Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Русе, 15.05.2018 год.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Русенският Районен съд, втори наказателен състав в публично заседание на 19.04.2018 година в състав:   

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА НЕЙЧЕВА

при секретаря Виолета Цветкова,

като разгледа докладваното от съдията АН Дело № 61 / 2018 год., по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К.С.К., ЕГН:**********, против Наказателно постановление № 17-0453-000222 / 2017г. на Началника на РУП – гр.Сливо поле, при ОД на МВР гр.Русе,  с което за нарушение на чл.177 ал.1 т.2, пр.1 от ЗДвП му било наложено наказание “глоба” в размер на 100 лв.

В жалбата си моли съда да отмени наказателното постановление, като необосновано и неправилно.

Жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Наказващият орган не изпраща представител.

Русенската Районна прокуратура не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 11.11.2017г.,  около 16,55 часа, в с.Борисово, обл.Русе, жалбоподателят управлявал л.а. „Форд Фиеста“ с ДК№ Р 4640 РН. Бил спрян за проверка от св.С., мл.автонктрольор  към РУ Сливо поле, който поискал да му представа документите, които всеки водач на МПС е длъжен да носи. В хода на проверката установил, че издаденото му свидетелство за управление на МПС (СУМПС), било валидно до 24.09.2017г. За констатираното нарушение св.С. съставил АУАН, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление с което му наложил административно наказание по чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП. От приложената по делото справка за административни нарушения по ЗДвП на жалбоподателя се установява, че същият е многократно наказван.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство гласни и писмени доказателства.

          Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА - подадена от лице, което има право на жалба и в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

По същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен  материалния закон.

Възраженията в жалбата се изразяват в това, че всъщност жалбоподателят никога не е губил правоспособността си, а само е изтекъл срокът на валидност на СУМПС. Това е и основният по делото въпрос – изтичането на срока на валидност на СУМПС води ли до неправоспособност на водача или не ?

Съдът счита, че с изтичането на срока на валидност на СУМПС, водачът губи своята правоспособност и същият е приравнен на изцяло неправоспособните водачи.   

От обективна страна, за съставомерността на нарушението в конкретния случай следва да се посочи, че по силата на установения нормативен регламент в Закона за българските лични документи (ЗБЛД), дадено лице придобива правоспособност за управление на моторно превозно средство, което се удостоверява със съответното свидетелство, което като български личен документ е собственост на държавата (чл. 2 от ЗБЛД) и то се предава на органа, който го е издал, при изтичане на неговата валидност (чл. 10, ал. 1, т. 5 от ЗБЛД). След изтичането на предписаните срокове за валидност, индивидуалният удостоверителен документ за правоспособност за управление на МПС от съответната категория, придобива качеството на нередовен български личен документ (§ 1, т. 2, б. "ж" от ДР на ЗБЛД), с произтичащите санкционни последици за неговия притежател и ползвател (чл. 81, ал. 1, т. 7 и ал. 2, т. 6 от ЗБЛД). Предходното налага извода, че той не е официален удостоверителен документ, който до края на живота на съответното лице удостоверява притежавана правоспособност. Задължението за управление на МПС със съответното свидетелство за правоуправление е изпълнено от водача, при неговата административна валидност относно предвидения законов срок и категорията, към която спада управляваното превозно средство по арг. от редакцията на чл. 150а ал. 1 от ЗДвП към момента на извършване на деянието.

В конкретния случай, свидетелството за управление на МПС на жалбоподателят е с изтекъл срок на валидност (на 24.09.2017г.) и не представлява документ, удостоверяващ правоспособност, доколкото той не е покрил и обезпечил минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на МПС от съответната категория, чрез представяне на нужните доказателства пред оторизираните контролни органи, поради което и същият може да бъде субект на отговорност по чл.177 ал.1 т.2 пр.1. В този смисъл са и Решение № 70 от 07.04.2016г. на ВКС по н.д. № 204/2016г., III н.о. и Решение № 44 от 19.02.2013г. на ВКС по н.д. № 2161/2012г., I н.о. Решение № 7071 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 337/2014 г., VII отд., Решение № 223 от 9.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3037/2014 г., VII отд. и др. Наличието на свидетелство за управление с изтекъл срок на валидност, както е в процесния случай, е равнозначно на липса на свидетелство за правоуправление.

Във връзка с горното следва да се посочи, че факта дали водачът е правоспособен, не е елемент от състава на нарушението по чл. 150а, ал.1 от ЗДвП. Нарушение на същата разпоредба извършва този водач, който управлява МПС, без да притежава съответното свидетелство за управление. Без значение е в случая, каква е причината водачът да не притежава съответното свидетелство за управление – дали никога не е имал такова, тъй като не е положил съответния изпит и/или не може да удостовери необходимата медицинска годност, или е притежавал СУМПС, но същото му е било отнето на определено законово основание, или срока на валидност е изтекъл и т.н.. Последният смисъл на разпоредбата на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП (в ред. към ДВ, бр. 43 от 2002 г.), следва от граматическото и тълкуване, в който смисъл е и устойчивата практика на съда, съгласно вече посоченото.

Следва още да се посочи, че е налице последващо законодателно изменение на същата разпоредба, което я развива и конкретизира, а именно – съгласно чл. 150а, ал.1 от ЗДвП (в ред. към ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) – "За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено". Последния текст е неприложим съгласно чл. 3, ал.2 от ЗАНН, доколкото не може да бъде счетен за по-благоприятен за дееца, но същият е от значение за изясняване вложения от законодателя смисъл в разпоредбата на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП (в ред. към ДВ, бр. 43 от 2002 г.). В този смисъл се констатира, че в разпоредбата на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП (в ред. към ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) законодателят изрично е обособил и посочил като отделни хипотезите случаите, които до този момент практиката устойчиво е отнасяло като причини за извода за липса на притежавано от свидетелство за управление на МПС, съгласно редакцията ред. към ДВ, бр. 43 от 2002 г.

          В този смисъл наказателното постановление се явява обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,съдът

 

                                                РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА  наказателно постановление № 17-0453-000222 / 2017г. на Началника на РУП – гр.Сливо поле, при ОД на МВР гр.Русе,  с което на К.С.К., ЕГН:**********, му е наложено административно наказание  „глоба„, в размер на 100 лв., за нарушение по чл.177 ал.1 т.2 пр.1  от ЗДвП.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

                                                                   

                                                                             Районен съдия: