съд да приеме, че обжалваното пред него НП е законосъобразно, издадено при спазване на предвидената от закона форма и при липса на процесуални нарушения в производството по издаването му. Приел е, че правилно е определен и размера на наложената имуществена санкция, при спазване изискванията на чл.27 от ЗАНН.

Изводите на съда в проверяваното решение са правилни и се споделят напълно от касационния състав.

Фактът на извършеното нарушение е  безспорно установен и доказан. И както правилно е посочено в съдебния акт на РРС, това е поредно нарушение на чл.68, ал.4 от КТ. За предходно такова самият жалбоподател е представил  доказателства, намиращи се в протокол за извършена проверка на дружеството, съставен от служители на ДИТ Русе на 07.06.2016г.

Няма как и да се обсъжда и наличието или не на виновно поведение, защото отговорността на дружествата за извършените от тях административни нарушения е обективна и безвиновна. Това е посочено и в мотивите на въззивното решение.

Не е възможно и приложението на чл.415в, ал.1 от КТ.

Нарушението не е от тези, които позволяват целта на наказанието да бъде постигната с налагането на санкция по квалифицирания състав.

Не е допустимо и приложението на чл.28 от ЗАНН. Нееднократно, в други свои решения настоящият състав е споделял своите виждания, че при наличие на специална норма в КТ-чл.415в, ал.1, е недопустимо да бъде прилаган института на маловажност по чл.28 от ЗАНН.

Санкцията, наложена от АНО е на минимума, разписан в чл.414, ал.1 от КТ.

Административният съд приема, че както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички процесуални правила и норми. Същите са постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание. Посочените в НП фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното производство. Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби към установеното административно нарушение, тъй като с деянието от обективна страна „Лукспак” ЕООД, в качеството му на работодател е осъществил нарушение на задължението по чл.68, ал.4 от КТ, като не е посочил кое от изключенията, посочени в §1, т.8 от ДР на КТ са били налице, за да сключи с лицето А. Станчев срочен трудов договор.

Решението на РРС като правилно и законосъобразно, при липсата на касационни основания за неговата отмяна следва да бъде оставено в сила.

  Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

Оставя в сила решение № 93 от 15.02.2018г., постановено по а.н.д № 2577/2017г. по описа на Русенския районен съд.

Решението е окончателно.

                                     

                                                                                                         

                                           

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              

 

 

                            

 

 

ЧЛЕНОВЕ: