Р Е Ш Е Н И Е 1690

гр.Русе, 29.11.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II-ри граждански състав в публичното заседание на 31-ви октомври, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                            Председател: МИЛЕН ПЕТРОВ

 

          при секретаря  ТЕОДОРА ПЕТРОВА, в присъствието на прокурора…………., като      разгледа    докладваното  от  съдията  гражданско  дело № 7559  по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното: 

          Предявени са обективно съединени искове с правно основание 108 ЗС, чл.109 ЗС и чл.59 ЗЗД.

          Ищцата С.М.С. твърди, че е съсобственик на недвижим имот - дворно място, с площ от 363 кв.м., находящо се в гр.Р.е, кв."Д.“.., ул."М.Б." №.. представляващо поземлен имот с идентификатор 63427.4.2063 и на построената в него едноетажна фамилна жилищна сграда. Заявява, че до лятото на 2015 г. между съсобствения й имот и съседния, собственост на ответниците, а именно поземлен имот с идентификатор 63427.4.2068 съществувала ограда от дървени палети, която разделяла двата имота. През лятото на 2015г. ответниците, подпомагани от близките си, премахнали дървените палети и изградили на тяхно място ограда с мрежа, закрепена към земята със стоманобетонна основа, като при направата на тази ограда  завзели част от недвижимия й имот. До предявяване на иска ответниците отказвали да предат владението на тази част и понастоящем продължавали да го владеят без правно основание, което означавало, че оспорват собствеността й. Отказвали да премахнат и оградата, която е поставена в нейното дворно място и да освободят от нея заетата площ от двора.Твърди, че завзетата от ответниците част представлява: правоъгълник с размери приблизително 5 м. на 0, 80 м. по границата на нейния недвижим имот и имота, собственост на ответниците в долната част на оградата от към ул. „М. Б." и  правоъгълник с размери 8 м. на 1,30 м. по границата на нейния недвижим и имота, собственост на ответниците в горната част на имота откъм недвижими имоти с идентификатори 63427.4.2062 и идентификатор 63427.4.2069.   Заявява, че наела фирма „Геодезия 97" ЕООД, която извършила трасиране на недвижимия й имот, от което е видно, че границата между техния имот и този на ответниците е права линия и няма изкривяване в горната част на имота, каквото има в момента, след поставянето на телената ограда от съсобствениците и близките им.      

           Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което  Да признае за   установено   по   отношение   на ответниците, че е съсобственик на част от недвижимия имот - дворно място, със застроена площ от 363 кв.м., находящо се в гр.Р. кв."Д..", ул."М. Б." №.. представляващо поземлен имот с идентификатор 63427.4.2063 , при граници и съседи: поземлени имоти с идентификатори 63427.4.2606, 63427.4.2062, 63427.4.2069, 63427.4.2068, а именно: правоъгълник с размери приблизително 5 м. на 0, 80 м. по границата на горепосочения недвижим имот и имота с идентификатор 63427.4.2068, собственост на ответниците в долната част на оградата от към ул. „М. Б." и правоъгълник с размери 8 м. на 1,3 м. по границата на нейния недвижим имот и имота с идентификатор 63427.4.2068, собственост на ответниците в горната част на имота от към недвижими имоти с идентификатори 63427.4.2062 и идентификатор 63427.4.2069, да осъди ответниците да й предадат владението на същата част и да премахнат изградената от тях ограда.Претендира ответниците да заплащат сумата от 100 лева месечно, обезщетение за това, че е лишена от правото да ползва частта от собствения си недвижим имот , считано от датата на образуване на настоящото гражданско дело, до предаване на владението върху същата част. Претендира разноски.

          Ответниците К.М.  М. и С.  А.  М. оспорват предявените искове като неоснователни и молят да бъдат отхвърлени, претендират разноски.Твърдят, че действително са изградили нова ограда между двата имота, но същата не навлиза в имота на ищцата. Ответникът Д.И.      А. не представя в срок отговор на ИМ.

          Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

От събраните в настоящото производство писмени доказателства – НА №184, т.V, д.№821/2016г. се установява, че ищцата е съсобственик на поземлен имот с идентификатор 63427.4.2063, с адрес: гр.Р., кв."Д.“ . ул."М.Б." №... Не се спори и че ответниците са съсобственици на поземлен имот с идентификатор 63427.4.2068/съседен на ищцовия/, както и че през 2015г., ответниците са изградили ограда-телена мрежа между двата имота, като поставили и циментов бордюр, за да държи циментовите колове.

 Свидетелите на ищцовата страна Б.Б. и Г.С. установяват, че действително между двата имота съществува ограда, която не е права и навлиза в имота на ищцата.

Ответните свидетели М.С./внук на ответницата К.М./ и Р.А./син на ответницата К.М./, твърдят, че оградата между имотите е съществувала отдавна, като помастоящем сменили дървените греди с железни тръби.Твърдят, че оградата не навлиза в имота на ищцата, но и че не е в права линия.

По делото са приети единична и тройна съдебна експертиза.

  С оглед изложените фактически данни, съдът прави следните правни изводи:

В чл.108 ЗС законодателят е предвидил кумулативната наличност на три предпоставки за уважаване на ревандикационен иск – ищецът да притежава право на собственост върху имота, предмет на иска, имота да се намира във владение или държане на ответника, който да владее или държи без основание. В тежест на ищеца е да докаже наличието на първите два елемента от фактическия състав на чл.108 ЗС, а ответникът следва да доказва основание, на което владее или държи. Искът за ревандикация по чл.108 ЗС съдържа две части: признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на имота и връщане на владението върху имота на собственика му. С оглед на тази особеност, ако ищецът докаже да е носител на претендираното право, но ответникът не владее имота или го владее на правно основание, противопоставимо на собственика искът следва да се уважи само в установителната част и да се отхвърли в частта за предаване на владението/в т.см. т.2А от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК/.

По делото безспорно бе установено, че ищцата е съсобственик на поземлен имот с идентификатор 63427.4.2063, с адрес: гр..Р., кв."Д. . ул."М. Б." №. Не се спори и че ответниците са съсобственици на поземлен имот с идентификатор 63427.4.2068/съседен на ищцовия/, както и че през 2015г., ответниците са изградили ограда-телена мрежа между двата имота, като поставили и циментов бордюр, за да държи циментовите колове. По тези обстоятелства страните не спорят.

По делото категорично бе установено от изготвената тройна съдебна експертиза, която съда изцяло кредитира, като   компетентно изготвена и с участаето на вещото лице, изготвило първоначалната експертиза, което заявява, че поддържа тройната, че размера на частта на съсобствения на ищцата имот, която се държи без основание от ответниците е площта, заключена между изградената ограда, изчертана в жълт цвят и имотната граница по кадастралната карта в син цвят,  съобразно комбинираната скица – Приложение № 1 към изготвената по делото тройна съдебно-техническа експертиза и възлиза на 1 кв.м.

Предвид изложеното и съобразно експертизата, искът в тази му част следва да се уважи, а в останалата част да се отхвърли.

Само за яснота следва да се отбележи и че  иска по чл.108 ЗС е действие на обикновено управление, а не акт на разпореждане с имота, поради което може да бъде предявен и от отделен съсобственик, който е легитимиран да търси връщане на целия имот, а не само на частта, съответстваща на неговия дял от съсобствеността/ в т.см. Решение № 1711 от 14.12.2000 г. на ВКС по гр. д. № 293/2000 г., IV г. о./.

          По иска с правно основание чл.109 ЗС.

           Предявен е негаторен иск за защита на правото на собственост, като ищците твърдят, че правата им се нарушават неоснователно от ответниците. За успешното провеждане на търсената вещна защита е необходимо ищците - собственици на един имот да искат да бъде установено съществуването на правото им на собственост и на тази основа да се установи, че определено трето лице извършва определени действия възпрепятстващи или ограничаващи упражняването на тяхното право на собственост. Така очертаните предпоставки на негаторната защита предполагат ищците да докажат правото си на собственост върху имота, накърнено или ограничено неправомерно от действия-фактически или правни – предприети от ответниците или пък от бездействие на последните. При доказване на тези предпоставки, ответниците следва да доказват основание за предприетите от тях действия. Предявеният иск може да се уважи единствено ако се докаже противоправност на предприетите действия от ответниците и ограничаване на правото на собственост на ищците.

          Предвид изложеното съдът намира,че предявения иск е  основателен.

          По делото  се установи, че  страните са собственици на съседни недвижими имот и че ответниците са изградили ограда, навлизаща в имота на ищцата.

 Собственикът има право да изисква от всички да зачитат правото му на собственост. При нарушаване на това абсолютно право на негово разположение е негаторният иск по чл. 109 ЗС. Изложеното и мотивите по предявения иск по чл.108 ЗС обосновава основателността на предявения  иск по чл.109 ЗС ответниците да премахнат, частта от изградената ограда, навлизаща в ищцовия имот.

По иска с правно основание чл. 59 ЗЗД.

Предявения иск по чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване на частта от имота от ответниците е неоснователен поради следното:

За успешното провеждане на исковата защита по  чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищците е да установят при условията на пълно главно доказване не само факта, че са собственици на имота, но и, че ответникът е ползвал фактически имота за конкретния период от време, без правно основание за това, както и размера на вредата, равняваща се на спестения пазарен наем. /Решение № 193 от 2.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 1087/2009 г., II т. о., ТК/. Установи се, че ответниците действително са ползвали без основание част от имота на ищцата, но по делото липсват каквито и да е доказателства за размера на вредата, които съда не може да определи, поради липсата на специални знания. Предвид изложеното претенциите за неоснователно обогатяване следва да се отхвърлят като недоказани.

          И двете страни по делото са претендирали разноски. Съгласно уважената/ отхвърлена част от исковете и представените списъци по 80 ГПК, ответниците дължат на ищцата сумата от 1000.00 лв.-разноски по делото.

          По изложените съображения, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.  М.М., ЕГН **********, С. А.  М., ЕГН ********** и Д.И.      А., ЕГН **********, че С.М.С., ЕГН ********** е съсобственик на 1 кв.м./ площта, заключена между изградената ограда, изчертана в жълт цвят и имотната граница по кадастралната карта в син цвят/ от поземлен имот с идентификатор 63427.4.2063, с адрес: гр.Р., кв."Д.“ ., ул."М. Б." №.., съобразно комбинирана скица – Приложение № 1 към изготвената по делото и приета в о.с.з.на 31.10.2017г. тройна съдебно-техническа експертиза, която да се счита за неразделна част от решението.

          ОСЪЖДА К.  М.М., ЕГН **********, С. А.  М., ЕГН ********** и Д.И.А., ЕГН ********** ДА ПРЕДАДАТ на С.М.С., ЕГН ********** владението върху 1 кв.м./ площта, заключена между изградената ограда, изчертана в жълт цвят и имотната граница по кадастралната карта в син цвят/ от поземлен имот с идентификатор 63427.4.2063, с адрес: гр.Р., кв."Д.“ ., ул."М. Б." № .., съобразно комбинирана скица – Приложение № 1 към изготвената по делото и приета в о.с.з.на 31.10.2017г. тройна съдебно-техническа експертиза, която да се счита за неразделна част от решението и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част.

 ОСЪЖДА К.  М.М., ЕГН **********, С. А.  М., ЕГН ********** и Д.И.А., ЕГН ********** на основание чл.109 ЗС да преустановят неоснователните си действия, които пречат на ищцата С.М.С., ЕГН ********** да упражнява правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор 63427.4.2063, като премахнат изградената ограда, навлизаща  върху 1 кв.м./ площта, заключена между изградената ограда, изчертана в жълт цвят и имотната граница по кадастралната карта в син цвят/ от поземлен имот с идентификатор 63427.4.2063, с адрес: гр..Р., кв."Д.“ . ул."М. Б." № . съобразно комбинирана скица – Приложение № 1 към изготвената по делото и приета в о.с.з.на 31.10.2017г. тройна съдебно-техническа експертиза, която да се счита за неразделна част от решението.

ОТХВЪРЛЯ иска на С.М.С., ЕГН ********** срещу К.  М.М., ЕГН **********, С. Айриев  М., ЕГН ********** и Д.И.А., ЕГН ********** с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на 100.00 лв.-месечно обезщетение за ползване на частта от имота без основание.

 ОСЪЖДА К.  М.М., ЕГН **********, С. А.  М., ЕГН ********** и Д.И.А., ЕГН **********,*** да заплатят на С.М.С., ЕГН **********,***, чрез адв.А.Н. сумата от 1000.00 лв.-разноски по делото.  

          Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: