Р Е Ш Е Н И Е

  112

 

          гр. Русе, 20.06.2017 г.

 

            В    ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

Русенски окръжен съд, търговска колегия, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СИЛВИЯ ПАВЛОВА

        ЧЛЕНОВЕ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА   

                     АТАНАС ДИМИТРОВ -мл.с.

 

при секретаря ДИМАНА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдията ТАРАЛАНСКА в.търг.д. № 154 по описа за 2017 год. за да се произнесе, съобрази:

               Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

               Образувано е по въззивна жалба на „Обединена българска банка“ АД гр. София, район Възраждане, ул. “Света София” №5, представлявано от гл. изп. директор Стилиян Петков Вътев и изп. директор Радка Иванова Тончева, ЕИК 000694959 против Решение № 303/10.03.2017 г., постановено по гр.д. № 5033 по описа за 2016 г. на Районен съд Русе,  с което са отхвърлени предявените от банката против „Велттед Инвест” ООД със седалище и адрес на управление в гр. Габрово, бул. “В. Априлов” №22, представлявано от управителите Красимир Станчев Атанасов и Стефан Йорданов Арсов, ЕИК 107555781 и „Винпром Бяла 1939” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Велико Търново, местност “Дълга лъка”, представлявано от управителите Вяра Атанасова Стаматова и Здравка Христова Атанасова, ЕИК 104602674, искове за обявяване за недействителни по отношение на „Обединена българска банка“ АД гр. София сделки, извършени с нотариален акт №100, том І, рег. №1464, дело №68/14.04.2016г. на русенския нотариус Петя Трендафилова, вписан в СВ Русе с вх. рег. №4732/14.04.2016г., с акт №92, том 12, дело №2365/2016г., с която „Велттед Инвест” ООД е продал на “Винпром Бяла 1939” ЕООД 31бр. свои собствени недвижими имоти, подробно описани в решението.

 Жалбоподателят твърди, че в мотивите си първоинстанционният съд е направил неправилен анализ на фактическата обстановка, а оттам и неправилно тълкуване и достигане до неправилни и необосновани изводи, което е довело до неправилно прилагане на материалния закон. Развива подробни съображения.  Счита, че неправилно и необосновано  макар първоинстанционният съд да е достигнал до извода, че  «елементите от фактическия състав на чл. 135 ЗЗД са налице» , не е уважил предявения от банката иск, както и, че неправилно и в противоречие със закона и в нарушение на съдопроизводствените правила съдът е приел, че «съдружниците във „Велттед Инвест” ООД  гр. Габрово са регистрирани в юрисдикция с преференциален данъчен режим – в щата Делауеър, САЩ“, поради което приложима е нормата на чл. 3, ал.7, т.1 ЗСПЗЗ, което му е послужило като основание за отхвърляне на заявената претенция. Намира, че дори и правилно първоинстанционният съд да е приел, че съдружниците във „Велттед Инвест” ООД  гр. Габрово са юридически лица, регистрирани в щат  Делауеър, САЩ, то в хода на производството е останало недоказано обстоятелството, че  „Велттед Инвест” ООД  гр. Габрово  е дружество, попадащо в хипотезата на чл. 3, ал.7, т.1 ЗСПЗЗ. Счита за недоказан и  приетия от съда факт, че щат Делауеър, САЩ е юрисдикция с преференциален данъчен режим. Развива подробни съображения. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде постановено ново такова, с което да бъде уважена заявената претенция. Претендира съдебни разноски.

     Въззиваемите страни по жалбата „Велттед Инвест” ООД  гр. Габрово  и „Винпром Бяла 1939” ЕООД  гр. Велико Търново считат същата за неоснователна, а решението на РРС  за правилно и законосъобразно и моли то да бъде потвърдено. Акцентират върху обстоятелството, че в случая не са изложени дори и твърдения за настъпило конкретно увреждане на ищцовата страна , още повече , че няма събрани доказателства в тази насока. Навеждат доводи за това, че предоставените кредити са обезпечени както с ипотеки върху други урегулирани поземлени имоти /различни от процесните/, така и с особен залог на бъдещи вземания и на машини и съоръжения. Считат, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел в обжалваното решение, че извършеното разпореждане с процесните земеделски земи е направени в изпълнение на закона,с оглед настъпилата законодателна промяна /изменение в ЗСПЗЗ – ДВ бр. 14/2015 г., в сила от 21.10.2015 г./ и въведената забрана за някои категории лица и дружества да притежават земеделски земи на територията на РБългария, в която категория попада отчуждителят „Велттед Инвест” ООД  гр. Габрово .

      Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество – същата е неоснователна.

       За да отхвърли заявената претенция първоинстанционният съд в обжалваното съдебно решение е приел, че формално елементите от фактическия състав на чл.135 ЗЗД са налице, но предвид нормата на чл.3, ал.7, т.1 ЗСПЗЗ /след изменението в ЗСПЗЗ – ДВ бр. 14/2015 г., в сила от 21.10.2015 г./, по силата на която не могат да придобиват и да притежават право на собственост върху земеделски земи търговски дружества, в които съдружниците или акционерите са пряко или косвено дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, каквото е дружеството отчуждител „Велттед Инвест” ООД гр. Габрово,  то искът е неоснователен.

       Настоящият въззивен състав, като обсъди  доводите на страните, събраните по делото доказателства, разгледани в тяхната съвкупност и взаимна връзка и съобрази действащото законодателство, намира извода  на първоинстанционният съд за правилен като краен резултат, но на друго основание.

                  В нормата на чл. 135 ЗЗД законодателят е  въвел правото на кредитора да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането, като когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането.  От внимателният прочит на текста на тази правна норма става ясно, че преди всичко за да е изпълнен  фактическият състав на чл.135 ЗЗД следва да е налице увреждане на кредитора от страна на длъжника. Твърдения в тази насока  няма наведени, както в първоинстанционното производство, така и пред въззивната инстанция. Нещо повече –  видно от протокола от проведеното на 17.01.2017 г. открито съдебно заседание по делото, налице е изявление на адв. Л. С. – процесуален представител на „Обединена българска банка“ АД гр. София за това, че изобщо не се твърди наличие на увреждане чрез атакуваната сделка: „ние не сме твърдели в исковата молба, че конкретно увреждане е настъпило. Ние твърдим, че чрез намаляване имуществото на първия ответник, той ни лишава от потенциалната наша възможност да се удовлетворим пълно по съдебен ред. ….. Намаляването на имуществото на първия ответник уврежда интересите на доверителя ни, като негов кредитор, без конкретно нарушаване на дадена клауза от договори и споразумения към тях или конкретно настъпило увреждане, като факт от действителността.“ Доколкото наличието на увреждане е част от фактическия състав на иска по чл. 135 ЗЗД и същото в процесния случай не е налице,  то не може да се говори, че формално предпоставките за уважаване на претенцията са налице, в каквато насока са доводите на първоинстанционния съд. Само за прецизност следва да се отбележи, че под увреждане законодателят зачита не засягане или увреждане на интереси, а на права, които ще бъдат увредени ако кредиторът няма от какво да се удовлетвори. Противното би означавало всеки, който е кредитополучател да  бъде ограничен да извършва каквито и да е разпоредителни сделки със свое имущество или права за срока на кредита, колкото и добре той да е обезпечен, с което съществено се ограничават неговите законови права и интереси. Още повече, че в случая  с процесната разпоредителна сделка се изпълнява едно законово задължение. 

               С изменението в ЗСПЗЗ – ДВ бр. 14/2015 г., в сила от 21.10.2015 г.  законодателят  с нормата на чл.3 ,ал.7  ЗСПЗЗ е въвел ограничение върху  право на собственост върху земеделските земи на територията на РБългария, като е въвел забрана за придобиването и притежаването  право на собственост върху земеделски земи на: 1. търговски дружества, в които съдружниците или акционерите са пряко или косвено дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим; 2. търговски дружества, в които съдружници или акционери са чужденци, извън физическите лица по ал. 4 и 5, или чуждестранни юридически лица, извън тези по ал. 4 и 6, както и еднолични търговски дружества, учредени от такива физически или юридически лица; 3. акционерни дружества, които са издали акции на приносител.

В настоящият случай първият ответник се явява дружество, което попада в обхвата на визираната правна норма - чл.3 ,ал.7  ЗСПЗЗ,  доколкото  по делото не е спорно, а е и видно от публичната информация в Търговския регистър, че  съдружници в него са три  чуждестранни юридически лица. Съдът намира за неоснователно отправеното възражение от ответната страна, за наличие на изключенията по ал. 4 и 6 на чл. 3 ЗСПЗЗ.  Ал.4 на цитираната норма   касае чужденци или чуждестранни юридически лица, които могат да придобиват право на собственост върху земеделска земя при условията на международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Република България, обнародван и влязъл в сила, а чужденците - и при наследяване по закон, каквито хипотези в случая не са налице, доколкото процесните земеделски земи не са били собственост на чуждестранни юридически лица, а на юридическо лице - първия ответник „Велттед Инвест” ООД  гр. Габрово, съдружници, в което са три  чуждестранни юридически лица, което от своя страна прави приложима нормата на чл. 3, ал.7, т.2  ЗСПЗЗ.

В тази връзка съдът намира за неотносими към спора наведените от въззивния жалбоподател възражения  относно липсата  на статут на юрисдикции с преференциален данъчен режим на щат Делауеър, САЩ, респективно на регистрацията на съдружниците във „Велттед Инвест” ООД  гр. Габрово чуждестранни юридически лица в тази зона.

Според настоящия състав дружеството длъжник попада не под определението на т.1 на чл.3 ал.7, с оглед изложеното по-горе, че според българското законодателство §1 т.64 от ЗКПО и издадената въз основа на него Заповед № ЗМФ-1311/21.12.2015 г., обн. ДВ 102/2015 г. щат Делауер не е юрисдикция с преференциален данъчен режим, а под определението на чл.3 ал.7 т.2, като търговско дружество, в което съдружник е чуждестранно юридическо лице, извън тези по ал. 4 и 6. Това е така, защото предвидените в ал.4 и ал.6 от ЗСПЗЗ изключения не обхващат ал. 7 т.2 от ЗСПЗЗ и „Велттед Инвест” ООД не може да придобива и притежава земеделска земя под никаква форма.

Доколкото в  нормата на  чл.40а от ЗСПЗЗ е предвидена санкция, а именно: „На търговско дружество по чл. 3, ал. 7, което притежава право на собственост върху земеделски земи, се налага имуществена санкция в размер на 100 лв. на притежаван декар земеделска земя. (2) На търговско дружество, което три месеца след налагане на санкция по ал. 1 притежава право на собственост върху земеделски земи, се налага имуществена санкция в троен размер на първоначално наложената санкция. (3) За всяко следващо нарушение се прилага ал. 2.“, то очевидно с процесната сделка – избягвайки една евентуална бъдеща санкция, дори са защитени интересите на кредитора – Обединена българска банка АД, като по този начин е съхранен интереса и на двете страни. Няма как с този акт да се счете, че се увреждат правата на кредитора.

    Водим от горното,  настоящият състав на Русенски окръжен съд счита, че атакуваната правна сделка на разпореждане е извършена в съответствие със законовата норма, която забранява или задължава нещо императивно, и няма как да се приеме, че с нея се цели увреждане на кредитора.  Още повече, че самият кредитор не навежда твърдения и  доводи за наличие на негово увреждане.  Именно поради липсата на тази основна предпоставка – знание за увреждане на кредитора, както и поради действие в  изпълнението на законово задължение, искът се явява недоказан по своето основание и като такъв следва да бъде отхвърлен. Решението на РС- Русе се явява валидно, допустимо и законосъбразно и следва  да бъде потвърдено, но по настоящите мотиви.

       С оглед изхода на спора върху жалбоподателя следва да се възложат направените от ответниците разноски за въззивното производство, но доколкото не са представени доказателства за извършването им, както и справка по чл. 80 ГПК, то такива не се присъждат.

 

        Водим от горното, Окръжният съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  Решение № 303/10.03.2017 г., постановено по гр.д. № 5033 по описа за 2016 г. на Районен съд Русе 232/21.12.2016 г.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на чл.280 и следващите от ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на  страните.

 

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  

 

               

 

ЧЛЕНОВЕ: