Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

133

                                                гр.Русе, 20.03.2017 г.

 

                                   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД…..гражданска колегия…в публичното заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и седемнадесета година…. в състав:

   Председател: Искра Блъскова

          Членове: Галина Магардичиян

                          Атанас Димитров-мл.с.

                               

при секретаря Тонка Ф. и в присъствието на прокурора……                                                                             като разгледа докладваното от съдията  Г.Магардичиян в.гр.дело № 66 по описа за  2017 година, за да се произнесе, съобрази следното: 

  Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

          Д.П.Ф. обжалва Решение от 17.11.2016, постановено по гр.д.№ 7148/15 по описа на РРС. Счита същото за недопустимо, необосновано, противоречащо на материалния закон, както и на действителната воля на страните, изводите на съда са едностранчиви и не кореспондират с доказателствата по делото, както и липсват мотиви. Иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноските по делото.        

          Ответникът по въззивната жалба Б.С.М. счита подадената въззивна жалба за неоснователна, а решението на първоинстанционния съд за правилно. Претендира разноските по делото.

          Ответникът  по въззивната жалба С.И.Х. счита същата за неоснователна, а решението на първоинстанционния съд за правилно.

          Ответникът по въззивната жалба Ю.Г.А. не взема становище по основателността на въззивната жалба.

Въззивният съд, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, съд приема следното:

Б.М. е закупил на 24.09.1993г недвижим имот-апартамент № 7 на етаж 3 във вх.Б на бл.13 в кв.Дружба 3 в гр.Русе.

Същият е сключил граждански брак с Д. Мехмедова на 24.01.1998г, с Решение № 589 от 14.04.2014 по гр.д.№ 7632/13 РРС, влязло в сила на 08.05.2014г, този брак е прекратен с развод.

На 25.01.2000 Б.М., действащ със съгласието на съпругата си, е продал на Ю.А. този недвижим имот, които от своя страна го е продал на Б.М. на 15.05.2000г.

На 29.09.2000г Б.М. и Д. Мехмедова са продали същият недвижим имот на С.Х., който от своя страна на 27.02.2006 го е продал на Б.М..

Ищецът Б.М. иска да се прогласи нищожността на покупко-продажбите на апартамента, извършени на 25.01.2000г и на 29.09.2000г поради привидност и поради противоречие със закона.

В писмените отговори по делото ответниците по иска С.Х. и Ю.А. признават истинността на фактите, изложени в исковата молба, а именно, че са виждали ищеца и съпругата му единствено при нотариус за изповядване на съответната сделка. С.Х. заявява в писменият си отговор, че е бил помолен от Коста А. да се яви като купувач фиктивно, тъй като между М. и Коста А. имало някакви финансови отношения, а в действителност не е придобивал и ползвал имота. Ответникът Ю.А. също в писмено изявление до съда заявява, че нямал намерение да купува апартамента от М., а имота служел като гаранция за даден паричен заем от Коста А. на брата на съпругата на М.-Е.. И двамата ответници в тези писмени изявления до съда са признали изцяло предявените искове.

По делото са събрани гласни доказателства-св.К.А., който също потвърждава, че братът на отв.Д. Мехмедова-св.Е.Ф. поискал от него заем в размер на 10 000лв, както и че заявил, че сестра му и съпруга й притежават имот. А. се съгласил да даде паричен заем, но само срещу покупко-продажба на недвижимия имот. Според свидетеля Мехмедови не познавали купувачите по сделките- Ю.А. и С.Х.. Свидетелят А. дал парите на св.Е.Ф., а като купувач бил вписан племенника му Ю.А.. След като върнал парите и собствеността върху апартамента била отново прехвърлена на Мехмедови. След няколко месеца св.Е.Ф. отново поискал паричен заем. Тъй като А. нямал пари, поискал от отв.С.Х., който дал сумата от 10 000лв. Затова като купувач той бил вписан. Според св.А. Мехмедови не са давали никакви пари, както и са останали да живеят в имота. Според св.А. апартамента не е купуват, за да се живее в него, а като залог на дадените от него пари.

Тези свидетелски показания са процесуално допустими. Съгласно нормата на чл.165, ал.2 ГПК свидетелски показания се допускат и когато страната се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно, ако в делото има писмени доказателства, изхождащи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е дадено привидно. По делото няма обратен документ. В настоящият случай обаче ответниците С.Х. и Ю.А. са депозирали писмени становища до съда, в който изрично заявяват привидността на сключените сделки, поради което признават предявените искове.  Според правната теория и практика признанието на противната страна, направено пред съда, представлява такова начало на писмено доказателство по смисъла на цитираната правна норма, поради което събирането на гласни доказателства е допустимо. Първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение. Правилно съдът е ценил тези гласни доказателства. Същите съвпадат н признанията на фактите и исковете, направени от ответниците С.Х. и Ю.А.. Същите не се разколебават от показанията на св.Е.Ф., които очевидно са дадени в полза на ответницата Мехмедова-сестра на свидетеля, още повече, че от другите доказателства по делото може да се направи извода, че същият е пряк участник в сделките, довели до симулативните покупко-продажби.  При така установените факти по делото правилно първоинстанционният съд е приел за установено, че договорът за покупко-продажба, сключен между М. и Ю.А. на 25.01.2000г, както и договорът за покупко-продажба, сключен между Б.М. и Д. Мехмедова – от една страна и С.Х. от друга, сключен на 29.09.2000г. са привидни. Страните по двата договора не са искали настъпването на правните им последици, а именно прехвърляне на собственост и заплащане на продажна цена. Със сключването на двата договора са прикрити други правоотнощения- обезпечаване на парични заеми, отпуснати от св.Коста А. на св.Е.Ф.. Тези сделки са нищожни на основание чл.26, ал.2, изр.1,предл. 5 ЗЗД. Същите са нищожни и поради противоречието им със закона, тъй като противоречат на нормите на чл.152 и чл.209 ЗЗД. По тези съображения исковете правилно са уважени от първоинстанционния съд като основателни и доказани. Решението е правилно и следва да се потвърди.    

В тежест на жалбоподателката са направените от ответника Б.М. разноски във въззивната инстанция в размер на 800лв, заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Русенският окръжен съд

                                Р   Е   Ш   И  : 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1452 от 17.11.2016, постановено по гр.д.№ 7148/15 по описа на РРС.

ОСЪЖДА Д.П.Ф., ЕГН **********, българска гражданска, временно пребиваваща в Кралство Холандия да плати на Б.С.М., ЕГН ********** *** сумата от 800лв, представляваща разноски във въззивната инстанция.

  Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: