О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

48

 

гр.Русе, 04.01.2018 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н  А Р О Д А

 

РУСЕНСКИЯТ    РАЙОНЕН  СЪД  Х-ти  граждански  състав  в  публично заседание  на 04-ти декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАРИН ЙОРДАНОВ

при  секретаря  Ширин Сефер,

като  разгледа  докладваното  от  съдията Йорданов  гр.дело № 4557 по описа за 2017  година,  за  да  се  произнесе,  съобрази  следното: 

Предявен е иск с правна квалификация чл.410, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/.

Претенцията на ищеца ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“-София се основавана твърдения, че на 9 март 2016 г. около 13.30 часа е настъпило ПТП по вина на ответницата, която управлявала лек автомобил „Шевролет“. В резултат на това по другия участващ в произшествието автомобил – „Ситроен Берлинго“ с рег. № ****, собственост на В.М., били причинени щети. Към момента на произшествието за автомобила на М. имало сключена валидна застраховка тип „Каско“ при ищеца по полица №***. Подадено било заявление и била образувана преписка по щета, по която било определено обезщетение за вредите в размер на 622,74 лева. Обезщетението е платено на собственика с на Ситроена на 24.03.2016 г. След направена справка в информационната система на  Гаранционен фонд /ГФ/ се установило, че ответницата няма валидна застраховка Гражданска отговорност и на това основание ищеца претендира за осъждането й да заплати обезщетение в размер на 622,74 лева, каквото те са изплатили на застрахования при тях автомобил по застраховката тип „Каско“. Претендира за присъждане на разноските по делото.

Ответницата М.М.В. оспорва иска. Оспорва твърдението на ищеца, че за управлявания от нея автомобил марка „Шевролет“ не е имало валидна застраховка Гражданска отговорност. Твърди, че на 21.05.2015 г. е сключила такава застраховка, която е изтекла на 20.05.2016 г. в 23.59 часа, като е уговорила разсрочено плащане на премията на четири вноски, които своевременно е плащала.

Третото лице по делото – ЗК „ЛЕВ ИНС“АД-София, ЕИК 121130788 оспорва иска. Счита, че е допустим, но неоснователен, защото са заплатили на ищеца свои регресни задължения, сред които и това, което е предмет на делото и то в размер, съответстващ на претенцията на ищеца – 622,74 лв. както и 25 лв. ликвидационни разноски, или общо 647,74 лв., за което представят писмени доказателства.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Съгласно чл.410, ал., т.1 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата. Съгласно чл.411 от КЗ обаче в случаите, когато обаче вредите са настъпили от ПТП и виновният водач е имал сключена за управлявания от него автомобил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите /ЗЗГОА/ застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си направо към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за ЗЗГОА, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по ЗЗГОА е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494 от КЗ.

Признава се и не се спори, че на 09.03.2016 г. в гр. Русе около 13.30 часа е настъпило произшествие между управлявания от ответницата лек автомобил „Шевролет Спарк“ и лек автомобил „Ситроен Берлинго“, който е имал застраховка Каско при ищеца, че на база на тази застраховка ищецът е заплатил на собственика на Ситроена обезщетение в размер на  622,74 лв. за претърпени щети в резултат на произшествието

От събраните по делото доказателства също така е видно, че за управлявания от ответницата „Шевролет Спарк“, който е нейна собственост е имало сключена ЗЗГОА по полица №***от 21.05.2015 г. при разсрочено плащане на вноските. Представени са и писмени доказателства /вносни бележки/ за заплащане на вноските в срок. Върху последната вносна бележка – от 20.02.2016 г., на ръка е вписан номера на двустранния протокол за ПТП - №***и датата и часа на съставянето му – 09.03.2016 г., 13.30 ч.  По неизяснени причини на 28.04.2015 г. към ГФ е подадено заявление за прекратяване на полицата поради неплатена вноска. Въпреки това на 08.06.2016 г. ищецът е предявил пред третото лице регресно искане за заплащане на сумата от 622,74 лв. по своя полица №***, респ. полица №***от 21.05.2015 г. на третото лице и сумата е платена като част от общо плащане в размер на 250069,78 лв. това се установява от представените от третото лице преписи от справка за негови задължения към ищеца и преводно нареждане.

При това положение съдът счита, че предявеният иск е недопустим и производството по него следва да се прекрати. Това е така, защото ответницата като виновен водач при ПТП и имала валидна ЗЗГОА, не е налице отказ за плащане по чл.494 от КЗ или недостатъчност на застрахователното покритие, а ищецът дори е получил плащане от страна на застрахователя по ЗЗГОА на ответницата, поради което и на осн. чл.411 от КЗ той не може да претендира от нея същите вреди. Използваният в законовата разпоредба израз – „…може да предяви претенцията си…“ води до извод, че липсата/наличието на предпоставките за чл.411 от КЗ води до не/допустимост на иска, а не до неговата не/основателност.

По изложените съображения съдът

 

                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  : 

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №4557/17 г. по описа на РРС поради процесуална недопустимост на иска.

Определението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в 1-седмичен срок от връчването на препис на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: