Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №10    

 

гр. Русе 8.1. 2018 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Русенски окръжен съд гражданска колегия в открито заседание  на 12.12. през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                            Председател:           ИСКРА БЛЪСКОВА

                                            Членове:              МАРИЯ ВЕЛКОВА

                                                                           ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН

                                             

при секретаря ЕВА ДИМИТРОВА  в присъствието на

прокурора като разгледа докладваното от председателя в.г.д. № 805 по описа за 2017 год. за  да се произнесе, съобрази:

                             Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

                             „Енерго-про-продажби“АД-гр.Варна е обжалвало решението на Русенски районен съд,постановено по гр.д.№ 2867/2017 г.,с което предявеният срещу него иск е уважен.Развива оплаквания за неправилност на същото.Иска от съда да го отмени и да постанови друго,с което да отхвърли предявения иск по изложените в жалбата съображения.

                             Ответникът по жалбата иска от съда да потвърди обжалваното решение.

                             Въззивният съд,след като провери оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,прие за установено следното:

                             Жалбата е основателна.

                             По делото не е спорно,че ответникът по жалбата е абонат на жалбоподателя за присъединен към ел.мрежа недвижим имот в с.Пиргово,Русенска област.На 17.2.2017 г.е извършена проверка на електромера му и същият е подменен,за което е съставен констативен протокол,подписан от двама свидетели.При извършената техническа проверка на СТИ в БИМ е констатирано,че при софтуерното четене е установена външна намеса  в тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.4-0021054 кВтч,което не е визуализирана на дисплея.В експертизата е посочено същи,че СТИ отговаря на изискванията за точност при измерване на ел.енергия,но не съответства на техническите характеристики.На база на констативния протокол и експертизата на БИМ е направено преизчисление на количеството потребена ел.енергия по реда на чл.50 ПИКЕЕ и е издадена фактура на потребителя общо за сумата 3062.13 лв.за процесния период.Вещото лице по делото е дало заключение,че начислената ел.енергия по посочената фактура е за потребена ел.енергия,записана в регистър 1.8.4,който не се визуализира на дисплея.

 

                             За да отхвърли предявения иск районният съд е приел,че в случая разпоредбата на чл.50 ПИКЕЕ е неприложима,че отчетът на енергията по скрит и недостъпен за потребителя регистър е в нарушение на чл.10 и 11 от същите правила и чл.120 ал.4 ЗЕ и че е абсолютно недоказано дали начислената енергия е действително потребена.

                             Обжалваното решение е неправилно.

                             Възможността за преизчисляване на сметките на потребителите за минал период е била уредена по различен начин в предходната законова уредба.Това са подзаконови нормативни актове,уреждащи случаите на грешки в отчитаната и потребената енергия,ПИКЕЕ от 2004 г.2007 г.,които понастоящем са отменени.В ЗЕ първоначално не съществува изрична уредба,която да позволява установяване на случаите на неизмерена,неправилно и/или неточно измерена ел.енергия.Тази възможност е предвидена едва с измененията му в ДВ бр.54/2012 г.-чл.83 ал.1 т.6,чл.98 а ал.2 т.6 и чл.104 а.В чл.64 от отменените ПИКЕЕ от 2004 г.е предвидена възможност за проверка в измервателната система и установяване на грешка над допустимата,при което ако не е известно кога се е появила грешката,отчетеното количество се определя по процедура,предвидена в договора за доставка на ел.енергия.Подобна е уредбата и в чл.45 от вторите ПИКЕЕ,също отменени.

                             В ЗЕ и горецитираните отменени подзаконови нормативни актове,не е уредена изрично възможността за отстраняване на грешки в отчитането на потребената ел.енергия,които се дължат на неточно изчисление от страна на оператора,когато е установено несъответствие  между данните на параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея,т.е.грешки,които се дължат на неприлагане на дължимите корекционни коефициенти при отчитане показателите на определен тип СТИ.

                             За първи път тази възможност е уредена в действащите понастоящем ПИКЕЕ-чл.50,обнародвани в ДВ бр.98/2013 г.след горепосочените изменения на ЗЕ от 2012 г.Тази разпоредба е отменена с решение на ВАС от 1.12.2015 г.по адм.д.№ 9462/2014 г.С последващо решение № 1500/6.2.2017 г.по адм.д.№ 2835/2015 г.на 5 членен състав на ВАС предходното решение е отменено,в резултат на което разпоредбата на чл.50 ПИКЕЕ от 2013 г.е действаща.Според нея в случаите на неправилно изчисляване на използваната от клиента ел.енергия,когато това се дължи на несъответствие на параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея,операторът на съответната мрежа коригира количествата ел.енергия като разлика между отчетеното количество и преминалото количество ел.енергия за времето от допускането на грешката,но не и за период по-голям от една година.

                             При действието на досегашната нормативна уредба е създадена практика на ВКС,но само по повод случаите на неточно отчитане на действително потребената енергия,когато това се дължи на неправомерна намеса или отстраняване на СТИ от потребителя.Тази практика дължи сметка за липсата на нормативна уредба,която да дава възможност и методика за едностранна корекция на сметките на потребителите за минал период и за това се приема,че клауза в общите условия,която допуска подобна корекция без да установи периода на грешните измервания и без да се отчете реалното потребление,е неравностойна и не обвързва потребителите/решение № 97/2015 г.по т.д.№ 877/2014 г.на ВКС I т.о. и цитираната в него практика/.Същевремнно се приема,че при неправомерна намеса върху СТИ от страна на потребителя,той дължи заплащане на реално потребената ел.енергия,ако доставчикът докаже наличие на потребление в действителния му размер.В същия смисъл е и решение № 115/2015 г.по гр.д.№ 4907/2014 г.на ВКС IV г.о.,в което се добавя и изискването,че неправомерната намеса е извършена от потребителя.

                             Посочената практика е неприложима в настоящия случай.При сегашната нормативна уредба е допустимо операторът на електропреносната или разпределителна мрежа да извърши преизчисляване на сметките на потребителите за минал период,когато е установена грешка по смисъла на чл.50 ПИКЕЕ от 2013 г.Съгласно § 1 от ДР на ПИКЕЕ „измерване“на ел.енергия означава регистриране на произведената или употребената активна и реактивна ел.енергия.Това регистриране е главната функция на СТИ т.е.неизмерена или неточно измерена ел.енергия ще е налице само тогава,когато цялата или част от ел.енергията за определен период не е била регистрирана от електромера.

                             Вещото лице е установило,чуе класът на точност на процесното СТИ отговаря на изискванията  за търговско измерване на консумираната ел.енергия.Обяснило е какво представляват отделните регистри,какви данни се записват в тях и какви показания са отразени.Експертът е приел,че не е отчетена ел.енергия,отразена в регистър 4 от 21054 кВтч.Констатирал е,че не е нарушена работоспособността на СТИ и няма данни за наличие на механични дефекти и за компрометиране на пломбажа му.Неотчетената ел.енергия не се визуализира на дисплея,а се начислява в Тарифа 4,която е самостоятелен регистър.Констатирана е при извършената проверка от служители на жалбоподателя с компютърно устройство-т.е.касае се за софтуерно препрограмиране на процесното СТИ.Не се изисква участие на потребителя за това.Констатираната при проверка ел.енергия в Тарифа 4 е действително потребена ел.енергия и се дължи нейното заплащане при условията на чл.50 ПИКЕЕ.

                             Като е приел обратното,районният съд е постановил неправилно решение,което следва да се отмени и предявеният иск да се отхвърли.

                             Разноски в полза на жалбоподателя се дължат и за двете инстанции.Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно,поради неналичие на правна и фактическа сложност на делото.Съобразно с цената на иска и на основание чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/2004 г.за минималния размер на адвокатските възнаграждения,то е в размер на 444.37 лв.за всяка инстанция.Общият размер на дължимите разноски е 1069.74 лв./заедно с държавна такса за въззивната инстанция и разноски за вещо лице и свидетел за първата инстанция.

                             По изложените съображения въззивният съд

                                                Р  Е  Ш  И:

                             ОТМЕНЯ решение № 1362/12.10.2017 г.,постановено по гр.д.№ 2867/2017 г.на Русенски районен съд и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

                             ОТХВЪРЛЯ предявения от С.П.Ш. ***,Русенска облъст против“Енерго-про-продажби“АД-гр.Варна отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 3062 лв.електрическа енергия.

                             ОСЪЖДА С.П.Ш. *** заплати на „“Енерго-про-продажби“АД-гр.Варна сумата 1069.74 лв.,направени по делото разноски за двете инстанции.

                             РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

                                                                             Председател:

 

                                                                             Членове: