Р Е Ш Е Н И Е

№ 1356

гр. Русе, 06.11.2017 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на двадесет и трети октомври, две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

Председател: Тихомира Казасова

 

при секретаря Станка И., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №2448 по описа за 2017 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Т.Н.К. заявява, че с влязла в сила на 03.06.2006г. присъда №155/17.04.2006г., постановена по НЧХД №669/2006г. по описа на РРС  бил осъден да заплати на И.Г.С. 100 лева – обезщетение за нанесени неимуществени вреди за причинена лека телесна повреда и 100 лева – обезщетение за неимуществени вреди, вследствие нанесена обида, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 10.01.2006г. до окончателното им изплащане, както и направените в хода на производството разноски в размер на 345.25 лева.

Твърди, че от 03.07.2006г. до 17.11.2016г. ответникът не е претендирал заплащане на процесните суми.

На 18.11.2016г. ищецът получил покана за доброволно изпълнение от ДСИ по образувано изпълнително дело №201664520402047, с прикрепен към нея изпълнителен лист, издаден на 15.01.2016г., в която били визирани сумите: 200 лева – обезщетения за нанесени неимуществени вреди; 249.78 лева – законна лихва върху главницата, считано от 10.01.2006г.; 345.25 лева – разноски по наказателното производство; 5 лева – допълнителни разноски; 42 лева – разноски по изпълнителното дело; 130.20 лева – такси по чл.53 от Тарифа за ДТ по ГПК и 400 лева – други суми, дължими до този момент. По молба на И.С. изпълнителното производство било прекратено на 23.12.2016г.

Впоследствие, въз основа на същия изпълнителен лист било образувано изпълнително дело №20178330400272 по описа на ЧСИ В.Маринов за принудително събиране на сумата 1578.18 лева формирана от: 100 лева – главница; 128.97 лева – законна лихва за периода 10.01.2006г. – 06.04.2017г.; 100 лева – главница; 128.97 лева – законна лихва за периода 10.01.2006г. – 06.04.2017г.; 350.25 лева – присъдени разноски; 400 лева – разноски по изпълнителното производство; 369.99 лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ, както и 272.65 лева – разноски за налагане запор и възбрана.

Т.К. поддържа, че вземането на ответника е погасено по давност, тъй като са изтекли повече от предвидените в закона 5 години. Счита, че не дължи сумите по издадения изпълнителен лист. Предвид недължимостта на главното задължение, приема, че не дължи лихви и разноски по изпълнителното дело.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на И.Г.С., ЕГН **********, че не дължи сумите:100 лева – главница; 128.97 лева – законна лихва за периода 10.01.2006г. – 06.04.2017г.; 100 лева – главница; 128.97 лева – законна лихва за периода 10.01.2006г. – 06.04.2017г.; 350.25 лева – присъдени разноски; 400 лева – разноски по изпълнителното производство; 369.99 лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ и 272.65 лева – разноски за налагане запор и възбрана, както и всички останали разноски по ИД №20178330400272 по описа на ЧСИ В.Маринов.

Претендира направените в настоящото производство разноски.

            В писмено становище, депозирано след изтичане срока по чл.131 от ГПК ответникът И.Г.С. излага правни аргументи, относно прилагане института на погасителната давност. Счита, че претенцията е неоснователна и моли съда да отхвърли иска.

Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

С присъда №155/17.04.2006г. по НЧХД №669/2006г. по описа на РРС, Т.Н.К. е признат за виновен в това, че на 10.01.2006г. в гр.Русепричинил лека телесна повреда на И.Г.С., изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота и публично казал нещо унизително за честта и достойнството му в негово присъствие, като е осъден да заплати на И.С.: 100 лева – обезщетение за нанесени неимуществени вреди, вследствие причинената му лека телесна повреда и 100 лева – неимуществени вреди, вследствие нанесената му обида, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 10.01.2006г. до окончателното им изплащане.

На 15.01.2016г. е издаден изпълнителен лист по НЧХД №669/2006г. по описа на РРС, въз основа влязла в сила на 03.07.2006г. присъда.

През м.ноември 2016г. по молба на И.Г.С., съгласно изпълнителен лист издадено по НЧХД №669/2006г. е образувано изпълнително дело №20164520402047 по описа на ДСИ и изпратена призовка за доброволно изпълнение до Т.Н.К. за сумите: 345.25 лева – неолихвяема сума; 200 лева – главница; 249.78 лева – лихва; 5 лева – допълнителни разноски; 42 лева – разноски по ИД; 139.20 лева - такси и 400 лева  - други суми, дължими до този момент. Със съобщение изх.№25584/05.12.2016г. по описа на ДСИ, ищецът е уведомен, че изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК.

Въз основа същия изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №20178330400272 по описа на ЧСИ В.Мариновза принудително събиране на сумата 1578.18 лева формирана от: 100 лева – главница; 128.97 лева – законна лихва за периода 10.01.2006г. – 06.04.2017г.; 100 лева – главница; 128.97 лева – законна лихва за периода 10.01.2006г. – 06.04.2017г.; 350.25 лева – присъдени разноски; 400 лева – разноски по изпълнителното производство; 369.99 лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ, както и 272.65 лева – разноски за налагане запор и възбрана.

От приложено по делото удостоверение изх.№29777/21.09.2017г. по описа на ЧСИ Маринов е видно, че по образуваното ИД №20178330400272 дължимата сума 1882.72 лева е формирана от: 100 лева – главница, ведно със законна лихва, считано от 10.01.2006т.; 133.64 лева – законна лихва за периода 10.01.2006г. – 21.09.2017г.;100 лева – главница, ведно със законна лихва, считано от 10.01.2006т.; 133.64 лева – законна лихва за периода 10.01.2006г. – 21.09.2017г.; 350.25 лева – присъдени разноски; 400 лева – разноски по изпълнителното дело – адвокатски хонорар; 179.33 лева – присъединени публични вземания; 486.86 лева – такси по чл.79 ЗЧСИ.

Представен е заверен препис от изпълнителното производство, образувано през 2017г. от ЧСИ В.Маринов.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Въз основа изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.439, вр.чл.124, ал.1  ГПК.

С посочената правна норма законодателят е предвидил възможността длъжникът да оспори чрез иск изпълнението, като претенцията му може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Касае се за защита на длъжника срещу материално незаконосъобразно принудително изпълнение, с оглед което искът се явява отрицателен установителен.

Претенцията е допустима, тъй като се основава на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание. Налице е правен интерес у ищеца за предявяване на иска, тъй като сумата по изпълнителния лист не е събрана и е налице висящо изпълнително производство.

Разгледан по същество, искът се явява основателен.

В настоящия случай не се спори, че изпълнителното основание, въз основа на което, на 15.01.2016г. е издаден изпълнителен лист на ответника, предмет на изпълнително дело №20178330400272 по описа на ЧСИ В.Маринов е постановена присъда по НЧХД №669/2006г. по описа на РРС, влязла в сила на 03.07.2006г.

Налице е съдебно установено вземане, петгодишната давност за което започва да тече от 03.07.2006г. (чл.117, ал.2 ЗЗД) и изтича на 03.07.2011г. С изтичане петгодишния период от време, правото на вземане за главницата е погасено на основание чл.117, ал.2 ЗЗД, а съгласно чл.119 ЗЗД с погасяване на главното задължение се погасяват и произтичащите от него акцесорни задължения – обезщетения за забава върху главницата, разноски във връзка с предприетите от кредитора действия по присъждане на вземането му.

Следователно, още при образувано на изпълнително дело№20164520402047 по описа на ДСИ вземанията на ответника вече са били погасени по давност.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск за признаване установено, че Т.Н.К. не дължи на И.Г.С. сумите, за които на 15.01.2016г. е издаден изпълнителен лист по НЧХД №669/2006г. по описа на РРС е основателен и следва да бъде уважен.

Освен сумите, визирани в изпълнителния лист суми, ищецът е поискал да бъде признато за установено и недължимостта на разноските по изпълнително дело №20178330400272. Съдът намира за недопустима претенцията в тази част по следните съображения: чрез иск длъжникът може да оспори изпълнение на вземането, за събирането на което е образувано изпълнителното дело. Таксите и разноските в изпълнителното производство не са част от това вземане. В този смисъл  разпоредбата на чл.439, ал.2 ГПК предвижда оспорването да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, т.е. оспорването по този ред е само за съдебно установени вземания. Таксите и разноските в изпълнителното производство не са установени по съдебен ред. Същите се определят едностранно от съдебния изпълнител, а действията по незаконосъобразното им определяне подлежат на обжалване пред Окръжен съд, който контролира незаконосъобразните действия на ЧСИ. Освен това в случай, че разноските по изпълнението не са внесени от взискателя, то длъжникът следва да заплати същите на съдебния изпълнител, който не е страна в настоящото производство. Отделно от това следва да се отбележи, че според чл.79 ГПК, разноските за изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати на някое от основанията по чл.433 ГПК, между които е визирано влязло в сила решение, с което е уважен иск по чл.439 ГПК.

Изложеното води до извод, че в тази част производството е недопустимо и следва да се прекрати.

С оглед изхода на спора, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника са направените от ищеца разноски по делото, съразмерно с уважената част от претенциите – 262 лева.

Ответникът е представил списък по чл.80 ГПК и доказателства, за разноски направени в настоящото производство.

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И   :

 

 

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.439 ГПК, че Т.Н.К., ЕГН ********** не дължи на И.Г.С., ЕГН ********** сумите: 100 лева – главница; 128.97 лева – законна лихва за периода 10.01.2006г. – 06.04.2017г.; 100 лева – главница; 128.97 лева – законна лихва за периода 10.01.2006г. – 06.04.2017г.; 350.25 лева – присъдени разноски, за които, на 15.01.2016г. е издаден изпълнителен лист по НЧХД №669/2006г. и е образувано ИД №20178330400272 по описа на ЧСИ В.Маринов.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Т.Н.К., ЕГН ********** иск за признаване установено по отношение на И.Г.С., ЕГН **********, че не дължи сумите: 400 лева – разноски по изпълнителното производство; 369.99 лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ и 272.65 лева – разноски за налагане запор и възбрана, както и всички останали разноски по ИД №20178330400272 по описа на ЧСИ В.Маринов и ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството в тази част.

В тази част, решението има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Русе в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

ОСЪЖДАИлия Г.С., ЕГН ********** да заплати наТодор Н.К., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 262 лева.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: