РЕШЕНИЕ №

                                        гр.Русе, 28.05.2018 г.

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският районен съд…..Х наказателен състав…….в публично заседание на двадесети  април през двехиляди и  осемнадесета  година в състав:

                                                                   Председател: Ралица Русева

При  секретаря Олга Петрова и в присъствието на прокурора……., като разгледа докладваното от съдията  АНД № 471  по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази:

    Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

    Постъпила е жалба от К.В.К., против Наказателно постановление № 16- 1085- 001930 от 10.11.2016 г. на Началник група към ОДМВР Русе, Сектор Пътна полиция, с което за административно нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба  в размер на 450 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно.

    Ответникът по жалбата поддържа становище за неоснователност на същата.

    Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител, и не взема становище по жалбата.

    Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установени следните фактически обстоятелства:

    Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, като е наказван за извършени нарушения по ЗДвП.

    На 10.10.2016 г., в 08.20 часа,  в гр.Русе, по бул.”Христо Ботев”, чрез техническо средство- мобилна система за видеоконтрол TFR 1 M с № 543 ,  било заснето движение на лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № Р 8375 ВА със скорост от 119 км/ч.Доколкото се касаело до пътен участък в населено място и липсвала друга пътна маркировка, указваща нещо различно, отразено в системата било превишаване  на максимално допустимата скорост на движение.След установяване на жалбоподателя- К.В.К. като собственик на превозното средство, срещу него бил съставен акт за нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП.Соченото като нарушител лице отказало да подпише АУАН № 16- 1085- 001930.Впоследствие, въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление с наложените административни наказания- глоба в размер на 450 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 3 месеца.В производството пред въззивната инстанция се оспорва законосъобразността му, като се твърди, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като АУАН не е връчен.

    Изложеното се установява от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства-   АУАН № 16- 1085- 001930, протокол за използване на автоматизирано техническо средство, фотоалбум, протокол за проверка на мобилна система, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, справка за нарушител.

      Правни изводи:

      Жалбата е допустима, а по същество-   неоснователна.

      Възраженията с доводи за допуснати съществени процесуални нарушения не са основателни.Видно от доказателствата по делото, соченото като нарушител лице е отказало да подпише акта за нарушение.Този отказ е удостоверен със свидетел, като така е спазена процедурата по чл.43 ал.2 от ЗАНН.Съдът не констатира да е допуснато друго нарушение на процесуалните правила, което да опорочава АН или издаденото НП.

        По същество извършването на нарушението е правилно установено и доказано.

        Според нормата на чл.21 ал.1 от ЗДвП при избиране на скоростта на движение на превозното средство, на водачите е забранено да превишават определени в закона стойности в км/ч.Като се съобрази действащата към момента на извършване на нарушението административнонаказателна разпоредба на чл.182 от ЗДвП, за превишаване над 50 км/ч в населено място, виновното лице се санкционира с глоба 350 лева, като за всеки следващи 5км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв.Кумулативно е предвидено и наказание 3 месеца лишаване от право да се управлява МПС.Понастоящем регламентираната от закона санкция глоба е в значително по- висок размер, т.е. не е налице по- благоприятен закон за дееца по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗАНН.Установено безспорно по делото е, че жалб.К. е управлявал автомобила си със скорост от 119 км/ч, като е превишил максимално допустимата такава за съответния пътен участък /в населено място/ с 65 км/ч /след отчитане на параметрите на техническата грешка на скоростомера/.Наложените му наказания са глоба в размер на 450 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 3 месеца.Фактически наказващият орган дори е занижил следващото се наказание глоба, което е следвало да бъде индивидуализирано в размер на 500 лева.Понастоящем няма основания за изменение на постановлението в тази му част, тъй като ще последва по- неблагоприятно санкциониране в разрез с принципа на закона за наказуемостта на дееца.

         Предвид изложеното, съдът намира обжалваното постановление за обосновано и законосъобразно, и на основание чл.63 от ЗАНН

 

                                                           РЕШИ:

       ПОТВЪРЖДАВА НП № 16- 1085- 001930 от 10.11.2016 г. на Началник група към ОДМВР Русе, с което на К.В.К. с ЕГН **********,***, за нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева и ЛИШАВАНЕ от право да се управлява МПС за срок от 3 /три месеца/.

       РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на страните, пред Русенски административен съд.

 

                                                     Районен съдия: