Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

29                                

гр. Русе, 26.01.2018 г.

 

                                   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

  Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в публичното заседание на шестнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ Г.

        ЧЛЕНОВЕ:  АГЛИКА ГАВРАИЛОВА

                                АНТОАНЕТА АТАНАСОВА

                               

           при секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от съдия Атанасова  в. гр. дело № 874 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното: 

 

           Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

        Постъпила е въззивна жалба от К.В.П. *** чрез адв. С.Б. *** против решение № 1621/17.11.2017 г., постановено по гр. д. № 2762/2017 г. на Русенския районен съд, с което е отхвърлени предявените от него искове против М.В.П. *** за заплащане на сумата 5 000 лв., с която се е обогатила за негова сметка, представляваща стойността на разходи по засаждане и отглеждане на 300 бр. овошки за периода: есента на 2011 г. - 07.04.2017 г., със законната лихва от 07.04.2017 г. и 3 927.64 лв. лихва за забава за периода 16.06.2014 г. – 07.04.2017 г. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния и поради необоснованост. Иска отмяната му и постановяване на ново, с което предявените от него искове да бъдат уважени. Претендира разноски пред двете инстанции.

           Въззиваемата страна М.В.П. *** чрез адв. Д.И. *** оспорва основателността на жалбата по съображенията, изложени в отговора по чл. 263 ГПК. Иска решението да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски пред въззивната инстанция съгласно представен списък.

   Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Въззивният съд, упражнявайки правомощията си по чл.269 ГПК, намира, че решение № 1621/17.11.2017 г., постановено по гр. д. № 2762/2017 г. на Русенския районен съд е валидно и допустимо.

          За да се произнесе по съществото на спора, окръжният съд обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и поотделно и съобрази изискванията на закона, след което намира за установено следното:

          Делото пред първоинстанционният съд е било образувано по искова молба от К.В.П.. С нея, в т. ч. и с писмените и по реда на чл. 145 ГПК уточнения, същият твърди, че през есента на 2011 г. с ответницата, която е негова сестра, се уговорили устно съвместно да направят овощна градина в имот, притежаван от баща им Велико П.В. в местността „Орта Бюлюк“ в землището на град Русе като участват в това начинание поравно. Ответницата заминала за Италия като за създаването на овощната градина дала на брат си на ръка 650 лв. За осъществяване на съвместното им начинание ищецът изменил статута на земята от земеделска на овощни насаждения. Тъй като живеел заедно със съпругата си и пълнолетния си син в едно домакинство, те се уговорили бащата да действа, а синът да стане земеделски производител, тъй като той отговарял на критерия за възраст. Сред набора от документи, необходими за земеделски производители, бил и договор със собственика на земята, поради което синът на ищеца – св. Радостин П. и дядо му св. Велико В. сключили договор за наем на земеделска земя. През есента на 2011 г. в овощната градина посадили 600 бр. овошки, вложили много личен труд и средства за тяхното отглеждане. Когато ответницата се върнала от Италия през 2014 г.,  по нейно настояване бащата на страните извършил доброволна делба - дарение, като разделил процесната земя и обособил два равни имота, единият от които дарил на ответницата, а другият – на ищеца. При изповядване на сделката пред нотариус сестрата на ищеца казала, че ще му наплати сумата от 5 000 лв., представляваща равностойността на вложените от него и семейството му финансови средства за труд, овошки, растителна защита, резитба и др. Към настоящия момент и въпреки отправената й нотариална покана за изплащане на горната сума, ответницата отказала. Поради изложеното, ищецът претендира да бъде постановено решение, с което същата да бъде осъдена да му заплати сумата 5000,00 лв., с която се е обогатила за негова сметка, представляваща стойността на разходите по засаждане и отглеждане на 300 бр. овошки в дарената на ответницата от баща й земя за периода: есента на 2011 г. до завеждане на делото, които разходи са подробно описани в молба-уточнение от 22.05.2017 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска, както и лихва за забава за периода 16.06.2014 г. – 07.04.2017 г. в размер на 3 927,64 лв. Претендира деловодни разноски.

          Ответницата М.В.П., чрез пълномощника си адв. Д.И., в отговора на исковата молба оспорва активната и пасивна процесуална легитимация по спора. Предвид факта, че договорът за наем на процесната земя е сключен със сина на ищеца, счита че именно той е направил претендираните разходи по засаждане и обработване на насажденията. Тъй като половината от земята й е дарена от баща й в състоянието, в което е била към него момент, заявява, че не тя, а евентуално той е пасивно легитимиран по спора. Оспорва претенцията по основание и по размер като прави и вързажение за погасяването й по давност. Твърди, че не е налице обедняване на ищеца, тъй като за обработката на земята е ползвал субсидии и поради факта, че определената наемна цена по договора е в пъти по-ниска от обичайната за такива площи. В първото по делото съдебно заседание оспорва твърденията на ищеца за сключен помежду им договор за съвместна дейност. Заявява, че от 2007 г. работи в Италия и винаги била в помощ на семейството на брат си. Именно поради това и през 2011 г. помогнала финансово племенника си за засяване на дръвчета, за да може да се регистрира като млад фермер. Претендира отхвърляне на исковете и присъждане на разноските по делото.

        По делото е приобщена като писмено доказателство скица № 434/27.01.2010 г. /л.7/ на поземлен имот с идентификатор 63427.39.43, от който се установява, че същият е с начин на трайно ползване: нива, а съгласно скица № 15-102081/9.03.2017 г., приложена на л. 8 същият  поземлен имот с идентификатор 63427.39.43 е с начин на трайно ползване: овощна градина.

        По делото на л. 6 е приложен още договор за наем на земеделска земя от 1.09.2011 г. с нотариална заверка на подписите и с предмет:  предоставяне за ползване на трайни овощни насаждения с площ 14.999 дка, имот № 039043 в местността „Орта Бюлюк“, представляващ имот с идентификатор 63427.39.43 по кадастралната схема и кадастралните регистри на гр. Русе, сключен между Радостин П. – син на ищеца и Велико В. – баща на ищеца. Договорът е сключен за срок от 6 години като с него е уговорен начин на ползване на земята – за производство на селскостопанска продукция срещу годишен наем от 300 лв., платим в срок от един месец след реализиране на продукцията за съответната календарна година. Съгласно чл. 4, ал. 4 от договора наемателят е длъжен след изтичане срока на договора или при прекратяването му по друг ред да предаде на наемодателя земята свободна от посеви и растителни отпадъци.

От приложения на л. 9 нот. акт № 114, том 19, дело 3707, вх. рег. № 7834/16.06.2014 г. на СВ Русе се установява, че Велико П.В. – баща на страните по делото е дарил на ищеца и на ответницата поземлени имота, съответно с идентификатори 63427.39.44 и  63427.39.45, с площи от по 7.500 дка, обособени от поземлен имот с идентификатор 63427.39.43.

Видно от приложената на л. 10 нотариална покана, връчена на ответницата на 14.03.2017 г., ищецът я поканил да му заплати сумата от 5 000 лв., представляваща равностойността на вложените от него и семейството му труд и финансови средства по засаждането и отглеждането на овощни дръвчета в дарения й имот съгласно уговорката между тях за съвместна дейност.

Към доказателствения материал са приобщени представените от ищеца в подкрепа на претенцията му фактури, фирмени документи и др. за закупуван овощен посадъчен материал, торови и други препарати, приложени на л. 50 – л. 63 от делото, всичките, издадени на името на св. Радостин Красимиров П. – негов син и касаещи периода 2011 – 2014 г.

По делото е приета и неоспорена от страните агротехническа експертиза която установява, че в имота на ответницата има посадени общо 99 бр. плодни дървета, 20 бр. от които са новозасадени. Стойността им към настоящия момент възлиза на сумата 1 192,81 лв., а вложените разходи за създаването и отглеждането на овощната градина за 4 години и половина, т. е. от засаждането им до встъпване в плододаване, възлизат на 6 022,50 лв. Съгласно заключението на вещото лице Радостин Красимиров П. е бил регистриран като земеделски производител в периода от 2011- 2014 г., отписан е като такъв на 16.03.2015 г. като е получил субсидии в общ размер на 8796 лв. за три години от одобрения бизнес план.

             Ангажирани са и гласни доказателства от двете страни.

          Св. Радостин П. – син на ищеца, дава показания, че още от 2011 г., когато бил на 19 год. и учел в Русенския университет знае от баща си, че двамата заедно с леля му се разбрали за направата на овощна градина като си разделят разходите на две. Целта била да се продават плодовете и да се разделя печалбата между двамата. Заявява още, че се регистрирал като земеделски производител, за да имат документи при продажбата на плодовете. Регистрирал се той, защото отговарял на изискванията за възраст. Договорът за наем на земята сключил с дядо си, защото имало изискване за такъв договор по програмата, в която участвал. Също, за да отговаря на изискванията й сключили договора за наем за 6 години. С овощната градина се занимавал основно баща му, но той и майка му го подпомагали активно. Субсидии като земеделски производител получавал три години, от 2011 до 2014 г., по 1500 евро, които предоставял на баща си. През този период леля му била в Италия. От баща си знае, че била изпратила 650 лв. за направата на овощната градина. Върнала се окончателно в България през 2014 г., когато дядо му разделил земята между нея и баща му. Свидетелства, че лично не е присъствал на уговорки между баща си и леля по повод направата на овощната градина. При изповядване на сделката през 2014 г. е присъствал, но бил по-назад и не е чул за уговорка между страните за пари.

          Св. Янка П. – съпруга на ищеца, дава показания, че мъжът й предложил на сестра си – ответницата по делото да направят овощна градина в притежаваните от баща им 15 дка на Касева чешма. Заявява, че лично не е присъствала на отправеното от съпруга й предложение, нито на уговорките между тях. За тях научила от ищеца, който й обяснил, че се разбрал със сестра си да направят овощна градина и да делят разходите на две като след 5 - 6 години реколтата също ще се дели на две. Ответницата дала на ищеца 650 лв. за това. Свекърът й също били съгласен като не знае дали самият той е присъствал на уговорката между двамата. Свидетелства още, че тъй като съпругът й не отговарял на изискванията за възраст, а и имал неплатени глоби от таксиметровата дейност, която упражнявал, синът й се регистрирал като земеделски производител като получавал субсидии първите три години. Също от ищеца знае, че уговорката със сестра му била да записват всички разходи, които правят в една тетрадка и когато ответницата има възможност ще плати. Заради това и водили сметка през трите години колко труд, колко материали са купували. При връщането на ответницата от Италия й показали тетрадката, но тя отказала да плати. Заявява още, че до пролетта на 2017 г. обработвали градината тримата – тя, синът й и съпругът й. Разходите им били големи, заделяли ги цялото семейство от таксиметровата дейност, която упражнявали. При прехвърлянето на имота през 2014 г. в нотариалната кантора не присъствала. Всички документи били подготвени предварително като тогава адвокатката им обяснила, че ще запише в нот. акт претендираното от тях обезщетение от 5000 лв. за създадената в частта на ответницата овощна градина.

         Св. Д. Недева – втора братовчедка на страните, дава показания, че често се вижда и с двамата, тъй като са съседи по места на вилите. Заявява, че овощната градина е създадена от ищеца. Искал синът му да се регистрира като млад фермер и да получава субсидии. Твърди, че между страните никога не е имало уговорка за съвместен бизнес и при роднински събирания никога не ставало въпрос за такъв. Знае, че ответницата е изпращала повече от един път пари на брат си, но дали е било като дарение или в заем не знае.

         Св. Велико П.В. – баща на страните, дава показания, че през 2011 г. дал съгласието си синът му да направи в неговото място овощна градина. Първоначално сключил с него договор за наем, но после с внук си като млад фермер. Договорът бил за 5 години като наем не му бил плащан. И до момента синът му ползвал имота. Когато дъщеря му се върнала от Италия решил да извърши делба на градината между двете си деца. Твърди, че при сделката не е имало уговорка, че М. дължи на К. 5000 лв. Лично той се подписал при адвокатката. Свидетелства още, че до 2016 г. не е ставало въпрос дъщеря му да участва в овощната градина. Решението да раздели имота между двете си деца взел сам. Още като получил в наследство от своя баща нивата казал на сина си, че половината ще е за него, а половината за сестра му, но не я бил прехвърлил.

             Така дадените свидетелски  показания съда цени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК и относно фактите, които свидетелите са възприели лично и са плод на непосредствените им впечатления.

           Въз основа на установеното от фактическа страна съдът стига до следните правни изводи:

           От изложените обстоятелства, на които ищецът основава претенцията си за защита следва извода, че отношенията между страните следва да се уреждат от правилата на договора за дружество. За доказване сключването на договор за дружество по чл. 357 ЗЗД не е необходимо спазване на писмена форма, но следва да се установи по несъмнен начин съгласието на страните по делото да обединят своята дейност за постигане на обща стопанска цел, както и участието им в нея, за да се породят и съответните права и задължения на съдружниците.

         В конкретния случай твърденията на ищеца са, че между страните по спора е имало сключен договор за гражданско дружество от есента на 2011 г. с неопределен срок на действие. Твърдението му още е, че договорът е прекратен по правилата на  чл. 363, б. "а" ЗЗД, тъй като постигането на целта му е станало невъзможно след трайното влошаване на отношенията между страните през 2014 г., когато техният баща - св. Велико В. разделил овощната градина и дарил на страните обособените два имота. Поради това и предявената от него претенция намира своето правно основание в чл. 364 ЗЗД - за направените от него разноски за постигане на общата цел във връзка с воденето на дружествените работи съобразно уговореното между страните равно участие в разходите.

            Предвид, че договорът за гражданско дружество се явява неформален и консенсуален, то за валидността му законът не изисква специална форма и би могло да бъде сключен в устна такава. По делото, обаче, липсват каквито и да било доказателства, установяващи по убедителен начин /а главното и пълно доказване е на ищеца/, за наличието на такъв договор. Недоказани остават твърденията на ищеца, че между него и сестра му е бил сключен устен договор за съвместна дейност с цел засаждане и отглеждане на овощна градина в имота на баща им, при равно участие на двете страни в разходите и печалбите, съгласно която уговорка ответницата направила първата си вноска от 650 лв.

  Разпитани в качеството на свидетели по делото и съпругата, и синът на ищеца заявяват, че за уговорката между брата и сестрата да направят заедно овощна градина знаят от него. И двамата не са присъствали лично на нея, нито пък при нотариуса при изповядване на сделките за дарение на овощната градина, когато според ищеца ответницата обещала да му плати 5 000 лв. за вложените от семейството му труд и средства. От друга страна бащата на страните – свид. Велико В. и тяхната братовчедка Д. Недева твърдят, че никога не е имало уговорка за съвместен бизнес между брата и сестрата, нито пък знаят ответницата да е влагала някакви средства по повод направата на овощната градина във връзка с тази уговорка. При изповядване на даренията при нотариуса освен страните е присъствал лично и свид. В.. Последният дава показания, че не е постигана договореност, че М. дължи на К. 5 000,00 лв.

            В този смисъл и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, настоящият съдебен състав приема, че претенцията на ищеца като недоказана се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне, както правилно е приел и първоинстанционният съд.

Предвид формираният извод за неоснователност на главната претенция, неоснователен се явява и акцесорният иск по чл. 86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава. На основание чл. 271, ал.1 ГПК обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде потвърдено.          

 

 

 

 

           С оглед изхода от спора, отправеното искане и представените   доказателства, в полза на въззиваемата следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 500,00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.    

     Мотивиран така, Русенският окръжен съд

 

Р   Е   Ш   И  :

 

              ПОТВЪРЖДАВА решение № 1621/17.11.2017 г., постановено по гр. д. № 2762/2017 г. на Русенския районен съд.

              ОСЪЖДА К.В.П.,  ЕГН ********** ***, да заплати на М.В.П., ЕГН ********** *** сумата от 500,00 лв. /петстотин лева/ разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.          

     Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

                        

                                                                                                      2.