Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    1866

 

гр.Русе, 20.12.2017 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н  А Р О Д А

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІ-ти граждански състав, в публично заседание на 21-ви ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА

 

при секретаря Галя Георгиева,

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5736 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Ищецът „Мобилтел” ЕАД твърди, че въз основа на сключен с ответника Т.П.С. Договор за услуги № ****. за периода от 07.05.2014г. до 14.08.2014г., било извършено изпълнение от страна на дружеството. Твърди, че ответника не заплатил възникналите си задължения от 337.77лв., представляваща сбор от задължения за използвани, но незаплатени далекосъобщителни услуги по Договора и неустойка за предсрочно прекратяване на далекосъобщителни услуги, обективирани във Фактури: № 293820158/11.06.2014г., издадена за сумата от 0.12 лева с вкл.ДДС; № 295407633/10.07.2014г., издадена за сумата 0.54 лева с вкл.ДДС; № 566047049/14.08.2014г., издадена за сумата от 196.86 лева с вкл.ДДС, и № 566047050/14.08.2015г., издадена за сумата 140.25 лева с вкл.ДДС в сроковете, съгласно договорите и общите условия на  „Мобилтел” ЕАД.

Твърди, че по реда на чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. №****/2017г. по описа на РРС срещу длъжника. Твърди още, че по делото в законоустановения срок е постъпило възражение от ответника срещу издадената Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като съда и е предоставил 1-месечен срок съгласно чл.415 ГПК за предявяване на вземането си срещу ответника.

Моли съда да признае по отношение на ответника, съществуването на вземането на „Мобилтел” ЕАД на сумата 337.77лв., представляваща сбор от задължения за използвани, но незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за услуги № ****. за периода от 07.05.2014г. до 14.08.2014г. и неустойка за предсрочно прекратяване на далекосъобщителни услуги, обективирани във Фактури: № 293820158/11.06.2014г., издадена за сумата от 0.12 лева с вкл.ДДС; № 295407633/10.07.2014г., издадена за сумата 0.54 лева с вкл.ДДС; № 566047049/14.08.2014г., издадена за сумата от 196.86 лева с вкл.ДДС, и № 566047050/14.08.2015г., издадена за сумата 140.25 лева с вкл.ДДС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 03.07.2017г. до окончателното изплащане на задължението, които суми са присъдени по заявление по чл.410 ГПК в съда, предмет на ч.гр.д. ****/2017г. по описа на РРС. Претендира и направените разноски по настоящото дело.

Съдът, като взе предвид наведените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 и чл. 92, ал.1 от ЗЗД.

Ответникът Т.П.С. оспорва изцяло предявения иск. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

По делото е приложено ч.гр.д.№****/2017г. по описа на РРС.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Видно е от цит. гр. дело, че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 337.77лв., представляваща сбор от задължения за използвани, но незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за услуги № ****. за периода от 07.05.2014г. до 14.08.2014г. и неустойка за предсрочно прекратяване на далекосъобщителни услуги, обективирани във Фактури: № 293820158/11.06.2014г., издадена за сумата от 0.12 лева с вкл.ДДС; № 295407633/10.07.2014г., издадена за сумата 0.54 лева с вкл.ДДС; № 566047049/14.08.2014г., издадена за сумата от 196.86 лева с вкл.ДДС, и № 566047050/14.08.2015г., издадена за сумата 140.25 лева с вкл.ДДС, ведно със законната лихва върху главницата от 03.07.2017г. до окончателното изплащане на сумата. Своевременно е направено възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.

От ответника е направено възражение за изтекла погасителна давност на вземането на ищеца, на осн. чл. 111, ал.1, б. "в" от ЗЗД. Съгласно Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Видно от представените по делото фактури с № 293820158/11.06.2014г., издадена за сумата от 0.12 лева с вкл. ДДС; № 295407633/10.07.2014г., издадена за сумата 0.54 лева с вкл. ДДС, същите са издадени на основание такса за отдалечен достъп за съответен месец, дължима по Договор за услуги № ****. за периода от 07.05.2014г. до 14.08.2014г. По съществото си те представляват "периодични платежи" по смисъла на цитираното тълкувателно решение, тъй като касаят изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, поради което и тези вземания се погасяват с изтичането на кратката тригодишна погасителна давност съгл. чл. 111, ал.1, б. "в" от ЗЗД. Заявлението за подаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е с вх.№27235 от 03.07.2017г. Следователно всички вземания на ищеца, възникнали преди повече от три години от тази дата за периодични платежи по горецитираните фактури са погасени по давност и ответникът не дължи тяхното заплащане. Това е вземането по фактура и с № 293820158/11.06.2014г., издадена за сумата от 0.12 лева с вкл. ДДС, поради което предявеният от ищеца иск за тези сума се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Така ищецът по безспорен начин успя да докаже, че ответникът му дължи сумата от 0.54 лева, дължима по фактура № 295407633/10.07.2014г.

С оглед на изложеното предявеният установителен иск се явява основателен за сумата от 0.54 лв. и като такъв следва да се уважи, а за горницата над 0.54 лв., до предявените 0.66 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Следващата претенция е за установяване съществуването на вземане на ищеца за неустойка.

С разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗЗД е предвидена възможността страните да обезпечат изпълнението на поетите с договор задължения, като предвидят неустойка, която да послужи за обезщетяване на претърпените от евентуално неизпълнение вреди, без да е нужно същите да се доказват.Задължението за неустойка става изискуемо от момента на осъществяване на съответния вид неизпълнение, за което е уговорена.

Действително страните са се съгласили, видно от т.5.3.1 на Приложение № 1 към договора, носещо подпис на ответника, в случай, че Абонатът – ответник по делото, наруши задълженията си, произтичащи от договора и приложението към него, или приетите от дружеството Общи условия, ако по негово искане или вина, договорът по отношение услугите, договорени с приложението, да бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване, както и че мобилния оператор има право да го прекрати и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими от датата на прекратяването му до изтичане на определения срок на ползване, но по делото не са ангажирани, респ. събрани, годни доказателствени средства – писмени, гласни, съдебно счетоводна експертиза, установяващи настъпването на факти и обстоятелства, от хипотезата на цитираната договореност, а именно – едностранно прекратяване на договора; по чия инициатива – автономно от ответника или от ищцовото дружество по причина констатирано неизпълнение на задължения на потребителя,  както и от кой момент е настъпило прекратяването. Поради това съдът не може да приеме, че са положително настъпили условията за възникване на задължение в тежест на ответника да заплати на ищеца, договорената неустойка, както и да прецени същата за доказана в претендирания от ищеца размер на 337.11 лева, на основание чл.92 ЗЗД.

     Неоснователни са доводите на ищцовото дружество, че тези обстоятелства не се нуждаят от доказване, поради това, че за самото прекратяване на договора законът и договорът не изисква писмена форма за валидност, нито за доказване. Това не освобождава претендиращата неустойка срещу ответника страна от тежестта да докаже с годни доказателствени средства, при условията на пълно и пряко доказване, осъществяването на фактите и обстоятелствата, съставляващи хипотеза на конкретното притезание. В случая не се твърди и не се установява едностранно прекратяване на договора преди изтичане на  срока на действие, договорен 24 месеца.

Предвид изложеното исковата претенция за неустойка следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивите на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада. На ищецът следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в заповедното производство, съобразно с уважената част от иска в размер на 10,00 лева, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати направените в настоящото производство разноски в размер на 10,00 лева, съобразно с уважената част от иска. Ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд - Русе сумата от 50 лева на основание чл. 77 ГПК, представляваща държавна такса за предявеният иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 92, ал.1 ЗЗД.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен от "Мобилтел" ЕАД, ЕИК 131468980, с адрес: гр. София, ул. "Кукуш" № 1, срещу Т.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***, че Т.П.С., ЕГН ********** дължи на "Мобилтел" ЕАД, ЕИК 131468980 сумата от 0,54 лева - задължение за далекосъобщителна услуга дължима по Договор за услуги № ****. за периода от 07.05.2014г. до 14.08.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.07.2017 г. до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2835 от 04.07.2017 г. по ч.гр.д. № ****/2017 г. по описа на РРС, като ОТХВЪРЛЯ иска над сумата от 0,54 лв. до пълния предявен размер от 0,66 лева.

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 92, ал.1 ЗЗД предявен от "Мобилтел" ЕАД, ЕИК 131468980, с адрес: гр. София, ул. "Кукуш" № 1, срещу Т.П.С., ЕГН **********, с адрес: *** за признаване за установено, че Т.П.С., ЕГН **********, дължи сумата от 337,11 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 във вр. с ал.8 от ГПК Т.П.С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на "Мобилтел" ЕАД, ЕИК 131468980, сумата от 10,00 лева , представляваща разноски по делото, както и разноски в заповедното производство в размер на 10,00 лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК "Мобилтел" ЕАД, ЕИК 131468980 да заплати по сметка на Районен съд - Русе сумата от 50 лева, представляваща държавна такса за кумулативно съединен иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 92, ал.1 ЗЗД.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: