Р Е Ш Е Н И Е

№657

гр. Русе, 13.05.2016 год.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на двадесет и седми април, две хиляди и шестнадесета година в състав:

  

 Председател: Тихомира Казасова

 

при секретаря С.И., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №6959 по описа за 2015 год., за да се произнесе, съобрази следното:

            П.Й. И., управител на „НПН Груп” ЕООД заявява, че представляваното от нея дружество придобило от „Факторинг Инвест” ЕАД, чрез договор за цесия, вземане от ЧСИ Венцислав Маринов, рег.№833, произтичащо от предплатена на неосъществено основание такса в размер на 6482.93 лева по изпълнително дело №20158330400166 по описа на съдебния изпълнител.

            Пояснява, че на 06.11.2014г. „Мега МОЛ Пропърти Мениджмънт” ЕООД (в качеството на залогодател) и „Факторинг Инвест” ЕАД (заложен кредитор), сключили договор за особен залог, обезпечаващ задължение по споразумение от 29.10.2014г. Заявлението, вписано в ЦРОЗ на 18.12.2014г., съдържало 496 индивидуално определени вещи, съгласно приложение №1.

            На 06.02.2015г. било вписано заявление за пристъпване към изпълнение. Четири дни по-късно длъжникът получил съобщение за пристъпване към изпълнение по ЗОЗ.

            По молба на „Факторинг Инвест” ЕАД, на 18.03.2015г. било образувано изпълнително дело №20158330400166, в производството по което, на основание чл.18, ал.4 ЗЧСИ, вр.чл.35 ЗОЗ, взискателят поискал предаване на заложеното имущество. Ответникът насрочил процедура по предаване на имуществото за 21.03.2015г. На посочената дата дружеството внесло дължимата такса - 6482.93 лева с ДДС. Действията на съдебния изпълнител по отнемане и предаване на вещите били осуетени от намесата на синдика на „Мега МОЛ Русе” АД – В. С., с оглед което ответникът спрял насрочената процедура до явяване представител на „Дунавски хали” ЕООД и уточняване собствеността на вещите. По-късно същия ден, адв.А.Б. – пълномощник на „Мега МОЛ Пропърти Мениджмънт” представила доказателства за собствеността на вещите, но въпреки това насроченото отнемане и предаване на вещите не било извършено.

            На 28.07.2015г. взискателят поискал да му бъде възстановена внесената такса, предплатена на неосъществено основание, но молбата била оставена без уважение.

През м.октомври 2015г. „Факторинг Инвест” ЕАД прехвърлило на „НПН Груп” ЕООД вземането си към съдебния изпълнител, който бил уведомен за цесията на 16.10.2015г.

Молителят счита, че след като основанието за внасяне на таксата не е осъществено поради осуетяване процедурата и неизвършване на насрочените принудителни действия, то сумата следва да бъде възстановена на основание чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД. Твърди, че таксата по т.21 ТТРЗЧСИ е резултативна и се дължи при реално извършване на съответните изпълнителни действия, възложени от взискателя. Приема, че изискуемостта на вземането е настъпила на 28.07.2015г. (датата, на която ЧСИ е получил поканата) и за времето от 29.07.2015г. – 16.11.2015г. (датата, на която е депозирана исковата молба) претендира обезщетение за забава в размер на законната лихва – 200.29 лева.

Излага правни аргументи досежно основателността на претенцията: уведомлението на съдебния изпълнител, че ще счита изпълнителните действия за изоставени ако взискателя не поиска изготвяне на постановление за определяне равностойността на процесните вещи приема за неоснователно, тъй като същото би имало смисъл в случай, че се налага определяне на окончателната такса по т.21 от Тарифата, ако вещите са били ефективно отнети от фактическата власт на заложния длъжник и предадени на визскателя. В тази връзка сочи, че изпълнението не е изоставено от взискателя, а не е осъществено от ЧСИ. Счита за недопустимо искането на ответника за остойностяване на процесните вещи, с оглед събиране тяхната равностойност на основание чл.521, ал.2 ГПК, тъй като такива действия не са били поискани от взискателя. По този повод заявява, че съдебният изпълнител действа като довереник на взискателя и е обвързан от неговите инструкции.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди Венцислав Й. Маринов в качеството му на ЧСИ, рег.№833 район ОС – гр.Русе да заплати на „НПН Груп”  ЕООД сумата 6482.93 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.11.2015г. до окончателното й изплащане, както и 200.29. лева – мораторна лихва за периода 29.07.2015г. – 16.11.2015г.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ЧСИ Венцислав Маринов е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции. Не оспорва фактите, изнесени от дружеството, а именно: по молба на „Факторинг Инвест” ЕАД на 18.03.2015г. образувал изпълнително дело №20158330400166. Със същата молба, взискателя възложил да му окаже съдействие за запазване заложено от „Мега МОЛ Пропърти Мениджмънт” ЕООД по реда на ЗОЗ имущество, като при липса на съдействие от длъжника, извърши действия по предаването му по реда на чл.521 ГПК, като продаде същото по реда на ЗОЗ. На 21.03.2015г. взискателят внесъл такса по т.21 от Тарифата в размер на 6482.93 лева. Същият ден съдебният изпълнител насрочил и извършил поисканото от дружеството действия по чл.521, ал.1 ГПК - принудително отнемане на подробно описани в протокол за предаване на имущество по ЗОЗ вещи, но действията му били осуетени от синдика на „Мега МОЛ Русе” АД – В. С.. По-късно същият ден адв.Б. – пълномощник на заложния кредитор и на дружеството в чието държане се намирали процесните вещи – „Дунавски хали” представила доказателства по изпълнителното дело, че описаните вещи не само не се държат от залогодателя „Мега МОЛ Пропърти Мениджмънт” ЕООД, но вече не са и негова собственост. С оглед разпоредбата на чл.521 ГПК и поисканото от взискателя в молбата за образуване на изпълнително дело, съдебният изпълнител уведомил и указал на заложния кредитор и залогодателя, че заложените движими вещи не се намират във владение на залогодателя, поради което на основание чл.521, ал.2 ГПК следва да бъде събрана тяхната равностойност. Поискал от страните по ИД в седмодневен срок да представят писмено становище за това каква е паричната равностойност на всяка движима вещ, описана в протокола от 21.03.2015г., като ги уведомил, че ще назначи оценъчна експертиза.

Ответникът твърди, че на 21.03.2015г. при извършване на исканото от заложния кредитор действие, на посочения от него адрес – гр.Русе, ул.”Независимост”№3, ет.1 установил, че сградата, собственост на „Мега МОЛ Русе” АД (н) е под особен режим и свободния достъп до нея е ограничен. Пояснява, че дружеството – собственик на сградата, в която се намирали процесните вещи било обявено в несъстоятелност и управлявано от синдика В. С.. Поддържа, че на 21.03.2015г. след преустановяване действията по принудително отнемане на описаното в протокола имущество, вещите били предадени с изричното съгласие на взискателя „Факторинг Инвест” ЕАД на трето лице – „Нова МП Груп” ЕООД, представлявано от управителя на ищеца – П. И..

Заявява, че дължимата от взискателя такса по т.21 от Тарифата не е резултативна, т.е. не се дължи при реално извършване от страна на съдебния изпълнител изпълнителни действия. Пояснява, че разпоредбата се намира в Раздел ІV Авансови такси на ТТРЗЧСИ и същата се внася авансово в размерите, определени в тарифата за съответното действие. Към същата точка имало две забележки, които установявали изключенията: когато частният съдебен изпълнител е отишъл на мястото на принудителното изпълнение и то е отложено по искане на взискателя, внесената такса остава за негова сметка, а за продължаване на изпълнението се внася нова такса. Поддържа, че в случая с оглед поисканото от взискателя по изпълнителното действия, същият на основание т.29, б.”Б” от тарифата дължимо е внесъл сумата 6482.93 лева, а с оглед факта, че на 21.03.2015г. е извършил поисканото действие, счита че не дължи връщане на авансово внесената пропорционална такса.

Твърди, че законодателят не е предвидил възможност за връщане на таксата по т.21 от тарифата в случай, че вещта не е намерена у длъжника или е установена нейната развала. Счита, че в тази хипотеза се прилага разпоредбата на чл.521, ал.2 ГПК и от длъжника следва да се събере равностойността на вещта, определена от съдебния изпълнител след изслушване на страните, а при необходимост – след разпит на свидетели и вещо лице.

Подчертава, че исканите от взискателя вещи не са иззети единствено поради факта, че не са се намирали в държане на залогодателя „Мега МОЛ Пропърти Мениджмънт” ЕООД, а по реда на ЗОЗ и ГПК би могъл да отнеме движимата вещ само и единствено ако тя се намира у длъжника.

Сочи, че основното право на заложния кредитор по ЗОЗ е да се удовлетвори предпочитателно от цената на заложеното имущество, но не и да го придобие вместо вземането си, поради което поисканото от взискателя принудително отнемане на процесните движими вещи може да има за последица единствено продажбата им по съответния законоустановен ред и последващо удовлетворяване на паричното му вземане с получената от продажбата цена.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

На 06.11.2014г. „Мега МОЛ Пропърти Мениджмънт” ЕООД (в качеството на залогодател) и „Факторинг Инвест” ЕАД (заложен кредитор), сключили договор за особен залог, обезпечаващ задължение по споразумение от 29.10.2014г. Заявлението, вписано в ЦРОЗ на 18.12.2014г., съдържа 496 индивидуално определени вещи.

            На 06.02.2015г. е вписано заявление за пристъпване към изпълнение. Четири дни по-късно длъжникът получил съобщение за пристъпване към изпълнение по ЗОЗ.

По молба на „Факторинг Инвест” ЕАД, на 18.03.2015г. ЧСИ Венцислав Маринов образувал изпълнително дело №20158330400166. Със същата молба, взискателя възложил на ответника, на основание чл.18, ал.4 ЗЧСИ, вр.чл.35 ЗОЗ да му окаже съдействие за запазване заложено от „Мега МОЛ Пропърти Мениджмънт” ЕООД по реда на ЗОЗ имущество от залогодателя, „като извърши действия по предаването му по реда на чл.521 ГПК, при липса на съдействие от длъжника, както и да го продаде по реда на ЗОЗ”. На 21.03.2015г. взискателят внесъл такса по т.21 от Тарифата в размер на 6482.93 лева. ЧСИ насрочил процедура по предаване на имуществото на 21.03.2015г. от 10 часа.

На посочената дата съдебният изпълнител изготвил „протокол за предаване на имущество по ЗОЗ”, в който описал заложеното имущество. В документа е отбелязано, че при извършване на насрочената процедура, адв.В.С. *** АД е възразила, претендирайки самостоятелни права върху процесните вещи. Противопоставила се същите да бъдат изнесени от сградата. Уведомила ЧСИ, че всички документи установяващи собствеността върху имуществото са предадени на адв.А.Б. – пълномощник на „Мега МОЛ Пропърти Мениджмънт” ЕООД. Поискала да й бъде предоставен срок за предявяване правата по съдебен ред. Ответникът установил, че самите вещи се намират в помещение, наето от трето лице – „Дунавски хали” и предвид новонастъпилите обстоятелства спрял насрочената на 21.03.2015г. процедура.

През м.юли 2015г. взискателят поискал да му бъде възстановена внесената такса, предплатена на неосъществено основание, но молбата била оставена без уважение.

На 13.10.2015г. „Факторинг Инвест” ЕАД прехвърлило на „НПН Груп” ЕООД вземането си към съдебния изпълнител, който бил уведомен за цесията на 16.10.2015г.

В хода на производството е изискано и приложено ИД №20158330400166 по описа на ЧСИ Венцислав Маринов, образувано по молба на „Факторинг инвест” ЕАД (депозирана на 18.03.2015г.) за извършване действия по предаване на заложено имущество по реда на чл.521 ГПК при липса на съдействие от длъжника „Мега МОЛ Пропърти Мениджмънт” ЕООД е да продаде същото по реда на ЗОЗ. На 18.03.2015г. съдебният изпълнител е уведомил длъжника за насрочената на 21.03.2015г. процедура по предаване на заложеното имущество. Определил е таксата, дължима от взискателя – 13 020.24 лева. На посочената дата, последният внесъл по сметка на ответника 6432.93 лева, за което е изготвен ПКО №7087, в който, като основание е записано „предплащане на такси”. В изпълнение на задълженията си, съдебният изпълнител пристъпил към предаване на заложените вещи, което се установява от „Протокол за предаване на имущество по ЗОЗ”, изготвен на 21.03.2015г. Вписал възраженията на лицата, присъстващи при извършване на действията и приложил представените от тях документи, свързани със собствеността на вещите и спрял процедурата до уточняване собственика на имуществото. След като  констатирал, че процесните вещи не се намират във владение на длъжника, предприел действия по събиране тяхната равностойност, за което уведомил страните.

Свидетелите В. С., Л.Т., Р.В. и А.Б. изнасят релевантни за спора факти, относно действията на ЧСИ при осъществяване процедурата по чл.18, ал.4 от ЗЧСИ и отношенията между трети лица, касаещи вещите, предмет на особен залог.

В. С. заявява, че е назначена за синдик на "Мега МОЛ Русе" АД в несъстоятелност. Пояснява, че масата на несъстоятелността включва: Търговски център "Мега МОЛ Русе"; движими вещи и вземания към трети лица, между които "Мега МОЛ Пропърти Мениджмънт". Преди откриване производството по несъстоятелност, с цел запазване конкретни движими вещи и съоръжения, по отношение на които имало вписан особен залог спрямо трето лице, по искане на "Банка Пиреос" била наложена обезпечителна мярка "запечатване на всички подходи към сградата и назначаване охрана на сградата". С откриване процедурата по несъстоятелност, допуснатите обезпечителни мерки отпаднали и синдикът поискал разрешение да сключи договор за охрана. В този интервал от време (около една седмица), достъп до сградата имал единствено изпълнителния директор Л.Т., който осъществявал своята дейност под контрола на синдика.

Свидетелката сочи, че магазинът, който се намира до централния вход на сграда е с последен наемател "Дунавски хали". Първоначален негов наемател бил търговска верига "Пикадили", която оборудвала помещението със стелажи, каси, хладилни витрини и други вещи, необходими за нормалното функциониране на магазина. Вследствие наемното правоотношение, за "Мега МОЛ" възникнало вземане в размер на 2 000 000 лева. Един милион били платени от длъжника на трето, посочено от "Мега МОЛ" лице, а срещу остатъка от приблизително 1 000 000 лева, "Пикадили" прехвърлило на "Мега МОЛ" търговското оборудване в обекта. През м.януари 2015г., В. С. разбрала, че това оборудване (останало в помещението, наето впоследствие от "Дунавски хали"), било продадено от "Мега МОЛ Русе" на "Мега МОЛ Пропърти Мениджмънт" за 1 200 000 лева. Купувачът платил част от цената - 150 000 лева при подписване на договора, а остатъкът следвало да заплати в едногодишен срок, който към този момент бил изтекъл. След справка в ТР при АВ установила, че длъжникът няма имущество. Преценила, че вероятността да събере вземането е минимална, поради което предоставила на купувача ("Мега МОЛ Пропърти Мениджмънт ") подходящ срок за изпълнение, като го осведомила, че при неизпълнение ще счита договора за развален. Уведомлението, което изпратила през м.февруари 2015г. чрез телепоща било върнато, тъй като на адреса, посочен в ТР "нямало такъв търговец". Поддържа, че към този момент вещите се намирали фактически в сградата на "Мега МОЛ Русе", но в помещението, наето от "Дунавски хали" със сегашно наименование "Ка Би Груп". Пояснява, че до този обект нямала достъп, тъй като не знаела кой държи ключа за ролетната щора. Твърди, че не е наясно на какво основание "Ка Би Груп" държи вещите, предмет на договора за покупко -  продажба.

Твърди, че през пролетта на 2015г. сградата на "Мега МОЛ" била под охрана и съобразно издадена заповед, бившите наематели следвало да вземат вещите си след като я уведомят, за да се съгласува кога, как и какво ще се изнася. Тези мерки били предприети с цел опазване имуществото и предотвратяване на евентуални посегателства по отношение движимите вещи находящи се в обекта.

През м.март 2015г. свидетелката била уведомена, че се изнася вещи от обекта, с последен наемател "Дунавски хали". Когато отишла на място установила, че ролетната щора на магазина е вдигната, оборудването - стречовано и палетирано. В помещението имало докери, а пред сградата камиони. ЧСИ Венцислав Маринов проверявал наличните вещи по протокол. Свидетелката уведомила съдебния изпълнител, че договорът за продажба на оборудването е развален, и описаните в протокола вещи не са собственост на "Мега МОЛ Пропърти Мениджмънт". Докато разговаряла с ответника, към тях се присъединила адв.Б.. Оказало се, че в противовес с издадената заповед, охраната на "Мега МОЛ" осигурила достъп до обекта. По време на описа, присъстващите констатирали, че голяма част от вещите липсват. Свидетелката сочи, че инвентара, подробно описан в протокола за предаване на имуществото по ЗОЗ, изготвен от ЧСИ В.Маринов е предмет на иск с правно основание чл.108 ЗС, заведен срещу "Мега МОЛ Пропърти Мениджмънт". Поддържа, че претенцията е уважена и ответникът по този иск е осъден да предаде на "Мега МОЛ Русе" процесните вещи.

Л.Т. - изпълнителен директор на "Мега МОЛ Русе" в несъстоятелност заявява, че сградата се охранява и единствено той би могъл да осигури достъп до нея. Пояснява, че няма ключове за отделните помещения. Няколко дни преди 21.03.2015г., адв.А.Б. го уведомила, че представляваното от нея дружество - "Мега МОЛ Пропърти Мениджмънт" е закупило оборудването, находящо се в магазин, наето от "Дунавски хали". След като представила документация в тази насока (фактури, договори и протокол) поискала да влезе в обекта, за да опакова инвентара. Свидетелят отключил сградата, включил електричеството и лицата, придружаващи адв.Б. започнали да опаковат и надписват вещите. Твърди, че от помещенията не е изнасяно нищо, тъй като нямало съответното разрешение, съобразно указанията на синдика.

На 21.03.2015г. Л.Т. бил уведомен от кантората на ЧСИ Венцислав Маринов, че ще се извършва опис на имуществото. Отключил сградата и ответника с двама помощници започнал да сверява инвентарните номера на палетираното оборудване с протокол, в който било описано. Малко по-късно дошла В. С. и казала, че няма да се провежда опис, а сградата трябва да бъде заключена. Заявила, че описа е неправомерен и поискала обяснение, защо е осигурен достъп до сградата.

А.Б. твърди, че към м.март 2015г., а и към настоящия момент е  пълномощник на "Мега МОЛ Пропърти Мениджмънт" и "Дунавски хали". Заявява, че "Мега МОЛ Пропърти Мениджмънт" има търговско оборудване, което към пролетта на 2015г. се намирало в сградата на "Мега МОЛ". Пояснява, че вещите били отдадени под наем на "Дунавски хали" ЕООД, което било наемател на обект в "Мега МОЛ". В периода 17 - 18.03.2015г. по нейна молба, св.Т. отворил сградата, за да осигури достъп до наетото помещение. Адв.Б. представила на г-н Т. (началник на охраната) договор за покупка на вещите, сключен между "Мега МОЛ Русе (продавач) и "Мега МОЛ Пропърти Мениджмънт (купувач); фактура и опис. Сочи, че въз основа на договор от м.декември 2014г., оборудването е предоставено като особен залог на заложен кредитор "Факторинг Инвест" ЕАД. В началото на м.февруари 2015г. длъжникът бил уведомен, че кредиторът пристъпва към изпълнение по реда на особените залози.

Няколко дни преди 21.03.2015г. започнала да описва оборудването в обекта, наето от "Дунавски хали", тъй като след вдигане на обезпечителната мярка - запечатване на търговския комплекс, част от вещите били изнесени и трябвало да се установи какво е налично. Изготвила списък с инвентара, в който отбелязвала наличните вещи.

На 21.03.2015г., на насроченото изпълнение присъствали: Момчил Косев - управителя на "Мега МОЛ Мениджмънт Пропърти"; Л.Т., г-н Николов - представител на "Факторинг инвест"; Пламена И. - представител на "Нова МП груп" (потенциален купувач на оборудването); ЧСИ Венцислав Маринов и неговия помощник г-н В.. Докато свидетелката обяснявала на съдебния изпълнител кои вещи къде се намират, дошла В. С., която заявила, че вещите са в масата на несъстоятелността. Твърдяла, че договора за покупко - продажба сключен между "Мега МОЛ Русе" и "Мега МОЛ Пропърти Мениджмънт" е развален. Поддържала, че вещите са в държане на трето лице. Адв.Б. пояснява, че получила съобщението за разваляне на договора едва на 17.02.2015г., т.е. след продажба на вещите и депозиране  молба за пристъпване към изпълнение. Уведомила присъстващите, че освен пълномощник на "Мега МОЛ Пропърти Мениджмънт" е представител и на това трето лице - "Дунавски хали". Тъй като не носела пълномощното, за да удостовери това обстоятелство, помолила за време да отиде до офиса, за да го вземе. ЧСИ Венцислав Маринов заявил, че ще спре изпълнителните действия, докато не се установи дали третото лице няма претенции. Свидетелката твърди, че изпълнителните действия по предаване на вещите били преустановени около 11.30 часа. Непосредствено след това представила на ответника всички документи, касаещи собствеността на оборудването, както и пълномощното от "Дунавски хали". Попитала съдебния изпълнител дали може да продължи процедурата, но той отговорил, че "това ще стане по-нататък".

Впоследствие синдика на "Мега МОЛ Русе" се снабдил с обезпечителна заповед и наложил запор на вещите, предмет на особения залог.

Р.В. - помощник ЧСИ в кантората на ЧСИ Венцислав Маринов заявява, че на 21.03.2015г. била насрочена процедура по извършване опис и предаване на вещи със страни "Мега МОЛ Пропърти Мениджмънт" и "Факторинг инвест". На посочената дата отишли с ответника в сградата. Установил, че е осигурен достъп до помещенията, което му направило впечатление, тъй като през лятото на 2014г. участвал в процедура по повод обезпечителна мярка и запечатал подходите към цялата сграда. Констатирал, че ролетната щора на обекта, в който се съхранявали вещите била вдигната. Част от оборудването било стречовано и подготвено за изнасяне. Съдебният изпълнител, в присъствието на адв.Б. пристъпил към изясняване на фактическата обстановка във връзка с предаване вещите от заложния длъжник на заложния кредитор. В този момент дошла В. С., която в качеството си на синдик на "Мега МОЛ Русе" заявила, че оборудването в помещението е в масата на несъстоятелността и същите са предмет на спор. ЧСИ описал в протокола за опис направените възражения и спрял процедурата, за което уведомил всички присъстващи. Междувременно адв.Б. твърдяла, че вещите в помещението са собственост на "Мега МОЛ Пропърти Мениджмънт", но всички били наясно с факта, че обекта е нает от трето лице - "Дунавски хали".

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът квалифицира правно, предявените обективно съединени искове по чл.55, ал.1, пр.2 и чл.86 ЗЗД.

Целта на правната уредба е да бъде отстранено едно фактически съществуващо, но според представите на правния ред, необосновано и несправедливо разместване на имуществени блага, довели до обогатяването на едно лице и обедняване на друго.  С иска по чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД разполагат лицата, които твърдят, че са престирали с оглед очаквано в бъдеще осъществяване на валидно правоотношение, оправдаващо престацията, което не е осъществено. Предвид характера на претенцията, ищецът следва да установи факта на плащането, а ответника – основанието за получаване, респективно за задържане на полученото.

В конкретния казус не е налице спор относно фактите. Ищецът претендира възстановяване на внесена такса по т.21 от ТТРЗЧСИ поради неизвършване на изпълнителните действия, за която е заплатена. Съобразно депозираната от взискателя по ИД №20158330400166 молба, съдебният изпълнител е следвало „да извърши действия по предаване на заложено имущество по реда на чл.521 ГПК при липса на съдействие от длъжника, както и да продаде същото по реда на ЗОЗ”. Според разпоредбата на чл.521, ал.2 ГПК „Ако вещта не се намира у длъжника или е развалена, от него се събира равностойността й….. Ако равностойността на вещта не е посочена в изпълнителния лист, тя се определя от съдебния изпълнител след изслушване на страните, а при необходимост – и след разпит на свидетели и вещо лице.”. С подаване искането до ЧСИ за предприемане на действия по принудително изпълнение, взискателят обективира своята субективна преценка, че посоченото имущество може да бъде продадено. Тази субективна представа може да се окаже погрешна, поради което поискалият изпълнението ще понесе и тежестта от неефективно реализираните изпълнителни способи. По отношение разноските, в чл.79, ал.1, т.2 ГПК, законодателят е предвидил възможността, разноските по изпълнението да останат за сметка на взискателя, в случай, че изостави изпълнителните действия или същите бъдат отменени от съда.

От ангажираните в хода на производството доказателства се установява, че съдебният изпълнител е започнал изпълнението на възложените от взискателя действия по извършване продажба на имущество, върху което е учреден особен залог по реда на ЗОЗ. Спецификата на правното положение на ЧСИ и изпълняваните от него функции по принудително изпълнение, налагат приложението на разпоредбите на ЗОЗ да е съобразено със специалните разпоредби на ЗЧСИ. При съответното приложение на уредбата по ЗОЗ, ЧСИ не губи своето правно положение на лице, натоварено с публичноправни функции и не се засяга неговата независимост. Като специален закон, ЗЧСИ дерогира приложението на ЗОЗ. Чл.18, ал.4 ЗЧСИ разширява компетентността на съдебния изпълнител, като му дава правото по възлагане от кредитора, да извърши всички действия, свързани с изпълнението по ЗОЗ, включително да извърши продажба на заложеното имущество. Продажбата по реда на ЗОЗ не представлява публична продан, а извънсъдебен способ за осребряване на имущество, при който заложният кредитор упражнява свое субективно потестативно право да продаде заложената вещ от свое име и за сметка на длъжника. При възлагане от заложния кредитор, ЧСИ има правата на заложния кредитор, но не упражнява чуждо субективно право, а свое правомощие, макар и по специален, извънсъдебен ред. Поради това, той не се превръща в довереник или комисионер на заложния кредитор или на длъжника. Предвид отговорността, която поема, на ЧСИ следва да бъде признато правото (и задължението) да преценява законосъобразността на предприеманите и извършвани изпълнителни действия и правната релевантност на настъпилите в производството юридически факти, както и правото да спре изпълнителните действия при опасност от причиняване на вреди, което води до неприложимост на задължението предвидено в чл.19 ЗЧСИ.

В конкретния случай, ответникът спрял процедурата до уточняване собственика на имуществото и след като констатирал, че процесните вещи не се намират във владението на длъжника, предприел действия по събиране тяхната равностойност, съобразно чл.521, ал.2 ГПК (така, както е заявено искането в молбата с вх.№07459/18.03.2015г. по ИД №20158330400166). Взискателят не изпълнил дадените от ЧСИ указания, което води до извод, че е изоставил изпълнителните действия по смисъла на чл.79, ал.1, т.2 ГПК. Следователно не е налице основание да се претендира връщане на авансово платената такса по т.21 от ТТРЗЧСИ, тъй като е получена за извършване на определено действие, което не е приключило по вина на взискателя. Следва да се отбележи, че към настоящия момент изпълнителното производство не е прекратено и взискателят би могъл да предприеме съответните действия за продължаване принудителното изпълнение.

По изложените съображения, съдът счита, че претенцията като недоказана следва да бъде отхвърлена.

На отхвърляне подлежи и акцесорната претенция за заплащане мораторна лихва в размер на 200.29. лева – мораторна лихва за периода 29.07.2015г. – 16.11.2015г.

Предвид изхода на спора, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК, вр.чл.38 ЗА ищецът следва да заплати възнаграждение за процесуално представителство на ответника в размер на 660 лева.

Мотивиран така, съдът

Р    Е    Ш    И   :

 

            ОТХВЪРЛЯ, предявения от „НПН Груп”  ЕООД, ЕИК 201677879 със седалище и адрес на управление – гр.Русе, ул.”П.Хитов”№3, бл.”Легия 1”, офис 1, представлявано от П.Й. И. против ЧСИ Венцислав Й. Маринов, с рег.№833 иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за заплащане сумата 6482.93 лева - такса по т.21 от ТТРЗЧСИ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.11.2015г. до окончателното й изплащане, както и 200.29. лева – мораторна лихва за периода 29.07.2015г. – 16.11.2015г.

            ОСЪЖДА „НПН Груп”  ЕООД, ЕИК 201677879 да заплати на ЧСИ Венцислав Й. Маринов с рег.№833 направените по делото разноски в размер на 600 лева.

            Решението е постановено при участието на трето лице - ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК 121130788 със седалище и адрес на управление - гр.София, община Столична, район "Красно село", бул."Черни връх"№51Д, представлявано от М. С. М. – Г., помагач на страната на ответника.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: