Р Е Ш Е Н И Е  

                                                           гр.Русе, 14.12.2017г.

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД , шести граждански състав в публично заседание на 16 ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                Председател: ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА

            

При секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА,  като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 7069 по описа на 2017 г.,  за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл.12 и сл. от Закона за защита от домашното насилие.

Образувано е по молба за защита с правно основание чл.8, т.1 от ЗЗДН, депозирана от М.Ш.И., с която молба се иска спрямо ответника, да бъдат наложени мерките за защита, визирани в чл.5, т.1 и т.3 от ЗЗДН.

Ответникът О.А.А. счита подадената молба за неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена, тъй като изнесените в нея данни не отговаряли изцяло на истината.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Молбата е депозирана в съда на 05.10.2017 г., т.е. в преклузивния едномесечен срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН от извършване на акта на домашно насилие на 09.09.2017г., от процесуално легитимирано лице /чл.8, т.1 ЗЗДН/ и против ответник, който е пасивно процесуално легитимиран да отговаря по нея /чл.3, т.2, пр.2 от ЗЗДН /, поради което е допустима.

Пострадалото лице М.Ш.И. твърди, че с ответника О.А.А. са живели на съпружески начала и от съвместното им съжителство имат роден един син- Д. О.А., навършил пълнолетие, роден на ***г.

От събраните в хода на производството писмени доказателства –. предупредителен протокол на служители от Второ РУ при ОД на МВР - Русе се установява, че на 06.08.2017г. полицейски служители са предупредили ответника да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие, изразяващи се в нанасяне на телесна повреда, отправяне на закани спрямо М.Ш.И.; предупредителен протокол на служители от Второ РУ при ОД на МВР - Русе се установява, че на 28.09.2017г. полицейски служители са предупредили ответника да не отправя закани  и заплахи за саморазправа към М.Ш.И., да не извършва действия, които биха могли да й причинят телесна повреда, да не отправя обидни квалификации и нецензурни думи към същата, да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие, над М., Ш.И. , като и  да не извършва непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Видно от изпратеното до молителката уведомително писмо (л.9), изх. от Второ РУ при ОД на МВР – Русе, на 19.09.2017г., по повод подадено от И. заявление, е била образувана проверка по преписка  с УРИ 339300-4832/1909.2017г. по описа на Второ РУ  - Русе.

По делото са разпитани свидетелите Д. О.А. (син на страните), С. Н. Н.(съсед на страните), Е. Г. С.(съсед на страните), Н. А. К. (колега на ответника), С. М. Ю. (познат на ответника) и Е. О. А. (дъщеря на ответника). Показанията на свидетелите, намиращи се в роднински връзки със страните се кредитираха от съда в съответствие с разпоредбата на чл.172 ГПК, предвид тяхната възможна заинтересованост от изхода на делото. Първите двама свидетели възпроизвеждат преките си впечатления от случая, въведен с молбата, а св.Станева конкретизира няколко случая с участници молителя и ответника. Както по отношение случилото се на 09.09.2017г., така и досежно отношенията между страните, показанията на св. Д. О.А. , С. Н. Н.и Е. Г. С.не се различават по същество. Показанията на тримата свидетели са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, а са и в унисон с останалите писмени доказателства – деклацария по чл.9 ал.3 от ЗЗДН и 2бр. протоколи за полицейско предупреждение.

 Съдът не кредитира показанията другите трима свидетели, тъй като те противоречат на останалите събрани по делото доказателства. При липсата на други обективни доказателства, опровергаващи съдържанието на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН и протоколите за полицейско предупреждение, следва да се приеме за безспорно доказан фактът, че О.А.А. е осъществил акт на домашно насилие, изразяващо се в отправяне на обиди и заплахи за живота и здравето  на М.Ш.И..

Уважаването на молба за защита по реда на ЗЗДН изисква по надлежния ред да бъде установен осъществен спрямо молителя конкретен акт на домашно насилие, изразяващ се във физическо или психическо насилие от страна на ответника по молбата- чл.2 от ЗЗДН. Съобразно общите правила - 154, ал.І от ГПК приложими и в производствата по ЗЗДН- чл.§1 от ЗР на ЗЗДН  доказателствената тежест е на молителката да установи обстоятелствата, на които основава молбата си за защита от осъществено спрямо нея домашно насилие. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗЗДН като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно насилие е предвидена декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, която се подава към молбата за защита и същата е достатъчно основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице. На декларацията по чл.9, ал.ІІІ от ЗЗДН е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства, съдът може да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание така приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание на извършения акт: датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, тъй като в много от случаите актовете на насилие са извършвани, без да има свидетели. Доказателствената тежест при направено оспорване на молбата за защита лежи на ответника в производството. Ответникът е този, който следва да проведе успешно насрещно доказване, което да обори изложеното в декларацията и да разколебае нейната доказателствена сила. В конкретният случай представената от ищеца декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, съдържа достатъчно данни, че е налице домашно насилие по см. на чл.2 от закона. В нея са посочени конкретни фактически действия / блъскане, отправяне на закани и заплахи за живота и здравето  на молителя/. Действията на ответника представляват домашно насилие по см. на чл.2 от ЗЗДН. Безспорно е, че страните не са в състояние да разрешат личните си проблеми, а се налага да търсят съдействието на органите на реда и съда. Рядкост са житейските ситуации, в които актовете на домашно насилие се извършват в присъствието на независими и незаинтересовани свидетели. По тази причина смисълът и духът на закона е да предостави защита на жертвата на домашно насилие, макар и при липса на безспорни доказателства. В конкретният случай ответникът не проведе такова насрещно доказване на изложените факти в декларацията, още повече, че от събраните доказателства, по безспорен начин се установи, че на твърдяната дата и място действително е бил осъществен акт на насилие върху ищцата, за което е издаден Протокол за полицейско предупреждение.

Поради което, събраните по делото доказателства, сочат на извода за осъществено домашно насилие спрямо молителката, което е основание за налагане на мерки за защита по ЗЗДН. Съдът намира, че по никакъв начин не може да се оправдае извършваните от ответника актове на насилие, изразяващ се в психическо насилие спрямо лице, с което е бил във фактическо съпружеско съжителство и от което има дете /чл.3, т.2 и т.3 от ЗЗНД/, поради което в случая са налице предпоставките за предприемане на мерки за защита по смисъла на ЗЗДН и ответникът следва да понесе отговорността, предвидена в закона.

По делото няма данни спрямо ответника по молбата да са налагани и друг път мерки по ЗЗДН, същият не се води на отчет в психо-диспансер и няма данни за образувани срещу него преписки, от приложената справка за съдимост на Районен съд-Русе, лицето е неосъждано.

По изложените причини съдът намира, че спрямо ответника следва да бъдат наложени мерките по чл.5, т.1, и т.3 от ЗЗДН за един средно продължителен срок от 10 месеца /чл.5, ал.2 от ЗЗДН/, през който съдът намира, че същият би могъл да свикне да съобразява поведението си със закона и правилата на морала и най-вече с оглед предотвратяване на бъдещи и заздравяване на вече реализираните последици на извършваното спрямо молителката от ответника домашно насилие.

С оглед императивната разпоредба на чл.5, ал.4 от ЗЗДН на ответника задължително следва да бъде наложена и глоба, която съдът определя в минималния посочен в закона размер от 200 лева.

С оглед изхода на делото и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН в тежест на ответника е и дължимата за производството държавна такса, която съдът, съгласно чл.3 от ТДТССГПК, определя в размер на 50 лева, вносими по сметка на РРС. В негова тежест са и разноските по делото, претендирани от молителката М.Ш.И. за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева и същите следва да бъдат присъдени, предвид направеното искане от последната за това.

Така мотивиран и на основание чл.15, ал.1 от ЗЗДН, Русенският районен съд

                                             

Р Е Ш И :

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН мерки за защита от домашно насилие, извършено спрямо М.Ш.И., ЕГН **********, от О.А.А., ЕГН **********– лице, с което молителката е била във фактическо съпружеско съжителство, като

ЗАДЪЛЖАВА О.А.А., ЕГН ********** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М.Ш.И., ЕГН **********.

ЗАБРАНЯВА за срок от 10 /десет/ месеца на О.А.А., ЕГН **********, да приближава пострадалото лице – М.Ш.И., ЕГН **********, както и да приближава жилището, в което същата живее – къща, находяща се в гр.Р., ул.”Д. Д.”, №., вх.., ет.., както и местата за социални контакти и отдих на М.Ш.И., ЕГН **********.

ПРЕДУПРЕЖДАВА О.А.А., ЕГН **********, на осн.чл.16, ал.2 от ЗЗДН, че при неизпълнение на заповедта на съда, ще бъде задържан от полицейския орган, констатирал нарушението, за което ще бъдат уведомени незабавно органите на прокуратурата.

ОСЪЖДА, на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН, О.А.А., ЕГН ********** да плати глоба в размер на 200 лева, както и държавна такса в размер на 50 лева, по сметка на Русенския районен съд.

ОСЪЖДА О.А.А., ЕГН **********,*** да заплати на М.Ш.И., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 400 лева – разноски по делото.

Да се издаде заповед за защита срещу О.А.А., ЕГН **********, по реда на чл.15, ал.2 ЗЗДН, в която се впишат последиците от неизпълнението й по чл.21, ал.3 ЗЗДН.

Решението и заповедта за защита, на осн.чл.16, ал.3 ЗЗДН, да се връчат на страните.

Препис от решението и заповедта да се изпрати до ОДМВР – гр.Русе за изпълнение.

Решението може да се обжалва пред Русенския окръжен съд в 7-дневен срок от връчването му на страните. Обжалването не спира изпълнението на заповедта.

 

Районен съдия: