Р Е Ш Е Н И Е

                                             

                                      гр.Русе, 09.11.2017 г.

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII – ти граждански състав, в открито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Йосифов

при участието на секретаря Дарина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3625 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

  Предявеният иск е с правно основание чл.284, ал.2 от ЗЗД.

  Ищцата М.А.Г. *** твърди, че с ответницата А.П.З. *** съгласие последната да получи по собствената си банкова сметка *** „Райфайзенбанк (България)” АД, с IBAN ***,  сумата в размер на 13506,65 лева, дължима на ищцата в качеството й на взискател по изп.д. № 20157600400311 по описа на ЧСИ Цветанка Г.,*** действие РОС. Това се наложило, тъй като ищцата нямала открита на свое име банкова сметка. ***, че ответницата й предоставила номера на банковата си сметка като на 29.10.2015 г. ищцата депозирала при съдебния изпълнител молба, с която поискала дължимата й сума да бъде преведена по тази банкова сметка. ***.11.2015 г. съдебният изпълнител превел горепосочената сума по банковата сметка на ответницата. Последната обаче не изпълнила задължението си да предаде получената сума на ищцата. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да й заплати посочената сума. Претендира и направените деловодни разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответницата А.П.З., чрез процесуалния си представител, е депозирала писмен отговор, в който оспорва предявения иск. Твърди, че основанието, на което горната сума е преведена по банковата й сметка, е различно от това, посочено в исковата молба. Сочи, че не дължи предаването на сумата на ищцата, тъй като между тях няма сключен договор за поръчка, по който да се дължи изпълнение по подобна отчетна сделка. Поддържа, че с искането си до съдебния изпълнител за превеждане на сумата по банковата й сметка ищцата всъщност погасила задължението на своя свекър - А.Д.П. (баща на мъжа, с когото ищцата съжителства на съпружески начала). Последният е племенник на ответницата на когото тя, по силата на два неформални договора за заем съответно от месец януари и месец октомври 2015 г., предоставила сумата от 4000 лева, респ. 13 000 лева. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира и направените деловодни разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

От представените писмени доказателства се установява, че ищцата е взискател по изп.д. № 20157600400311 по описа на ЧСИ Цветанка Г.,*** действие РОС. На 29.10.2015 г. ищцата депозирала пред съдебния изпълнител уведомление, че желае сумите по изпълнителното дело да й бъдат преведени по посочената в уведомлението банкова сметка *** „Райфайзенбанк (България)” АД, IBAN ***, с титуляр на сметката ответницата. Според твърденията в исковата молба това се наложило, тъй като към този момент ищцата нямала открита на свое име банкова сметка. ***казателствата по делото. От изисканата от „Банка ДСК” ЕАД информация се установява, че към датата на депозиране на молбата пред съдебния изпълнител - 29.10.2015 г., а и преди това, ищцата е имала банкова сметка ***, а именно разплащателна сметка IBAN ***. В съдебно заседание от 25.10.2017 г. процесуалният представител на ищцата изтъква различно от предложеното в исковата молба обяснение на причината, наложила пред съдебния изпълнител да бъде сочена банковата сметка на ответницата – ищцата вече е имала наложен запор върху банковата си сметка в „Банка ДСК” ЕАД и е очаквала налагането на още запори. Изтъкнатите причини обаче не дават логично обяснение защо последната не е предпочела да посочи пред съдебния изпълнител банковата сметка на друго лице от близкото си семейно обкръжение, а е избрала именно ответницата. При това липсват данни страните да са се намирали в някакви близки, лични отношения, извън семейната връзка, която се основава на родството между ответницата и А.П.. Освен това липсва каквато и да било логика ищцата да се излага на риска сумата по изпълнителното дело да не и бъде предадена от довереника, който риск тя неминуемо поема, ако посочи пред съдебния изпълнител банковата сметка на такова трето лице, щом непосочването на такава сметка в срок не е свързана с неблагоприятни за нея последици. Съгласно чл.455, ал.3 от ГПК когато взискателят и не е посочил сметка за превод на постъпилите суми, те остават по сметката на съдебния изпълнител до поискване. Върху тези суми в полза на взискателя се дължи и лихва – вж. Наредба № 6 от 30.05.2006 г. за начина на изчисляване и плащане на лихвата върху паричните средства по специалните сметки на частните съдебни изпълнители. С други думи непосочването на банкова сметка ***цата, в качеството й на взискател, отрицателни последици, които житейски да оправдават риска от това да се посочи чужда банкова сметка – ***, при положение, че от доказателствата по делото не се установява страните да са се намирали в някаква особено близка връзка помежду си.

На следващо място изцяло недоказани останаха твърденията на ищцата, че въобще са съществували такива уговорки между страните. Договорът за поръчка по правило е неформален. Тежестта да докаже мандатното правоотношение е за страната, която го твърди (за правната квалификация на иска вж. напр. решение № 103 от 30.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2362/2008 г., IV г. о., ГК). В случая, предвид родствената връзка между страните по съребрена линия, е налице изключението по чл.164, ал.1, т.3 от ГПК, поради което допустими се явяват всякакви доказателствени средства, включително свидетелски показания. От показанията на разпитаните свидетели обаче не се установяват твърдените с исковата молба уговорки. Никой от свидетелите не установява между страните да е сключен описания в нея неформален договор за поръчка. Единствените данни в тази насока, и то пределно общи и възпроизвеждащи само обясненото й от А.П., се съдържат в показанията на св.З.Е., според която последният й споделил, че има спор със св.Р.В. (син на ответницата) за сумата от 13000 лева, която последният дължал на П.. Когато той поискал връщането й от В., последният, според свидетелката, му отговорил: „Избачках те, батка”. Никой от другите разпитани свидетели не установява А.П. да е давал заем на ответницата или на нейния син – св.В.. Напротив, както св.В.П., така и свидетелят на ищцата – Р.Р. твърдят, че са били свидетели на срещи, на които П. иска заем от св.В., а не обратното. При това положение предявеният иск се явява недоказан и следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

За пълнота следва да се отбележи, че дори и искът да беше заявен на плоскостта на неоснователното обогатяване, какъвто той обаче не е предвид изложените в исковата молба твърдения за устни уговорки между страните, представляващи по своето съдържание неформален договор за поръчка, то той отново би се явил неоснователен. Това е така, защото за плащането на сумата е съществувало правно основание и то различно от твърдяното в исковата молба. От показанията на св.Р.В. се установява, че всъщност с посочването на сметката на неговата майка (ответницата) пред съдебния изпълнител ищцата е изпълнила задължението на своя „свекър” А.П. по сключените два неформални договора за заем – единият за 4000 лева, а другият за 13000 лева, които суми ответницата предала на П. – първия път чрез сина му Ц. (мъжа, с когото ищцата съжителства), а втория - лично. Показанията на св.В., съгласно чл.172 от ГПК, следва да бъдат ценени с оглед всички други данни по делото, като се има предвид тяхната заинтересованост. В случая обаче те кореспондират на показанията не само на св.В.П., който е негов приятел, но и на показанията на посочения от ищцата свидетел – св.Р.Р., който твърди, че през лятото на 2015 г. е присъствал на среща в заведение „Чановете”, при която А.П. е молил св.В. да му даде пари в заем, но последният отказал. В. от своя страна също дава показания за този отказ като сочи, че отказал, защото поисканата сума била много голяма – 25000 лева. Липсва законова пречка да бъде изпълнено чуждо задължение. В случая ищцата е погасила задължението на П. за връщане на ответницата на дадените му в заем суми. Нейните действия са и житейски и морално разбираеми, тъй като тя живее в дома на П. на съпружески начала с неговия син, където живеят и непълнолетните им деца, а дадените в заем суми били предоставени с цел покриване на задължения за наем и електрическа енергия, ползвани от цялото домакинство.

        С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответницата следва да бъдат присъдени и направените деловодни разноски в общ размер на 1022 лева.

Мотивиран така, съдът

                                    Р    Е   Ш   И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.А.Г., с ЕГН **********,***, против А.П.З., с ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.284, ал.2 от ЗЗД – за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 13506,65 лева, която ответницата получила по банковата си сметка, но не предала на ищцата.

ОСЪЖДА М.А.Г., с ЕГН **********, да заплати на А.П.З., с ЕГН **********, сумата от 1022  лева – деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/