Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № 4

гр. Русе, 04.01.2018 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Русенският окръжен съд,  гражданска колегия, в открито заседание на 5 декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                               Председател:         АНЕТА ГЕОРГИЕВА

                                                       Членове:         ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА

                                                                               НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА

при секретаря  ГАЛИНА И., като  разгледа докладваното от съдията ЧЕРКЕЗОВА В гр. дело № 737 описа за 2017г., за  да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

И.М.Б. обжалва Решението на Русенския районен съд, постановено по гр. д. № 7534/2016г., с което е признато за установено, че дължи на „ Топлофикация София „ЕАД сумите : 373,50 лева- главница за доставена и неплатена топлинна енергия за периода м.03.2013 – м. 04 2015г., 58,58 лева - лихва за забава върху главницата за периода 30.04.203г. – 19.04.2016г., 34,56 лева – главница за разпределение на топлинна енергия за периода м.03.2013г. до м.04.2015г.; 6.27 лева –лихва за забава върху главницата за периода 30.04.2013г. - 19.04.2016г., ведно със законна лихва върху главниците, считано от 28.04.2016г. до окончателното им изплащане, въз основа на издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 3478/2016г. по описа на РРС.

Излага оплаквания за неправилност на решението и иска отмяната му и отхвърляне на иска, както и присъждане на разноските.

Ответникът оспорва основателността на жалбата и моли тя да не се уважава. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на делото е иск по чл.422 от ГПК, предявен от „ Топлофикация София „ЕАД срещу И.М.Б.. По делото като трето лице, подпомагащо ищеца, е конституирано „Техемсървисиз” ЕООД - гр.София.

На основание чл.272 от ГПК, окръжният съд споделя изцяло мотивите на районния съд в обжалваното решение, както относно установените фактически положения, така и развитите правни доводи и счита, че същото следва да бъде потвърдено по изложените в него съображения, като приема и правната квалификация на иска.

 Жалбоподателят Б. – ответница в първоинстанционното производство, е собственик на апартамент № 21, находящ се в гр.София, ж.к.“Дружба“, бл.3, вх.А, ет.6 / нотариален акт № 30, нот.дело № 31721/15.12.1993г.,  нотариален акт № 155, том II от 14.04.2008г/.  До 11.08.2008г. постоянният й адрес бил в гр.София, ж.к.“Дружба“, бл.3, вх.А, ет.6, ап.21.

Съгласно протокол от 10.06.2002г. на Общото събрание на етажните собственици на входове А, Б и В на бл.3,находящ се в гр.София, ж.к.“Дружба“, било взето решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Техемсървисис“ ЕООД и упълномощено лицето Живко Стоев Живков да представлява етажните собственици и сключи такъв договор с това търговско дружество.

За събиране на вземанията си за периода от м.03.2013г. до м.04.2015г. за доставена топлинна енергия в топлоснабден имот – апартамент № 21, находящ се в гр.София, ж.к.“Дружба“, бл.3, вх.А, ет.6, с абонатен № 45163, ищецът   подал заявление по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 3478/2016г. по описа на РРС и издадена Заповед за изпълнение за дължимите суми, лихви и разноски, но ответницата Б. подала срещу заповедта по чл.410 от ГПК възражение за недължимост на сумите.

 От заключението на изготвената в първоинстанцинното производство  по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че отразените неплатени парични суми от страна на абонат № 045163, клиент И.Б., в счетоводството на ищцовото дружество са, както следва: 373.50 лева – главница за доставена и неплатена топлинна енергия за периода м.03.2013г. до м.04.2015г.; 64.41 лева - лихва за забава върху главницата за периода 30.04.2013г. до 19.04.2016г.; 34.56 лева – главница за разпределение на топлинна енергия за периода м.03.2013г. до м.04.2015г.; 6.95 лева –лихва за забава върху главницата за периода 30.04.2013г. до 19.04.2016г. За тези парични суми са издадени фактури, описани по номера и дати в таблици в констативно-съобразителната част на заключението, като не са отразени извършени плащания по същите. Главницата включва 319.22 лева за отопление от сградна инсталация с включен ДДС и 54.28 лева за подгряване на вода с включен ДДС.

 От заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че в топлоснабдения имот – апартамент № 21, находящ се в гр.София, ж.к.“Дружба“, бл.3, вх.А, ет.6, с абонатен № 45163, няма индивидуални разпределители на топлинна енергия, тъй като отоплителните тела са демонтирани, а има само един водомер за битова гореща вода.  Задълженията за имота на ответницата за процесния период съвпадат по размери с ищцовота претенция, като сумите са начислявани само за отопление от сградна инсталация и за БГВ, но не и за отопление на имота. Сумите са начислявани в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката.  

При тези установени процесуални факти правилно районният съд приел, че ответницата като собственик на процесния имот в сграда – етажна собственост, присъединена към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, се явява клиент на топлинна енергия и е длъжна да заплаща цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната Наредба по чл.36, ал.3. Съответно, тя дължи заплащане на припадащата се част от топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и БВГ, независимо от отсъствието на отоплителни тела и измервателни уреди в имота й.

В процесния период страните са били в облигационни отношения по повод доставената от ищцовото дружество топлинна енергия за процесния недвижим имот. Съгласно чл.153 от ЗЕ, в актуалната му към периода на доставката редакция, качеството на клиент на топлинна енергия се придобива по силата на закона, с придобиването на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване. На ответницата е налице и надлежно открита партида, но дължимостта на топлината отдадената от сградната инсталация топлинна енергия произтича по силата на самия закон.

Видно от заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, претендираната от ищеца сума включва единствено цената на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, БВГ, както и цената на услугата по дялово разпределение на топлинната енергия, цената на която услуга съгласно общите условия на ищеца, се дължи от клиента.

 Ето защо правилно е прието, че предявеният установителен иск е основателен и доказан по размер и като такъв е уважен.

Доводите във въззивната жалба, че ответницата не ползва имота и следователно няма задължения към ищеца, са неоснователни. Видно от представените нотариални актове, същата е собственик на имота, като по делото не са релевирани доказателства за противното. Ето защо, тя се явява клиент на топлинна енергия и като такъв е длъжна да заплаща цена за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, БВГ, както и цената на услугата по дялово разпределение на топлинната енергия.

Налице е произнасяне на първоинстанционния съд относно наличието на валидна облигационна връзка между ищеца и ответницата, съображенията за което се споделят изцяло и от въззивната инстанция.

Неоснователни са и доводите относно несъответствие на топломера с изисквания на Закона за измерванията. В проверявания съдебен акт е прието, че той съответства на изискванията за метрологичен контрол, в нормативно определените срокове са извършвани метрологични проверки, който извод настоящата инстанция намира за основан на доказателствата по делото.

Размерът на претендираната сума, видно от експертното заключение, не е недоказан, тъй като е изчислен съобразно нормативните изисквания.

 

С оглед изхода на делото, жалбоподателят Б. следва да бъде осъден  да заплати на ответната по жалбата страна направените във въззивното производство разноски  за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.

Мотивиран така, Окръжният съд

 

                                   Р         Е          Ш        И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1043/14.08.2017 г., постановено по гр. д. № 7534/2016 г. по описа на Русенския районен съд.

ОСЪЖДА И.М.Б., ЕГН **********,   ДА ЗАПЛАТИ на             „ Топлофикация София „ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Ястребец” № 23Б, ЕИК 831609046, сумата от 50 лева – юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ: