РЕШЕНИЕ

гр.Русе, 19.09.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IX гр. състав, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

             Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ

 

при секретаря Дарина Великова като разгледа докладваното от съдията гр. дело 2258 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази  

Ищеца „Булпойнт 2015” ЕООД твърди, че на 22.01.2014г. между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД (БТК ЕАД) и ответникът Р.Ф.А. е бил сключен договор за предоставяне на телекомуникационни услуги по силата на който на А. били предоставени телевизионни услуги и допълнителен приемник, както и мобилна телефонна услуга. Ответникът не заплатил за ползваните услуги в периода 22.01.2014г.- 21.06.2014г. поради което договорът бил предсрочно прекратен и доставчикът начислил неустойка в размер на 471 лева за предсрочното прекратяване на договора и неустойка в размер на 283,05 лева за невръщане на предоставените цифрови приемници в размер на 283,05 лева. Общият размер на задължението на ответника бил 918,42 лева, както и 274,64 лева мораторна лихва. На 29.05.2015г. БТК ЕАД прехвърлило посочените по-горе вземания срещу ответника на „СГ Груп“ ООД, като последното дружество действайки като пълномощник на БТК ЕАД е уведомило длъжника за цесията. На 12.05.2016г. „СГ Груп“ ООД прехвърлило на ищеца по делото „Булпойнт 2015” ЕООД вземанията си срещу ответника, като уведомлението за това прехвърляне било извършено със заявлението до съда по чл. 410 ГПК. Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение за посочените вземания по гр. дело № 497/2017г. на РРС срещу която заповед ответникът депозирал възражение. Във връзка с изложеното  „Булпойнт 2015” ЕООД предявява иск за установяване на вземането си по заповедта за изпълнение.

Ответникът не депозира отговор на исковата молба. Явява се в съдебно заседание, където признава, че дължи сумата 187 лева и отрича да дължи сума в по-голям размер. 

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК- за установяване на вземане за което е издадена заповед за изпълнение. Материалноправното основание на вземането е по договор за цесия с правно основание чл. 99 и сл. от ЗЗД.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

На 22.01.2014г. е бил сключен договор между Рамзи Ф.А. и БТК ЕАД за предоставяне на телевизионни услуги при ценови пакет VIVACOM Standart (л.8-11) с месечна такса от 11 лева, като на същата дата е подписан и констативен протокол за предоставяне на оборудване (л.12). Договорът е със срок 24 месеца и се сочи, че е сключен съгласно „Официалните правила за комбиниране на услуги“, които са достъпни на интернет сайта на доставчика. Има сключено допълнително споразумение за преодставянето на мобилни услуги за 24 месеца  за тарифен план VIVACOM Hibrid с месечна такса от 10 лева считано от 22.01.2014г. за 24 месеца. Било е сключено и допълнително споразумение (л.13-16) за предоставяне на допълнителна мобилна телефонна услуга с абонаментен план MaxiCall XS, за който се заплаща месечен абонамент от 5,80 лева.

Представени са доказателства за надлежното прехвърляне на правата на БТК ЕАД на ищеца по делото.

При така установените факти предявеният иск е частично основателен.

Претендира се заплащане на възнаграждение за ползваните услуги за периода 22.01.2014 до 21.06.2014г. за мобилни телефонни услуги и за периода 22.02.2014 до 21.07.2014г. за телевизионни услуги, както и неустойки.

Единствените доказателства за количеството на ползваните услуги (и съответно за тяхната цена) са месечни сметки издадени от доставчика на услугите. Тези месечни сметки са неподписани документи и имат ниска доказателствена стойност, като сами не могат да докажат обема на потребените услуги. От представените документи съдът приема за доказан, размера на претенцията до размера на месечните такси съгласно установеното от договорите – 26,80 лева месечно общо за трите услуги или общо 134 лева за процесния период. Ответникът се явява лично в съдебно заседание и признава, че дължи сумата 187 лева, до който размер съдът приема искът за доказан, а над този размер за недоказан. Сумата се дължи със законна лихва за периода до предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, която съдът изчислява в размер на 49,68 лева.

По делото не са представени доказателства за актуалните общи условия при които са сключени договорите, нито за обстоятелствата пораждащи право да се претендира неустойка, поради което съдът намира за недоказани претенциите за неустойки.

Предвид изложеното съдът приема, че искът е частично основателен и вземането на ищеца съществува в размер 187 лева главница и 49,68 лева лихва за забава.  

Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК:

Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.

В заповедното производство е издадена заповед за изпълнение за сума в общ размер 1193,06 лева, а  общият размер на дълга, който се установява е 236,68 лева. Предвид частичната основателност на претенцията направените разноски в заповедното производство от 125 лева следва да се присъдят съразмерно на уважената част от иска в размер на 24,80 лева. От направените разноски в настоящото производство в размер на 75 лева на ищеца следва да се присъдят съобразно изхода на делото 14,88 лева. Мотивиран така съдът

 

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на „Булпойнт 2015” ЕООД, ЕИК 203779060 със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Струга” № 31, срещу Р.Ф.А., ЕГН **********, с адрес ***  за заплащане на следните суми:

- 187 лева представляваща главница по договор за телекомуникационни услуги от 22.01.2014г. по седем броя фактури, със законната лихва върху тази сума за периода от 30.01.2017г. до окончателното изплащане;

- 49,68 лева- лихва за забава за периода до 30.01.2017г;

които вземания произтичат от договор за телекомуникационни услуги от 22.01.2014г. сключен между Р.Ф.А., ЕГН ********** и „Българска Телекомуникационна Компания“ ЕАД и са прехвърлени с договор за цесия на „Булпойнт 2015” ЕООД, и за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 497/2017г. на РРС, като

ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ на „Булпойнт 2015” ЕООД, ЕИК 203779060 със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Струга” № 31 за установяване на вземане на дружеството срещу Р.Ф.А., ЕГН **********, с адрес ***  по договор за телекомуникационни услуги от 22.01.2014г. по седем броя фактури и за лихва за забава, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 497/2017г. на РРС над уважените размери.

ОСЪЖДА Р.Ф.А., ЕГН **********, с адрес ***  да заплати на „Булпойнт 2015” ЕООД, ЕИК 203779060 със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Струга” № 31 разноски по ч.г.д. № 497/2017г. на РРС в размер на 24,80 лева, както и разноски по настоящото дело в размер на 14,88 лева.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.                      

Районен съдия: /п/