Р Е Ш Е Н И Е

№ 8

гр. Русе, 08.01.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на петнадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                            Председател: Наталия Г.

                                                            Членове:         Аглика Гавраилова

             Атанас Димитров – мл.с.

 

при участието на секретаря Иванка Венкова, като разгледа докладваното от мл. съдия Димитров въззивно гражданско дело № 810 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

            Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от С.С.П., ЕГН **********, чрез адв. В.Й., против Решение № 1461 от 25.10.2017г. по гр.д. № 4995/2017г. по описа на РРС, с което на основание чл.12 и сл. от ЗЗДН са определени мерки за защита от домашно насилие по отношение на Т.М.П., упражнено от жалбоподателя. Изложени са съображения за неправилност и необоснованост на решението и се иска то да бъде отменено, като се присъдят разноските за въззивното производство.

В законоустановения срок е постъпил отговор от Т.М.П., ЕГН **********, чрез адв. Д.И., с който се взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Иска се решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено и да й се присъдят направените разноски за производството пред въззивната инстанция.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.17, ал.1 от ЗЗДН и срещу решение на районния съд подлежащо на въззивно обжалване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С Решение № 1461 от 25.10.2017г. по гр.д. № 4995/2017г. по описа на РРС са постановени на основание чл.12 и сл. във вр. с чл.5, ал.1 от ЗЗДН мерки за защита от домашно насилие по отношение на Т.П., упражнено от страна на С.П., като се задължава същият да се въздържа от актове на домашно насилие, да не приближава жилището, в което П. живее на адрес ***, както и местата за социални контакти, за срок от три месеца от постановяване на съдебното решение. Със същото решение е определено и местоживеенето на детето А.М.С.П., ЕГН **********, да бъде при майката Т.П. до разрешаване на спора с влязло в сила решение по гр.д. № 4794/2017г. по описа на РРС, кой от родителите ще упражнява родителските права по отношение на малолетното дете.

Оплакванията във въззивната жалба са относно допуснато съществено процесуално нарушение в първоинстанционното производство, изразяващо се в нарушаване разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗЗДН. Съгласно същата, съдът се произнася с решение в открито съдебно заседание, а както се установява по делото, районният съд е сторил това на следващия ден с изпращане за връчване на постановеният съдебен акт. Твърди се, че това нарушение на съдопроизводствените правила е съществено и поради това решението следва да се отмени от въззивната инстанция. Настоящият въззивен съдебен състав намира, че релевираното оплакване е неоснователно. Действително, с оглед специалната разпоредба на чл.15, ал.1 от ЗЗДН, решението следва да се постанови в открито заседание, а в конкретния случай това не е сторено, поради което е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. То обаче не може да се определи като съществено, тъй като не представлява нарушение на процесуална норма, от точното прилагане на която зависи правилността на решението. Поради това не може да има за последица отмяна на съдебния акт на това основание.

Изложени са оплаквания във връзка с анализа на доказателствата от първоинстанционния съд и конкретно по отношение на събраните гласни доказателства. Сочи се, че показанията на свидетелките М. и Минчева са безкритично кредитирани, като те не са очевидци на описания инцидент, а възпроизвеждат факти, описани от молителката. Също така, че показанията на св. Минчева следва да бъдат преценявани с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, тъй като свидетелката е дъщеря на молителката. Твърди се, че от свидетелските показания не се установяват прояви на агресия след употреба на алкохол, а приложеното СМУ е изготвено два дни след инцидента и е напълно възможно нараняванията ѝ да са получени по различен от твърдения механизъм.

Окръжният съд намира, че макар и да не са свидетели на описания инцидент, свидетелите отразяват не само разказаното им от молителката в настоящото производство, но и възприетото от тях в момент, който непосредствено следва инцидента. Техните показания представляват пряко, макар и производно доказване на правнорелевантни факти. При преценката за тяхната достоверност съдът следва да извърши преценка, не само от гледна точка на това, как са узнали тези факти и от кого, но и способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат и отразяват тези факти, като ги съпоставят и с останалия доказателствен материал по делото. Показанията и на двете свидетелки си кореспондират, не съдържат вътрешни противоречия и се подкрепят и от събраните данни по делото. Обстоятелството, че свидетелката Минчева е дъщеря на молителката, не може само по себе си да изключи изцяло нейните показания, позовавайки се на предубеденост и заинтересованост. В своите показания свидетелката е отразила възприетото от нея непосредствено след инцидента, физическото и емоционалното състояние на майка си в този момент, както и телесните увреждания, установени в СМУ. Нещо повече, в обясненията си дадени пред органите на МВР, което представлява извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт, ответникът не отрича, че вечерта е консумирал алкохол, както и че е изгонил молителката от семейното жилище. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че описаните в СМУ увреждания може да са получени по различен начин, доколкото от доказателствената съвкупност по делото се установява противното. Установените увреждания описани в СМУ са били възприети от свидетелката Минчева, непосредствено след извършения акт на домашно насилие. Релевираните в жалбата доводи, че в справката изготвена от полицейският служител извършил проверка по случая, е отразено желанието на молителката преписката да бъде прекратена, тъй като няма претенции за защита спрямо ответника, са ирелевантни за настоящият спор. Съгласно чл.4, ал.2 от ЗЗДН, пострадалото лице може да подаде молба до органите на МВР за предприемане на мерки съгласно ЗМВР. Налагането на мерки за защита по ЗЗДН е от компетентността на районния съд по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗЗДН, което право молителката е упражнила. В този смисъл докога и дали ще се ползва от предвидените в ЗМВР мерки съобразно техните правомощия е субективно право на страната и е без значение в това производство.

Несъстоятелен е и доводът, че жалбоподателят грижейки се за малолетното си дете изключва възможността същият да бъде характеризиран като агресивна личност, с прояви на насилие. По делото е установен безспорно факта на извършено насилие от страна на жалбоподателя и обстоятелството, че това поведение е насочено спрямо нея, а не по отношение на детето. Съвсем логично е бащата да полага грижи за малолетното си дете, а всякакви действия от страна на майката, които биха възпрепятствали упражняването на родителските права от него, биха представлявали нарушение на закона.   

По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а решението на първоинстанционния съд потвърдено, като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора и съобразно правилото на чл.78 от ГПК, въззивникът дължи на въззиваемата страна сторените разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред въззивната инстанция, съобразно представения списък, в размер на 250лв.

На основание чл.17, ал.2 вр. чл.11, ал.2 от ЗЗДН въззивникът следва да заплати държавна такса за производството пред въззивната инстанция в размер на 12,50лв.

 

Мотивиран така, Русенският окръжен съд,

 

Р Е Ш И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1461 от 25.10.2017г. по гр.д. № 4995/2017г. по описа на Районен съд – Русе.

ОСЪЖДА С.С.П., ЕГН ********** да заплати на Т.М.П., ЕГН ********** сумата от 250лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

ОСЪЖДА С.С.П., ЕГН ********** да заплати по сметка на Окръжен съд – Русе държавна такса за въззивното производство в размер на 12,50лв.

 

На основание чл.17, ал.6 от ЗЗДН, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                    Председател:

 

 

                                                                                    Членове: