Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                 

гр.Русе, 19.01.2017 г.

 

                                   В    И М Е Т О    Н А    Н  А Р О Д А

 

РУСЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД  VІ-ти граждански състав в публично заседание на 5 януари  две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА

при секретаря Г. Г.

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4072 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното: 

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1,  т.2 и т.3 от КТ, последният във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.

            Ищцата К.Т.Й. твърди, че е работила по трудово правоотношение при ответника ОП „Обреден дом-Русе” на длъжност „инкасатор плащания”. Твърди, че със заповед №18/27.06.2016г. на директора на ОП „Обреден дом-Русе” й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и трудовото й правоотношение било прекратено със заповед №6/27.06.2016г. на директора на ОП „Обреден дом-Русе”,  на основание чл.190, ал.1, т.7 от КТ

Излага съображенията си във връзка с незаконосъобразност и необоснованост на уволнението, като съгласно разпоредбата на чл.344, ал.3 КТ същото се явява и незаконно. Счита, че заповедта е издадена  в нарушение на предписанието на чл.333, ал.3 от КТ и работодателя не е поискал предварително съгласието на синдикалната организация, чийто председател била, считано от 26.07.2015г.

Намира, че заповедта за дисциплинарно уволнение е в нарушение на процедурата по чл.193 от КТ. Счита още, че заповедта не е мотивирана съгласно изискването на чл.195 от КТ. Заявява, че твърдяното в обстоятелствената част на Заповедта дисциплинарно нарушение не е установено по несъмнен и категоричен начин, като отрича да е извършила посоченото нарушение и не следва да носи дисциплинарна отговорност.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени заповед  Заповед № 18/27.06.2016г. на директора на ОП „Обреден дом-Русе” – гр.Русе за налагане на дисциплинарно наказание „дисциплиарно уволнение“ и Заповед №6/27.06.2016г. на директора на ОП „Обреден дом-Русе” – гр.Русе за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ - като незаконосъобразна, да я възстанови на длъжността, заемана до прекратяване на трудовия й договор и да осъди ответника да й заплати обезщетение за оставане без работа за период от 6 месеца (28.06.2016г. – 28.12.2016г.), в общ размер на 4380.48 лева.

Ответникът ОП „Обреден дом-Русе”, чрез процесуалния си представител адв.П.Иванова, оспорва основателността на исковете. Счита, че уволнителната заповед е издадена в срок, както и че наказанието е съобразено с критериите по чл.189 от КТ.

            За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

            Искът за отмяна на уволнителната заповед, с която е наложено дисциплинарно наказание, е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

            След преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за безспорно установено, че при издаване на заповедта за дисциплинарно уволнение на ищцата са спазени процесуалните изисквания на закона.

Дисциплинарната процедура срещу ищцата е образувана по повод устни оплаквания на служители и постъпил писмен доклад от 16.05.2016г. от Е.М. и Н.М.. От представеният по делото препис от писмо изх.№ 72 от 16.06.2016г. се установи, че от ищцата на основание чл.193, ал.1 от КТ са изискани обяснения относно причините за отказа си да дава информация на колегите си за предстоящите погребения на ГП „Басарбово“ за дните 13 и 14  май 2016г. , с което нарушава цикъла на работа на цялото гробище, както и да посочи доказателства във връзка с твърденията си. От представените по делото писмени доказателства, е видно, че има оплаквания срещу ищцата от служители от начина на изпълнение на трудовите й задължения. Това се удостоверява и от разпита на св.Е.Т.М. и Н.М.З., които заявиха в с.з. от 06.10.2016г., че устно и писмено са давали сигнали, като посочиха конкретните действия на ищцата, които водят до невъзможност останалите служители точно да изпълняват задълженията, създават напрежение в колектива и по отношение на гражданите - клиенти на ответника. Установи се, че ищцата е проявявала неколегиално отношение спрямо останалите служители, не е изпълнявала служебните си задължения да отчита работата си, а именно да отразява извършените погребения, не е спазвала установените вътрешни правила за работа.

 

Ищцата е получила поканата за обяснения на 16.06.2016г. и е дала дала писмени обяснения от същата дата, заведени под вх.№ 64/16.06.2016г. /в препис на л.41 от делото/. При даване на обясненията ищцата не е проявила критично отношение към поведението си, а напротив, счела е, че трудовото й представяне е в рамките на изискуемото се. След проверка на изложените в доклада и в обясненията твърдения, Работодателят е преценил, че е налице нарушение на трудовата дисциплина от страна на ищцата. Направена е преценка, че деянието на ищеца представлява нарушение на задълженията по Дл.характеристика, а именно - отчитане на извършената работа и спазване на вътрешните правила, както и неспазване на Вътрешните правила за работа в ответното предприятие. Поради това съдът намира, че работодателят е спазил процедурата по чл.193 от КТ.

Видно от издадената заповед, в нея работодателят е описал основанието за издаването й, както и нарушенията, извършени от Й., предвид което съдът намира, че същата съдържа всички предвидени в чл.195 от КТ реквизити и е мотивирана.

При определяне на наказанието работодателят е съобразил и критериите за това /чл.189 от КТ/. Преди налагане на наказанието е извършена и оценка за тежестта на нарушението, като е отчетен факта, че със Заповед № 7/03.02.2016г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение" . Заповедта не е обжалвана и е влязла в сила и към момента на налагане на процесното наказание не е погасено по давност наложеното наказание.

Налице е и трайно поведение от ищцата при трудовото й представяне, с което се нарушава трудовата дисциплина или се създава напрежение в работата на колектива. За такива прояви на ищцата са искани обяснения през 2016г. и през 2015г., а именно от 16.06.2016г., 17.03.2016г., 07.01.2016г., 20.04.2015г., 29.04.2015г. За тези случаи не е наложено наказание, като е дадена възможност на работника да коригира трудовото си представяне. За проявеното недобросъвестно отношение към работата си, се е наложило да й бъде наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение", а с процесната заповед и „уволнение".

По изложените съображения, съдът приема, че е налице дисциплинарно нарушение, а наложеното дисциплинарно наказание съответства по тежест на нарушението.

Съществено е оплакването за наличието на синдикална закрила, която работодателят не е преодолял. Ищцата твърди, че има качеството на синдикален председател на синдикална организация при ответника и на това основание се ползва с предварителната закрила по чл.333 от КТ. Съгласно чл.333, ал.2 КТ от предварителна закрила се ползват членовете на ръководството на синдикална организация в предприятието, а легална дефиниция на понятието „синдикално ръководство" е дадена в пар.1, т.6 от ПР на КТ и това е председателя и секретаря на синдикалната организация. От цитираните правни норми се налага извода, че от предварителна синдикална закрила се ползват Председателя и секретаря на синдикална организация. Кое обединение представлява синдикална организация следва да бъде дадено в устава на съответния синидикат.

За да обоснове правото си на синдикална закрила, ищцата представя Удостоверение № С-18516/18.04.2016г., в което е посочено, че е създадена синдикална организация, без обаче да се посочва кога е създадена, дали същата отговаря на условията на Устава и на закона. По повод на легитимация на синдикалната организация с Писмо № 71/16.06.2016г. работодателят е поискал информация за легитимността на синдикалната организация.

Причината за поисканата допълнителна информация и доказателства за валидно учредена СО са представените от ищцата два учредителни протокола и две Заявления, в които фигурират различни имена на синдикалното ръководство. В единият комплект документи като член на синдикалното ръководство е посочена г-жа А. Т.а, а в другия В. Д.. По повод на тези документи, до Работодателя г-жа В. Димиева е декларирала, че не е давала съгласие за участие в СО, не е присъствала на учредително събрание, не се е подписвала на такива документи. Тази декларация бе потвърдена и пред съда в проведеното на 08.11.2016г. с.з., като г-жа Д. в качеството си на свидетел заяви, че не е участвала в учредително събрание и не е давала съгласие да бъде член на неговото ръководство.

С оглед направеното оспорване на валидното учредяване на синдикална организация, по делото бяха представени заверени копия от удостоверения за представителност на СО от 18.04.2016г. Решение № 1 от 18.04.2016г., удостоверение от 19.09.2015г. и Решение № 1 от 01.09.2015г., Удостоверение от 04.01.2016г. и Решение № 1 от 11.12.2015г. С цитираните решения ищцата цели да докаже създаването и съществуването на СО като член на ФНСДУО към КНСБ. В Чл.12 от Устава на ФНСДУО е дадена правната регламентация на членуването в сдружението с нестопанска цел. В Ал.3 са посочени необходимите документи за членуване и органа, който приема решението за това -Управителния съвет. Отделно е посочено, че членуването в ФНСДУО се установява с изрично писмено удостоверение, като първото такова се издава със срок от 1 месец.

От анализа на чл.12 според се налагат изводи, че основанието за приемане като член е заявление и Протокол от събрание, а членството се установява с писмено удостоверение, което има ограничена във времето валидност. От представените удостоверения, само това от 16.09.2015г. удостоверява, че СО е член на Федерацията за периода до 16.10.2015г. Следващите удостоверения, не удостоверяват такива права, тъй като са издадени въз основа на Решение /цитирани по-горе/, в които няма формирана и изразена воля на компетентния орган - УС за признаване на членството на конкретната синдикална организация. Приложените решения са бланкетни и не касаят процесната СО, поради което не се установява по делото че заявената СО съществува към момента на прекратяване на трудовия договор на ищцата.

Съгласно чл.17, ал.2 от Устава, индивидуалното членство се удостоверява с членска карта или удостоверение, издадено от ръководството на синдикалната организация или Федерацията. По делото ищцата не представи такъв вид доказателства, удостоверяващи членството й в синдикалната организация, а от там и възможността да бъде неин председател.

Съгласно чл.26, ал.1, т. 7 основна синдикална организация не може да членува директно във Федерацията, ако има изградено регионално или браншово обединение. По делото не се представиха доказателства, за наличие на регионален съюз, но съдът счита, че е публично известен факта, че в Област - Русе има регионален синдикален съюз, поради което процесната СО следва да членува в РС, а не може да бъде директен член на Федерацията.

Въз основа на посочените правни норми от Устава на федерацията, се налага извода, че по делото не се установи по безспорен начин съществуването на СО към момента на прекратяване на трудовия договор, както и членуването в тази СО на ищцата и още повече качеството й на председател. Този извод от своя страна изключва прилагането на закрилата по чл.333, ал.2 КТ.

На следващо място, по делото се представиха два еднакви учредителни протокола, с разлика в имената на ръководните органи, както и две заявления, без да е ясно кой точно е изпратен и кой отразява действително проведеното събрание.

От представения списък на учредителите, които обаче, не са посочени в Протокола, не са подписали Протокола, ищцата пожела да се изследват подписите само на част от лицата, с което призна неизгоден за себе си факт, че останалите подписи не са на посочените служители. Този факт се потвърждава и от видимата разлика в подписите с други писмени документи.

Ищцата, в чиято тежест бе да докаже, че има валидно създадена и съществуваща синдикална организация не представи никакви доказателства за това и най-същественото, не представи доказателства за индивидуално членство, съгласно Устава.

Съдът намира, че нормата на чл.333, ал.2 от КТ не допуска и не дава право на едно лице, чрез използване на неистински документи да придобие права на закрила от закона. От друга страна Федерацията е създала правила за удостоверяване на валидно създаване на СО и валидно приемане на членове. Представените от самата Федерация писмени документи не удостоверяват конкретни данни кои са редовните членове към даден времеви период. А правото да удостовери този правно значим факт е на УС. Издадените удостоверения, в които изрично е посочено на основание на кое решение се издават, съдържат друга информация, различна от решенията. Т.е. някой еднолично е издал тези удостоверения, без да има компетентност за това.

Предвид изложеното, се налага извода, че по делото не е доказано съществуването на СО, която членува в КНСБ, че ищцата членува в тази СО, както и че към момента на прекратяване на трудовия договор се ползва със синдикална закрила.

Предвид изложеното, съдът счита, че представеното с исковата молба Удостоверение № С-18516/18.04.2016г. не удостоверява валидно учредена синдикална организация, а при липса на такава отпада и предварителната синдикална закрила на ищеца.

Предвид изложеното, съдът намира че по делото по безспорен начин се установи, че Й. е извършила визираното в Заповед №18/27.06.2016г. на директора на ОП “Обреден дом- Русе“ -гр.Русе нарушение на трудовата дисциплина и наложеното с нея наказание съответства на тежестта му, предвид което същата заповед е законосъобразна и конститутивният иск за отмяната й като неоснователен следва да се отхвърли.

С оглед неоснователността на иска за отмяна на заповедта за уволнение като незаконосъобразна, като неоснователни следва да се отхвърлят и исковете за възстановяване на заеманата от Й. длъжност преди уволнението и иска за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 4380.48 лв..

На основание чл.78, ал.3 от КТ в тежест на ищцата са направените от ответника разноски в размер на 420.00 лв.- адвокатско възнаграждение, тъй като разпоредбата на чл.359 от КТ освобождава работниците само от заплащане на държавна такса и други разноски по производството, но не и от заплащане на направени от ответника разноски.

Мотивиран така, съдът

 

                        Р             Е           Ш          И    :

 

ОТХВЪРЛЯ обективно съединените искове на К.Т.Й.,  ЕГН:**********,*** срещу ОП “Обреден дом- Русе“ -гр.Русе , ул.”Тома Кърджиев”, №4 - за отмяна на Заповед № 18/27.06.2066г. на директора на ОП “Обреден дом- Русе“ -гр.Русе за налагане на дисциплинарно наказание „дисциплиарно уволнение“ и Заповед №6/27.06.2016г. на директора на ОП “Обреден дом- Русе“ -гр.Русе за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, за възстановяване на длъжността, заемана до прекратяване на трудовия й договор и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа в размер на 4380.48 лв.,  като неоснователни.

ОСЪЖДА К.Т.Й.,***, ЕГН:**********,*** да заплати на ОП “Обреден дом- Русе“ -гр.Русе , ул.”Тома Кърджиев”, №4 сумата от 420.00 лв.- разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 19.01.2017г. на осн.чл.315, ал.2 от ГПК.

 

Районен съдия: